Решение № 978 от 06.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 978 гр. Пловдив, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело № 20225300503149 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по постъпила въззивна жалба, подадена от Л. В. Г., чрез адв. И. П., против част от Решение № 260042/18.04.2022г. постановено по гр.д.№ 1197/2020г. по описа на РС – Асеновград.

С обжалваното решение РС Асеновград признава за установено по отношение на Л. В. Г., гр. ****, че А. П. М. и А. П. Т. са собственици на ½ /една втора/ идеална част от ПИ 783 /седемстотин осемдесет и трети/ с площ 486 /четиристотин осемдесет и шест/ кв. м, находящ се в с. *****, при граници: улица, ПИ № 883, земеделска земя и общинско предаваемо място по регулация, с която площ от 486 кв. м ПИ № 783 участва в УПИ VІІІ -783 /осми седемстотин осемдесет и трети/ в кв 126 /сто двадесет и шести/ по ПУП на с *****, находящ се в с *****, незастроен, с площ от 570 /петстотин е седемдесет/ кв. м, при граници на УПИ VІІІ-783: улица УПИ ІХ -883, земеделска земя и улица, като община ***** участва в УПИ VІІІ – 783 с 84 кв. м предаваемо място по регулация, съставляващо път публична общинска собственост, като отхвърля иска за осъждане ответника да предаде 1 владението върху него. Със същото отменя по реда на чл. 537 ал.2 ГПК нотариален акт за собственост върху недвижим имот по давност и обстоятелствена проверка и наследство № *****г на нотариус П. до размер на ½ .

Недоволен от постановеното решение жалбоподателят, ответник в първоинстанционното производство, го обжалва в частта, с която са уважени исковете по чл. 108 ЗС, както и искането по чл. 537, ал. 2 ГПК, като навежда твърдения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, постановяването му при неправилна и едностранчива преценка на събрания по делото доказателствен материал. Оспорва извода на съда, че фактът, че е била поставена ограда между имотите на насредодателите на страните, както и наличие на паянтова постройка, в която е живяла майката на ищците се отразява върху правото на собственост, което се претендира, като твърди, че съдът е направил извода си без да вземе предвид представените и приети писмени доказателства за собственост от страна на ответника и записите в разписните листове. Твърди, че приетият ПУП със Заповед № 15/1990 г. на кмета на Община ***** е влязъл в сила, като не е приложена дворищната регулация, а издаденото разрешение за построената паянтова сграда е за имот по КРП от 1983 г., сградата е построена в имот, който не е предмет на спора, а само минимални части от нея попадат в процесния имот. Твърди също, че едва с приемане на нов КРП постройката попада в границите на имота, предмет на спора. Счита също, че представеното доказателство – удостоверение с изх. № У-199 от 22.06.2020 г., от което е видно, че имотът, собственост на Н. Т. е идентичен с ІХ – 883, кв. 126 и част от УПИ VIII-783 в кв. 126 по действащия ПУП, одобрен 1990 г., която част е с площ от 110 кв.м., не доказва твърденията на ищците за собственост върху процесния имот, още повече на ½ идеална част от него.

Моли да бъде отменено обжалваното решение, в частта, в която са уважени претенциите на ищците по чл. 108 ЗС и чл. 537, ал. 2 ГПК, като и в частта за разноските, като бъде постановено друго, с което да бъдат изцяло отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани.

Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемите А. П. М. и А. П. Т., чрез адв. И. Р. И., оспорват подадената въззивна жалба, като считат обжалваното решение правилно, 2 законосъобразно и обосновано. Излагат съображения, че решението е постановено, като са взети предвид всички релевантни за изхода на спора писмени доказателства, включително тези, представени от ищците, във връзка с удостоверяване на собствеността им върху процесния имот, които имат силата на титул за собственост. Считат, че твърдението за неприложен регулационен план не се отразява на собствеността, като възражението за разликата в плановете от 1983 г. и 1990 г. и това, че дворищната регулация не била приложена, нямат отношение към настоящия правен спор, касаещ собствеността, а не грешка в кадастралния план. Счита, че с приетите по делото доказателства е доказан факта на ползване на една втора от процесния имот от наследодателя на ищците, а не твърдението в жалбата, че е била построена ограда на границата на два съседни имота.

Моли да бъде потвърдено изцяло обжалваното решение като правилно и законосъобразно, както и за присъждане на разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право и интерес да обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Предвид горното и на основание чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението, като съдът се произнесе по правния спор между страните.

Пред районния съд са били предявени искове от А. П. М. и А. П. Т., чрез адв. И. Р. И., против Л. В. Г., с правно основание чл. 108 от ЗС. Твърдят, че са собственици на ½ /една втора/ идеална част от ПИ 783 /седемстотин осемдесет и трети/ с площ 486 /четиристотин осемдесет и шест/ кв м, находящ се в с. *****, при граници: улица, ПИ № 883, земеделска земя и общинско предаваемо място по регулация, с която площ от 486 кв м ПИ № 783 участва в УПИ VІІІ -783 /осми седемстотин осемдесет и трети/ в кв 126 /сто двадесет и шести/ по ПУП на с *****, находящ се в с *****, незастроен, с площ от 570 /петстотин е седемдесет/ кв м, при граници на УПИ VІІІ-783: улица УПИ ІХ -883, земеделска земя и улица, като община ***** участва в 3

УПИ VІІІ – 783 с 84 кв м предаваемо място по регулация, съставляващо път публична общинска собственост, за който имот ответникът е бил признат за собственик с констативен нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот по давност – обстоятелствена проверка и наследство. Молят да бъдат признати за собственици на описания имот, да бъде осъден ответникът да предаде владението върху една втора идеална част от него, както и да бъде отменен по реда на чл. 537 ал.2 ГПК нотариален акт за собственост върху недвижим имот по давност и обстоятелствена проверка и наследство № *****г на нотариус П. до размер на ½. В изпълнение на дадени указания във въззивна инстанция да конкретизират основанието, на което твърдят да са собственици на имота, ищците сочат, освен придобИ.ето на 22,63% от спорния имот, равняващи се на 110 кв.м., или 110/48 идеални части по наследство от Н. К. Т., 27,37% от имота, равняващи се на 133 кв.м, или 133/486 идеални части на основание давностно владение върху половината от площта на имота, попадащ в границите на УПИ IX – 783, кв. 109А, по плана от 1983 г., и наследство по закон, което давностно владение продължило повече от 10 години в полза на техния наследодател Н. К. Т. от 1994-1995 г. до 2006 г., както и, евентуално, придобИ.е на едва втора идеална част от процесния имот на основание давностно владение и наследство по закон, продължило повече от 10 г. в полза на техния наследодател Н. К. Т., от 19941995 г., продължено от ищците след смъртта и 15.01.2006 г. или собствеността върху една втора идеална част от имота се претендира на основание наследство от майката на страните върху 110 кв.м. от УПИ ІХ 783, кв. 109 А от стария план на с. *****, които са били придадени към УПИ VІІІ -783, кв. 126 по плана на с. *****, а доколкото останалата част от имота е била собствена между страните по делото, придобита по наследство от общ наследодател, а страните са владяли всеки половината от имота, по силата на разпределено между тях ползване, са придобили по давност една втора идеална част от него, като владението е било осъществявано повече от десет години, считано от 1994-1995 г. от наследодателя на ищците, впоследствие продължено от тях. Сочат, че процесния имот е бил съсобственост на наследодателите на страните – на Н. К. Т., майка на ищците и В. Т. – баща на ответника, които като брат и сестра наследили в равни части притежавания от баща им имот 783 по плана на с. *****, от който били образувани три парцела, два от които наследодателите на страните поделили, чрез снабдяване 4 с нотариални актове за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение, а спорната част от имота останала съсобствена. Така образувания спорен имот твърдят да е бил разделен по средата с ограда, като едната част ползвала майката на ищците, която живяла в постройка, построена в процесния имот, а след нейната смърт частта и ползвали ищците, а другата част съответно била ползвана от ответника, а преди нея от нейните родители.

Ответникът Г. е оспорила иска, като твърди да е единствен собственик на имота, придобит по давност и наследство от родителите си, за което представя нотариален акт за собственост върху недвижим имот по давност обстоятелствена проверка и наследство № *****г на нотариус П.. Оспорва изцяло твърденията на ищците за собственост върху имота, като твърди, че собствеността на баща и е била посочена в приложените към отговора на исковата молба писмени доказателства – протокол от 1992 г. на Общинска администрация *****, комисия по чл. 265 ППЗТСУ, копие от разписен лист, копие от съдебно решение по гр.дело 1089/1991 г. на РС – Асеновград. Моли да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове.

За доказване на твърденията си страните са представили пред районен съд и са приети без възражения писмени доказателства, приложено е нотариално дело, изслушани са заключения на СТЕ и свидетели.

Не е спорно между страните, а и от приетите по делото удостоверения за наследници е видно, че страните са наследници на К. В. Т., като ищците са негови внучки, деца на дъщеря му Н. К. Т., а ответника е единствен наследник на сина му В. К. Т..

От разписните листове, приложени към уточнението на исковата молба, нотариалното дело и към отговора на исковата молба е видно, че в разписния лист към плана от 1941 г. като собственик на имот 73 е записан К. В. Т., а в разписния лист на следващия КРП на селото от 1983 г. като собственик на имот 783 е посочен първоначално К. Т., а поправката чрез зачеркване и записване на името на сина В. Т. му е направена въз основа на нотариален акт *****, т.2, 1986 г. С посочения нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № *****, том II, дело № *****/1986 г. на съдия при РС Асеновград е признат бащата на ответницата В. К. Т. за собственик по давностно владение на следния недвижим имот: парцел IX – 5

783 в кв. 109, по плана на гр. *****, състоящ се от 750 кв.м с неуредени регулационни отношения за 150 кв.м, при граници – от две страни улица и Г.

Л.. В същото време с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № *****, том II, дело № 1*****/1986 г. на съдия при РС Асеновград е призната майката на ищците Н. К. Т. за собственик по давностно владение на следния недвижим имот: парцел IX – 783 в кв. 109 А, по плана на гр. *****, състоящ се от 663 кв.м с неуредени регулационни отношения за 53 кв.м, при граници – улица, собствен парцел и блок на АПК.

Не се спори по делото, а и от представения нотариален акт и представеното копие от нотариално дело № ***** г. на нотариус П. се установява, че последната е издала констативен нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот по давност – обстоятелствена проверка и наследство, с което е признат ответника Л. В. Г. за собственик на основание давностно владение и наследство по закон, което давностно владение е продължило повече от 10 години в полза на нейните наследодатели – радителите и В. К. Т. и съпругата му П. И. Т.а, към което давностно владение Л. Г. се е присъединила и продължила по наследяване по закон, като единствена тяхна наследница, на следния недвижим имот: участието на ПИ 783 с площ 486 кв. м, находящ се в с. *****, обл. ****, при граници: улица, ПИ № 883, земеделска земя и общинско предаваемо място по регулация, с която площ от 486 кв. м ПИ № 783 участва в УПИ VІІІ -783 и за която площ е отреден УПИ VІІІ -783 в кв 126 по ПУП на с *****, одобрен със Заповед № 15 от 1990 г. на Кмета на общ. *****, находящ се в с. *****, незастроен, с площ на УПИ VІІІ -783 от 570 кв. м, при граници на УПИ VІІІ-783: улица УПИ ІХ -883, земеделска земя и улица, като община ***** участва в УПИ VІІІ – 783 с 84 кв. м предаваемо място по регулация, съставляващо път публична общинска собственост, като дворищната и уличната регулация не е приложена и тези 84 кв.м не са собственост на молителката Л. Г., като описаното участие на ПИ 783 с площ 486 кв.м представлява 486/570 идеални части от УПИ VІІІ – 783. В постановлението си нотариусът приема, че бащата на молителката в нотариалното производство В. Т. е наследил имота от своя баща К. Т., който е притежавал един имот, разделен от регулационния план на два имота, които разпределил на децата си към 1980 г., като на бащата на молителя в нотариалното производство дал имот № 783, а другият имот № 6