Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5094 от 25.07.2018, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 118/2017
Вид
Решение № 5094
Подписан
25.07.2018
В сила
25.07.2019
Състав
ЕВГЕНИ ДИМИТРОВ ГЕОРГИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 31 · Закон за пътищата
  • §1, т.2 · Закон за пътищата

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 25.07.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на двадесет и пети май, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Съдия: Евгени Георгиев при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 118 по описа за 2017 г. и

Р Е Ш И:

[1] ОСЪЖДА

С.О.да заплати следните суми:

1. на Б.П.С.:

- 30 000,00 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на падане на 04.12.2016 г., причинено от непочистен заледен участък в гр. София, село Железница, на основание чл. 49, връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) плюс законната лихва от 04.12.2016 г. до окончателното изплащане. Искът е предявен като частичен от 60 000,00 лева;

- 1 963,00 лева обезщетение за имуществени вреди вследствие на падане на 04.12.2016 г., причинено от непочистен заледен участък в гр. София, село Железница, на основание чл. 49, връзка с чл. 45 от ЗЗД плюс законната лихва от 04.12.2016 г. до окончателното изплащане. Искът е предявен като частичен от 2 000,00 лева;

- 650,00 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

2. на СГС – 878,00 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Б.П.С. е със съдебен адрес – адвокат А.И.,*** община е с адрес в гр. София, ул. „********

[2] Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението за изготвянето му.

[3] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 639,26 лева държавна такса по сметка на САС. Ако обжалва частично решението, той следва да представи доказателство за внесена по сметка на САС държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция.

Делото е гражданско.

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА,

ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1.

На ищеца

[4] Б.С. заявява в искова молба от 04.01.2017 г., че на 04.12.2016 г. е очаквал автобус на градския транспорт на пешеходната зона в района на последната спирка на автобус 98 в с. Железница. Поради непочистването на лед той се е подхлъзнал и е паднал. От това той е получил многофрагментна фрактура с разместване на лявата бедрена кост, засягаща големия трохантер, малкия трохантер, интертрохантерната зона и горната част на диафизата.

[5] От увреждането той е претърпял болки и страдания и е заплатил 1 963,00 лева за лечението си. Пътят е бил собственост на ответника С.О.(Общината), която е отговаряла за почистването му, но нейните служители не са го почистили от лед. Общината не е заплатила обезщетение на ищеца. Затова той моли съда да осъди Общината да му заплати: 30 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като част от претърпените вреди за 60 000,00 лева; 1 963,00 лева обезщетение за имуществени вреди (искова молба, л. 2-4; допълнителна искова молба, л.

168-169).

2.

На ответника

[6] Общината е оспорила иска. Тя е заявила, че:

1. пътят е бил почистен и причината за инцидента не е у нея;

2. търсеното обезщетение е прекомерно;

3. ищецът не е бил достатъчно внимателен и е допринесъл за настъпване на инцидента;

4. не тя, а дружеството, с което е сключила договор да подържа пътя, следва да отговаря за вредите. Затова Общината моли съда да отхвърли иска ( писмения отговор, л.

112-114).

3.

Насрещни твърдения на ищеца

[7] Б.С. е оспорил писмения отговор на Общината.

Той е заявил, че Общината e възложила на дружество по ЗЗД работата, свързана с почистването на улиците, тротоарите и спирките, като Общината отговаря и за бездействията на изпълнителя по договора. Б.С. е заявил, че не е допринесъл за настъпването на вредите. (допълнителната искова молба, л.

168-170).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО

СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

1.

Обстоятелства, които съдът установява

[8] Не се спори, че Б.С. е бил роден на *** г. и, че е живеел в с. Железница. Той е бил бивш полицай и е обичал да се разхожда из селото и да разговаря с приятели (показанията на свидетеля Б., л. 134-135).

[9] На 28.11.2016 г. в района на село Железница е започнал да вали сняг, което е продължило до 30.11.2016 г. В 07:30 часа на 30.11.2016 г. вече е имало снежна покривка между 18 и 30 см. След това времето се е затоплило и снегът е започнал да се топи, като на 04.12.2016 г. сутринта около 07:30 часа земната повърхност е била замръзнала. Образуваният лед се е стопил между 11:00 и 13:00 часа, а отново е замръзнал между 17:00 и 19:00 часа (заключението на доц. Г., л.

152-155).

[10] На 04.12.2016 г. настилката около спирката на автобус 98 в с. Железница е била замръзнала (показанията на свидетеля Я., л.

134-гръб; показанията на свидетеля Б., л. 134-135). Тя не е била обезопасена или третирана срещу замръзване (протоколите, л. 100-106). Не се спори, че задължение са имал ответника, негови служители и дружество, с което ищецът е сключил договор за концесия. Като е вървял по настилката около спирката, Б.С. се е подхлъзнал и е паднал (показанията на свидетелите Я. и Б.).

[11] От падането Б.С. е получил субтрохантерно (в горната трета) многофрагментно счупване на лява бедрена кост. Той е бил опериран, като лекарите са му поставили метална остеосинтеза с дълъг пирон Fi nail, с дължина между 36 и 42 см. Възстановителният период е бил около шест месеца, като костта е зараснала за три-четири месеца, след което е била провеждана рехабилитация. През първите 15-20 дни ищецът е изпитвал много силни болки, които постепенно са затихнали (заключението и разпита на вещото лице д-р К., л. 179-180 и л. 133-134). Предмет на решение на САС 995-2016-2-ри с-в по гр. д. 171/2016 г. е бил обезщетяването на неимуществени вреди от идентично счупване (показанията вещото лице д-р К., л. 134).

[12] Докато Б.С. се е възстановявал, за него се е грижила съпругата му. Той е станал по-затворен, все още се страхува да стъпва на краси си (показанията на свидетеля Б.). Ищецът изпитва болки при промяна на времето и по-голямо физическо натоварване (заключението на вещото лице д-р К., показанията на свидетеля Б.). За лечението си Б.С. е заплатил 1 963,00 лева (фактурата, л. 11).

[13] Ищецът е заплатил: 400,00 лева държавна такса

(л. 20), като съдът го е освободил от заплащането на разликата над 400,00 лева до 1 278,00 лева (л. 13); 250,00 лева за вещи лица (л. 250). Той е бил представляван от адвокат, като липсват доказателства ищецът да е заплатил адвокатско възнаграждение или да е уговорил безплатно представителство.

Ответникът е заплатил 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 124) и 250,00 лева за вещо лице (л. 142).

2.

Спорни по делото обстоятелства

[14] Основното спорно обстоятелство по делото е било дали в района на спирката на автобус 98 в с. Железница е имало сняг или лед сутринта на 04.12.2016 г. Съдът приема, че е имало лед, защото това се установява от показанията на свидетелите Я. и Б., които се подкрепят от заключението на вещото лице доц. Г..

[15] Съдът не възприема заявеното от свидетелката Н., че сняг и лед не е имало, защото не е било извършвано снегопочистване. Първо, това е заключение, което не се основава на лични възприятия – тя не е била в района на селото на 04.12.2016 г. Второ, то противоречи на информацията, която съдът е събрал чрез заключението на доц. Г. и разпита на свидетелите Я. и Б..

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА

УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

[16] Ищецът е предявил два иска по чл. 49, връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) – за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане (деликт).

1. По иска по чл. 49, връзка с чл. 45 от ЗЗД

[17] Съгласно чл. 49 от ЗЗД, възложителят на някаква работа отговаря за вредите, причинени при или по повод изпълнението на тази работа. На обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица на непозволеното увреждане. Не се изисква виновно и противоправно поведение на възложителя. Такова е необходимо за изпълнителя на работата.