Решение № 1435 от 05.02.2026, Административен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1435

Варна, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - II тричленен състав, в съдебно заседание на осми януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА

Членове:

ДИМИТЪР МИХОВ

РАЛИЦА АНДОНОВА

При секретар НАТАЛИЯ ЗИРКОВСКА и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия ДИМИТЪР МИХОВ канд № 20257050702927 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от С. И. Т., с [ЕГН], от гр. Стара Загора, срещу решение № 1236/20.10.2025 г., постановено по НАХД № 20253110201673/2025 г. на Районен съд – Варна, 45 състав, с което е потвърдено наказателно постановление № 442а-175/07.01.2025г., издадено от Началник сектор „Охранителна полиция“ в Четвърто РУ към ОД на МВР - Варна, с което за извършено нарушение на чл. 17а, ал. 2 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие /ЗУЧК/ и на основание чл. 30, ал. 3 от същия закон, на касационния жалбоподател е наложено административно наказание глоба в размер на 1000.00 лева.

Жалбоподателят оспорва решението, като счита същото за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Счита, че въззивния съд не е изяснил как е започнало административнонаказателното производство и не е обсъдил липсата на доказателства за оправомощаването на лицата да извършват проверки и да съставят констативни протоколи по ЗУЧК. Счита също, че от АУАН не става ясно кой е установил описаното нарушение, как е установено то и кои са свидетелите на извършеното нарушение. Твърди, че в производството пред РС не е било установено наличието на забранителна табела, указваща защитена територия, която жалбоподателят би могъл да възприеме и да паркира автомобила си въпреки забраната. Моли съда да отмени оспореното решение и да отмени издаденото НП. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете инстанции.

Ответникът – Началник сектор „Охранителна полиция“ в Четвърто РУ към Областна Дирекция на МВР – Варна, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, счита касационната жалба за неоснователна и моли оспореното решение да бъде оставено в сила.

Административен съд – Варна, като обсъди първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното Решение № 1236/20.10.2025 г. въззивният съд е потвърдил Наказателно постановление № 442а-175/07.01.2025г., издадено от Началник сектор „Охранителна полиция“ в Четвърто РУ към ОД на МВР - Варна, с което на С. И. Т., с [ЕГН], от гр. Стара Загора, за извършено нарушение на чл. 17а, ал. 2 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие /ЗУЧК/ и на основание чл. 30, ал. 3 от същия закон е наложено административно наказание глоба в размер на 1000.00 лева.

За да постанови съдебния акт районният съд е приел за установено от фактическа страна следното: С АУАН серия АД, с бланков № 0563252 от 12.11.2024г. /№ 442а – 175/13.11.2024г./ административният орган е приел за установено от фактическа страна, че на 16.08.2024г. в 11.30 часа в к. к. „Шкорпиловци“, област Варна в границите на морски плаж „Шкорпиловци – север“, жалбоподателят е паркирал собствения си лек автомобил – „Пежо 508“, с рег. № [рег. номер] върху сиви дюни в ПИ *** по КККР на с. Шкорпиловци. В условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН бил съставен АУАН, след като жалбоподателят не се явил на представената му покана. Актът бил предявен на жалбоподателя на 23.11.2024г., който в графата бележки и възражения отразил, че описаното не отговаря на фактическата обстановка. В срока по чл. 44 от ЗАНН е направено възражение, в което се твърди, че на посочената в акта дата жалбоподателят не е бил на посоченото в него място. Административнонаказващият орган не възприел направеното възражение и въз основа на съставения АУАН издал процесното наказателно постановление.

Описаната фактическа обстановка съдът приел за установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Приел е, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник сектор „ОП“ в Четвърто РУ към ОД на МВР – Варна, съгласно Заповед № 365з – 3925/08.08.2019г. АУАН е съставен от компетентен орган – полицейски орган, оправомощен съгласно същата заповед.

При цялостната проверка на процесното НП съдът е приел, че при издаването на НП, от страна на административнонаказващия орган е спазено изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно да бъде дадено пълно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които го, както и на доказателствата, които го потвърждават.

Решението е правилно и законосъобразно.

Съгласно чл. 17а, ал. 2 от ЗУЧК, забранява се поставянето на шатри и палатки, както и преминаването, паркирането и престоят на превозни средства, ремаркета и полуремаркета върху подвижни /бели/ дюни, неподвижни дюни с тревна растителност /сиви дюни/ и облесени дюни, попадащи в границите на зона „А“, зона „Б“ или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона „А“, освен в случаите на разрешено строителство по ал. 1.

Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, който паркира върху територията на неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни), попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона "А", ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, се наказва с глоба от 1 000 до 3 000 лева или с имуществена санкция от 3 000 до 5 000 лева.

Съгласно чл. 6, ал. 2 ЗУЧК, морският плаж е територия, представляваща обособена част от крайбрежната плажна ивица, покрита с пясък, чакъл и други седиментни или скални образувания в резултат на естествени или изкуствено предизвикани в резултат на човешка дейност процеси на взаимодействие на морето със сушата. Към територията на морския плаж се включват и пясъчните дюни, разположени непосредствено зад плажната ивица или попадащи върху морския плаж.

Легално определение на понятието „Пясъчни дюни“ е дадено в § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройството на черноморската територия и това „са образувания, формирани от насипване на пясъци в резултат от взаимодействието на море, суша и вятър. Основните видове дюни са зараждащи се подвижни дюни, подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни.

За да е съставомерно деянието следва да се установи, че мястото попада в обхвата на „сиви дюни“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗУЧК и/или морски плаж по смисъла на чл. 6, ал. 2 ЗУЧК. В хода на въззивното производство са събрани доказателства за предназначението на територията, от които да е видно, че мястото на паркиране на лекия автомобил представлява сиви дюни. От представената извадка от кадастрално – административната информационна система на Агенцията по геодезия, картография и кадастър е видно, че мястото където е бил паркиран автомобилът на касатора представлява крайбрежна плажна ивица, която е защитена територия, включваща сиви дюни. Предвид това, правилно първоинстанционният съд е приел, че от събраните писмени и гласни доказателства се установява извършеното от Т. нарушение. В подкрепа на това е и представената Декларацията по чл. 188 от ЗДвП, попълнена от касационния жалбоподател, в която е записано, че на 16.08.2024, в 11:30ч. лично е управлявал превозното средство.

Не се споделя и следващото възражение на жалбоподателя, че административнонаказващият орган е допуснал нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като не е конкретизирал мястото на извършване на нарушението. Напротив, както в АУАН, така и в НП мястото на нарушението е ясно определено, а именно върху крайбрежната плажна ивица и сиви дюни в ПИ с идентификатор *** по КК на с. Шкорпиловци. Съдът намира, че мястото е конкретизирано в достатъчна степен за реализиране правото на защита на жалбоподателя, тъй като това описание съдържа всички относими към процесното нарушение елементи.

След като от фактическа страна е безспорно установено, че лекият автомобил е бил паркиран на плажната ивица „Шкорпиловци – север“, то правилно е прието, че жалбоподателят е осъществил състава на чл. 17а, ал. 2 от ЗУЧК.

Жалбоподателят в касационната си жалба твърди, че не е могъл да знае или предположи, че паркира в границите на морски плаж или пясъчни дюни, но това не го освобождава от административнонаказателна отговорност.

С деянието си е проявил небрежност, а това обосновава и вината му. Съгласно правната теория, вината има две основни форми – умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми – небрежност и самонадеяност. При небрежността деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди, след като е паркирал автомобила си на място, в посредствена близост до плажната ивица. По силата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е предвидено в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, поради което Т. следва да носи административнонаказателна отговорност за извършеното нарушение на чл. 17а, ал. 2 от ЗУЧК. В настоящия случай, незнанието на факта, че е паркирал автомобила си в границите на защитена зона – пясъчни дюни, се дължи на проявена от него непредпазливост под формата на небрежност. С оглед на всичко изложено до тук, всички възражения в жалбата в тази връзка са неоснователни.

В допълнение настоящият съдебен състав следва да посочи само, че съгласно чл. 18 от Конституцията на Република България подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологическите резервати, определени със закон, са изключителна държавна собственост. В тълкувателно Решение № 11 от 25.09.1997 г. по к. д. № 4/1997 г. Конституционният съд е приел, че обектите и ресурсите, посочени в чл. 18, ал. 1 в Конституцията, се характеризират с два белега: а) публичноправна значимост и б) всеобща полезност. От своя страна публичноправната значимост е изяснена в тълкувателно Решение № 19 от 21.12.1993 г. по к. д. № 11/1993 г., а именно, че за обектите на публичната собственост е от значение не само видът на вещите, но и тяхното предназначение “… да служат на обществени интереси, които не се удовлетворяват от собствеността на гражданите и юридическите лица” / по аргумент от Решение № 4 от 15.06.2000г., постановено по к.д. № 5/2000г. на Конституционния съд/.

Предвид гореизложеното, липсват касационни основания за отмяна на въззивното решение, което е правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на осн. чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ и предвид фактическата и правна сложност на спора, в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, втори тричленен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1236/20.10.2025г. на Районен съд – гр. Варна, постановено по АНД № 20253110201673/2025 година.

ОСЪЖДА С. И. Т., с [ЕГН], от гр. Стара Загора, да заплати на Областна дирекция на МВР - Варна разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 /осемдесет/ лева.