Определение № 1809 от 14.07.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1809 гр. Бургас, 14.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Р. Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Таня Т. Р. Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20252100500183 по описа за 2025 година Производството по делото е образувано по повод депозирано Възражение по реда на чл. 423 от ГПК от Г. Р. Р., ЕГН ********** от гр.

*******, ул. „*******“ № ** чрез нейния процесуален представител – адвокат Надежда Арнаудова, в което се посочва, че е била лишена от възможността да оспори вземането, тъй като не е надлежно уведомена за издадената заповед.

В депозираното възражение се посочва, че Г. Р. Р. е узнала за издадената заповед на 27.01.2025г., след като нейният процесуален представител се е снабдил с копия от изпълнително дело № 333/2017г. по описа на ЧСИ Станимира Николова след депозирана молба за това от 20.01.2025г. Сочи се, че съдебният изпълнител е образувала изпълнително дело № 335/2017г. по нейния опис, но не са й били връчени надлежно покана за доброволно изпълнение, изпълнителен лист и заповед на незабавно изпълнение на парично задължение. Във възражението се посочва, че до настоящия момент Г. Р. Р. не е била уведомявана надлежно за каквото и да е действие, извършено по това дело, поради което и не е знаела за неговото съществуване, а вече е насрочена публична продан на семейното им жилище.

Във възражението се посочва, че до момента целия дължим дълг към Банка ДСК е изплатен, като плащанията към Банката са били извършвани директно, а успоредно с това се е водило и изпълнителното дело и се цели 1

Банката да се обогати неоснователно.

Посочва се, че с настоящото възражение се упражняват и правата по чл. 419, ал. 1 от ГПК, тъй като ако Г. Р. е била надлежно уведомена за постановената заповед за изпълнение, то е щяла да възрази, тъй като е изплатила дълга към Банката и то в двоен размер.

Посочва се, че се обжалва поставената заповед за изпълнение в частта за разноските, както и се отправя искане за спиране на изпълнението на заповедта, тъй като ЧСИ вече е насрочил публична продан на имота за периода от 28.01.2025г. до 28.02.2025г.

Посочва се, че обявеният за публична продан имот е съсобствен между нея и нейният съпруг и е единственият им недвижим имот, поради което и това жилище е несеквестируемо.

Претендира се да бъде отменена изцяло атакуваната заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, включително и в частта за разноските, както и да бъде постановено спиране на изпълнението на атакуваната заповед и спиране на изпълнението на насрочената публична продан за периода от 28.01.2025г. до 28.02.2025г.

Окръжен съд - Бургас, като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С оглед приетото в Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г., постановено по тълкувателно дело № 4/2013г. по описа на ОСГТК разпоредбите на чл. 407 и чл. 423 от ГПК имат различно приложно поле.

Когато длъжникът твърди, че в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е подал възражение срещу заповедта, но заповедният съд не го е взел предвид (например защото възражението не е било приложено своевременно по делото), защитата му следва да се реализира по реда на чл. 407 от ГПК, защото при подадено в срок възражение заповедта за изпълнение не е влязла в сила и няма основание за издаване на изпълнителен лист. Когато длъжникът твърди, че изобщо не е могъл да подаде възражение поради ненадлежно връчване на заповедта (например защото му е връчена чрез залепване на уведомление при липса на предвидените в чл. 47 от ГПК предпоставки за това, връчена е на съсед и пр.), налице е хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК и редът за защита е чрез подаване на възражение пред въззивния съд.

2

В конкретния случай е безспорно, че жалбоподателят твърди, че издадената заповед за изпълнение не й е връчена надлежно, тъй като не й е била връчена покана за доброволно изпълнение. Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че в конкретния случай длъжника твърди, че изпратеното съобщение изобщо не е достигнало до него и е налице ненадлежно връчване на заповедта, то съдът намира, че защитата му следва да се осъществи именно по реда на чл. 423, ал. 1 от ГПК.

На основание чл. 423, ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато заповедта за изпълнение не му е връчена надлежно.

По делото не се спори, че след депозирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение, Районен съд – Бургас е постановил да се издаде Заповед № 588 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 06.02.2017г., постановена по частно гр. дело № 851/2017г. по описа на Районен съд – Бургас, по силата на която е постановено длъжникът Г. Р. Р. да заплати на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД със седалище гр.

София следните суми – 98 040, 58 лева, представляваща изискуема главница по Договор за жилищен и ипотечен кредит от 17.03.2008, ведно с три допълнителни споразумения към този Договор, сума в размер на 3 546, 65 лева, представляваща договорна лихва, сума в размер от 1 451, 64 лева, представляваща обезщетение за забава, ведно със законната лихва и дължимите разноски. Въз основа на така постановената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ е постановено незабавно изпълнение и е издаден Изпълнителен лист № 833 от 07.02.2017г. от Районен съд – Бургас по частно гр. дело № 851/2017г. по описа на съда, след което и кредиторът е пристъпил към принудително изпълнение и е отправил молба за образуване на изпълнително производство. Въз основа на представената молба и издадения изпълнителен лист, ЧСИ Станимира Николова е образувала изпълнително производство № 20178050400335.

Съдът след извършена служебна справка по изпълнително дело № 335/2017г. по описа на ЧСИ Станимира Николова, приложено към гр. дело № 322/2025г. по описа на Окръжен съд – Бургас, констатира, че след образуване на изпълнителното производство на Г. Р. Р. е изпратена покана за доброволно 3 изпълнение на дата – 10.03.2017г., ведно с издадените Заповед № 588 и Изпълнителен лист № 833 от 07.02.2017г. Видно от направеното отбелязване – поканата – ведно с посочените по-горе Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист са получени от Г. Р. Р. на адрес – гр. *******, кв. ********, ул. ****** № ** от нейния съпруг – К. Д. Р., който е удостоверил получаването на поканата за доброволно изпълнение, ведно с книжата към нея със своя подпис и изрично е посочил, че поема задължението да ги предаде на Г. Р..

На основание чл. 46, ал. 1 от ГПК когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме.

На основание чл. 46, ал. 4 от ГПК с получаването на съобщението от другото лице се смята, че връчването е извършено на адресата. Адресатът може да иска възстановяване на срока, ако е отсъствал от адреса и не е било възможно да узнае своевременно за връчването. Срокът по чл. 64, ал. 2 започва да тече от момента, в който адресатът е могъл да узнае за връчването.

По делото не се спори, че след образуване на изпълнителното производство, ЧСИ Станимира Николова е изпратила до Г. Р. Р. в качеството й на длъжник покана за доброволно изпълнение на дата – 10.03.2017г. (лист 30 от изпълнителното производство). От изпълнителното производство се установява и обстоятелството, че поканата за доброволно изпълнение е получена от Г. Р. Р. на дата – 24.03.2017г. чрез нейния съпруг – К. Д. Р.. По делото няма данни в изпълнителното производство Г. Р. да е отправила изявление до съдебния изпълнител, че е отсъствала от адреса и не е могла да узнае своевременно за връчването. По делото няма данни и за изявление от страна на лицето, което е поело задължението да предаде документите, които са изпратени за връчване на Г. Р. – К. Р., че не е могъл да изпълни своето задължение и да предаде документите на адресата.

При това положение и с оглед разпоредбата на чл. 46, ал. 4 от ГПК, съдът намира, че следва да се приеме, че с получаването на съобщението от К. Р. – съпруг на Г. Р. - връчването е извършено на адресата – Г. Р. и същата валидно е получила покана за доброволно изпълнение, ведно с препис от постановената Заповед № 588 от 06.02.2017г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по частно гр. дело № 851/2017г. по описа на Районен съд - Бургас, ведно с копие от издадения въз 4 основа на заповедта Изпълнителен лист от 07.02.2017г. При това положение, настоящата инстанция намира, че по делото остават недоказани твърденията на Г. Р., изложени в депозираното възражение, че тя е узнала за издадената заповед за изпълнение на 27.01.2025г. и само на това основание депозираното възражение е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, ведно с всички искания, които по смисъла на чл. 423, ал. 1 от ГПК се предявяват с него – атакуване на разпореждането за незабавно изпълнение и на основание чл.

423, ал. 2 от ГПК – спиране на изпълнението след представяне на надлежно обезпечение.

Нещо повече – по делото има данни, че Г. Р. е получавала и други съобщения и е депозирала и изявления пред съдебния изпълнител, както чрез свои представители, така и лично с молби, подписани собственоръчно от нея – лист 266 и 267 от изпълнителното производство – получено лично от Г. Р. съобщение за наложен запор, лист 292 от изпълнителното производство – депозирана молба от 11.05.2022г. лично от Г. Р., с която претендира да й бъде предоставена информация за актуалния размер на дълга и съответно – получен отговор на своята молба – лист 297 и 298 от изпълнителното производство, лист 314 и лист 315 – получено лично от Г. Р. изпратено й съобщение от съдебния изпълнител за спиране на изпълнителното производство и на лист 332 и лист 333 получено лично от Г. Р. съобщение за възобновяване на изпълнителното производство.

Мотивиран от изложеното и като взе предвид представените доказателства, настоящата инстанция намира депозираното възражение за неоснователно и счита, че следва да бъде оставено без уважение. На основание чл. 423, ал. 3 от ГПК, предвид обстоятелството, че съдът намира депозираното възражение за неоснователно, то следва да бъде оставено без уважение и искането за спиране изпълнението на заповедта, както и искането за спиране на изпълнителното производство.

Мотивиран от горното и на основание чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК, Окръжен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА Възражение с вх. № 1999/30.11.2025г. по описа на Окръжен съд - Бургас от страна на Г. Р. Р., ЕГН ********** от гр. *******, ул.

5

„*******“ № **, депозирано чрез нейния процесуален представител – адвокат Надежда Арнаудова, със съдебен адрес – гр. Бургас, ул. „Трайко Китанчев“ № 53 против Заповед № 588 от 06.02.2017г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по частно гр. дело № 851/2017г. по описа на Районен съд – Бургас, по която е издаден и изпълнителен лист.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране изпълнението на издадената Заповед № 588 от 06.02.2017г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по частно гр. дело № 851/2017г. по описа на Районен съд – Бургас, по която е издаден и изпълнителен лист, както и искането да бъде спряно изпълнителното производство.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6