Решение № 6371 от 11.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6371 гр. София, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно гражданско дело № 20231100502743 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал.2 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 1083/14.02.2023 г. по описа на ЧСИ Р.А., подадена от А. Г. В. и С. И. Д. срещу две постановления за разноски, инкорпорирани в покана за доброволно изпълнение с изх. № 519/25.01.2023 г. и в покана за доброволно изпълнение с изх. № 520/25.01.2023 г. по изпълнително дело № 202328480400044 при ЧСИ Р.А., вписана в КЧСИ под № 848.

В жалбата се поддържа, че определената от ЧСИ пропорционална такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (наричана по-долу „ТТРЗЧСИ“) в размер на 3 673,97 лв. е недължима, евентуално неправилно изчислена. Жалбоподателите възразяват и срещу определената обикновена такса в размер на 208,80 лв., като смятат, че не е ясно посочено основанието за формирането й. Молят съда да отмени като неправилни постановленията за разноски, съдържащи се в двете покани за доброволно изпълнение по отношение на обикновената такса в размер на 208,80 лв. и пропорционалната такса в размер на 3673,97 лв. При условията на евентуалност молят да бъде намалена пропорционалната такса, като същата се преизчисли въз основа на сумите по изпълнителния лист.

Взискателят М.М.З.-М. не представя становище по жалбата в законоустановения 1 срок.

По реда на чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е представил мотиви, в които е застъпил становище за неоснователност на подадената жалба и моли да бъде отхвърлена.

Софийски градски съд, като разгледа жалбата, взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Изпълнителното производство при ЧСИ Р.А. е започнало по молба от 24.01.2023 г. на взискателя М.М.З.-М. с искане за привеждане в изпълнение на изпълнителен лист № 1604 от 18.01.2023 г, издаден от Софийски районен съд, с който длъжниците А. Г. В. и С. И. Д. са осъдени да заплатят на взискателя при условията на солидарна отговорност следните суми: 40 000 лв., представляващи главница по сключен между страните договор за заем от 12.11.2021 г., ведно със законна лихва за период от 12.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 935,78 лв., представляваща договорна лихва за период от 12.11.2021 г. до 12.01.2023 г., както и държавна такса в размер на 818,71 лв. и адвокатско възнаграждение – 2 690,54 лв.

С постановление от 24.01.2023г. ЧСИ Р.А. е приела разноски и такси по изпълнителното дело в следните размери: авансово дължима такса по ТТРЗЧСИ – 208,80 лв. с ДДС; адвокатско възнаграждение – 2 763,37 лв. и дължима пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

На 31.01.2023 г. на процесуалния представител на страните адв. А.Я. са връчени покани за доброволно изпълнение до длъжниците. В тях освен сумите по изпълнителния лист са посочени и разноските по изпълнителното дело, които възлизат на 208,80 лв. с ДДС – обикновена такса и 3 673,97 лв. – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Срещу постановленията за разноски, инкорпорирани в двете покани за доброволно изпълнение, длъжниците са възразили с настоящата жалба. Последните считат, че начислената пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ е недължима, тъй като тълкуването на разпоредбата за определянето й, изисква сумата, върху която се начислява таксата, да бъде действително събрана от съдебния изпълнител. Изложени са твърдения, че таксата е неправилно изчислена, тъй като при определянето й е взето предвид и адвокатското възнаграждение за процесуално представителство по изпълнителното дело, а е следвало ЧСИ да я изчисли единствено върху сумите по изпълнителния лист. Относно простата такса в размер на 208,80 лв. е направено възражение за неяснота по отношение на основанията за нейното формиране, включително за естеството на допълнителните разноски, посочени в т. 6 на Сметка № 00057568/24.01.2023 г.

С мотивите частният съдебен изпълнител сочи неоснователност на жалбата, като счита, че жалбоподателите отговарят за разноските по изпълнението във всички 2 случаи, освен изрично посочените в чл. 79, ал. 1 ГПК, включително и за пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, която е правилно формирана въз основа на материалния интерес, без в него да се включват обикновените такси. По отношение на простата такса ЧСИ Р.А. посочва изпълнителните действия, въз основа на които последната е формирана, а именно „образуване на изпълнително дело, връчване на покани за доброволно изпълнение, налагане на запори на банкови сметки и трудови възнаграждения, запор върху дружествени дялове и налагане на възбрана върху недвижим имот, както и дължими допълнителни разноски за внесени по делото държавни такси към Имотен и търговски регистър“.

При тази фактическа установеност, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирани страни срещу подлежащи на обжалване постановления съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, поради което настоящият състав приема, че е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна, поради следното :

Съгласно чл. 79 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото бъде прекратено въз основа на чл. 433 от ГПК, освен поради плащане направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда; или когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

Съобразно чл. 78, ал. 1 от ЗЧСИ такси по изпълнението се събират за извършване на изпълнителни действия и други действия, а с оглед ал. 2 размерът и видът на разноските по изпълнението се определят с тарифа на Министерски съвет по предложени на министъра на правосъдието след съгласуване с камарата. Таксите, които се събират от частните съдебни изпълнители, биват обикновени, пропорционални и допълнителни. Обикновените такси се събират само за действия, изрично посочени в Тарифата, и не зависят от материалния интерес, доколкото пропорционалните такси се образуват като процент от материалния интерес, който включва сумите по изпълнителния лист, но не и таксите и разноските по изпълнението.

Законът не поставя изискване сумата по изпълнителния лист да бъде предварително събрана, за да бъдат дължими и начислените разноски по изпълнението, доколкото самото иницииране на изпълнителното производство предполага, че задължението не е изпълнено.

В този смисъл твърденията на жалбоподателите за недължимост на пропорционалната такса съдът приема за неоснователни.

Пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ се събира върху „събраната 3 сума“, която е идентична с материалния интерес, и в настоящия случай се изчислява по б. „г“ – „от 10 000 до 50 000 лв. – 820 лв. + 6 на сто за горницата над 10 000 лв.“ Съгласно чл. 81, ал. 1 ЗЧСИ пропорционалната такса за изпълнение на парично вземане се начислява върху материалния интерес, който включва само сумите, предмет на изпълнението, които са обективирани в изпълнителния лист. Извън тях са както обикновената авансова такса, която е изрично изключена съгласно забележка 4 по т. 26 от ТТРЗЧСИ, така и адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело.

В настоящия случай окончателната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 3 673,97 лв. съдебният състав намира за неправилно определена от ЧСИ, доколкото при определянето й в материалния интерес е включено и адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 2 763,37 лв., което е обосновало материален интерес от 47 360,67 лв. Таксата следва да бъде преизчислена въз основа само и единствено на сумите, посочени в изпълнителния лист, като се изключи адвокатското възнаграждение. При тази постановка материалният интерес ще се намали до размер 44 597,30 лв., въз основа на което и пропорционалната такса ще бъде изчислена в следния размер – 3 475,01 лв.

По изложените аргументи съдът намира, че жалбата в тази част е основателна и следва да бъде уважена, като пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ да се намали до дължимия размер – 3475,01 лв.

По отношение на възраженията на жалбоподателите, че основанията за формирането на обикновената такса са неясни, следва да се отбележи, че в Сметка № 00057568 от 24.01.2023 г., издадена от ЧСИ Р.А., за 208,80 лв. изрично са посочени всички действия, за които са събрани такси, както и конкретните точки от ТТРЗЧСИ, на основанието на които те се събират.

Въз основа на горното съдът приема за неоснователна жалбата в тази й част и я оставя без уважение.

Водим от изложеното, съдът

РЕШИ:

НАМАЛЯВА пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, дължима от жалбоподателите А. Г. В. и С. И. Д. и съдържаща се в постановление за разноски, инкорпорирано в Покана за доброволно изпълнение с изх. № 519/25.01.2023 г. и в Покана за доброволно изпълнение с изх. № 520/25.01.2023 г. по изпълнително дело № 202328480400044 при ЧСИ Р.А., вписана в КЧСИ под № 848 от 3673,97 лв. на 3475, 01 лв. с вкл. ДДС.

ОСТАВЯ

БЕЗ

УВАЖЕНИЕ жалбата на А. Г. В. и С. И. Д. срещу

4 постановлението за разноски в останалата й част.

Препис от настоящето решение да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение и изпълнение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5