Решение № 175 от 11.11.2024, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Варна, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20243000500399 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производството е образувано по въззивна жалба, подадена от „МИКРОФОНД КОЛЕКТ“ ЕООД, гр. София чрез адв. Б. П. от АК-София, насочена против решение № 57/30.04.2024г., постановено по гражданско дело № 8/2024г. на Окръжен съд-Търговище, с което е развален договора за продажба, оформен с нотариален акт № 32, том 2, дело №166/2020год. на нотариус с peг. № 497 с район на действие PC-Попово, вписан в СВ-гр.

Попово, по силата на който Б. Г. У. от гр. Троян е закупил от „МИКРОФОНД КОЛЕКТ“ ЕООД подробно описани недвижими имоти, представляващи земеделски земи, находящи в землището на с. Гл., Община П., поради претърпяно от купувача съдебно отстранение, на осн. чл. 87, ал. 3 във вр.с чл.

189, ал. 1 от ЗЗД и въззивникът е осъден да заплати на ищеца Б. Г. У. сума в общ размер от 72 340.62 лева, представляваща сбор от следните суми: 39 000 лева - заплатена продажна цена по процесния договор за покупко-продажба;

1 428.40 лева - заплатени разноски за сключване на договора за покупкопродажба на недвижимите имоти; 7 812.97 лева - заплатени разноски по гр.дело № 726/2021г. по описа на PC-Попово, по в.гр.дело №166/2022г. по описа на ОС-Търговище, по гр.дело № 4772/2022г. по описа на ВКС и по ИД №20237690401681 по описа на ЧСИ с рег. №769 с район на действие ОСТърговище, както и сумата 24 099.25 лева, представляващи претърпени от ищеца вреди, изразяващи се в увеличената стойност на земеделските имоти с 1 обща площ от 53 884 кв.м, /28 359 кв.м. - обработваема земя и 25 525 кв.м. необработваема земя/ към датата на съдебното отстраняване 14.11.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба - 08.01.2024г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски в размер на 10 320.62 лв., на осн. чл. 189, ал. 1 и чл. 191, ал. 1 от ЗЗД, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 78, ал. 1 от ГПК. Счита се, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и норми. Посочено е, че исковата молба по делото нe е била вписана в СВ-Попово, въпреки изискването на нормата на чл.

114, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 112 от ЗС, за което съдът следи служебно. Налице е нарушение на императивната норма на чл. 114, ал. 2 от ЗС. В тази връзка е отправено искане въззивният съд да даде указания за вписване на исковата молба. Отделно от това съдът неоснователно е оставил без уважение искането на ответника за неговия отвод (поради участието на съдията в разглеждането на делото по иска за собственост върху имотите, по което настоящият ищец е бил евинциран; поради отмяната на постановеното от него решение от ВКС на осн. чл. 280, ал. 2 от ГПК – поради очевидната му неправилност, както и поради отказа на съдията да приложи императивната норма на чл. 114 от ЗС).

На следващо място е посочено, че съдът не е разгледал всички направени от ответника възражения и е постановил немотивирано решение. Не е било обсъдено твърдението, че продавачът по процесния договор е бил добросъвестен - положил е цялата дължима и най-вече цялата възможна грижа като търговец, за да провери собствеността върху имотите (потвърдена с документи от СВ-Попово, от нотариуси, от ЧСИ и от съдилищата в Търговище) и е действал изцяло в съответствие с действащото законодателство. Приемането на обратното би означавало, че и ищецът не е положил необходимата грижа за проверка на собствеността, което пък е основание за изключване на отговорността на продавача на осн. чл. 83, ал. 2 от ЗЗД. Поддържа се и релевираното пред първата инстанция възражение, че настоящият ищец не е положил необходимите усилия за осъществяването на ефективна съдебна защита пред касационната инстанция по делото за евикцията – не е взел становище по касационната жалба на насрещната страна и не е участвал в откритото с.з. пред ВКС. Поради това ако настоящият ищец е бил положил необходимата грижа при организиране на защитата си пред ВКС, то и крайният резултат по делото би могъл да е различен. Това негово поведение е основание за изключване отговорността на ответното дружество за вредите на купувача, особено в частта на иска за сумата от 24 099.25 лв. като разлика в стойността на продадените имоти за периода от продажбата до евикцията. Ако все пак се приеме, че отговорността на продавача следва да бъде ангажирана, то това трябва да стане в ограничен размер, с оглед обстоятелствата, свързани с пасивното поведение на ищеца в производството пред ВКС. В този случай следва да се приложи нормата на чл. 83 от ГПК.

Претендира се ако бъде даден ход на делото обжалваното решение да бъде отменено, ведно с присъждане на разноските по делото.

2

В указания срок не е бил депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна Б. Г. У..

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт и при надлежна представителна власт, поради което същата се явява допустима.

В изпълнение на дадената с определение № 529/03.09.24г. възможност на въззивника (той и ищец в исковото производство) Б. Г. У., на 16.09.24г. е регистрирана представената в съда вписана в СВ-Попово искова молба, въз основа на която е образувано исковото производство по предявения иск по чл.

87, ал. 3 от ЗЗД.

В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа чрез процесуален представител на въззивното дружество, а въззиваемият чрез процесуален представител оспорва нейната основателност като представя и писмени бележки по съществото на спора. И двете страни претендират присъждането на разноски за настоящата инстанция.

За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, подадена на 08.01.24г. от Б. Г. У., с която са били предявени против ответника „МИКРОФОНД КОЛЕКТ“ ЕООД, гр. София искове за разваляне на сключения между тях договор за покупко-продажба на подробно описани земеделски земи, оформен с НА № 32/02.07.20г. на нотариус Юл. Й., с рег. № 497 на НК, район на действие – района на РС-Попово, поради неизпълнение на задължението на продавача да прехвърли собствеността, предвид съдебното отстранение на купувача; за осъждането на ответника да заплати на ищеца сума в общ размер от 72 340.62 лева, представляваща сбор от следните суми: 39 000 лева - заплатена продажна цена по процесния договор за покупко-продажба; 1 428.40 лева - заплатени разноски за сключване на процесния договор за покупко-продажба на недвижимите имоти; 7 812.97 лева - заплатени разноски по гр.дело № 726/2021г. по описа на PC-Попово, по в.гр.дело №166/2022г. по описа на ОС-Търговище, по гр.дело № 4772/2022г. по описа на ВКС и по ИД №20237690401681 по описа на ЧСИ с рег. №769 с район на действие ОС-Търговище, както и сумата 24 099.25 лева, представляващи претърпени от ищеца вреди, изразяващи се в увеличената стойност на земеделските имоти с обща площ от 53 884 кв.м, /28 359 кв.м. обработваема земя и 25 525 кв.м. - необработваема земя/ към датата на съдебното отстраняване 14.11.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба - 08.01.2024г. до окончателното плащане. Наведените твърдения са били, че с посочения договор от 02.07.20г. ищецът е закупил от ответника подробно описаните недвижими имоти за общата сума от 39 000 лв., която е изплатил по банков път на ответника, както и сумата от 1 428.40 лв. нотариална такса и такса за вписване, както и местен данък по чл. 47 от ЗМДТ. С решение № 170/14.11.23г. по гр.д. № 4772/22г. на ВКС, І г.о. е било отменено решението по въззивно 3 гр.д. № 166/22г. на ОС-Търговище (първоинстанционно гр.дело № 726/2021г. по описа на PC-Попово) и на осн. чл. 108 от ЗС е бил уважен предявения от Кр. Е. Е. против Б. Г. У. ревандикационен иск относно закупените имоти, продадени му от настоящия ответник. С посоченото решение У. е бил осъден да заплати на Е. и сумата от 3 188.98 лв., представляваща разноски по делото за трите съдебни инстанции. Посоченото решение на ВКС е било постановено при участието на „МИКРОФОНД КОЛЕКТ“ ЕООД като трето лице-помагач на страната на ответника Б. У.. Изложено е било, че последният не е знаел и е нямало как да узнае, че продавачът му „МИКРОФОНД КОЛЕКТ“ ЕООД не е бил собственик на земеделските земи, с които се е разпоредил. Ако е знаел – той не би сключил процесния договор, поради което и ищецът се явява добросъвестен купувач по същия. По образувано от Кр. Е. против Б. У. изпълнително дело, последният е заплатил на Е. присъдените му с решението на ВКС разноски в размер на 3 188.98 лв., както и сумата от 1 142.99 лв., представляваща разноските на взискателя по изпълнително дело № 1681/23г. на ЧСИ с рег. № 769 с район на действие – ОС-Търговище (общо 4 331.97 лв.).

Освен това ищецът У. е заплатил и възнаграждение на ангажирания за защитата му по гр.дело № 726/2021г. по описа на PC-Попово адвокат за всяка една от трите съдебни инстанции – за първата инстанция 1 741 лв., за въззивната инстанция – 870 лв. и за касационната инстанция – 870 лв. (общо разноски /свои и на насрещната страна/ по посочените дела - 7 812.97 лв.).

Поддържало се още, че при евикция неизпълнението от страна на продавача на чуждата вещ, е в причинна връзка с необходимостта евинцираният купувач да плати пазарната цена на закупената с процесния договор вещ, такава, каквато е към момента на съдебното отстранение, за да си купи равностойна вещ, защото неизпълнението е необходимо и достатъчно условие за извършването на съответния допълнителен разход на свободния пазар. Поради това се счита, че ответникът дължи на ищеца и заплащането на обезщетение в размер на разликата между заплатената цена по договора от 39 000 лв. и увеличения размер на пазарната цена на закупените с процесния договор имоти, която към датата на влизане на решението на ВКС през 2023г., е възлизала вече на 63 099.25 лв., т.е. сумата от 24 099.25 лв.

Предвид изложените твърдения по фактите и отправените до съда искания, правната квалификация на исковете е чл. 189, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 87, ал. 3 от ЗЗД (за разваляне на договора от 02.07.20г.); чл. 189, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД – за връщане на платената цена и за заплащане на разноските по договора от 02.07.20г.; чл. 191, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД – за заплащане на разноските по делото за съдебното отстранение на купувача и чл. 189, ал. 1, изр. 3 от ЗЗД – за заплащане на обезщетение за другите претърпени вреди от съдебното отстранение, изразяващи се в увеличената стойност на продадените вещи.

С депозирания в срок отговор на исковата молба ответното дружество е оспорило същата като неоснователна. Изложено е, че на 26.11.15г. А. Ст. А. е продал процесните недвижими имоти с НА № 58 на нотариус Е. Д., рег. № 495 на НК на „Петман“ ЕООД. Последното дружество е учредило договорна 4 ипотека върху имотите в полза на „МИКРОФОНД“ АД с НА № 97/04.12.15г. на нотариус Е. Д., рег. № 495 на НК. След вписването на ипотеката са били издадени и съответните удостоверения от СВ-Попово в полза на ипотекарния кредитор относно извършените до момента вписвания по партидите на имотите за периода от 2005г. до 2015г., от които се установявало, че са липсвали други вписвания и отбелязвания, извън посочените сделки. Поради неизпълнение на паричното задължение на „Петман“ ЕООД, ипотекарният кредитор „МИКРОФОНД“ АД е насочил принудително изпълнение спрямо тези имоти и с постановление за възлагане от 08.07.17г. след проведена публична продан от ЧСИ Ан. З., същите са му били възложени. С НА № 42/24.10.18г. на нотариус Е. Д., рег. № 495 на НК „МИКРОФОНД“ АД е продало на „МИКРОФОНД КОЛЕКТ“ ЕООД процесните имоти. Така се стигнало и до сключването на процесната сделка от 02.07.20г. с настоящия ищец. Поради изложеното се поддържа, че настоящият ответник „МИКРОФОНД КОЛЕКТ“ ЕООД през цялото време е бил абсолютно добросъвестен и е действал коректно и законосъобразно в съответствие с действащото законодателство, полагайки цялата дължима и възможна грижа, за да провери правото на собственост на имотите. Последното е било проверявано и потвърждавано от нотариуси, частен съдебен изпълнител и съдии по вписванията. Поради това се счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му за съдебната евикция на ищеца. Обратното би означавало, че и ищецът не е положил необходимата грижа при проверката на собствеността, което ще е основание за изключване на отговорността на ответника по см. на чл. 83, ал. 2 от ЗЗД. Наведено е твърдение, че ищецът У. не е взел становище по касационната жалба на ищеца по предявения срещу него иск по чл. 108 от ЗС и не е участвал в откритото заседание пред ВКС, което следва да изключи отговорността на настоящия ответник, тъй като при полагане на необходимата процесуална активност е могло да се стигне до друг резултат по делото пред ВКС. Счита се за вярно твърдението на ищеца по настоящото дело, че е бил добросъвестен и не е знаел и е нямало как да узнае, че „МИКРОФОНД КОЛЕКТ“ ЕООД не е собственик на имотите, тъй като и самото дружество не е знаело за това обстоятелство. Поради това и се претендира отхвърляне на исковете, евентуално – ограничаване размера на отговорността на ответника, предвид пасивното поведение на ищеца в делото за евикция. Оспорва се наличието на промяна в цените на продадени имоти за периода от датата на процесната сделка до постановяване на решението на ВКС.