Решение № 15 от 02.02.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Велико Търново, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от ЛЮБКА МИЛКОВА Търговско дело №

20234100900143 по описа за 2023 година

Предявени по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск с правно основание чл.365 ал.1 ЗЗД вр. чл.327 ал.1 ТЗ вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД за сумата от 33 291,58 лева – главница по сключено между страните Споразумение от 24.03.2023г. и иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД за сумата от 435,49лв., от които: 349,70 лева – непогасена главница по фактура №**********/31.03.2023г. и сумата от 85,79лв. – непогасен остатък от главница по фактура №**********/07.06.2023г., ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата по всеки иск, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 21.07.2023г. до окончателното изплащане.

Ищецът „С.Ф.А.“ АД излага твърдения в ИМ, че по силата на подписано с „О.А.“ ООД Споразумение от 24.03.2023г. ответникът „О.А.“ ООД дължи на ищеца сума в общ размер на 36476,10лв. за закупени резервни части, масла, гуми и други стоки за автомобили, от която след сключване на споразумението от длъжника са извършени плащания, с които са погасени частично задълженията на стойност 3 184,52лв. и след направеното плащане общата претендирана сума по споразумението от 24.03.2023г. е в размер на 33 291,58лв. С уточняваща ИМ молба с вх.№.../02.07.2024г. ищецът твърди, че ответникът му дължи по издадени след 25.03.2023г. фактури за ползвани абонаменти сервизни услуги сумата от 435,49лв. по 2бр. издадени данъчни фактури: №**********/31.03.2023г. в размер на 349,70лв. с падеж 31.05.2023г. и дължим остатък по фактура №**********/07.06.2023г. с падеж 08.07.2023г. в размер на 85,79лв. с основание за плащане Абонамент Диагбокс за месец април 2023г. Твърди, че по подадено от ищеца против ответника – длъжник заявление по чл.410 ГПК е образувано Ч.гр.д.№2130/2023г. по описа на ВТРС, по което за исковите суми е издадена заповед по чл.410 ГПК, против която ответникът – длъжник е възразил в 1 срока по чл.414 ал.1 ГПК, което обуславя правния интерес у ищеца от предявяване по реда на чл.422 ал.1 ГПК на настоящите иск по чл.365 ал.1 ЗЗД вр. чл.327 ал.1 ТЗ вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД, чл.86 ЗЗД, и иск по чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД. Моли съда, съобразно и уточняваща ИМ молба с вх.№.../02.07.2024г., да постанови съдебно решение, с което да приеме за установено съществуването на парично вземане на ищеца срещу ответника за сумата от 33 727,09лв., от които 33 291,58лв. – остатък по сключено Споразумение от дата 24.03.2023г. и сумата от 435,49лв. – дължима по фактури: №**********/31.03.2023г. в размер на 349,70лв. с падеж 31.05.2023г. и дължим остатък по фактура №**********/07.06.2023г. с падеж 08.07.2023г. в размер на 85,79лв.

С подадения в срока по чл.367 ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ ответникът „О.А.“ ООД навежда твърдения за платени в брой с касови бонове задължения на „О.А.“ ООД спрямо ищеца по фактури .../11.10.2021г., №.../14.10.2021г., №.../19.10.2021г. на обща стойност от 868,70лв. с вкл. ДДС, които не са процесни. Релевира възражение за прихващане вземането на ищеца с насрещно вземане на ответника против ищеца за сумата общо от 1 879,75лв. с ДДС по посочени в т.2 от писмения отговор на ИМ 6 броя фактури.

Със срочно подадена ДИМ ищецът твърди потвърждение от Гаранционния отдел на ищцовото дружество за ползване на системата от „О.А.“ ООД до приключване на последните гаранционни ремонти по процесната фактура №**********/07.06.2023г. с основание за плащане Абонамент Диагбокс за месец април 2023г.

С подадения в срока по чл.373 ал.1 ГПК допълнителен отговор на ДИМ ответникът „О.А.“ ООД, чрез пълномощника си адв.А. К. – ВТАК, по същество оспорва предявените искове като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Твърди, че задълженията по процесното Споразумение между страните от 24.03.2023г. са спорни. Навежда недължимост, поради плащане в брой с приложени с писмения отговор на ИМ касови бонове, на задълженията по непроцесни фактури ... от 11.10.2021г., ... от 14.10.2021г. и ... от 19.10.2021г.

Не оспорва ищцовото твърдение, че страните по делото са в трайни търговски отношения.

Твърди, че достъпа на ответника до системите на „Опел“ е бил спрян на 04.04.2023г., което възражение ответникът е направил още с отговора на ИМ, че ищцовото дружество не е изпълнило задължението си да осигури достъп до системата за целия календарен месец, поради което е неизрядна страна по това правоотношение и няма право да претендира насрещно изпълнение, при положение, че то самото не е изпълнило своето задължение, и при потвърждение на гаранционния отдел на ищеца с неизвестно съдържание. Ирелевантно се позовава се на хипотезата на нищожност, поради липса на основание, по смисъла на чл.26 ал.2 пр.4 ЗЗД за задължения за заплащане ъпдейт на продукт и на обучение на служители за работа със системите на Опел, които след уважено ищцово искане по чл.214 ал.1 ГПК, са извън кръга на процесните.

С Определение №217/29.07.2024г. на основание чл.214 ал.1 вр. чл.372 ал.2 ГПК ДОПУСКА изменение /намаляване/ размера на предявеният по реда на чл.422 ГПК иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД за сумата от 7010,52лв. – главница по 12 броя фактури за абонаментни сервизни услуги, издадени след 31.03.2023г., който се счита предявен до 2 размер на сумата от 435,49лв., дължима по фактури: №**********/31.03.2023г. в размер на 349,70лв. с падеж 31.05.2023г. и дължим остатък по фактура №**********/07.06.2023г. с падеж 08.07.2023г. в размер на 85,79лв., съобразно което уважено ищцово искане по чл.214 ал.1 ГПК предявените искове по чл.422 ГПК вр. чл.327 ал.1 ТЗ и чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД се считат предявени за сумата от 33 727,09лв. /тридесет и три хиляди седемстотин двадесет и седем лева и девет стотинки/, от които: 33 291,58лв. /тридесет и три хиляди двеста деветдесет и един лева и петдесет и осем стотинки/ - остатък по сключено Споразумение от дата 24.03.2023г. и сумата от 435,49лв. /четиристотин тридесет и пет лева и четиридесет и девет стотинки/, дължима по фактури: №**********/31.03.2023г. в размер на 349,70лв. с падеж 31.05.2023г. и дължим остатък по фактура №**********/07.06.2023г. с падеж 08.07.2023г. в размер на 85,79лв., както и на основание чл.415 ал.2 ГПК ОБЕЗСИЛВА частично издадената по Ч.гр.д.

№2130/2023г. по описа на РС – Велико Търново Заповед по чл.410 ГПК №1066/15.09.2023г. В ЧАСТТА за разликата над 33 727,09лв. – главница до присъдената със заповедта по чл.410 ГПК главница от 40 302,10лв., или за сумата от 6575,03лв. главница, представляваща главница по фактури за абонаментни сервизни услуги, издадени след 31.03.2023г., както следва: № №.../31.03.2023г., .../31.03.2023г., **********/19.05.2023г., .../07.06.2023г.,

.../07.07.2023г., **********/07.06.2023г. - само за разликата над претендираните 85,79лв. до 349,70лв., .../31.03.2023г., .../19.05.2023г., .../07.07.2023г., .../07.07.2023г., .../07.07.2023г., ведно със законната лихва върху обезсилената главница от датата на подаване на заявлението – 20.07.2023г. до окончателното изплащане на задължението, както и за сумата от 139,66 лв. /сто тридесет и девет лева и шейсет и шест стотинки/ - направени в заповедното производство съдебни разноски /за вн. ДТ и ЮК възнаграждение/, съразмерно с обезсилената главница по заповедта по чл.410 ГПК, като определението в частта по чл.415 ал.2 ГПК, като необжалвано от страните, е влязло в законна сила.

С СЗ ищецът „С.Ф.А.“ АД, чрез ЮК М. П., редовно упълномощена, поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени изцяло. Претендира направените в исковото и заповедното производства съдебни разноски.

В СЗ ответникът „О.А.“ ООД, чрез пълномощник адв.А. К. – ВТАК, оспорва предявените установителни искове и моли да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Твърди недоказаност на ищцовото твърдение, че исковата сума от 33 291,58 лева представлява незаплатени фактури за закупени резервни части, масла, гуми и други стоки за автомобили. Твърди, че по делото липсват доказателства ищецът да е предоставил на ответника услугата за абоманет Диагбокс за м.април 2023г., поради което ответникът не дължи заплащането на претендирания остатък от 85,79лв. от главницата по фактура №**********/07.06.2023г. Ответникът не претендира разноски по делото.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните по делото и със събраните доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

3

Между страните по делото не е спорно, че се намират в трайни търговски отношения.

Между страните по делото, именно между „С.Ф.А.“ АД, в качеството на кредитор, и „О.А.“ ООД, в качеството на длъжник, е подписано на 24.03.2023г. писмено Споразумение, по силата на чл.1 от което длъжникът „О.А.“ ООД е закупувал резервни части, масла, гуми и други стоки за автомобили от кредитора, всички обективирани във фактури, подробно описани в Приложение №1 към споразумението, като съгласно чл.2 от същото, към датата на подписването му длъжникът дължи на кредитора сума в общ размер на 36 476,10лв. с вкл.

ДДС, представляваща цената на закупени и получени резервни части, масла, гуми и други стоки за автомобили, съгласно издадени и получени фактури, подробно описани в Приложение №1 към споразумението, както и законна лихва за забава, изчислена до датата на сключване на споразумението, от която: 33 790,94лв. с вкл. ДДС, представляваща стойността на закупени и получени стоки, обективирани в надлежно издадени фактури, подробно описани по основание и размер в Приложение №1, което е неразделна част от споразумението, и сума в размер на 2 685,16лв., представляваща законна лихва за забава на основание чл.86 ЗЗД, начислена върху главницата от 33 790,94лв., считано от 25.11.2021г. до 24.03.2023г., както и лихва от датата на сключване на споразумението до пълното изплащане на дължимата сума.

Съгласно т.3 от подписаното между страните по делото Споразумение от 24.03.2023г., длъжникът „О.А.“ ООД потвърждава задължението си към кредитора – ищец, посочено в т.2 от споразумението и Приложение №1, неразделна част от същото, както по основание, така и по размер.

Съгласно чл.1 от раздел II от процесното Споразумение от 24.03.2023г., страните се споразумяват длъжникът да заплати на кредитора сумата в размер на 36 476,10лв. с вкл.

ДДС на шест месечни вноски, като всяка месечна вноска е дължима до 25-то число на всеки месец, първата вноска е дължима най - късно до 31 март 2023г., а последната вноска – до 25 август 2023г., който краен падеж е настъпил след подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда, подадено на 21.07.2023г.

Съгласно чл.5 ал.1 от раздел II от процесното Споразумение от 24.03.2023г., в случай, че поради каквато и да е причина кредиторът не получи изцяло и в срок сумата от 36 476,10лв. с вкл. ДДС, то всички задължения на длъжника се считат безусловно и незабавно изискуеми, като споразумението се счита за признание на задължението.

С ИМ ищецът признава факта, че след сключване на процесното споразумение, от длъжника „Оникс Авнто“ ООД са извършени плащания, с които са погасени частично задълженията на стойност 3 184,52лв., като след извършеното от ответника – длъжник частично плащане по споразумението общата претендирана непогасена сума по споразумението е в исковия размер от 33 291,58 лева.

Ищецът е издал фактура №**********/31.03.2023г. с получател – ответника за сумата от 349,70 лева с вкл. ДДС за абонамент Диагбокс OV I.2023г. със срок за плащане до 60 дни от датата на издаването й, а именно до 31.05.2023г. вкл., който падеж е настъпил преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда, подадено на 21.07.2023г.

4

Ищецът е издал фактура №**********/07.06.2023г. с получател – ответника за сумата от 349,70лв. с вкл. ДДС за абонамент Диагбокс OV IV.2023г. със срок за плащане до 30 дни от датата на издаването й – до 07.07.2023г. вкл., който падеж е настъпил преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда, подадено на 21.07.2023г.