Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 127 от 09.01.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 7589/2025
Вид
Решение № 127
Подписан
09.01.2026
В сила
05.02.2026
Състав
Мария Димитрова Личева - Гургова

Цитирани разпоредби

  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38 ал.1 · Закон за адвокатурата
  • чл. 26, ал. 1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, т. 9 и 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, т. 9 и 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9 и сл. · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Пловдив, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20255330107589 по описа за 2025 година

Производството е по установителен иск по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК, предявен от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, против Т. М. С. ЕГН **********, с адрес: гр. ***, чрез адв. С. Н., с която се иска от съда да признае за установено, съществуването на вземането на ищеца в общ размер на 1 196,05 лева, от които:

Главница: 800.00 лева; Договорно възнаграждение: 263.94 лева, дължимо за периода от 25.04.2023 г. до 25.09.2024 г. и Законна лихва: 132.11 лева, дължима от 25.09.2024 г. (дата на изтичане на погасителния план) до 26.02.2025 г. Както и законна лихва от датата на подаване на заявлението в Съда /27.02.2025 г./ до изплащане на вземането.

Претендира направените разноски в заповедното производство и в исковото производство.

Ищецът твърди, че на 07.04.2023 г. Т. М. С. подал до „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД попълнено и подписано Искане за отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт със зададени параметри. Последният получил разяснения, които му дали възможност да прецени доколко предлаганите продукти съответстват на възможностите и на финансовото му състояние. Същият декларирал, че е запознат и с Общите условия на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, видно от Декларации. Получил и преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна информация.

След като „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, одобрило отпускането на заем съгласно исканите параметри, на дата 07.04.2023 г. с ответника Т. М. С. бил сключен Договор за 1 потребителски кредит № ***, по силата на който заявителят „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД изпълнило точно и в срок задължението си, като превело заемната сумата от 800.00 лева по посочения в ДПК от длъжника Т. М. С. метод - паричен превод чрез Easy Pay.

▪ Сума на кредита: 800.00 лв.;

▪ Срок на кредита: 18 месеца;

▪ Размер на месечната вноска по кредита: 59.11 лева;

▪ Дата на погасяване на вноска по време на изплащането на заема: 25-то число на месеца;

▪ Годишен процент на разходите (ГПР %) 48.61;

▪ Годишен лихвен процент: 41.00;

▪ Лихвен процент на ден: 0.11;

▪ Общо дължима сума по кредита: 1063.94 лв.

Договор № ***бил сключен при следните параметри:

Параметрите по поискана и закупена допълнителна услуга са както следва:

▪ Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“: 320.00 лева;

▪ Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“: 480.00 лева;

▪ Размер на вноската по закупена допълнителна услуга: 44.45 лева;

Предвид гореизложеното, общото задължение по кредита и по и закупена допълнителна услуга било както следва:

Общо задължение: 1863.94 лева;

Общ размер на месечна вноска по договора: 103.56 лева;

Дата на погасяване: 25-ти ден от месеца.

Общият размер на договорното възнаграждение по кредита бил предварително определен в погасителния план. Страните се споразумели договорното възнаграждение по кредита, което възникнало за клиента като задължение към деня на отпускане на кредита, да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на погасителния план.

Неизплатеното падежирало договорно възнаграждение от страна на длъжника по делото било в размер 263.94 лева, дължимо за периода от 25.04.2023 г. до 25.09.2024 г.

Т. М. С. не изпълнил задължението, което е поел по договора. Не направил нито една погасителна вноска, изпаднал и в забава.

Счита, че освен длъжимите главница и договорно възнаграждение, следва да му бъде присъдено и обезщетение за забава /лихва/ върху тях в размер на 132.11 лева /сто тридесет и два лева и 0.11 ст./, дължима от 25.09.2024 г. (дата на изтичане на погасителния план) до 26.02.2025 г.

Твърди, че с ответника Т. М. С. били страни по гр. дело № *** г., *** с-в по описа на Районен съд – гр. Пловдив, по което било постановено Решение №*** от *** година, което 2 прилага.

Със същото, Съдът признал за установенo по отношение на „Профи Кредит България“ ЕООД, че клаузата, обективирана в Глава VІ от сключения между страните Договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ № ***, предвиждаща заплащане на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси” в размер на 480.00 лева е НИЩОЖНА, поради противоречие с добрите нрави, заобикаляща изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и договорена по отношение на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК, относно същественото съдържание на договора за потребителския кредит. Със същото, Съдът е осъдил „Профи кредит България” ЕООД“ да заплати на ответника 50.00 лева за разноски по производството и 300.00 лева за адвокатско възнаграждение. Сумите били заплатени от дружеството, за което прилага и платежно нареждане към процесуалния представител на Т. М. С. - адв. С. Н..

Твърди, че с ответника Т. М. С. са били страни и по гр. дело № *** г., ***с-в по описа на Районен съд – гр. Пловдив, по което било постановено Решение № *** от *** година, което също прилага.

Със същото, Съдът признал за установенo по отношение на „Профи Кредит България“ ЕООД, че е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, уговорката в Договор за потребителски кредит № ***г., сключен между страните, с която уговорка се предвижда заплащане на възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст”.

Със същото, Съдът е осъдил „Профи кредит България” ЕООД“ да заплати на ответника 50.00 лева за разноски по производството и 150.00 лева за адвокатско възнаграждение.

Сумите отново били заплатени от дружеството, за което също прилага и платежно нареждане към процесуалния представител на Т. М. С. - адв. С. Н..

Предвид гореописаното, за кредиторът възникнал интерес да пристъпи към съдебни действия относно незаплатените суми по договора. Крайният срок за погасяване на кредита съгласно погасителния план към ДПК, изтекъл на дата 25.09.2024 г., с изтичането на който срок е настъпила и изискуемостта на задължението на длъжника в пълен размер.

Ответникът Т. М. С., чрез адв. С. Н. заявява, че процесния договор за кредит е нищожен поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, с произтичащите от това последици по чл. 23 от ЗПК, а именно потребителят дължи връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не дължи лихва и други разходи по заема.

От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е прието ч.гр.д. № *** г. по описа на ПРС , от което се установява, че на 27.02.2025 г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответника за процесната главница. Заявлението е уважено, като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите по заявлението 3

Длъжникът е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК, с което заявява, че не дължи вземането по издадената заповед за изпълнение.

С оглед допустимостта на производството следва да се обсъдят представените и приети по делото доказателства с оглед преценка на основателността на предявените искове.

На *** г. ответникът е подал до ищцовото дружество искане за отпускане на потребителски кредит – Профи кредит Стандарт в размер от 800 лв., срок на издължаване - 18 месеца, размер на месечна вноска 59,11 лв. и дата на погасяване 25-то число на месеца. На същата дата са подписани от ответника и декларации във връзка с обработката на лични данни и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити.

На *** г. ищецът е сключил с ответника договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № ***, по силата на който е предоставена в полза на ответника обща сума в размер от 800,00 лв. Уговорен е срок на кредита 18 месеца, размер на вноската по кредита 59,11 лв., ГПР – 48,61 % и годишен лихвен процент 41,00 %. Общата дължима сума по кредита се сочи да е в размер от 1 063,94 лв. Избран е и пакет от допълнителни услуги Фаст и Флекси, за което се дължи от ответника възнаграждение в размер на 800,00 лв., платимо на вноски от по 44,45 лв. месечно.

Ответникът е декларирал, че е запознат и приема приложимите към настоящия договор общи условия. Декларира, че са му предоставени информация във формата на стандартен европейски формуляр, разяснения, даващи възможност за преценка доколко предлагания договор за кредит съответства на възможностите на ответника и финансовото му състояние, както разяснения на преддоговорна информация и допълнителен пакет услуги. На същата дата е сключено и споразумение за допълнителен пакет услуги с приложими към него общи условия. Към договора за кредит и споразумение за допълнителен пакет услуги е приложен и подписан от страните погасителен план.

От приетото, като доказателство и неоспорено от ответника извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит № *** от *** г. и споразумение за предоставяне на допълнителен пакет услуги, ответникът към 25.04.2025 г. не е заплатил по кредита и споразумението нито една вноска и се дължи обща сума по договора за потребителски кредит и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги в размер на 1063,94 лева.

За да се уважи предявеният иск ищецът следва да докаже фактите, които сочи да обуславят исковата му претенция в т.ч. наличието на сключен договор за кредит, изпълнение на договорните си задължения за предоставяне на заемната сума, при което за ответника е възникналото задължение за нейното връщане. Също така ищецът следва да докаже и вземанията си и по размер. Ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже всички факти, които сочи да изключват, унищожават или погасяват процесните вземания в т.ч.

Ответникът е оспорила дължимостта на претендираните суми с подаденото възражение по 4 заповедното производство.

С оглед на тези възражения, съдът констатира че между ищеца и ответника са възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит по чл.9 и сл. ЗПК. Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл.11, ал.2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора. От събраните по делото доказателства се установява, че по – голяма част от императивно определеното съдържание на договора е налице.

Съдът констатира, че договорът за потребителски кредит е недействителен поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Установява се, че в процесния договор, кредиторът единствено е посочил като абсолютни стойности на лихвения процент по заема, ГПР на заема и годишното оскъпяване на заема. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 47,91 % /.

С оглед на горното, следва да се посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК, Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина / представлявайки общ израз на всичко дължимо по кредита / следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.