Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 66254 от 09.05.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно гражданско дело 22295/2024
Вид
Разпореждане № 66254
Подписан
09.05.2024
В сила
09.05.2024
Състав
ДЕСИСЛАВА ИВАНОВА ТОДОРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал.2, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 413 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 143, ал. 2, т. 5 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 21 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 66254 гр. София, 09.05.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Частно гражданско дело № 20241110122295 по описа за 2024 година Произоводството е по реда на чл. 413 от ГПК.

Съдът, след анализ и преценка на изложените твърдения и представени писмени доказателства по чл. 410, ал. 3 от ГПК, намира, че по отношение на паричното вземане за сумата 2712.26 лева за неустойка за недадено обезпечение, както и съразмерно за съдебните разноски, заявлението подлежи на отхвърляне поради обосновано предположение, че произтича от договорна клауза, която е неравноправна и нищожна; противоречи на добрите нрави и има за цел единствено да заобиколи императивните разпоредби на чл. 16, 19, ал. 4-5, чл. 21, чл. 22 и чл. 33 ЗПК, а освен това покрива хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП за неравноправна клауза, защото налага на потребителя да плати необосновано висока неустойка/обезщетение по договора, в т.ч. като е предварително е обособена като част от дълга по кредитното правоотношение.

Заявителят претендира сторените пред заповедния съд съдебни разноски, вкл. за юрисконсултско възнаграждение. Според чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Със същата разпоредба законодателят е предвидил, че присъденото възнаграждение не може да надвишава максималния размер, дължим за вида дело, определен по реда на чл.

37 ЗПП. Според чл. 37 ЗПП, заплащането на правната помощ се определя по НЗПП. В двата нормативни източника е предвиден основен критерий за преценка на размера на юрисконсултското възнаграждение, а именно: вида и количеството извършена правна дейност (чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 1 НЗПП), което впрочем се определя от фактическата и правна сложност на делото. Правната помощ оказана в заповедното производство включва и тази за подготовка на документите за сезиране на заповедния съд, защото самото производство по чл.

410 ГПК на този етап от развитието си се изчерпва, поради едностранния му характер, с подаването на надлежно изготвени документи, съизмеряващо се с необходимата на завителя защита. По силата на специалния чл. 26 НЗПП, за защита в заповедното производство, минималният и максимален дължим размер на възнаграждението за юрисконсулт е от 50,00 до 150,00 лева. Поисканото от заявителя възнаграждение по чл. 26 НЗПП от 100,00 лева не съответства на вида и количеството извършена дейност по делото, респ. на неговата фактическа и правна сложност, като формалният характер на производството, налага да се приеме, че не са положени някакви по-специални усилия по образуване и водене на делото, тъй като се ползват готови образци на заявлението, съгласно чл. 425 ГПК, и достатъчно да се изложат процесуално издържани фактически твърдения.

Ето защо възнаграждението следва да се определи в минималния размер по чл.

1

26 от Наредбата.С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, която се прилага и в заповедното производство, на заявителя следва да се присъдят разноски за платени държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от претенциите му, като предвид дължимата държавна такса и определеното възнаграждение от 50 лв., се има право на разноски за сумата общо 43,38 лв.

Ето защо, на осн. чл. 411, ал.2, т. 3 от ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.гр. дело №22295/2024 г. по описа на СРС за сумата 2712.26 лева за неустойка за недадено обезпечение и за съдебни разноски над размера от 43,38 лева до пълния претендиран размер от 181,08 лева.

Разпореждането може да се обжалва пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя чрез пълномощник.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2