Решение № 127 от 21.04.2020, Районен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е № гр. Ловеч, 21.04.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав, в публично заседание на десети март през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА при секретаря...............Петя

Маринова.............................и в присъствието на прокурора...................................................., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2460 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:

Отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК.

Постъпила е искова молба от ТП НА НОИ

– ЛОВЕЧ, представлявано от Директора Б.А.Б., срещу „МОСТ ЕНЕРДЖИ“ АД – гр.

София, в която се твърди, че между страните е сключен договор № 1005-10-20 от 31.10.2017 г. на основание чл. 112 от Закона за обществените поръчки с предмет: „Доставка на нетна електрическа енергия и избор на координатор на балансираща група за сгради на ТП на НОИ – Ловеч“, с обект в **********************.

Съгласно чл. 8, ал. 2 от договора изпълнителят („МОСТ ЕНЕРДЖИ“ АД) се задължил ежемесечно да издава единна фактура на възложителя, включваща консумираната активна електрическа енергия за определения месец, отчетена по измервателния уред на съответната измервателна точка, по определената в чл. 7, ал. 1 от договора единична цена за 1 /един/ MWh, акциз по чл. 20, ал. 2, т.

17 от ЗАДС, такса „задължения към обществото“, всички мрежови услуги, ДДС, както и нормативно определени добавки към цената на електрическата енергия съгласно ЗЕ и ПТЕЕ с подробна разбивка. Датата на издаване на фактурата е до 10 (десет) календарни дни след изтичане на календарния месец, за който ще се извършва плащането, а отчетен период е един календарен месец. Предложената от „МОСТ ЕНЕРДЖИ“ АД цена за 1(един) MWh нетна активна електрическа енергия за ниско напрежение била 84.93 лева без включен ДДС.

Посочва се, че с писмо с изх.№ МЕ-5594 от 12.07.2019 г. „Мост Енерджи“ АД уведомило ищеца, че в резултат на трайно повишаващата се цена на електрическата енергия на свободния пазар, КЕВР със свое решение № Ц-19 от 01.07.2019 г. е определила нова „цена за задължения към обществото“, като разликата в тази компонента от цената на електрическата енергия за крайните потребители на свободния пазар е с цел да се компенсира тежестта от високата пазарна цена на електрическата енергия. Изпълнителят им указал също, че считано от 01.07.2019 г. крайната цена за снабдяване на обектите се запазва и остава непроменена, като разликата в цената за задължения към обществото ще покрие повишението на пазарната цена на електрическата енергия.

Ищецът посочва, че в отговор на горното писмо, уведомили ответното дружество с писмо с изх.№ 1030-10-145#1/17.07.2019 г., че стойността на добавката „задължение към обществото“ е по действащо решение на КЕВР за одобрена „цена за задължение към обществото“ и в договора не е предвидена възможност компонент от цената на електрическата енергия да компенсира по-високата пазарна цена на електрическата енергия, а именно разликата в цената за задължение към обществото да покрие повишението на пазарната цена на електрическата енергия.

Твърди се още, че до

01.07.2019 г. фактурите, които дружеството представяло за плащане, съдържали подробна разбивка на крайната цена, съобразно клаузите на сключения договор и относимото законодателство.

В представените от

"Мост Енерджи" АД - гр. София фактури, а именно фактура № **********/01.10.2019 г. за продажба на ел. енергия за периода от 01.09.2019 г.

- 30.09.2019 г. и фактура № **********/01.11.2019 г. за продажба на ел. енергия за периода от 01.10.2019 г. - 31.10.2019 г. до обект: ********. „********, не били посочени цените на отделните компоненти, които формират общата цена на доставената електрическа енергия, а именно: активна енергия, акциз и задължения към обществото. В общата цена и на двете фактури било включено прогнозиране и балансиране, което е в противоречие с клаузи на договора и приложенията към него. Първата фактура била на обща стойност 2690.77 лева с ДДС, а втората – на обща стойност 3374.30 лева с ДДС. В тази връзка се твърди, че от страна на ТП на НОИ - Ловеч били изпратени писма до доставчика, с искане за издаване на коректни фактури, но до настоящия момент същият не е предоставил коректна фактура, по която да бъде извършено плащане. При това положение ищецът счита, че ответното дружество не е представило доказателства по какъв начин е формирана сумата, при което не е изяснено каква методика е използвана от страна на дружеството за определяне на паричния еквивалент и не може да се направи категоричен извод за дължимост на сумите, посочени и в двете фактури, и че именно претендираният размер от ответното дружество е дължим от страна на ищеца съгласно договора.

Посочва се още, че на

22.11.2019 г. от страна на ищеца е извършено плащане по установените задължения, като преведените суми били до размера на реално дължимото, след приспадане на по-високо отразената от изпълнителя „цена за задължения към обществото“, а именно: по фактура № **********/01.10.2019 г. за отчетен период от 01.09.2019 г. до 30.09.2019 г. е платена сума в размер на 2 447.54 лева, а по фактура № **********/ 01.11.2019 г. за отчетен период от 01.10.2019 г. до 31.10.2019 г. - платена сума в размер на 3 060.65 лева. Платена била и лихва в размер на 47.99 лева, от която 32.79 лева по първата фактура и 15.20 лева по втората фактура, или общо платена сума в размер на 5 556.18 лева.

Ищецът посочва, че сумата в размер на 556.88 лева представлява неплатената от тяхна страна разлика по описаните по-горе фактури и счита същата за недължима, поради факта, че доставчикът на електроенергия при измерването, отчитането и фактурирането на потребената от тях електроенергия умишлено не е съобразил действията си с утвърдената с решение на КЕВР нова „цена за задължения към обществото“ в размер на 19.57 лв./MWh, без ДДС. Изтъква още, че „цената за задължения към обществото“ се определя от КЕВР и е част, компонент от единната фактура, която доставчикът предоставя на крайния клиент т.е. доставчикът „инкасира“ съответната сума, която е константа и не подлежи на промяна от негова страна. В договора, а и в относимото законодателство не била предвидена възможност компонент от цената на електрическата енергия да компенсира автоматично по-високата пазарна цена на електрическата енергия, а именно: разликата в „цената за задължение към обществото“ да покрие повишението на пазарната цена на електрическата енергия. Според ищеца, извършването на действия по нерегламентирано прихващане и компенсиране на отделните компоненти от крайната цена, представлява грубо погазване на правата на крайните потребители и неспазване решенията на компетентния регулатор - КЕВР.

Ищецът заявява, че не оспорва количествата изразходвана електрическа енергия, а претендира, че фактурираните от „Мост Енерджи“ АД стойности не отговарят на договора, както и на държавно регулираните цени.

Въз основа на изложеното, ищецът моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено между страните, че ТП на НОИ - Ловеч не дължи на „Мост Енерджи“ АД - гр. София сумата в общ размер от 556.88 лева по фактура № **********/01.10.2019 г. за продажба на ел. енергия за периода от 01.09.2019 г. до 30.09.2019 г. и фактура № **********/01.11.2019 г. за продажба на ел. енергия за периода от 01.10.2019 г. до 31.10.2019 г.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който е направено възражение, че исковата молба е недопустима, като предявена от ненадлежна страна – лице, което не притежава юридическа и в частност процесуална правосубектност, тъй като териториалните подразделения на НОИ не са самостоятелни юридически субекти. Изложено е съображение и за неоснователност на предявения иск, тъй като в процесния договор били уговорени параметри на цената, които не са нарушени от страна на „Мост Енерджи“ АД и не е налице нарушение от дружеството на договорни клаузи.

С определението си от 14.02.2020 г. по чл. 140 от ГПК, съдът е отхвърлил възражението на ответника, че ищецът не разполага с процесуална правоспособност да предяви настоящия иск. В тази връзка съдът е отбелязал, че според чл. 27 ал. 1 от ГПК, процесуално правоспособен е този, който е правоспособен по материалното право, а съгласно ал. 2, процесуално правоспособни са и държавните учреждения, чиито ръководители са разпоредители с бюджет. Съгласно чл. 30 ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, първостепенен разпоредител с бюджета на държавното обществено осигуряване е управителят на Националния осигурителен институт, а второстепенни разпоредители с бюджета на държавното обществено осигуряване в териториалните поделения на Националния осигурителен институт са техните ръководители /ал. 3/. Следователно по аргумент от чл. 30 ал. 3 от КСО във вр. с чл. 27 ал. 2 от ГПК, ТП на НОИ са процесуално правоспособни да предявяват искове.

В съдебно заседание, ищецът се представлява от пълномощника си юрисконсулт Кирилова, която поддържа предявения иск и моли да бъде уважен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В представени писмени бележки доразвива съображения за основателност на претенцията.

Ответникът „МОСТ

ЕНЕРДЖИ“ АД, редовно призован, не се представлява и не изразява становище по същество.

От събраните по делото доказателства, както и от доводите на страните, всички преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

Безспорно е по делото, че между ищеца Т. П. НА НОИ –

ЛОВЕЧ, като възложител, и ответника „МОСТ ЕНЕРДЖИ“ АД, като изпълнител, на основание чл. 112 от Закона за обществените поръчки, е сключен посочения в исковата молба и приложен към нея Договор № 1005-10-20 от 31.10.2017 г., с предмет: „Доставка на нетна електрическа енергия и избор на координатор на балансираща група за сгради на ТП на НОИ – Ловеч“, с обект в **********************.

Видно от клаузата на чл. 7 ал. 1 в Раздел III „Цена и начин на плащания“ от посочения договор, страните уговорили, че цената за доставка на 1(един) MWh нетна активна електрическа енергия за ниско напрежение е 84.93 лева без включен ДДС, предложена от участника в ценовото предложение. В тази цена не се включва цената за акциз по чл. 20 ал. 2, т. 17 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/, определената с решение на КЕВР такса „задължение към обществото“, мрежови услуги /такси за пренос и достъп към електроразпределителната и електропреносната мрежа/, ДДС, както и нормативно определени добавки към цената на електрическата енергия съгласно ЗЕ и ПТЕЕ /чл. 7 ал. 4 от договора/. Според чл. 8 ал. 1 от същия, възложителят следва да заплаща на изпълнителя реално потребените количества нетна активна електрическа енергия в лева за MWh, а съгласно ал. 2 изпълнителят следва ежемесечно да издава единна фактура на възложителя, включваща консумираната активна електрическа енергия за определения месец, отчетена по измервателния уред на съответната измервателна точка, по определената в чл. 7, ал. 1 от договора единична цена за един MWh, акциз по чл. 20, ал. 2, т. 17 от ЗАДС, такса „задължения към обществото“, всички мрежови услуги, ДДС, както и нормативно определени добавки към цената на електрическата енергия съгласно ЗЕ и ПТЕЕ с подробна разбивка. Датата на издаване на фактурата е до 10 (десет) календарни дни след изтичане на календарния месец, за който ще се извършва плащането, а отчетен период е един календарен месец. В чл. 25 т. 12 от договора също е предвидено задължение за изпълнителя да издава оригинални фактури за реално потребените количества нетна активна електрическа енергия на ниско напрежение, отчетена от средствата за търговско измерване в обектите на възложителя, в съответствие с чл. 8 от договора.

С

Решение № Ц-11/01.07.2018 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране на РБ /КЕВР/ е утвърдена, считано от 01.07.2018 г., цена за задължения към обществото в размер на 36.75 лв./MWh, без ДДС. В решението е посочено, че цената за задължения към обществото се заплаща от присъединените към електроенергийната система крайни клиенти на свободния пазар на електрическа енергия, клиентите на доставчика от последна инстанция, крайните снабдители и електропреносното и електроразпределителните дружества за закупената електрическа енергия за покриване на технологични разходи.