Решение № 196 от 27.03.2024, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 1774/2023
- Вид
- Решение № 196
- Подписан
- 27.03.2024
- В сила
- 27.03.2024
- Състав
- Борис Илиев, Майя Русева, Джулиана Петкова
Цитирани разпоредби
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.5 ал.1 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.5 ал.1 т.1 · Закон за адвокатурата
- чл.7 · Закон за адвокатурата
- чл.23 · Наказателен кодекс
- чл.23 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.23 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.26 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.282 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.37 ал.1 т.6, 7 и 8 · Наказателен кодекс
- чл.37 ал.1 т.6, 7 и 8 · Наказателен кодекс
- чл.59 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.66 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл.85 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.86 · Наказателен кодекс
- чл.87 ал.3 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 196 гр. София, 27.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Борис Илиев
Членове:
Майя Русева
Джулиана Петкова при участието на секретаря Кристина Н. Григорова като разгледа докладваното от Майя Русева Касационно гражданско дело № 20238002101774 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.7 от Закона за адвокатурата /ЗА/.
Образувано е по жалба на А. Г. В. срещу мълчалив отказ на Висшия адвокатски съвет /ВАС/, уточнена впоследствие като подадена срещу изричен такъв – обективиран в решение №.765/24.02.23 на ВАС, с което жалбата на А.В. срещу решение по Протокол №.3/19.01.23, т.7, на Адвокатски съвет Сливен за отписването му от Адвокатска колегия Сливен е оставена без уважение. Моли се за отмяна на атакуваното решение като незаконосъобразно.
Ответната страна Висш адвокатски съвет оспорва жалбата.
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от легитимирано да обжалва лице - поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по основателността й, Върховният касационен съд на Република България, ІІІ ГО, взе предвид следното:
По делото няма спор, а е видно и от приложените доказателства, че с влязла в сила на 11.04.18 присъда /№.15/17.05.17 на АС София/ А. В. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.316 вр. с чл.309 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 НК /че за периода от неустановена дата в началото на м.май 2007г. до 17.02.11г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, съзнателно се е ползвал от неистински частни документи, за съставянето на които не може да му се търси наказателна отговорност, при посредствено 1 извършителство, чрез И. Г. Б., за да докаже правно отношение между последния и изброени в пълномощно лица/, и по чл.282 ал.1 НК /че в качеството си на длъжностно лице - съдия в Административен съд Бургас, при образуване и разглеждане на адм.д.№.866/10 нарушил служебните си задължения по чл.4 от Закона за съдебната власт с цел да набави за себе си и за Д. И. Н. облага, изразяваща се в отмяна на мълчалив отказ на Кмета на Община Бургас да отмени отчуждаване на имоти с кадастрален номер №.... и №... по плана на кв.С., [населено място], и възстановяване на Д. И. Н. на право на собственост върху недвижими имоти с горните номера, и от това са могли да настъпят не маловажни вредни последици за община Бургас, изразяващи се в отнемане на възможността на общината да упражни право на собственост на тези общински имоти с пазарна стойност 108 150лв/, като е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от една година и съответно на „лишаване на свобода“ за срок от две години и шест месеца и „лишаване от право да заема магистратска длъжност в органите на съдебната система“ за срок от пет години и шест месеца; на основание чл.23 ал.1 НК му е определено най-тежкото наказание измежду определените по присъдата – а именно „лишаване от свобода“ за срок от две години и шест месеца, като на основание чл.23 ал.2 НК към общото наказание „лишаване от свобода“ е присъединено наказанието „лишаване от право да заема магистратска длъжност в органите на съдебната система“ за срок от пет години и шест месеца; на основание чл.66 ал.1 НК изтърпяването на първото наказание е отложено с изпитателен срок от четири години, считано от влизане в сила на присъдата; на основание чл.59 ал.1 НК от така определеното за изтърпяване наказание е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан - от 31.03.11 до 30.05.11 и от 2.06.11 до 15.06.11.
С Протоколно решение №.6/20.04.22 на Съвета на Адвокатска колегия Сливен /САК/ А. В. е вписан като адвокат в Сливенска адвокатска колегия; сред подадените от него документи за вписването му е и свидетелство за съдимост от 14.04.22г., издадено от РС Бургас, в което е отразено, че лицето не е осъждане и удостоверението се издава за вписване в адвокатската колегия.
С писмо изх.№.РД 11-339/21.11.22 на Административния ръководител на РС Бургас САК Сливен е уведомен, че е установено грешно вписване на реабилитацията на А. В.; отразено е, че поради това е извършена поправка на бюлетина за съдимост и към настоящия момент не е настъпила предвидената в закона реабилитация. Към писмото е приложена справка за съдимост /съдържаща данни за горепосочените осъждания с отбелязване „лицето е осъждано“ и вписване на допълнителни сведения: „13.04.22-реабилитация на основание чл.86 НК“; „отменена реабилитация - 7.11.22; на основание чл.21 ал.1 от Наредбата извършена поправка вписване от 13.04.22, като се отменя вписването на реабилитацията като грешно отразена“/ и бюлетин за съдимост №.52521/2.05.18 /съдържащ отбелязване от 13.04.22 за реабилитация на основание чл.86 НК и от 7.11.22 за поправка на основание чл.21 ал.1 от Наредбата на вписването от 13.04.22, като вписването на реабилитацията се отменя като грешно отразена; поправката е извършена от Председателя на РС/.
С протокол №.1/19.01.23, т.7, САК Сливен, след уведомяване на А. В. и изслушването му, е взел решение за отписването му от регистъра на адвокатите на АК Сливен-доколкото, 2 предвид гореописаните документи и допълнително изпратено от РС Бургас свидетелство за съдимост - с отбелязване, че лицето е осъждано, А.В. не отговаря на изискванията на чл.5 ал.1 т.1 ЗА.
С решение №.765/24.02.23 на Висшия адвокатски съвет жалбата на А.В. срещу решението на САК Сливен за отписването му е оставена без уважение. Отразено е, че процедурата по чл.22 ал.2 ЗА е била спазена – решението е взето след събиране на доказателства и изслушване на адвоката; САК е зачел удостоверителната сила на представените официални документи – свидетелство за съдимост, бюлетин и справка за съдимост, в които е отбелязано, че лицето е осъждано на „лишаване от свобода“ за престъпление от общ характер; при това положение и с оглед разпоредбата на чл.5 ал.1 т.1 ЗА - предвиждаща, че такова лице не може да бъде адвокат, е налице обстоятелство, което е пречка за вписването му като такъв, и правилно е било постановено отписването му.
С окончателно определение на Върховния административен съд, VІ отд., №.2897/20.03.23 по а.д.№.1883/23г. е оставено в сила определение №.9749/12.12.22 по а.д.№.11142/22 на Административен съд София град, с което жалбата на А.В. против вписването в бюлетина за съдимост, извършено на 7.11.22 от Председателя на РС Бургас /че „на основание чл.21 ал.1 от Наредбата поправя вписване от 13.04.22 като отменя вписването на реабилитацията като грешно отразена“/, е оставена без разглеждане като недопустима. С окончателно определение на Върховния административен съд, ІІІ отд., №.9441/10.10.23 по адм.№.8422/23 жалбата на А.В. срещу електронно свидетелство за съдимост рег.
№.230324012000005947/24.03.23, издадено от Министерството на правосъдието - в което е отразено, че лицето е осъждано, е оставена без разглеждане като недопустима.
На 17.10.23 е издадено електронно свидетелство за съдимост №.231017012000020252, съгласно което А. Г. В. е неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по чл.78а НК; посочено е, че свидетелството важи по Закона за адвокатурата.
При така изложената фактическа обстановка ВКС намира, че жалбата на А.В. срещу решение №.765/24.02.23 на Висшия адвокатски съвет е неоснователна.
Спорът е концентриран около въпроса правилно ли е прието, че по отношение на жалбоподателя е била налице пречка по смисъла на чл.5 ал.1 т.1 ЗА, съответно бил ли е същият реабилитиран по право с оглед осъждането му с влязла в сила на 11.04.18 присъда на наказателен съд и изтеклия впоследствие изпитателен срок.
Съгласно разпоредбата на чл.5 ал.1 т.1 ЗА не може да бъде адвокат осъденият като пълнолетен на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер. В случая с влязла в сила на 11.04.18 присъда А. В. е бил осъден - по реда на чл.23 НК му е наложено общо най-тежкото измежду определените по присъдата наказания – „лишаване от свобода“ за срок от 2г. и 6м. с отложено изтърпяване и 4г. изпитателен срок, и наказание „лишаване от право да заема магистратска длъжност в органите на съдебната система“ за срок от 5г. и 6м. При това положение, за да не е налице визираната в чл.5 ал.1 т.1 ЗА пречка, е необходимо към релевантния момент жалбоподателят да е бил реабилитиран – доколкото съгласно чл.85 ал.1 НК реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение 3 със закон или указ е установено противното. В случая осъждането е общо, наложената санкция е комплексна /наред с наказанието „лишаване от свобода“ е наложено и такова “лишаване от права“/. Същевременно самата реабилитация касае не заличаване на наказанието, а на ефекта на осъждането, последиците от същото. Поради това и предвид разпоредбата на чл.87 ал.3 НК /съгласно която когато наред с наказанието „лишаване от свобода“ или „поправителен труд“ е наложено и наказание „лишаване от права“ по чл.37 ал.1 т.6, 7 и 8 НК или „задължително заселване“, за да се постанови реабилитация, трябва да е изтекъл срокът на това наказание/, независимо от това дали се касае за реабилитация по право или по съдебен ред, за настъпване на последиците от реабилитацията трябва да е изтекъл и срока на кумулираното с „лишаване от свобода“ наказание – „лишаване от права“.
Когато санкцията е комплексна – какъвто е разглеждания случай, само когато се изпълни целият комплекс от санкции може да се обсъжда реабилитация на осъждането. Тълкуване, каквото застъпва жалбоподателя /че за целите на чл.5 ал.1 т.1 ЗА следва да се преценява дали е настъпила реабилитация само по отношение на наказанието „лишаване от свобода“, като същевременно длъжността „адвокат“ не представлява магистратска длъжност в органите на съдебната власт/, не съответства на същността и предназначението на института на реабилитацията и осъждането с комплексна санкция, изяснени по-горе, и не намира опора в практиката /реш.№.31/26.10.22по н.д.№ 40/22, ІІ НО, опр. 154/72, І НО, опр.
№.148/82, І НО, пор.№.158/84, ІІ НО, опр.№.428/94, І НО/. По посочените съображения настоящият състав намира, че към момента на вписването и отписването на А.В. като адвокат в Адвокатска колегия Сливен реабилитацията от осъждането му, което е едно - чрез налагане на комплексна санкция, все още не е била налице – настъпила е на 11.10.23.
Поради това и е била извършена поправка /по реда на чл.21 ал.1 от Наредба №.8 за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост/ в бюлетина за съдимост предвид свидетелството от 14.04.22, респективно свидетелство за съдимост рег.
№.230324012000005947/24.03.23 /жалбата срещу което е била оставена без разглеждане с влязъл в сила акт на ВАС/, коректно отразяващо съдебния статус на жалбоподателя за нуждите на Закона за адвокатурата. Пак правилно отразява този статус и последващото свидетелство – от 17.10.23 – представено по настоящото дело и неоспорено от страните, в което /предвид междувременно настъпилата реабилитация/ е отразено, че жалбоподателят е неосъждан. С оглед на изложеното САК Сливен и ВАС правилно са преценили, че е била налице пречка по чл.5 ал.1 т.1 ГПК и А. В. е следвало да бъде отписан от АК.
Обстоятелството, че в рамките на развилите се пред тях производства не са подложили на самостоятелна преценка въпроса налице ли е реабилитация, а са действали зачитайки доказателствената сила на събраните доказателства /бюлетин, справка за съдимост, ново свидетелство за съдимост/, не опорочава взетите решения - доколкото тези органи не са разполагали с компетентност да го правят, а и като краен резултат оспорването по административен път е приключило неуспешно за жалбоподателя. Същевременно, такава преценка е извършена от настоящата инстанция, която е съдебна и разполага с компетентност да упражни съдебен контрол и да прецени сама дали към релевантния момент по отношение на жалбоподателя е била настъпила реабилитация – и отговорът на 4 този въпрос е отрицателен.
Доколкото към приключването на устните прения пред ВКС А. В. вече е реабилитиран, съдът споделя цитираната от него практика във връзка с приложимостта на чл.235 ГПК. Тя, обаче, е неотносима към настоящата хипотеза. Практиката е формирана при различни предпоставки – когато се спори изтекъл ли е срок на наказание „лишаване от права“ и изтичането е в рамките на съдебните производства. В този случай е безспорно, че лишените от права са били законно вписани - поради което и съдът е длъжен да съобрази междувременно изтеклия срок по реда на чл.235 ал.3 ГПК. Когато, обаче, изначално е съществувала пречка за вписване /несъвместимост/ и поради това адвокатът е отписан – каквато е разглежданата хипотеза, съдът не може да преценява дали той би бил вписан, респективно дали са били налице предпоставките за вписването му с оглед специалните разпоредби на закона /в това число чл.4 т.5 ЗА/. Предвид изложеното обстоятелството, че понастоящем А. В. е реабилитиран, е без значение за изхода на разглеждания спор.