Решение № 176 от 27.03.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. София, 27.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело № 20241001000037 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №261131/23.08.2023година от Община Борован срещу решение №260022/04.08.2023 година, постановено по т.д.30/2018 година по описа на Окръжен съд Враца, в частта, с която е признато за установено, че дължи на „Фонд за енергетика и енергийни икономии-ФЕЕИ“ АДСИЦ по заповед за изпълнение по чл.417 ГПК„ издадена по ч.гр.д.1012/2017 година по описа на РС Бяла Слатина, на осн. чл.3, т.1 от спогодбата по договор от 22.04.2009 година за прехвърляне на вземане във връзка с договор от 07.05.2008 година сумата от 10705,34 лева, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 28.03.2018 година - датата на предявяване на исковата молба до датата на изплащане на вземането и е осъдена да заплати разноски в размер на 4876,50 лева съобразно уважената част от исковете и е осъдена да заплати сумата от 4876,50 лева, разноски.

Твърди се в жалбата, че постановеното решение е неправилно, тъй като за да постанови своя акт, съдът е приел, че исковата претенция, основаваща се 1 на договор от 07.05.2008 година за изпълнение на инженеринг за енергоефективни мероприятия с гарантиран резултат и съпътстващи ремонтно-възстановителни работи за сградата на „Дом за отглеждане и възпитаване на деца, лишени от родителски грижи“ - с.Борован е доказана по основание. Прието е, че изпълнителят е извършил договорените работи и според съда в резултат на тях са достигнати договорените икономии на енергия. Мотивите се основават на приетия по делото протокол от 09.10.2015 година, представен с молба с вх.264724/20.07.2021 година на ОС Враца и заключението на вещото лице инж.Г. А. Г. по допуснатата СТЕ. В мотивите си, съдът е приел, че с подписването на протокола от 09.10.2015 година за окончателно приемане на изпълнението по договора страните се съгласяват, че „Енемона“ АД е изпълнила всички свои задължения по договора и след изплащане на всички дължими суми, същият се счита за приключен.

Необходима предпоставка за установяване изпълнението на задълженията от страна на „Енемона“ АД е наличието на двустранно подписан протокол, с който да се констатират реализирани икономии за мониторинговия период 2014/2015. Съдът е следвало да съобрази, че с протоколно определение от 10.12.2019 година е изключен неподписания от Община Борован и непредставен след поискване по чл.183 ГПК протокол за установяване на стойността на достигнатата годишна икономия на сградата на „Дом за отглеждане и възпитание на деца лишени от родителски грижи“- с.Борован т.е., че липсва положителна предпоставка, визирана в т.1 от протокола от 09.10.2015 година за възникване и настъпване изискуемостта на вземането на цедента, което рефлектира върху правата на цесионера, произтичащи от договора за цесия, а именно, че не се установява да е постигната енергийна ефективност.

С отговора на исковата молба е оспорено по реда на чл.193 ГПК истинността на нотариално заверена спогодба от 08.06.2011 година и е направено искане за представяне на оригинала на оспорената спогодба, като това искане е оставено без уважение. Оригиналът на документа не се намира в приложеното ч.гр.д.1012/2017 година на РС Бяла Слатина, а щемпелът върху копието е с посочена година на заверката 2011 година, като ищецът твърди, че спогодбата е подписана през 2012 година. Друго съществено нарушение е необсъждането на възражението за недопустимост на иска, за нищожност на правните сделки, както и за погасяване правото на иск по давност. Претендира 2 се отмяна на решението на първоинстанционния съд, в обжалваната му част и постановяване на решение по съществото на спора, с което искът бъде отхвърлен, евентуално да се прекрати производството по иска като недопустимо.

Въззиваемата страна „Фонд за енергетика и енергийни икономии – “ФЕЕИ“ АДСИЦ е депозирала писмен отговор, с който моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд, в обжалваната му част.

Постъпила е въззивна жалба и от „Фонд за енергетика и енергийни икономии-ФЕЕИ“ АДСИЦ срещу решение №260022/04.08.2023 година, постановено по т.д.30/2018 година по описа на Окръжен съд Враца, в частта, с която са отхвърлени предявените срещу Община Борован искове за признаване за установено, че дължи на „Фонд за енергетика и енергийни икономии-ФЕЕИ“ АДСИЦ по заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д.1012/2017 година по описа на РС Бяла Слатина следните суми: сумата от 154100,42 лева, на осн. чл.3, т.2 от спогодбата по договор от 29.03.2010 година за прехвърляне на вземане във връзка с договор от 10.06.2009 година, в размер на 8561,14 лева всяка една с падежи от 10.04.2015 година до 10.08.2015 година, включително и една последна изравнителна вноска в размер на 8561,04 лева с падеж 10.09.2016 година; сумата от 221871,78 лева, на осн. чл.3, т.3 от спогодбата по договор от 06.12.2011 година за прехвърляне на вземане и договор за прехвърляне на вземания от 13.03.2012 година във връзка с договор от 18.02.2010 година в размер на 12326.21 лева, всяка една с падежи от 10.04.2014 година до 10.09.2016 година; сумата от 251254,38 лева, на осн. чл.3, т.4, предл.първо от спогодбата за неизплатени и изискуеми вноски по договор от 26.04.2012 година за прехвърляне на вземане във връзка с договор от 16.05.2011 година в размер на 9663,23 лева, всяка една с падежи от 10.04.2015 година до 10.05.2017 година; сумата от 208891,28 лева, на осн. чл.3, т.4, предл.второ от спогодбата за неизплатени и изискуеми месечни вноски по договор от 26.04.2012 година за прехвърляне на вземане във връзка с договор от 16.05.2011 година в размер на 8034,28 лева, всяка една с падежи от 10.04.2015 година до 10.07.2017 година и е осъдено да заплати сумата от 4250 лева разноски и сумата от 500 лева юрисконсултско възнаграждение.

Твърди се във въззивната жалба, че изготвеният доклад по чл.146 ГПК е 3 непълен и неточен, тъй като съдът е приел, че следва да се произнесе по въпроса за нищожността на процесните договори за инженеринг с гарантиран резултат. Съгласно ТР 1/2020 година, съдът е длъжен с нарочно определение да уведоми страните, че следва да изразят становище и да им даде възможност да представят доказателства. В доклада не е посочено, че предмет на установяване ще бъде въпросът за нищожността на договорите, нито е дадена възможност за ангажиране на доказателства. Допуснато е съществено процесуално нарушение.

Приетото от съда, че три от договорите за изпълнение на инженеринг за енергоефективни мероприятия с гарантиран резултат и съпътстващи ремонтно-възстановителни работи, вземанията, по които са придобити с цесия са нищожни поради противоречие с изискванията на чл.48 от Закона за енергийната ефективност /отм./ и чл.21 и чл.22 от Наредба РД-16347/02.04.2009 година за възстановяване на инвестициите и изплащане на възнагражденията по договорите с гарантиран резултат е неправилно.

Уговореният начин на заплащане на цената на процесните договори за инженеринг за енергоефективни мероприятия с гарантиран резултат и съпътстващи ремонтно-възстановителни работи е законосъобразен и в съответствие с действуващата към датата на тяхното сключване нормативна уредба. Страните са предвидили, че извършването на годишно изравняване на плащанията, в зависимост от паричната равностойност на достигнатото годишно потребление на енергия с уговорката за възстановяване на вече заплатеното авансово възнаграждение по договора, поради което с приемането, че тази уговорка противоречи на закона, съдът е приложил неправилно материалния закон. Договорите с гарантиран резултат са посочени в чл.48, ал.1 ЗЕЕ/отм./, като нормата не задължава страните да сключват договори, с които да уговорят заплащането на пълния размер на инвестицията и на възнаграждението на изпълнителя да бъде извършвано само и единствено за сметка на реализираните икономии на енергия, като изводи за договорна свобода при определяне начина и средствата за плащане следват от разпоредбите на чл.49, ал.3, т.3 и т.4 ЗЕЕ/отм./, в който е посочено, че страните уговарят начина на финансиране и начина на изплащане на възнаграждението на изпълнителя. Изцяло неправилен е изводът на съда, че не е предвиден механизъм на възстановяване на инвестицията, както и, че уговореното в договора разсрочено плащане противоречи на императивната норма на чл.21, 4 ал.4 и ал.5 от ЗЕЕ.

Съдът е следвало да вземе предвид, че ответникът преустановява изпълнението на своите задължения и отказва да подписва протоколи за достигната годишна икономия, отказ да бъдат предоставени изходни данни за количеството използвана енергия, съответно данни за показателите на монтираните електромери и топломери, извършена промяна в режима на работа на отоплителните инсталации от автоматичен на ръчен режим.

Неправомерното поведение на ответника е станало причина да не бъдат подписани протоколи за достигнатата годишна икономия за обектите, предмет на тези договори, съответно –протоколи за окончателно приемане на изпълнението по договорите при изтичане на 7 годишния период на мониторинг. Претендира се отмяна на решението на първоинстанционния съд, в обжалваната му част и постановяване на решение по съществото на спора, с което исковете бъдат уважени.

Въззиваемата страна Община Борован е депозирала отговор, с който моли решението, в частта, с което исковете са отхвърлени да се потвърди,както и да се присъдят направените по делото разноски.

Решението не е обжалвано и е влязло в сила, в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 10705,34 лева до пълния размер от 13381,74 лева, на осн. чл.3, т.1 от спогодбата за неизплатени суми по договор от 22.04.2009 г. за прехвърляне на вземане във връзка с договор от 07.05.2008 година.

Решението не е обжалвано и е влязло в сила, в частта, с която е прекратено производството по иск за 9 броя месечни вноски за периода от 11.08.2015г до 10.08.2016г., част от сумата от 154 100,42лева, претендирана п о договор от 29.03.2010 година за прехвърляне на вземане във връзка с договор от 10.06.2009 година.

Решението е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца „Енемона“ АД в открито производство по несъстоятелност, както и при участието на „Европейска банка за възстановяване и развитие“.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.

В исковата си молба ищецът „Фонд за енергетика и енергийни икономии-ФЕЕИ АДСИЦ“ твърди, че е сключил с ответника Община Борован 5 спогодба с нотариално удостоверени подписи, рег. №09106/08.06.2011 година на нотариус В. Б., рег. №*** на НК с район на действие СРС, с която са уредени финансовите взаимоотношения на страните, възникнали вследствие договор от 22.04.2009 година за прехвърляне на вземания по договор от 07.05.2008 година за изпълнение на инженеринг за енергоефективни мероприятия с гарантиран резултат и съпътстващи ремонтно-възстановителни работи за сградата на „Дом за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи“-село Борован; договор от 29.03.2010 година за прехвърляне на вземания по договор от 10.06.2009 година за изпълнение на инженеринг за енергоефективни мероприятия с гарантиран резултат и съпътстващи ремонтно-възстановителни работи за сградата на ОУ „Св.св.Кирил и Методиий“, село Малорад, община Борован; договор от 06.12.2011 година и договор от 13.03.2012 година за прехвърляне на вземания по договор от 18.02.2010 година за изпълнение на инженеринг за енергоефективни мероприятия с гарантиран резултат и съпътстващи ремонтно-възстановителни работи за сградата на ОУ „Отец Паисий“, село Борован; договор от 26.04.2012 година за прехвърляне на вземания по договор от 16.05.2011 година за изпълнение на инженеринг за енергоефективни мероприятия с гарантиран резултат и съпътстващи ремонтно възстановителни работи за пакета от сгради на ЦДГ „Тошка Петрова“-село Борован, ОДЗ „Юрий Гагарин“-село Малорад и ОДЗ „Иван Нивянин“-село Добролево.