Протокол № 227 от 05.12.2024, Районен съд - Чепеларе

ПРОТОКОЛ

№ 227 гр. Чепеларе, 04.12.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сона Гарабедян при участието на секретаря Н. С. Г.

Сложи за разглеждане докладваното от Сона Гарабедян Гражданско дело № 20215450100087 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ А. А. Ф., редовно и своевременно призована, не се явява.

Представлява се от адв. Н. П., надлежно упълномощена, с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИКЪТ В. О. Б., редовно уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, се явява лично и с пълномощника си адв. И. М., надлежно упълномощен, с пълномощно по делото.

ЯВЯВА СЕ ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ.К.Н.У., редовно и своевременно призован. Постъпило е заключение по назначената повторна съдебнотехническа експертиза с вх. № 2708/24.10.2024 г., ведно със справка-декларация, в срока по чл. 199 от ГПК.

Съдът е извършил проверка относно призоваването на страните за днешното съдебно заседание, като: призовката на ищеца А. А. Ф. е връчена на 19.11.2024 г., чрез адв. П., а ответникът В. О. Б. е уведомен по реда на чл. 56, ал.2 от ГПК.

АДВ. П.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. М.: Моля да дадете ход на делото.

ОТВЕТНИКЪТ Б.: Моля да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ докладва постъпило по делото заключение по допуснатата повторна съдебно-техническа експертиза, с вх. № 2708/24.10.2024 г., изготвено от вещото лице инж. К. У..

АДВ. П.: Моля да се пристъпи към изслушване на вещото лице.

АДВ. М.: Моля да се пристъпи към изслушване на вещото лице.

Сне се самоличността на вещото лице, както следва:

К. Н. У. на *** години, ***, без родство и дела със страните по делото.

Съдът ПРЕДУПРЕДИ вещото лице за наказателната отговорност по чл.

291 от НК, същото обеща да даде заключение по съвест и знание.

Съдът ПРИСТЪПВА към изслушване на вещото лице.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. У.: Поддържам депозираното заключение. Към експертизата съм приложил фотоснимка от долния десен край на картона. На него е отбелязана датата на заснемането. Има известна разлика между това заснемане, то личи на самия картон - 1965 г. Вероятно е изтекъл някакъв срок между това геодезическо заснемане и одобряването на кадастралния план.

Вероятно се дължи на това, че самото геодезическо производство тогава е било с много по-бавно темпове, извършвало се е на ръка. Написал съм, че е работата по създаване на кадастрални планове е специфична. Учили сме я като особен вид технология за създаване на кадастрални планове. Има разлика между официалната година на одобряването на плана - 1968 и годината отбелязана на геодезическото заснемане - 1965 г. В комбинираните скици, удебелените линии, в мащаба, в който е скицата, се получава някакво разминаване в границата, а точно така се случва. Самият въпрос за точността на геодезичното заснемане, отразено в кадастрални планове и карти, е много обширен въпрос и е тема на голямо изследване, голямо разискване. Опитал съм се да поясня в експертизата, че по начина, по който е съставен кадастралния план, одобрен през 1968 г., графичният материал е с такива точности, които към онзи момент са били постижими и които към онзи момент са били възможни. Така например, в този план дебелината на една линия, с лупа разгледана, е от порядъка на половин милиметър, понякога при очертаването стига 0,6 мм., което в мащаба на плана означава 50 см. - 60 см. само от дебелината на линията различие. Това, което ни позволява да 2 направим, както е моя подход, указан от страните, моят подход е било в такава степен да увелича съвместените изображения, за да преценим тази графична точност достатъчна ли е за създаването на плана и какво влияние има и отражение има върху неговата точност и финалния вариант на този план, а именно кадастралната карта одобрена през 2019 г. Има три графични материала, които съм приложил и на най- уедрения мащаб е петкратно увеличен в сравнение с онзи мащаб, с който е приет кадастралния план през 1968 г. и тогава една линия е била дебела в плана 0,5 мм. На най-уедрените се вижда как тя вече става 2,5 мм. Всичко това става възможно само заради оптическото компютърно наслагване на двата модела, единият със сканирано изображение на картона, а другият- извадката от кадастралната карта, такава, каквато съм я получил заявена в КАИС.

Въпрос на адв. П.: Ако съгласно този план, вие като геодезист отложите на място, на терен, тази граница, която е посочена на плана, според Вас тази дебелина на тези линии ще бъде ли избегната? Тогава по-видимо ли ще бъде къде е точната граница. Имам предвид плана от 1968 г.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ.У.: Ако правилно Ви разбирам, защото тази материя е много специфична. Ние сме потопени в нея. Аз вече *** години работя с имоти. Ако ме питате, ако сега ми е възложено да съставя кадастралната карта, така ли би изглеждала по начина, по който е направена и одобрена, и тогава отговорът ми е утвърдителен, да, би изглеждала по този начин, защото опитал съм се да го обясня в експертизата, ако за това геодезично производство са били налични достатъчно средства и човешки ресурси, то е следвало всеки имот да бъде дозаснет и презаснет по нов геодизически способ. Тъй като обаче картите за населените места по-малки от градовете, както е с. З., се изготвят с по-малко участие на човешки ресурси, тогава колегите геодезисти са свършили работата на база на съществуващите преди това графични карти и материали. Ако въпросът е така ли бих съставил картата, отговора е да, бих я съставил по същия начин.

Въпрос на адв. П.: Въпросът ми беше друг. Ако трябва по този план от 1968 г. да трасирате на терен границата с инструмент.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. У.: Ако трябва да се отложи там границата по начина, по който е в картона, бих оставил между 25 см. и 32 см. и 33 см. между ъгъла. Тук е спорната граница. Много удебелено с петкратно уедрения от плана е повдигнато. Дори още по микроскопски да го изследвам, това 3 отстояние или е 0 или е 20 см., но не повече от 15 см. -20 см. по самия план /вещото лице показва на комбинирата скица с мащаб 1:200 ъгъла, който се получава между черните пунктирни линии от плана от 1968 г. и жилищната сграда в имот № ***/. В стария план сградата е била двуетажна полумасивна жилищна сграда в имот № ***. Това е от сграда с идентификатор 501.***.***.

В Кадастралната карта такова отстояние няма. В стария план, както и да съм го погледнал, то пак го няма. Моето становище, като вещо лице е, че това отстояние просто го няма. С много голямо усилие бих оставил тази граница при трасировката да оставя 20 см. от ъгъла на къщата до границата. Ако ме питате за трасировката, да, бих го оставил, но ако ме питате основание ли е това да се променя кадастралната карта, не е основание.

Въпрос на адв. П.: Друга ми беше мисълта. Както е границата по черната линия, давате, че червените линии са по кадастралната карта, а черните са по плана от 1968 г. Тази сграда, която е на ответника Б., както е дадена по черните линии, тази черната линия продължава ли по фасадата на къщата на Б.?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. У.: Не, не продължава. Това е един пунктир.

Явно към момента, към който тя е била заснемана преди *** години, тя не е била съвсем уточнена, за да я оставят в този вид колегите. Тя не продължава по калкана на сградата надолу. При съвместяването на моделите се концентрирам в максимална близост. Как ще се извърши съвместяването е много сложна задача, защото от този момент са минали 55 години. Тази къща не е само надстроена, а е и пристроена. Говоря за къщата на ищцата. Сградите на ищцата, те са претърпели промяна. Там, където трябва да се концентрираме, е границата между сградата на ищцата и сградата на ответника, а тя е във вида, в който съм ги съвместил в извадките. Извадката по същество е една и съща, тоест съвместената извадка, само, че съм я приложил в три различни мащаба до уедрението, което е 1:200.

АДВ. П.: Искам да покажа на вещото лице извадка от кадастралната карта, изготвена през 2019 г.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. У.: Това не може да бъде извадка от кадастралната карта. Кадастралната карта не съдържа информация за релеф.

Може да е кадастрален план. Кадастралният план стои в общините. Това вероятно е извадка от кадастралния план. Кадастралната карта е приета и е материал през 2019 г. и неговото предназначение е графично да оповести 4 местонахождението на обектите, имоти и сгради, също така електронно да ги детерминира, като собственост, вид имот, предназначение и етажност.

Кадастралната карта не съдържа информация за регулационни линии, за хоризонтали. Със сигурност не е извадка от кадастралната карта. Извадката от кадастралната карта, която ми беше предоставена, не съм я приложил към делото, защото я има по делото.

Въпрос на адв. П.: Когато са заснемали имотите прави ли се такава?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. У.: Защо да се прави, тя е има. Служи за създаване на кадастралната карта, обаче не са ги заснемали имотите.

Въпрос на адв. П.: Когато се изработва кадастралната карта, ползват ли се регулационни граници, съобразяват ли плана с регулацията?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. У.: Не съм го приложил към делото, защото го има. Това е графична извадка от кадастралната карта, която е приемана преди 5 години. Данните са ми дадени електронно и това е разпечатката, затова пише извадка.

Въпрос на адв. П.: Тази скица няма да я представям като доказателства.

Когато се изготвя кадастрална карта, съобразява ли се тази кадастрална карта с регулация или не?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. У.: С регулация не се съобразява. Половината от нашата работа се състои да променяме кадастрална карта по предишен план. Тоест, някой колега не е взел под внимание регулационния план, след това идва друг човек и той има собственост по регулационен план, признат за собственик на УПИ и тогава нашето изменение се базира на това. Тук не се касае за това. Тук имотите са си имоти. Никакви регулационни различия няма между имоти. Има графично не и законово различие между регулационен план и кадастрална карта.

АДВ. П.: Нямам повече въпроси. Въпреки, че задачата ни беше да се заснеме с инструмент.

АДВ. М.: Нямам въпроси към вещото лице.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. У.: Аз съм я виждал тази задача поставена преди това. Обаче един колега вещо лице, което уважавам, в момента е началник на Службата по кадастъра, ние снимаме, ако нещо го има материализирано на място, но когато я няма тази граница. Аз прочетох тази експертиза. Междувременно, ако тази граница е поставена, има ред, по който се изисква да бъде заснета и тогава може да послужи, но тя трябва да е 5 сложена и материализирана с участието и със съгласието на двете страни, собствениците на двата поземлени имота. Едва тогава, когато е материализирана, по начин, регламентиран в Закона за кадастъра, правоспособно лице, по възлагане на някоя от страните или на двете страни съвместно извършват това заснемане. Не съм бил натоварен да го огледам това нещо. Приложил съм снимка. Знаех, че ако такова материализиране е било извършено, щеше да се възложи, да го заснема, явно и до момента не стои въпрос по този начин. Тоест самата граница по начина претендиран от ищцата, не е извършена на място.

АДВ. П.: Попитах, защото е било материализирана граница и заснета от друг геодезист, затова питам, когато трасирате не ползвате ли някакви репери, а не само материализирана граница, примерно ограда?

АДВ. М.: Ако твърдят, че има някаква граница, която не е взета предвид, имам възражение. Да кажат какво има и какво не е взето предвид като материализирана граница.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. У.: Не разбирам въпроса. Ако има някакво заснемане от колега предшестващо делото, трябва да се подпише протокол и да доведе до нужните изменения. То е свързано с предшестващи действия.

Тоест, страните да са уточнили границата, да са я материализирали на место, да са съгласни, че точно това правоспособно лице желаят да я заснеме и когато я заснеме, да предприеме съответните действия или по отразяването й в кадастралния план или кадастралната карта, или ако такъв съществува вече да се стигне до неговото изменение, какъвто ред също е предвиден в закона.