Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4819 от 24.04.2026, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 1198/2026
Вид
Определение № 4819
Подписан
24.04.2026
Състав
Петър Касабов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4819

Пловдив, 24.04.2026 г.

Административният съд - Пловдив - XXVII Състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ПЕТЪР КАСАБОВ като разгледа докладваното от съдията Петър Касабов административно дело № 1198/2026 г. на Административен съд - Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:

Основното производството е образувано по жалба на Р. И. Д., [ЕГН], адрес: [населено място], [жк], бл. №**, вх. **, ет. **, ап. **, чрез адвокат С. А., срещу Заповед № *** на началник група в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – [област], с която спрямо оспорващия на основание чл. 171, т. 1, б. „3“, ГГ вр. чл. 140, ал. 1, пр. 1 от Закона за движение по пътищата е приложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Субсидиарното производство по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК е във връзка с искане от жалбоподателя съдът да спре допуснатото предварително изпълнение на обжалвания индивидуален административен акт. Искането е основано на твърдението, че предвърителното изпълнение на заповедта ще причини значителни и трудно поправими вреди за оспорващия.

Административният орган поддържа становище за неоснователност на искането и моли да бъде оставено без уважение.

Искането е направено от лице с надлежна процесуална легитимация - жалбоподател по настоящия правен спор и адресат на административния акт, чието изпълнение се иска да бъде спряно. Жалбата срещу процесната заповед е подадена в законоустановения срок и при наличието на правен интерес, поради което е допустима за разглеждане. Доколкото искането по чл. 166 от АПК - за спиране на предварителното изпълнение, е производно и обусловено от наличието на висящо съдебно производство по оспорване на административния акт, каквото в случая е налице, то същото е допустимо за разглеждане. По същество искането е неоснователно.

Процесната заповед е издадена на основание чл. 171, т. 1 от ЗДвП и съобразно правилото на чл.172, ал. 6 от същия закон оспорването не спира нейното изпълнение. Тоест в случая предварителното изпълнение е допуснато по силата на самия закон, без да е необходимо административният орган да обосновава наличието на някоя от материалноправните предпоставки на чл. 60, ал. 1 от АПК.

Правомощието по чл. 171, т. 1 от ЗДвП цели да обезпечи защитата на живота и здравето на участниците в движението. Иначе казано, в случая предварителното изпълнение на заповедта е нормативно обосновано с цел защита на особено важни държавни и обществени интереси.

Допускането на предварително изпълнение на посочената категория административни актове по силата на закона се явява изключителна мярка. За да не доведе тази намеса на държавната власт в правата и законните интереси на лицата до непропорционално накърняване, следва да е налице съразмерност на преследваната обществена цел спрямо личния интерес на адресата на акта. Именно поради това законодателят е предвидил - чл. 166, ал. 4 от АПК вр. чл.172, ал. 6 от ЗДвП, възможност съдът да прецени дали допуснатото по силата на закона предварително изпълнение няма да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата на акта. В случай, че такава опасност е налице изпълнението може да бъде отложено да стабилизиране на административния акт. По аргумент от законовата разпоредба, съдът прави тази преценка само на базата на нови обстоятелства, които са възникнали след издаване на оспорения акт. Тежестта за доказването им пада изцяло върху засегнатото лице. По аргумент от чл. 166, ал. 2 от АПК, адресатът на изпълнението следва по несъмнен начин да докаже, че последното може да му причини значителна или трудно поправима вреда. На установяване подлежи реалният риск от настъпване на вредата и нейните количествени и качествени характеристики.

В случая жалбоподателят твърди, че предварителното изпълнение на заповедта му причинява значителна и трудно поправима вреда, която се изразява в затруднение при реализиране на правото му на труд и осигуряване транспортните нужди на членовете на семейството му. Поддържа се, че в случая са налице и нови обстоятелства, тъй като регистрацията на процесния лек автомобил е служебно възстановена след уведомление от гаранционния фонд за валидна застраховка "Гражданска отговорност“.

За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда - чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК. Вредата може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и неимуществена. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той трудно да може да я поправи. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния й размер трябва да бъдат представени доказателства, а не само да има твърдения в тази насока. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

В случая по делото са налице доказателства от Гаранционния фонд, че още преди издаване на оспорената ЗЗПАМ за горепосочения автомобил има валидна застраховка „Гражданска отговорност“, поради което са настъпили материално правните предпоставки за служебно възстановяване на прекратената регистрация на превозното средство. Тези фактически обстоятелства са възникнали на *** год. преди постановяване на оспорената заповед, но не са взети предвид от административния орган. От удостоверение от АИС на МВР е видно, че към *** г. регистрацията на процесния автомобил е служебно възстановена.

Допуснатото по закон предварително изпълнение не може да съществува самостоятелно – то обслужва ефикасността на основния акт, като позволява той да породи правни последици преди окончателното му влизане в сила. След като регистрацията на МПС е възстановена, предварителното изпълнение на мярката, до решаване на спора по същество, единствено уврежда правната сфера на жалбоподателя (в този смисъл Определение № *** г. по административно дело № 1581/2026 г. на ВАС и Решение № *** г. по административно дело № 1844/2026 г. на ВАС) Изложеното води до извод, че предварителното изпълнение на оспорения акт, при възстановена регистрация на МПС, би могло да доведе до невъзможност за изпълнението на трудовите задължения на жалбоподателя, а от там и до настъпването за него на значителна и трудно поправима вреда. Налице е основание по чл. 166, ал. 4 АПК, във връзка с чл. 166, ал. 2 АПК за спиране предварителното изпълнение на акта. Ето защо ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед №*** г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – [област] до приключване на съдебното производство с влязъл в сила съдебен акт.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на [държава] в седем дневен срок от съобщаването на страните за неговото постановяване.

Съдия: