Решение № 12377 от 23.06.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 27916/2023
- Вид
- Решение № 12377
- Подписан
- 23.06.2026
- Състав
- НИКОЛАЙ ИЛИЕВ НИКОЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.219, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.139, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.149 · Закон за енергетиката
- чл.149б, ал.3 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 2а · Закон за енергетиката
- чл.200, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 12377 гр. С-я, 23.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С-ЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. Н. при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т. като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. Н. Гражданско дело № 20231110127916 по описа за 2023 година
Предявени са искове по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл.149 от ЗЕ и по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от „Т-я С-я“ ЕАД срещу А. С. Н., както следва: иск с правно основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.149 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за установяване съществуване на вземане за сумата 23.50 лева, представляваща главница/цена на извършена услуга за дялово разпределение за топлоснабден имот –апартамент 28, находящ се в гр.С-я, ж.к. „Надежда 1“бл.135, ет.6, абонатен № 127814 за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението- 13.10.2022 г. до окончателното плащане; иск с правно основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата 4.96 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.10.2019 г. до 23.09.2022 г.
Ответникът А. С. Н. е получила препис на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК е подал писмен отговор. Оспорва предявените искове по основание и размер.
С Определение № 25028/07.06.2025 г., на основание чл.219, ал.1 от ГПК, като трето лице-помагач на страната на ищеца по делото е конституирано „ББ“ ООД.
С-йски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
1
Представен е Протокол от 30.12.2004 г. за проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение за сключване на договор с фирма за дялово разпределение /топлинен счетоводител/ за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. В изпълнение на взетото решение е сключен Договор № 2436/17.02.2005 г., между Етажната собственост, където се намира процесното жилище и Фирмата за дялово разпределение. По делото е прeдставен Договор № Д-О-72/09.06.2020 г. между ищец и фирмата за дялово разпределение, от което е видно, че ищеца и третото лицепомагач са били валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост.
Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имота е топлоснабден. А и ответникът не възразява, че процесния имот е топлоснабден.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г., следователно и към процесния период) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия е физическо лице - ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Следователно тази законова уредба свързва качеството потребител с лицето, което е носител на право на собственост или ограничено вещно право на ползване по отношение на топлоснабдения имот. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.
От представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №75, том ILILXLII, дело №47655/1997 г. се установи, че ответника А. С. Н. е собственик на процесното жилище- апартамент 28, находящ се в гр.С-я, ж.к. „Надежда 1“бл.135, ет.6.
В мотивите на Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК при ВКС е прието, че предоставяйки съгласието си за топл-циране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.
В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди ( чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата 2 на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
Предвид изложеното, ответникът се явява потребител по смисъла на закона на доставената за имота топлинна енергия и е страна по облигационното правоотношение с „Тя С-я“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, приети с Решение по Протокол №7/23.10.2014 г. на СД на „Т-я С-я“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/, в сила от 10.07.2016 г.
Съобразно правилото на чл.149б, ал.3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика, т.е. на ищеца. В тази връзка предявения иск за сумата от 23.50 лева, представляваща главница/цена на извършена услуга за дялово разпределение за топлоснабден имот –апартамент 28, находящ се в гр.С-я, ж.к. „Надежда 1“бл.135, ет.6, абонатен № 127814 за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Щом като е неоснователен иска за главницата, то неоснователен се явява и иска за сумата от 4.96 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.10.2019 г. до 23.09.2022 г.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има само ответникът.
На ответника не следва да се присъждат разноски, тъй като същият е поискал да му се присъдят, но не е представил доказателства за тяхното извършване.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т-я С-я“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С-я, ул. „Ястребец” № 23Б, против против А. С. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.С-я, ж.к.“Надежда 1“бл.135, ет.6, ап.28, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 ЗС, във връзка с чл. 149 ЗЕ, за установяване съществуване на вземането за сумата от 23.50 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението- 13.10.2022 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т-я С-я“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С-я, ул. „Ястребец” № 23Б, против А. С. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.С- 3 я, ж.к.“Надежда 1“бл.135, ет.6, ап.28, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, за установяване съществуване на вземането за сумата от 4.96 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.10.2019 г. до 23.09.2022 г.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на страната на ищеца на трето лицепомагач „Б-а“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С-я, ул.“Братя Бъкстон“ №85.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред С-йски градски съд, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при С-йски районен съд: _______________________
4