Определение № 191 от 07.04.2025, Районен съд - Червен бряг
- Съд
- Районен съд - Червен бряг
- Дело
- Гражданско дело 1499/2023
- Вид
- Определение № 191
- Подписан
- 07.04.2025
- В сила
- 22.05.2025
- Състав
- Йохан Мирославов Дженов
Цитирани разпоредби
- чл.176 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.310, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.81 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193 · Кодекс на труда
- чл.220, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.221, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
- чл. 357 · Кодекс на труда
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 191 гр. гр. Червен бряг, 07.04.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Йохан М. Дженов като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20234440101499 по описа за 2023 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.248 от ГПК По делото е постъпила молба от пълномощника на ответника по основния иск и ищец по насрещните „И. Г. С.“ ЕООД - адв. Х. Г. от САК, с която на основание чл.248, ал.1 от ГПК се иска от съда да измени постановеното по делото Решение в частта за присъдените разноски, като претендира прекомерност. В молбата се сочи, че в съда са били образувани 9 идентични производства по трудови спорове – основен иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ и два насрещни иска по чл.221, ал.2 от КТ и чл.326, ал.1 вр. с чл.220, ал.1 от КТ, като в хода на производството по нейно искане е привлечено и трето лице помагач. Твърди се, че работата на процесуалния представител на ищеца по основния иск и ответник по двата насрещни такива се свеждала до подмяна името на страната. Отделно от това навежда доводи за отлагане на едно от трите заседания именно по негова вина и бавност на производството, което следвало да се разгледа като „бързо производство“. Счита, че нейния хонорар по тези дела бил съобразен с това, като повишението идвало от начисления ДДС. Позовава се на Решение на Съда на.ропейския съюз (СЕС) по дело С-438/22 г. от 25 януари 2024 г., което постановявало, че националния съд не е обвързан от минималните адвокатски възнаграждения при присъждането на разноски по делото, съгласно чл.78 от ГПК, като може да намалява същите. В заключение навежда доводи, че при неуважаване на молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта за присъдените разноски, ще бъде принудена да предприеме действия по подаване на заявление по Глава III на Закона за съдебната власт – чрез Инспектората към ВСС до Министъра на правосъдието, с които ще се искало констатиране на нарушение на правото на страната да получи разглеждане и решаване на делото в разумен срок на трудови дела (бързи производства), вследствие на което да получи обезщетение по уредената в ЗСВ процедура.
Съдът е изпратил на ответната страна препис от молбата, съгласно разпоредбата на чл.
248, ал.2 от ГПК, като в дадения срок е постъпил отговор по направеното искане, с който 1 подробно и конкретно са изложени доводи за неоснователност на молбата. Изтъква се, че сума в размер на 800.00 лв. адвокатски хонорар за иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ и 900.00 лв. за предявените два насрещни иска са около и под размера определен в чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Хонорара е изплатен изцяло и в брой, поради което на основание чл.78, ал.1 от ГПК подлежи на възстановяване. По отношение на правната и фактическа сложност на делото, отбелязва факта, че по делото са разгледани един основен и два насрещни иска при участието и на трети лице помагач на страната на ответника по основния иск, като към доказателствения материал са били приложени и материали от водено досъдебно производство, изслушани са свидетели и обяснения на ищеца по реда на чл.176 от ГПК, като освен участието в три о.с.з. процесуалния представител е изготвил искова молба, отговор на двата насрещни иска и писмена защита. Навежда и доводи за липса на идентичност на делата, тъй като предмет на всяко едно от тях е конкретната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение и неспазване на процедурата по чл.193 от КТ по отношение на всеки конкретен ищец, индивидуалната защита по двата насрещни иска, оборваща ги, както и изслушването на различни свидетели.
Съдът, като разгледа подаденото от процесуалния представител на ищеца искане обективирано в подадената молба и данните по делото, намира същото за допустимо, доколкото е подадено в срока на обжалване на постановеното по делото решение, но неоснователно.
Отговорността за разноски зависи единствено от изхода на спора и правилата за определянето й са дадени в чл.78 от ГПК. По делото е предявен и разгледан иск с правно основание чл. 357 във връзка с чл.344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда (КТ), който е уважен изцяло и два насрещни иска с правно основание чл. 221, ал.2 и чл.220, ал.1 КТ, които са отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, което настоящия състав на съда е сторил с Решението си.
Съгласно чл.81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Отговорността за разноските е право на едната страна да иска и задължение на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. Тази отговорност е винаги с акцесорен характер и макар да зависи от изхода на делото, тя възниква при кумулативното наличие на няколко предпоставки: 1./искане, 2./размерът на разноските да е определен и 3./разноските да са действително направени. Отговорността за разноски е изградена най-общо върху идеята за неоснователно предизвикване на делото. Затова разноските се присъждат върху ответника, когато искът бъде уважен, и върху ищеца – когато искът бъде отхвърлен. По делото е постановено решение, с което е уважена исковата молба на ищеца за установяване незаконосъобразност на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение и са отхвърлени изцяло двата насрещни иска. Това налага присъждане на разноски само на ищеца по основния иск и ответник по насрещните два.
2
Обстоятелството, че по делото са проведени четири о.с.з. с изслушване на свидетели и въпроси по реда на чл.176 от ГПК към ищеца, приобщавани са материали от водени наказателни досъдебни производства, привлечено е и трето лице помагач на страната на ответника по основния иск и ищец по насрещните навежда на извод за правна и фактическа сложност на делото, по което процесуалния представител на ищеца е изготвил – искова молба, отговор на двата насрещни иска и писмена защита, като определения адвокатски хонорар и около и под минимума определен с чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Наведеното обосновава в съда извод, че договореното между ищеца и неговия пълномощник адвокатско възнаграждение за първата инстанция съответства на фактическата и правна сложност на делото и на извършените по делото процесуални действия от страна на ищеца, а присъденото е съобразено с оглед уважената част от исковете. Следователно, не е налице твърдяната от молителя прекомерност на адвокатския хонорар.
По отношение на изразеното от процесуалния представител на ответника по основния иск и ищец по насрещните - адв. Х. Г. от САК намерение при неуважаване на молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта за присъдените разноски, да предприеме действия по подаване на заявление по Глава III на Закона за съдебната власт – чрез Инспектората към ВСС до Министъра на правосъдието, с които ще се иска констатиране на нарушение на правото на страната да получи разглеждане и решаване на делото в разумен срок на трудови дела (бързи производства), вследствие на което да получи обезщетение по уредената в ЗСВ процедура, съдът намира за ире.антно в производството по чл.248 от ГПК, като само за пълнота ще отбележи, че след предявяването на насрещните искове и подаване на молбата за привличане на трето лице помагач на страната на ответника по насрещния иск, с факта на приемането им за разглеждане е обективирана отрицателната предпоставка по чл.310, ал.2 от ГПК за недопускане разглеждане на делото по реда на Част III, глава ХХV на ГПК и е възникнало основание за преминаване към производство по общия ред.
При тези съображения съдът намира искането по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските за неоснователно и като такова следва да се отхвърли.
Мотивиран от горното:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на пълномощника на ответника по основния иск и ищец по насрещните „И. Г. С.“ ЕООД - адв. Х. Г. от САК, за изменение на постановеното по делото Решение № 70 от 26.02.2025 г. в частта за присъдените разноски, по реда на чл. 248 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Препис от издаденият съдебен акт да се връчи на страните и третото лице помагач.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред П.енски Окръжен съд.
3
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
4