Решение № 260080 от 23.11.2020, Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И

Е № 260080 гр. Пловдив, 23.11.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

АПЕЛАТИВЕН СЪД, IІ търговски състав, в открито заседание на шести ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НЕСТОР СПАСОВ

ЧЛЕНОВЕ:

СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА

ЕМИЛИЯ

БРУСЕВА при секретаря КАТЯ МИТЕВА като разгледа докладваното от съдия Емилия Брусева въззивно търг. дело № 539 по описа за 2020 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „*** - О.З." ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** – чрез пълномощника на дружеството адв. К.Г., със съдебен адрес:***, * против Решение № 72 от 15.07.2020г. постановено по т.д. № 191/2019г. по описа на ОС – Хасково, в частта, с която е осъдено „*** - О.З." ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на С.М.С., ЕГН ********** от с.Ш.П., Х. област сумата 5 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, търпени от смъртта на брат й А.М.К., настъпила на 12.10.2014 год. в резултат на пътно - транспортно произшествие, причинено от М.А.Т. като водач на лек автомобил „М.", с ДК№ * **** **, дължимо по договор застраховка „Гражданска отговорност", серия GO, № ********, ведно със законната лихва, считано от 11.10.2016 год. до окончателното изплащане на сумата, да заплати на К.М.Е., ЕГН ********** от с.Ш.П., Х. област сумата 5 000 лева

- обезщетение за неимуществени вреди, търпени от смъртта на брат й А.М.К., настъпила на 12.10.2014 год. в резултат на пътно - транспортно произшествие, причинено от М.А.Т. като водач на лек автомобил „М.", с ДК№ * **** **, дължимо по договор застраховка „Гражданска отговорност", серия GO, № ********, ведно със законната лихва, считано от 11.10.2016 год. до окончателното изплащане на сумата, за заплати на М. М.Р., ЕГН ********** от с.Д.Г., Х. област сумата в размер на 5 000/пет хиляди/лева - обезщетение за неимуществени вреди, търпени от смъртта на брат й А.М.К., настъпила на 12.10.2014 год. в резултат на пътно - транспортно произшествие, причинено от М.А.Т. като водач на лек автомобил „М.", с ДК№ * **** **, дължимо по договор застраховка „Гражданска отговорност", серия GO, № ********, ведно със законната лихва, считано от 11.10.2016 год. до окончателното изплащане на сумата, с което е осъдено „*** - О.З." ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на адвокат М.Т. *** сумата 1 740 лева - възнаграждение за адвокат, определено на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА - за оказана пред първоинстанционния съд безплатна адвокатска помощ - процесуално представително на С.М.С., ЕГН ********** от с.Ш.П., Х. област, К.М.Е., ЕГН ********** от с.Ш.П., Х. област и М.М.Р., ЕГН ********** от с.Д.Г., Х. област, а по сметка на Окръжен съд-Хасково да заплати държавна такса в размер на 600 лева.

Жалбоподателят моли решението в посочените обжалвани части да бъде отменено, а по същество – постановено друго, отхвърлящо изцяло исковите претенции. Съображенията, изложени в жалбата, касаят неправилно приложение на закона от първоинстанционния съд и необоснованост на акта. Твърди се, че изводите на съда са в противоречие с приетото в Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. по тълк. дело №1/2016г. на ОСГТК на ВКС, тъй като намира за недоказани твърденията на ищците за особено близки връзки с починалия им брат. Счита, че нормалната, обичайна роднинска връзка не обосновава правото им да претендират обезщетение за вреди. Евентуално – в случай че въззивната инстанция намери, че такива особено близки отношения са налице – счита, че определеният от съда размер от 10 000 лева за всяка от сестрите не отговаря на критериите за справедливост.

Счита, че обезщетението следва да бъде намалено с 80 %, тъй като основната причина за настъпването на ПТП е поведението на починалия, поради неспиране на знак „Стоп“ и отнемане на предимството на застрахования водач, с което е допринесъл в основна степен за вредоносния резултат.

Постъпил е отговор на въззивната жалба на „*** - О.З.“ ЕАД от С.М.С., ЕГН ********** от с.Ш.П., Х. област, К.М.Е., ЕГН ********** от с.Ш.П., Х. област и М.М.Р., ЕГН ********** от с.Д.Г., Х. област, и трите представлявани от адв.

М.Т. с адрес: ***, *, с който се изразява становище за неоснователност на жалбата.

Постъпила е насрещна въззивна жалба и от С.М.С., ЕГН ********** от с.Ш.П., Х. област, К.М.Е., ЕГН ********** от с.Ш.П., Х. област и М.М.Р., ЕГН ********** от с.Д.Г., Х. област, и трите представлявани от адв. М.Т. с адрес:

***, * против същото първоинстанционно решение № 72 от 15.07.2020г. постановено по т.д. № 191/2019г. по описа на ОС – Хасково, в частта с която са отхвърлени като неоснователни предявените от С.М.С., ЕГН ********** от с.Ш.П., Х. област, К.М.Е., ЕГН ********** от с.Ш.П., Х. област и М.М.Р., ЕГН ********** от с.Д.Г., Х. област против „*** - О.З." ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** искове с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./, във връзка с чл. 45 от ЗЗД във връзка с чл. 86 ЗЗД, за разликата над уважения размер от по 5000 лева на всяка от тях до размер от 10 000 лева лева – обезщетения за неимуществени вреди, търпени от смъртта на брат им А.М.К., настъпила на 12.10.2014 г. в резултат на пътно - транспортно произшествие, причинено от М.А.Т. като водач на лек автомобил „М.", с ДК№ * **** **, дължимо по договор застраховка „Гражданска отговорност", серия GO, № ********, ведно със законната лихва, считано от 11.10.2016 г. до окончателното изплащане на сумата. Иска се решението да бъде отменено в посочената обжалвана част, а по същество – постановено друго, с което да уважи предявените от всеки от тях искове против застрахователя в размер на 10 000 лева /за разликата над уважения размер от по 5000 лева на всяка от тях до размер от 10 000 лева лева/. В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на решението и за нарушение на материалния закон. Считат, че присъдените обезщетения не съответстват на действителния размер на вредите и на критериите за справедливост. Намират, че съдът не е отчел близките отношения между починалия и неговите сестри – ищците, не е отчел обстоятелството, че с две от тях са живели в едно населено място, както и че поне веднъж седмично са се събирали в родния си дом, както и обстоятелството, че починалият брат е оказвал помощ на сестрите си по ремонта на къщите им, тъй е бил майстор – строител. Като необоснованост се твърди и обстоятелството, че съдът не е взел предвид и дълбоката скръб и тъга, която са изпитали вследствие на смъртта му.

Въззиваемата страна „*** - О.З.“ ЕАД, чрез упълномощения адвокат К.Г. с писмен отговор от 15.09.2020г. изразява становище, че жалбата е неоснователна.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл. 226 ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./ във връзка с чл. 45 от ЗЗД във връзка с чл. 86 ал. 1 ЗЗД.

Ищците С.М.С.,

ЕГН ********** от с.Ш.П., Х. област, К.М.Е., ЕГН ********** от с.Ш.П., Х. област и М.М.Р., ЕГН ********** от с.Д.Г., Х. област твърдят, че на 12.10.2014г. на път ПП * - *, в района на кръстовището по пътя с. Н. - с.Ш.П., Община Х. е настъпило пътно – транспортно произшествие, при което е починал техния брат – А.М.К.. Твърдят, че автомобилната катастрофа е причинена от М.А.Т. при управление на лек автомобил „М.", ДК№ * ** ** **. Твърдят, че причина за ПТП е технически несъобразената скорост на движение на лекия автомобил при движение по главен път в зоната на произшествието и неспиране на знак „Стоп“. Твърдят, че смъртта на брат им е пряка и непосредствена последица от пътно транспортното произшествие.

Твърдят, че с влязла в сила Присъда №33/02.10.2015г. по НОХД №473 от 2015г. по описа на ОС - Хасково, виновният водач М.А.Т. бил признат за виновен затова, че като е нарушил правилата за движение по пътищата по непредпазливост е причинил смърт на А.М.К..

Твърдят, че и трите са били в много близки отношения с брат си. За тях смъртта му била изключително трагично събитие, ненадейно и травмиращо, породило скръб и шок. Твърдят, че всяка от сестрите е разчитала на моралната подкрепа на своя брат, а в много случаи и материална такава – за справяне с ежедневни житейски проблеми. Твърдят, че между брата и сестрите са съществували трайни и искрени отношения на обич и разбирателство. Твърдят, че вследствие на причинената смърт на техния брат са понесли /и понасят/ неимуществени вреди – страдания, скръб, тъга, негативни психически изживявания. Твърдят, че към датата на ПТП гражданската отговорност на причинителя на вредите е била предмет на застраховка „Гражданска отговорност” при ответника „*** - О.З.“ ЕАД.

Претендират заплащане на обезщетение за тези вреди пряко от застрахователя. Молят съда да осъди ответника „*** - О.З.“ ЕАД да им заплати по 26 000 лева / на всяка една от тях поотделно /- представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, които неимуществени вреди са причинени в резултат на смъртта на брат им А.М.К., настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие, причинено виновно от М.А.Т. при управление на лек автомобил „М.", ДК№ * ** ** **, застрахован в „*** - О.З.“ ЕАД по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите с полица № GO - ******** / 2014 г., със срок на покритие от 29.08.2014 г. до 13.12.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.10.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

Ответникът „*** -

О.З.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** оспорва предявените искове. На първо място твърди, че ищците не са от кръга правоимащи лица, които имат право да получат застрахователно обезщетение, като сочи, че по отношение на тях не е налице цитираното в ТР № 1/2018г. на ОСГТК на ВКС изключение. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност”. Счита, че размера на претендираните вреди е прекомерен с оглед на твърдяните болки и страдания.

Твърди и наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, тъй като не е намалил скоростта, игнорирал е напълно пътния знак Б2 и е предприел пресичане на главния път в момент, когато управлявания от Т. автомобил се е намирал на разстояние 15.74 метра. В тази връзка счита, че съдът – ако намери исковете за основателни – следва да отчете наличието на съпричиняване като редуцира размера на обезщетението.

Първоинстанционният съд е намерил, че отношенията на ищците с техния починал брат са основани на взаимна обич и привързаност и макар че не попадат сред кръга от лица, очертани от Постановление №4/1961г. и Постановление №5/1969г. е намерил, че болките и страданията от смъртта на брат им подлежат на обезщетяване от застрахователя. Намерил е за основателно възражението за съпричиняване и като е определил размер на обезщетенията от по 10 000 лева е намалил същото на 5000 лева, отчитайки процент на съпричиняване 50 %.

От представената справка от регистъра на Гаранционен фонд за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ се установява, че за лекия автомобил с peг. № * ** ** ** е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № GO - ******** / 2014 г., със срок на покритие от 29.08.2014 г. до 13.12.2014 г., издадена от „*** - О.З.“ ЕАД. Налице е застрахователно правоотношение между ответника и причинителя на увреждането. М.А.Т. като водач на лекия автомобил се явява застрахован при ответника по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Именно в периода на действие на застраховката е настъпило и увреждането при ПТП, представляващо застрахователно събитие. Съгласно чл.223 ал.1 от КЗ /отм./ договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Съгласно чл.223 ал.2 от КЗ /отм./ застрахователят заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Застрахователят отговаря за лихвите за забава, присъдени в тежест на застрахования, считано от датата на съобщаването по чл. 224, ал. 1 от КЗ /отм./.