Решение № 179 от 18.11.2020, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

Номер 179

06.11.2020 г.

Град Ш.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Ш.

Състав I

На 06.11.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Мирослав Г. Маринов

Ралица И. Хаджииванова

Соня А. Стефанова като разгледа докладваното от Соня А. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20203600500292 по описа за 2020 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК .

С Решение № 444/ 13.07.2020 год., постановено по гр. д. № 3890/2019 год. по описа на Районен съд – Ш. е отхвърлен като неоснователен предявеният от Д. М. С. , действащ чрез процесуалния си представител адв. Р.Т., Адвокатска колегия – М. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на „Енерго – про продажби“ АД, че ищецът не дължи сумата от 3443,15 лева, представляваща главница за служебно начислена електроенергия за периода от 28.11.2017 год. до 27.11.2018 год., във връзка с извършена корекция на сметка, начислена по партида с клиентски № 1300002508 и абонатен № 0105204164 за обект с адрес: гр. Ш.... На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът е осъден да заплати сторените от ответника разноски в първоинстанционното производство в размер на 870 лева.

Недоволен от така постановеното съдебно решение остава ищецът в първоинстанционното производство, който го обжалва. Счита същото за неправилно и необосновано. Сочи, че КП за монтаж на СТИ е съставен в нарушение на действащите тогава ПИКЕЕ, доколкото при съставянето му не е присъствал нито той като клиент, нито негов представител. Твърди, че при съставяне на протокола е присъствал само един свидетел, вместо двама. Счита, че не е доказано от ответното дружество, че натрупаната в скрит регистър електрическа енергия е действително потребена от абоната. Намира за необосновани изводите на първоинстанционния съд, според които доколкото ответното дружество не разполага със софтуер пълна версия, то именно ищецът разполага с такъв и с негова помощ е осъществил нерегламентирано софтуерно вмешателство по отношение на процесното СТИ. Сочи, че доколкото разпоредбите на ПИКЕЕ са отменени, то не съществува правно основание за извършване на корекцията и начисляване на корекционна сума. Релевира, че обективната безвиновна отговорност е изключение и доколкото такава не е предвидена в ЗЕ, следва да се приложи разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД, регламентираща пределите на имуществената отговорност при виновно неизпълнение на договорно задължение. В аспект на изложеното навежда 1 твърдение, че липсват доказателства за виновно поведение от страна на потребителя. Моли атакуваното решение да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявеният от него иск. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна „Енергопро Продажби” АД, действащо чрез процесуалния си представител адв. Б. Г. , Адвокатска колегия – Ш., в която излага, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено. Претендира сторените в настоящото производство съдебно – деловодни разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата, т.е. по действащия ГПК въззивният съд действа като апелация (т. нар. „ограничен въззив”). В този смисъл е и трайната практика на ВКС – напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о., ГК. След проверка по реда на чл. 269 от ГПК , въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от представените писмени доказателства ответното дружество е доставчик, а ищецът е потребител на електрическа енергия като между тях са налице валидни облигационни отношения във връзка с доставянето на електроенергия. Това обстоятелство не е спорно между страните.

Не се спори от ответното дружество, че същото е собственик на процесното средство за техническо измерване (СТИ). Безспорно е и, че ищецът през процесния период е бил собственик на обект, находящ се в гр. Ш., ул. „Х., клиентски №1300002508 и абонатен №0105204164, който е бил снабдяван с електроенергия от ответното дружество.

От приложените писмени доказателства се установява, че на 27.11.2018 год. е извършена техническа проверка на изправността на средството за търговско измерване – електромер, обслужващ жилището на ищеца, находящо се в гр. Ш., ул. „Х. като резултатът от проверката е обективиран в Констативен протокол №1301525 от 27.11.2018 год.

Видно от представения констативен протокол служители на „Електроразпределение север“ АД и пълномощници на „Енерго-про продажби“ АД са извършили проверка на измервателните системи и свързващите ги електрически инсталации на СТИ с фабр. № 1114021564381243 на жилището на ищеца, намиращо се на посочения по-горе адрес, при което е установено, че процесният електромер е бил с показания за консумирана ел енергия по нощна тарифа – 002135 и дневна тарифа - 002847.

СТИ е демонтирано и изпратено за изследване и проверка в БИМ и е подменено с ново.

Демонтираният електромер е бил поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба №287055.

Проверката и съставянето на протокола били извършени в отсъствие на ищеца или упълномощен от 2 него представител, но в присъствие на двама свидетели – баща му и съсед.

Представен е Констативен протокол от метрологична експертиза № 2397/10.10.2019 г., от който се установява, че липсват механични дефекти на кутията, клемите и клемния блок на електромера.

Налице са необходимите обозначения на табелката на електромера. При софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, която трябва да се състои от две тарифи Т1 и Т2, като действително потребената еленергия се разпределя и върху невизуализирана тарифа 3, показанията по която са за потребени 018044,5 kWh.

Към делото е приложен и Протокол № 13110225/ 10.06.2015 год. за монтаж на електромер с фабр. № 1114021564381243 (процесният) на адреса на ищеца, с посочените клиентски и абонатен номера, в който са отбелязани с нулеви данни показанията на тарифите за нощна и дневна енергия.

В протокола е отбелязано, че на монтажа е присъствало лицето М.Д.С. в качеството му на клиент.

Ищецът е уведомен от „Електроразпределение Север“ АД за извършената корекция на количествата потребена ел. енергия с Писмо изх. № 55746_КП1301525_1/ 15.10.2019 год. като са му изпратени материалите от извършената проверка на процесното СТИ.

От приложената по делото фактура №0286227491 от 15.10.2019 год. е видно, че е начислена електроенергия по констативен протокол за подпериод от 28.11.2017 г. до 30.06.2018 г. - 10629 kWh и за подпериод от 01.07.2018 г. до 27.11.2018 г. - за 7415 kWh на обща стойност 3443,15 лв.

По делото е назначена СТЕ, изрично оспорена от ищеца, заключението на която сочи, че процесният електромер е с година на производство 2015 г., срокът на метрологичната му годност е до края на 2021 г. и към момента на проверката (27.11.2018 год.) е бил метрологично годен.

Съгласно заключението чрез процесното СТИ е възможно да бъде измерена цялата, потребена от ищеца електрическа енергия през процесния период. Посочено е, че количеството електрическа енергия, определено в Становище за начисляване на електрическа енергия, може да бъде доставено до обекта на абоната като се съобразят пропускателната способност на присъединителната линия и присъединителните съоръжения и на СТИ. Според вещото лице съществуват данни за техническа неизправност - електромерът е препрограмиран да отчита определена част от денонощието в регистър 3, който регистър не се показва на дисплея, съответно не се отчита от отчетника, в резултат на което не се фактурира от дружеството ответник. Заключението е, че е н алице неотчитане от измервателната схема на СТИ преминала от захранващия кабел към абоната електроенергия през процесния период, като неотчетеното количество е отразено в регистър 3 на процесното СТИ като отчетеното в скрития регистър количество електроенергия реално е преминало през СТИ и е потребено от ищеца. Експертът заключава, че изчисленията по корекционната процедура са извършени аритметично точно, а неизмерените количества електроенергия, преминали през СТИ по регистър 3 са остойностени по действащите за процесния период цени на електроенергията, одобрени от ДКЕВР. Съобразявайки представения Протокол за монтаж на процесния електромер, вещото лице е достигнало до извод, че същият е бил с нулеви показания по всички тарифи при монтирането му. Изхождайки от данни, предоставени с Писмоотговор от „ЕРП - Север“ АД и с писмо от „Фродексим трейд“ ООД – гр. С., вещото лице е заключило, че всички СТИ от марката „Искра МЕ 162“, какъвто е процесният, пристигат с нулеви показания по всички тарифи от завода-производител. В съдебно заседание, вещото лице изяснява, че процесният електромер му е бил предоставен и е установил, че няма механични въздействия 3 върху него. Сочи, че СТИ не е бил във включено състояние, тъй като единствено БИМ и заводътпроизводител разполагат с възможност да установят дали са активирани скритите тарифи. Излага, че единствената констатация на БИМ касателно тарифа 3 е, че има натрупани показания, но не може да отговори по какъв начин е установено това обстоятелство.

Разпитаните свидетели П.Д. и С.Д. (извършили проверката на СТИ и съставили констативния протокол от 27.11.2018 год.) излагат, че след проверка, извършена в присъствие на свидетели, установили, че не могат да се свържат софтуерно с електромера, поради което се усъмнили, че е извършена софтуерна манипулация, демонтирали процесното СТИ и монтирали ново с нулеви показатели. Сочат, че таблото на електромера е монтирано в специално помещение, в главно разпределително табло за целия блок. Сочат, че електромерът е обикновен, не е от типа „смарт“ устройства.

По делото са представени и Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е-ОН България продажби“ АД, одобрени с Решение № ОУ-060/ 07.11.2007 год. на ДКЕВР, Решение № ОУ-004/ 06.04.2009 год. на ДКЕВР, с което са одобрени измененията в чл. 38 и чл. 42 от ОУ, Становище за начисление на ел. енергия, одобрено на 23.08.2019 год. от Началник отдел: „КЕК“ - № 3654.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с пр. осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, ответната страна следва да установи в условията на пълно и главно доказване: 1. наличието на договорни отношения между страните за продажба на електрическа енергия през претендирания период за процесния обект; 2. че е изпълнил задължението си по договора точно и с грижата на добрия търговец ; 3. обстоятелството, че на процесното СТИ е извършена проверка, от която се е установило отклонение от отчетената и реално потребена от ищеца електроенергия; 4. да установи периода и степента на грешното отчитане (т.е. че е доставила на крайния клиент твърдяното от нея и обективирано в корекционните сметки количество електрическа енергия). В тежест на ищеца е да докаже фактическите твърдения, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Ответното дружество е изложило твърдения в отговора на исковата молба, че сумата по процесната фактура е начислена посредством прилагане на корекционна процедура за корекция на количествата потребена електроенергия от страна на ищеца за периода от 28.11.2017 год. до 27.11.2018 год. Сочи, че претендираната сума се дължи на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 50 от ПИКЕЕ. В условия на евентуалност, ако съдът счете, че чл. 50 от ПИКЕЕ е неприложим, счита, че претендираната сума е дължима на осн. чл. 183 от ЗЗД.