Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 853 от 26.11.2024, Окръжен съд - Шумен

Съд
Окръжен съд - Шумен
Дело
Въззивно частно гражданско дело 508/2024
Вид
Определение № 853
Подписан
26.11.2024
В сила
26.11.2024
Състав
Азадухи Ованес Карагьозян, Теодора Енчева Димитрова, Теодора Руменова Йорданова-Момова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 853 гр. Шумен, 26.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20243600500508 по описа за 2024 година

Производство по чл.423 от ГПК.

Депозирано е възражение по чл.423 от ГПК, изходящо от М. И. М., ЕГН **********, действащ чрез пълномощника адв. П. Г. Х. от РАК, в качеството му на длъжник по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 265/21.06.2023 г. по ч.гр.д. № 582/2023 г. по описа на НПРС, в което твърди, че не е бил надлежно уведомен за издадените срещу него заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 582/2023 г. по описа на НПРС, тъй повече от 10 години живее в Кралство Белгия, придобил е белгийско гражданство и постоянното му пребиваване е в тази държава. На 11.06.2024 г., докато бил в Белгия, узнал случайно, че по отношение на него е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 582/2023 г. по описа на НПРС, която не му е връчвана лично. Въз основа на изложеното, счита, че са налице основанията на чл.423, ал.1, т.2 от ГПК, тъй като живее в Кралство Белгия и е придобил Белгийско гражданство преди датата на издаване на процесната заповед. Видно от приложените по ч.гр.д. № 582/2023 г. по описа на НПРС призовки и съобщения, заповедта не му е била връчена лично, като имотът на адреса за призоваване в с. Дойранци, ул. .... № 2 е продаден на трето лице с писмен договор за покупко-продажба от 16.11.2010 г. и, макар той да не е в нотариална форма, неговото съдържание удостоверява факта, че владението е предадено на купувача. Ето защо, моли възражението му да бъде прието.

В предоставения от съда срок насрещната страна „ Еос Матрикс „ ЕООД, гр. София, ЕИК 131001375, действащо чрез пълномощника адв. Н. К. от СЗАК е депозирала отговор, в който оспорва възражението като недопустимо и неоснователно, тъй като не са налице данни, че е подадено в преклузивния едномесечен срок от узнаването за издадената заповед 1 за изпълнение, респ., че обичайното местопребиваване на длъжника е извън Република България. На следващо място, възразява, че искането за присъждане на разноски в производството е недопустимо, а при условията на евентуалност – и за прекомерност на адвокатския хонорар.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното: Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, вх. № 3801/20.06.2023 г., по ч.гр.д. № 582/2023 г. по описа на НПРС, в полза на „ Еос Матрикс „ ЕООД, гр. София, ЕИК 131001375 е била издадена заповед за изпълнение № 265/21.06.2023 г., с която на М. И. М., ЕГН **********, с адрес: с. Дойранци, ул. .... № 2, общ. Каолиново, обл. Шумен и Р. М. Р., ЕГН **********, с адрес: с. Сини вир, ул. .... № 1, общ. Каолиново, обл. Шумен е било разпоредено за заплатят солидарно на „ Еос Матрикс „ ЕООД, гр. София, ЕИК 131001375 сумите от 4 134.82 лева – главница, ведно със законната лихва от 20.06.2023 г. до изплащане на вземането и 1 228.97 лева – мораторна лихва за периода 16.07.2020 г. – 19.06.2023 г., дължими по договор за потребителски кредит № FL 501854/10.11.2009 г., както и държавна такса в размер на 107.28 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 240 лева.

Издадената заповед за изпълнение е била връчена редовно на длъжника М. И. М. на 18.07.2023 г., на, декларирания от него като постоянен, адрес: с. Дойранци, ул. .... № 2, общ.

Каолиново, обл. Шумен, чрез неговата майка Р. М. Р., а на длъжника Р. М. Р. – на 11.09.2023 г., на посочения по-горе адрес.

С разпореждане № 1678/17.10.2023 г. заповедният съд е разпоредил, на основание издадената заповед за изпълнение, да се издаде изпълнителен лист, който е бил получен от заявителя.

На 12.06.2024 г. е било подадено заявление от адв. П. Г. Х. от РАК, в качеството му на пълномощник на длъжника М. И. М., за електронен достъп до делото. На 08.07.2024 г. пълномощникът е депозирал от името на доверителя си разглежданото в настоящото производство възражение по чл.423 от ГПК.

От приложените към възражението писмени доказателства се установява и не се спори между страните, че длъжникът М. И. М. е гражданин на Република България и на Кралство Белгия, като и, че с писмен договор от 16.11.2020 г. Р. М. Р. се е съгласила да продаде на Н.М.И. свой имот в с. Дойранци, кв.32, п. 267-ІІ, с паянтова къща, за сумата от 5 000 лева.

При така установените факти, съдът достига до следните изводи от правна страна:

Съгласно чл.423, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато: 1. заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно; 2. заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България; 3. длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства; 4. длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради 2 особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.

Според цитираната разпоредба, за да упражни надлежно правото си на възражение по чл.423 от ГПК длъжникът следва да докаже, че е пропуснал срока по чл.414, ал.2 от ГПК, че е подал възражението си в едномесечен срок от датата, на която е узнал за издадената срещу него заповед за изпълнение и, че е налице някоя от предпоставките за уважаването му, визирани в чл.423, ал.1, т. 1-4 от ГПК.

Съгласно т. 15 от от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г., т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и практиката на ВКС по чл.290 от ГПК, в хипотезата на чл.423 от ГПК въззивният съд е компетентен да извърши преценка дали са налице законоустановените предпоставки за приемане на подаденото след срока по чл.414, ал.2 от ГПК възражение, т.е., в рамките на възложените му от закона специални правомощия, въззивният съд решава дали съществуват основания за закъснялото оспорване на вземането чрез възражение. В този случай въззивният съд не действа по правилата на въззивното производство, а се произнася в извънредно производство, аналогично на производството по отмяна на влезли в сила съдебни решения. Приемането на възражението от въззивния съд възстановява висящността на заповедното производство, като по този начин се постига ефектът на подадено в срока по чл.414, ал.2 от ГПК възражение. Определението на въззивния съд по чл.423 от ГПК не подлежи на инстанционен контрол, нито на извънреден по реда на чл.303 и сл. от ГПК или на инцидентен контрол за законосъобразност от исковия съд в производството по чл. 422 ГПК, тъй като самото производство по чл.423 от ГПК е извънинстанционно, а приетото възражение по чл.423 от ГПК има действие на подадено в срок възражение по чл.414 от ГПК.

В конкретната хипотеза, с оглед твърденията на длъжника и доказателствата по делото следва да се приеме, че същият е узнал за издадената срещу него заповед за изпълнение на 11.06.2024 г., от което следва, че депозираното от него не 08.07.2024 г. възражение е подадено в срока по чл.423, ал.1 от ГПК.

Що се касае до наличието на визираните в чл.423, ал.1, т.2 от ГПК предпоставки, се установи, че процесната заповед за изпълнение е била изпратена на посочения в нея адрес, идентичен с декларирания от длъжника като постоянен и съобщения при сключване на договор кредит № FL 501854/10.11.2009 г., както и, че на този адрес е била намерена неговата майка и съдлъжник в заповедното производство, която е приела документа със задължението да го предаде на сина си. Установи се също, че въпросният имот е бил обитаван от майката на длъжника и няколко месеца по-късно, когато е получила заповедта за изпълнение от свое име. На следващо място, от доказателствата по делото не се установи, макар и да е с двойно гражданство, длъжникът да има обичайно местопребиваване извън територията на Република България или да не се е намирал на адреса в с. Дойранци, ул. ....

№ 2 към датата, на която му е била връчена заповедта за изпълнение, респ., че находящия се на този адрес имот е бил отчужден по силата на валидна правна сделка и се владее от трети лица. От приложените справка за адресна регистрация и извлечение от лична карта се установява, че считано от 20.03.2012 г. длъжникът е съобщил, че настоящият му адрес е в 3

Кралство Белгия, както и, че на 10.06.2021 г. му е бил издаден документ за самоличност на гражданин на тази държава, което обаче не е нито доказателство, нито индиция, че обичайното му местопребиваване е било там.

Понятието "обичайно местопребиваване " не е легално дефинирано в ГПК, като такава дефиниция се съдържа в чл.48, ал.7 от КМЧП, съгласно която обичайно местопребиваване на физическо лице е мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване, като за определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки. Нормата на чл.93 от ЗГР определя като постоянен адрес този, който лицето избира да бъде вписан в регистъра за населението. Той служи за упражняване или ползване на права или услуги и е адрес за кореспонденция с органите на държавната власт и органите на местното самоуправление. Нормата на чл. 94 от ЗГР определя като настоящ адрес този, на който лицето живее, като в ал. 3 е въведено и понятието място на живеене. Според практиката на СЕС, критериите за определяне на понятието за обичайно местопребиваване се отнасят както до професионалната и лична връзка на едно лице с определено място, така и до продължителността на тази връзка и следователно трябва да се разглеждат кумулативно. За обичайно местопребиваване трябва да се смята мястото, където заинтересованият е установил постоянния център на своите интереси. В случай, че общата оценка на професионалните и на личните връзки не е достатъчна, за да се определи постоянният център на интересите на съответното лице, за определянето на това място предимство трябва да се даде на личните връзки, като за обичайното му местопребиваване не е определящо изискването за адресна регистрация, нито обвързаността на лицето с държавни и частни институции. Т.е. понятието "обичайно местопребиваване" предполага фактическа връзка с конкретната държава, а не единствено правна, именно поради което при установяване на това местопребиваване се изследват не само и единствено регистрираните адреси, които лицето е посочило, включително за връзка с държавните органи, но и обстоятелства от личен или професионален характер.

Предвид изложеното и, че в конкретния случай длъжникът не доказва обвързаност с държавата Кралство Белгия от професионален, личен или семеен характер, или намерение за такава, съдът приема, че не се установява втората от кумулативно изискуемите предпоставки на чл.432, ал.1, т.2 от ГПК, поради което възражението следва да се отхвърли.

Водим от горното,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА подаденото от М. И. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.

Дойранци, ул. .... № 2, общ. Каолиново, обл. Шумен възражение по чл.423, ал.1, т.2 от ГПК против заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 265/21.06.2023 г.

4 по ч.гр.д. № 582/2023 г. по описа на НПРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5