Определение № 803 от 13.11.2024, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 803 гр. Шумен, 13.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно частно гражданско дело № 20243600500469 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 6395/03.09.2024 г., депозирана от „Йеттел България“ ЕАД-гр. София, действащо чрез пълномощника си адв.В. Н. при САК, срещу разпореждане № 1745/02.09.2024 г. по ч.гр.д. № 1079/2024 г. по писа на РС – Нови пазар, с което е отхвърлено частично заявлението на „Йеттел България“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Т. П. М., за суми за неустойка в общ размер на 600 лв. и използвани услуги в размер на 1,61 лв., както и в частта за съразмерно отхвърлените разноски. Жалбоподателят счита, че съдът неправилно и незаконосъобразно отхвърлил заявлението в частта за неустойките намиращи ги за нищожни, поради противоречие с добрите нрави. Сочи, че в чл.6 от допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 25.03.2022г., допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 29.06.2022 г. и чл.9 от допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 25.03.2022 г. било уговорено, че в случай на виновно неизпълнение на задълженията на длъжника по тях или при предсрочното им прекратяване по вина на длъжника, ще бъдат начислени неустойки, като за физически лица неустойките не може да надвишават три месечните абонаментни такси, а за юридически лице неустойката е във фиксиран размер на 200лв.. Съдът неправилно приел, че длъжникът е физическо лице – потребител и съобразявайки чл.143 ЗЗП счел неустойката многократно надхвърляща тримесечните абонаментни такси. В случая договорът бил сключен между търговци, а ТЗ не допускал намаляване на неустойката, поради прекомерност. Длъжникът е предпочел да сключи договора като юридическо лице. Неправилни били и изводите на съда, че неустойката не отговаряла на изискванията за добросъвестност. Вземането възникнало вследствие неизпълнение на длъжника и ангажиране на договорната му отговорност.

1

Неустойката била предварително определена т.е. длъжникът изначално е знаел последицата от своето неизпълнение. Досежно сумата от 1,61лв. сочи, че представлявала използвани услуги надхвърлящи абонаментния план за предпочетен номер *** /променен на ***/, с цените на които абонатът бил запознат още при сключване на договора.

Доказателство за това била приложената ценова листа, подписана от длъжника и неразделна част от договора. Конкретно това били проведен разговор от 4 мин. на стойност 1,32 лв. без ДДС, съответно 1,548 лв. с ДДС и проведен разговор от 7 мин. към „Грижа за клиента“ на стойност 0,02 лв. без ДДС, съответно 0,024 лв. с ДДС. Сочи, че конкретизацията на претенцията като задължение на заявителя не включвала описание на вида и размер на всяка потребена извън абонаментния план услуга, доколкото целта на заповедното производство била да провери налице ли е спорно вземане. Предвид изложеното моли съдът да отмени разпореждането и да издаде заповед за сумата 600 лв. неустойка и 1,61 лв. използвани мобилни услуги, както и да присъди направените от заявителя разноски в заповедното производство в пълен размер. Претендира разноски и за частното производство.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за частично основателна, поради следните съображения:

Ч.гр.д.№1079/2024г. по описа на РС – Нови пазар е образувано по заявление от „Йеттел България“ ЕАД и две уточняващи молби, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Т. П. М., с искане да заплати на заявителя следните суми: сумата 24,78 лв., представляваща месечни абонаменти такси (при месечна такса от 12,39 лева), дължими на основание сключено между страните на 25.03.2022г. допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочитан номер ***, за отчетния период 25.07.2022 г. – 24.09.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата 24,78 лв., считано от датата на депозиране на заявлението в съда 14.08.2024 г. до окончателното й изплащане; сумата 959,80 лв., представляваща дължими лизингови вноски за периода 25.07.2022 г.

– 24.11.2022 г. по сключен между страните договор за лизинг от 25.03.2022 г. (при уточнена лизингова вноска в размер на 47,99 лв.), по силата на който е предоставено устройството HUAWEI MateBook D15 15.6 WAI9A, ведно със законната лихва върху сумата 959,80 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда – 14.08.2024 г. до окончателното й изплащане; сумата 36,76 лв., от които сума от 24,76 лева, представляваща две месечни абонаменти такси (при месечна такса от 12,38 лева), дължими на основание сключено между страните на 25.03.2022 г. Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочитан номер ***, като на дата 16.08.2022 год. със Заявление за смяна на номер същият е променен ***, за отчетния период 25.07.2022 г. – 24.09.2022 г. и 12 лева, представляващи такса за смяна на номер, ведно със законната лихва върху сумата 36,76 лв., считано от датата на депозиране на заявлението в съда 14.08.2024 г. до окончателното й 2 изплащане; сумата 87,98 лв., от които 75,98 лева, представляваща месечни абонаменти такси (при месечна такса от 37,99 лева), дължими на основание сключено между страните на 29.06.2022г. допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочитан номер ***, като на дата 16.08.2022 год. със заявление за смяна на номер същият е променен ***, за отчетния период 25.07.2022 г. – 24.09.2022 г. и 12 лева, представляващи такса за смяна на номер, ведно със законната лихва върху сумата 87,98 лв., считано от датата на депозиране на заявлението в съда 14.08.2024 г. до окончателното й изплащане; сумата във фиксиран размер от 200,00 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване по вина на потребителя на допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочитан номер *** от 25.03.2022 г., ведно със законната лихва върху неустойката 200,00 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда 14.08.2024 г. до окончателното й изплащане; сумата във фиксиран размер от 200,00 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване по вина на потребителя на допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочитан номер ***, като на дата 16.08.2022 год. със заявление за смяна на номер същият е променен ***, ведно със законната лихва върху неустойката 200,00 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда 14.08.2024 г. до окончателното й изплащане; сумата във фиксиран размер от 200,00 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване по вина на потребителя на допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочитан номер ***, като на дата 16.08.2022год. със заявление за смяна на номер същият е променен ***, ведно със законната лихва върху неустойката 200,00 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда 14.08.2024 г. до окончателното й изплащане; сумата 1,61 лв. за услуги, дължими на основание сключено между страните на 29.06.2022г. допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочитан номер ***, като на дата 16.08.2022 год. със заявление за смяна на номер същият е променен ***, за отчетния период 25.07.2022 г. – 24.09.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата 1,61 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда – 14.08.2024 г. до окончателното й изплащане, както и разноските по заповедното производство.

В заявлението е посочено, че вземането произтича от сключен между длъжника Т. П.

М. в качеството й на физическо лице – земеделски производител и „Йеттел България“ ЕАД Договор за мобилни услуги и две допълнителни споразумения към Договор за мобилни услуги за три номера.

С разпореждане № 1745/02.09.2024 г. по ч.гр.д. № 1079/2024 г. заповедният съд е отхвърлил частично заявлението за следните суми:

3 сумата във фиксиран размер от 200,00 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване по вина на потребителя на допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочитан номер *** от 25.03.2022 г., ведно със законната лихва върху неустойката 200,00 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда 14.08.2024 г. до окончателното й изплащане; сумата във фиксиран размер от 200,00 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване по вина на потребителя на допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочитан номер ***, като на дата 16.08.2022 год. със Заявление за смяна на номер същият е променен ***, ведно със законната лихва върху неустойката 200,00 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда 14.08.2024 г. до окончателното й изплащане; сумата във фиксиран размер от 200,00 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване по вина на потребителя на допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочитан номер ***, като на дата 16.08.2022год. със заявление за смяна на номер същият е променен ***, ведно със законната лихва върху неустойката 200,00 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда 14.08.2024 г. до окончателното й изплащане и сумата 1,61лв. за услуги, дължими на основание сключено между страните на 29.06.2022г. допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочитан номер ***, като на дата 16.08.2022 год. със заявление за смяна на номер същият е променен ***, за отчетния период 25.07.2022 г. – 24.09.2022г..

В останалата част заявлението е уважено и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 600/02.09.2024 г. по ч.гр.д. № 1079/2024 г. на НПРС.

За да отхвърли заявлението в частта му досежно сумата от 1,61лв. заповедният съд е приел, че са налице пречки по смисъла на чл.411, ал.2 т.1 ГПК -заявлението не е индивидуализирано като вид и правно естество. Досежно неустойките съдът е приел, че длъжникът е потребител по смисъла на ДР на чл.13 ЗЗП и съгласно чл.143 ЗЗП клаузите, които ги уреждат са нищожни поради противоречие с добрите нрави. Освен това е приел, че неустойката е нищожна и поради противоречие с добрите нрави, предвид т.3 на ТР № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС и чл.26, ал.1 пр.3 ЗЗД. Приел е, че в случая неустойката е за забавено изпълнение и самият начин на уговаряне допуска възможност дори при забава на една такса да се начисли обезщетение в размер многократно надхвърлящ размера на главницата, което води до прекомерност на неустойката. Този извод остава непроменен дори и да е приеме, че неустойката има компенсаторен характер. Клаузите са нищожни и поради това, че не отговарят на изискванията за добросъвестност при договарянето, като едностранно наложени от търговеца при злоупотреба със специфичното му положение на пазара.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът не издава заповед за 4 изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.3, на чл. 411, ал.2 /нова - ДВ бр.100/2019 г./ заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор.

С оглед възражението на жалбоподателя за неприложимост на разпоредбите на ЗЗП в отношенията между търговци, настоящата инстанция счита, че в конкретния случай искането за издаване заповед за изпълнение се основава на договор за мобилни услуги и две допълнителни споразумения към договор за мобилни услуги за три номера, сключени между „Йеттел България“ ЕАД и длъжника Т. П. М., в качеството й на физическо лице – земеделски производител. Съгласно специалната разпоредба на §1, т.1 Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ "Земеделски производители" са физическите и юридическите лица, които произвеждат непреработена и/или преработена растителна и/или животинска продукция. Касае се за търговска дейност в стопански отрасъл, нуждаещ се от специална законодателна защита, поради което е налице и нормативна база, защитаваща земеделските стопани и производители - ЗПЗП. Земеделските производители подлежат на задължителната регистрация по законов ред, като съгласно Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани в чл.3, ал.1 посочва, че на регистрация подлежат юридически лица, еднолични търговци и физически лица, навършили 18 години, които стопанисват земеделска земя и/или осъществяват производство на земеделска продукция. Т.е. касае се за дейност не за лично ползване, а за търговска дейност в определен бранш /растениевъдство и животновъдство/. Константна е съдебната практика, че земеделския производител, регистриран по ЗПЗП не попада в обхвата на чл.2, ал.1 от ТЗ – като физическо лице, занимаващо се със селскостопанска дейност, а в този на чл.1, ал.3 ТЗ, съгласно които търговец е лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква делата му да се водят по търговски начин. /В този см. Опр. № 638/25.10.2012 г. по ч.т.д. № 575/2012 г. на І ТО на ВКС; Опр. № 113/01.02.2013 г. по ч.т.д. № 16/2013 г. І ТО на ВКС и др./ Съгласно пар.13, т.1 ЗЗП "Потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Качеството "Потребител" може да е и всяко физическо лице, което ползва услугите, изрично посочени в закона като потребителски /напр. чл.2, ал.2 КЗ/. Цялата нормативна база изключва качество на потребител на физическите лица, действащи за осъществяване на търговска или професионална дейност по принцип. Съгласно нормативната база земеделските производители - физически лица осъществяват професионална и търговска дейност в сферата на земеделието и животновъдството, което изключва възможността те да имат качеството "потребители" по смисъла на ЗЗП, с оглед липсата на изрична разпоредба в специален закон, придаваща им такова качество.