Определение № 24655 от 07.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24655 гр. София, 07.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20261110114832 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Раздел III „Разглеждане на делото“, „Подготовка на делото в закрито заседание“ - чл. 140, вр. чл. 146 ГПК.

Същото е по реда на чл. 415, ал. 1 и сл. от ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 срещу Н. П. В., ЕГН **********, с която са предявени кумулативно обективно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: сумата от 176,96 EUR (сто седемдесет и шест евро и 96 цента), представляваща главница - за топлинна енергия за периода от 01.11.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва за период от 31.03.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата в размер на 32,34 EUR (тридесет и два евро и 34 цента), представляваща мораторна лихва - върху главница за топлинна енергия за периода от 15.01.2024 г. до 16.03.2026 г., сумата от 21,94 EUR (двадесет и едно евро и 94 цента), представляваща главница - за дялово разпределение за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва за период от 31.03.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 4,97 EUR (четири евро и 97 цента), представляваща мораторна лихва - върху главница за дялово разпределение за периода от 16.07.2023 г. до 16.03.2026 г., за които суми е издадена заповед по реда на чл. 410 от ГПК по частно гражданско дело № 696 по описа на РС-Бяла Слатина за 2026 г.

1

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Следва да се допусне съдебно-техническа експертиза със задачи посочени в исковата молба.

Не следва да се допуска съдебно-счетоводна експертиза, тъй като не са въведени оспорвания от ответника във връзка с извършени от негова страна плащания.

Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като помагач на „Далсия” ООД, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно. Третото лице – помагач следва да представи и посочените от ищеца документи.

Исканията за задължаване по реда на чл. 192 ГПК са нередовни, предвид което съдът следва да ги остави без движение, като дадени указания на ищеца, неизправянето на които ще означава, че съдът не е сезиран с подобни искания – арг. чл. 100, ал. 3 ГПК.

Ответникът Н. П. В., ЕГН ********** е подал отговор на исковата молба чрез адв. Стоянов /с пълномощно от 16.04.2026 г., представено във възражението по чл. 414 ГПК, валидно и за настоящото производство/ в срока и по реда, установен в чл. 131 от ГПК.

Ответникът е направил редица доказателствени и други искания, по които съдът следва да вземе отношение.

Първо – претендира се задължаване на ищеца да представи по делото първични счетоводни документи /фактури и ДИ/КИ към тях за процесния период/, протоколи за извършвана метрологична проверка на търговския уред за измерване/топломера, ежемесечните протоколи с подпис на представител на ЕС, протоколи за извършена настройка на абонатната станция, проект разрешение, скица и др., които да установят проектната мощност на съставните части, списък за инсталираната мощност, договор, анекс и справка към него за закупената топлоенергия, протоколи за 24 часов и 72 проби за 2 пускане на абонатната станция в експлоатация и последващите й настройки, разрешение от ДНСК, протоколи за вътрешен ведомствен контрол, за извършен отчет от ФДР (фирмата за дялово разпределение), изравнителни сметки, стедномесечен температурен график за абонатната станция, протокол за изключване на ОТ в общите части, както и доказателства, че абонатната станция е предназначена за 8 етажен, а не за 4-етажен блок. Всички тези искания на ответника, които биха могли да се съотнесат като претенции за задължаване на ищеца по реда на чл. 190 от ГПК са неоснователни – част от тях е безпредметно да бъдат изисквани, тъй като са ирелевантни по спора, а в останалата си част са ненеобходими, с оглед допуснатата до изслушване съдебно-техническа експертиза.

Второ – искането да се допусне до разпит „един или двама“ свидетели не само е алтернативно формулирано, което само на това основание следва да бъде оставено без уважение, а освен това е ненужно, с оглед предмета на спора и констатациите на вещо лице, което ще бъдат налице в хода на процеса.

Трето – по исканията за образуване на конституционно дело. Съдът намира исканията на ответника за сезиране на Конституционния съд за неоснователни. Правомощието за сезиране на Конституционния съд се упражнява по преценка на съда, когато той намери, че приложим по делото закон противоречи на Конституцията и разрешаването на спора зависи от приложението на тази законова разпоредба. В настоящото производство не са налице тези предпоставки. Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК урежда действието във времето на съдебното решение за отмяна на подзаконов нормативен акт и не представлява приложим материален закон, от който зависи решаването на спора относно претендираните вземания за цена на доставена топлинна енергия и обезщетение за забава. Поради това съдът не намира основание да приеме, че е налице противоречие между приложим по делото закон и Конституцията, нито че е необходимо сезиране на Конституционния съд. Позоваването на разпоредбите на правото на Европейския съюз и практиката на Съда на Европейския съюз не обосновава различен извод, тъй като не поражда задължение за националния съд във всеки случай на твърдяно противоречие да отправя искане до Конституционния съд. Ето защо искането следва да бъде оставено без уважение. Също така - в настоящия случай съдът не констатира противоречие между разпоредбите на чл. 153, ал. 1 във връзка с чл. 150, ал. 2 ЗЕ и 3

Конституцията. Цитираните разпоредби уреждат законовия режим на възникване на правоотношенията по продажба на топлинна енергия и качеството на клиент на топлинна енергия в сграда – етажна собственост.

Същите са предмет на трайно прилагане в съдебната практика, като не са налице основания съдът да приеме, че противоречат на чл. 4, ал. 1 от Конституцията или на сочените разпоредби на правото на Европейския съюз.

Поради това не са налице предпоставки за сезиране на Конституционния съд и искането следва да бъде оставено без уважение.

Четвърто – настоящият съдебен състав намира искането на ответника за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за неоснователно. Доводите на съда са както следва: Съгласно чл. 267 ДФЕС отправянето на преюдициално запитване е обусловено от необходимостта тълкуването или преценката за валидността на разпоредба от правото на Европейския съюз да е необходимо за решаването на висящия спор.

Националният съд преценява дали такава необходимост е налице. Отделно, съгласно трайната практика на Съда на Европейския съюз, постановена по д е л о C-283/81 CILFIT, националният съд не е длъжен да отправя преюдициално запитване, когато поставеният въпрос е ирелевантен за разрешаването на спора, когато съответната разпоредба от правото на Съюза вече е била предмет на тълкуване от Съда на Европейския съюз или когато правилното приложение на правото на Съюза е толкова очевидно, че не оставя място за разумно съмнение. В случая съдът намира, че разрешаването на настоящия спор не зависи от тълкуването на разпоредби на Директива 2011/83/ЕС, а от установяването на релевантните факти и приложението на относимите разпоредби на националното право – Закона за енергетиката, Закона за задълженията и договорите и Гражданския процесуален кодекс.

Освен това поставените от ответника въпроси не обосновават наличие на неяснота при тълкуването на правото на Европейския съюз, която да налага произнасяне на Съда на Европейския съюз. Практиката на Съда вече съдържа разрешения относно съвместимостта на национална правна уредба, предвиждаща задължения на собствениците в сгради – етажна собственост за заплащане на топлинна енергия, включително по съединени дела C‑708/17 и C‑725/17, поради което не възниква нов въпрос по тълкуването на правото на Съюза. Ето защо съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 267 ДФЕС за отправяне на преюдициално запитване, поради което исканията в 4 тази насока следва да бъдат оставени без уважение.

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр.

1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕДСТАВЯ на страните писмен проекто-доклад по делото, съгласно чл. 146 ал. 1 и ал. 2 ГПК:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Н. П. В., ЕГН **********, с която са предявени кумулативно обективно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: сумата от 176,96 EUR (сто седемдесет и шест евро и 96 цента), представляваща главница - за топлинна енергия за периода от 01.11.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва за период от 31.03.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата в размер на 32,34 EUR (тридесет и два евро и 34 цента), представляваща мораторна лихва - върху главница за топлинна енергия за периода от 15.01.2024 г. до 16.03.2026 г., сумата от 21,94 EUR (двадесет и едно евро и 94 цента), представляваща главница - за дялово разпределение за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва за период от 31.03.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 4,97 EUR (четири евро и 97 цента), представляваща мораторна лихва - върху главница за дялово разпределение за периода от 16.07.2023 г. до 16.03.2026 г., за които суми е издадена заповед по реда на чл. 410 от ГПК по частно гражданско дело № 696 по описа на РС-Бяла 5

Слатина за 2026 г.

Ищецът твърди, че ответникът бил клиент на топлинна енергия за битови нужди, като собственик на жилище в сграда – етажна собственост – топлоснабден имот, присъединен към абонатна станция. Сочи, че е доставил топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката за периода м.11.2023 г. до м.05.2025 г., като ответникът използвал същата за процесния период. Твърди, че не е заплатена дължимата цена за доставена топлинна енергия, както и услугата дялово разпределение за посоченият период, ведно с обезщетения за забава. Във връзка с горното ищецът предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение. Била издадена такава заповед, като е съдът е дал указания за предявяване на установителен иск в едномесечен срок. Претендират се и съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В отговора си ответникът Н. П. В. оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Намира, че искът е недопустим. Излага пространни съображения за нормите на ЗЕ. Сочи, че съдът следва да тълкува приложимостта на Директива 2011/83, с оглед липсата на дати в представените от ищеца договори. Позовава се на ЗЗП и неговата относимост.

Според ответника искът е недопустим, защото ищецът описал в исковата си молба, че е доставял топлинна енергия до всички живущи в абонатната станция в блока, а не конкретно до ответника. Искът бил недопустим и поради това, че е налице предявено чуждо вземане, по което задължено лице е ищецът. Прави се възражение, че исковите суми са недължими и монополни, т.е. завишени и не отговарят на реалната им потребност. Навежда се, че ищецът действа в противоречие със ЗЗП, както и с европейското законодателство. Смята, че претенциите на ищеца не са индивидуализирани достатъчно. Отделно, възразява, че относимата легална база е в противоречие с Конституцията на РБ и европейското право. БГВ услугата – не се ползвала в цялата сграда. Оспорва цената, защото е едностранно определена от ищеца. В общите части не се ползва услугата и не трябва да има отопление, отдадено за общите части. Предвид всички изложени аргументи, моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски за оказана безплатна правна помощ по чл. 38 6 от ЗА в полза на адв. Стоянов.