Определение № 759 от 04.08.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 1061/2026
- Вид
- Определение № 759
- Подписан
- 04.08.2026
- В сила
- 04.08.2026
- Състав
- Венелин Иванов, Емилия Колева, Даниела Росенова
Цитирани разпоредби
- чл.155 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.155, ал.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.439а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.70 · Наказателен кодекс
- чл.70, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.345 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.439а, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 759 гр. София, 04.08.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Венелин Иванов
Членове:
Даниела Росенова
Емилия Колева като разгледа докладваното от Емилия Колева Въззивно частно наказателно дело № 20261000601061 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. Глава 22-ра от НПК.
Образувано е по частна жалба, подадена в законния срок от осъдения Д. А. Д., чрез защитника си адв.В. К., срещу протоколно определение № 4290 от 27.07.2026г. на Софийски градски съд, НО, 36 състав, постановено по н.ч.д. № 4369/2026г., с което е оставена без уважение молбата му за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, определено му по присъда № 2022/3008 от 25.05.2025г. на ПФС Брюксел, изменена с Решение на Апелативен съд Брюксел и влязла в законна сила на 12.04.2024г., приета и призната за изпълнение с протоколно определение № 287 от 08.05.2024г., постановено по НЧД 7333/23г. по описа на СГС.
В жалбата се поддържа, че определението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.
Оспорва приетото от СГС, че корекционната дейност с лишения от свобода следва да продължи, за да бъдат изпълнени целите на наказанието като цяло и програмата на присъдата. Поддържа, че същото е в нарушение на процесуалните правила, тъй като производството е по чл.70 от НК и предмет на обсъждане са въпросите, свързани с поведението на осъдения след влизане в законна сила на присъдата, с която му е наложено наказание „лишаване от свобода“.
Моли да бъде отменено определението на СГС и бъде уважена молбата на л.св. Д.
Д. за условно предсрочно освобождаване от остатъка на наказанието му.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като обсъди доводите в жалбата и в съответствие с чл.345 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение констатира, че същото е законосъобразно и обосновано, поради което трябва да бъде потвърдено, по следните съображения:
1
С определение № 287 от 08.05.2024г., постановено по НЧД 7333/23г. по описа на СГС, присъда № 2022/3008 от 25.05.2025г. на ПФС Брюксел, изменена с Решение на Апелативен съд Брюксел, влязла в законна сила на 12.04.2024г., Д. А. Д. е осъден на шест години лишаване от свобода за престъпления извършени на територията на Кралство Белгия, съответстващи на такива по чл.159б, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.159а, ал.2т.2 и т.4, вр.ал.1, пр.1, пр.2 и пр.4, вр.чл.26, ал.1 от НК на Р България.
Видно от приложена по делото справка от МП, ГД „ИН“ Затвор-гр.София /л.27 от първ.д./, началото на наказанието е на 11.09.2024г. Към 21.07.2026г. Д. Д. е изтърпял всичко 05 години, 03 месеца и 16 дни, от които 01 година, 10 месеца и 10 дни фактически, от предварителен арест 03 година, 01 месеца и 14 дни, а от работа 03 месеца и 22 ден.
Остатъкът за изтърпяване е 08 месеца и 14 дни.
Видно от приложения по делото Доклад по чл.155 от ЗИНЗС, изготвен от ИСДВР Ц.Б., първоначалната оценка на риска от рецидив при осъдения възлизала на 57 точки, в рамките на средните стойности. Дефицити при него били наблюдавани в зоните „Отношение към правонарушението“, „Злоупотреба с наркотици“, „Управление на финансите и доходите“, „Междуличностни проблеми“, „Трудова заетост“ и „Умения за мислене“.
По време на изпълнение на наложеното наказание са настъпили промени в профила на нуждите. Рискът от рецидив се запазва среден, но бележи спад на 52 точки. Очертаните зони с дефицит остават същите, със съответното понижение на точките.
Видно от доказателствата, находящи се в личното досие на осъдения, по време на престоя си в Затвора гр.София Д. не е бил наказван. Награждаван е три пъти със заповеди №103 и №143 от 2025г. и заповед № 160/2026г. на Началника на затвора София.
Същият постъпва в ЗОЗТ „Кремиковци“ на 01.10.24г. Дадена му е възможност за работа като „Чистач коридор на 9-та група. По време на престоя си е вземал дейно участие в различни културно-масови инициативи, провеждани в Общежитието. Според отразеното в Доклада Д. избягва да инициира и не участва в конфликтни ситуации. Отнася се с необходимото уважение към пенитенциарните служители. След проведени избори на 28.05.2026г. Д. е избран за член на груповия съвет на 14-та група като отговорник „Културно-масови дейности“. Назначен е като „бакар“ на групата, като полага доброволен и неплатен труд. На територията на групата е инициативен, съдейства на НОС и ИСДВР, спомага при решаването на проблеми в групата, диалогичен и открит. Откроява се като лидер с положителна насоченост.
На 07.10.2025г. Д. е подписал без възражения Препланиран план на присъдата /л.15 от първ.д./, в който са набелязани за преодоляване дефицити в зоните „Умения за мислене“ и „Отношение към правонарушението“, със срок от една година.
Обобщеното становище на инспектора е да не бъде уважавана молбата на Д. за условно предсрочно освобождаване, тъй като не са налице достатъчно доказателства за приключила корекционна работа. Целите и задачите, заложени в индивидуалния план на 2 присъдата не са изпълнени в тяхната цялост и корекционната работа следва да продължи за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.
По отношение на л.св.Д. е изготвена Експертна оценка на актуално психично и емоционално състояние /л.16-17 от първ.д./. Според инспектор-психолог М. К. с цел завършване на корекционния процес в неговата цялост, би било удачно с Д. да продължи да се работи по посока доразвиване на просоциалните и адаптивни умения, както и насърчаване на законосъобразен начин на живот, за да се увеличат шансовете за успешна реинтеграция и се намали рискът от рецидивизъм.
Във връзка с подадената молба за условно предсрочно освобождаване, към доказателствата по делото е приобщено и Становището на Началника на Затвора-гр.София, инкорпорирано в справката за изтърпяната част от наказанието /л.3 от първ.д./. Същото е отрицателно, като се позовава на това, че рискът от рецидив не е занижен в достатъчна степен спрямо първоначалния такъв и остава в средните стойности. Прогресивната пенитенциарна система не е изпълнена. Остават дефицитните зони, по които работата следва да продължи.
При така установената по делото фактология въз основа на документите, съдържащи се в приложеното в цялост затворническо досие и тези, постъпили ведно с молбата на осъдения с искане за предсрочното му освобождаване, правилно първостепенният съд е приел, че корекционното и възпитателното въздействие спрямо осъденото лице следва да продължи, доколкото не са постигнати в цялост целите и задачите на индивидуалния план за изпълнение на наказанието, свързани с промяна на поведението и мисленето на лишения от свобода. Запазването стойностите на оценката за риска от рецидив в средните стойности, както и актуалността на всички проблемни зони, макар и със съответните занижения, у молителя означава, че не е постигната трайна положителна промяна в способността му за анализ и адекватна оценка на житейски ситуации и вземане на самостоятелни решения.
Изложеното води и въззивната инстанция до извода, че към настоящия момент не са настъпили положителни промени в съзнанието и поведението на осъдения Д., изключващи категорично опасността от негово последващо противоправно поведение в условията на свобода. Съществуващите данни сочат на необходимост от продължаване на поправителното въздействие спрямо него в контролирана среда за постигне на набелязаните в плана на присъдата цели и задачи.
По повод на постъпилата жалба и изложените в нея аргументи, настоящият състав внимателно обсъди доказателствата, съдържащи данни за зоните с дефицит. В тази връзка правилно и законосъобразно СГС е кредитирал изготвения във връзка с молбата на осъдения за предсрочното му освобождаване Доклад по чл.155, ал.1 от ЗИНЗС, където е обоснован актуалният риск от рецидив от 52 т. Особено съществено в случая е, че същият се запазва в средни стойности. Посредством методите, използвани при работата с него, респ. техниките и прийомите за корекция, компетентните длъжностни лице са установили продължаващо наличие на посочените по-горе дефицитни зони. Тук е мястото да се посочи, че 3 инспекторите, назначени в затвора освен, че са професионално подготвени, са лицата, които в най-голяма степен са запознати с успеха на корекционната работа по отношение на лишените от свобода.
Софийски градски съд е съобразил съдебният си акт и със съдебната практика, вкл. тълкувателната такава, обективирана в ППВС № 7 от 27.06.1975г., занимаваща се с въпросите по приложението на чл.70, ал.1 от НК. Верен по същество е изводът на СГС, че към настоящия момент осъденото лице не е дало достатъчно доказателства за своето поправяне, поради което е постановил отказ за уважаване молбата му за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част на наложеното му наказание. Налице е необходимост от продължаване на изолирането на осъдения в условията на пенитенциарно заведение с оглед постигане целите на наложеното му наказание.
Ето защо, настоящият въззивен състав не намери основания за коригиране изводите на първата инстанция при отговор на въпросите по чл.439а, ал.1 от НПК и намери, че следва да бъде потвърдено атакуваното определение.
САС намери за неоснователни релевираните в частната жалба доводи на защитата на л.св.Д. за допуснато от първостепенния съд съществено процесуално нарушение. С определението си СГС е дал отговор на въпросите по чл.439а, ал.1 от НК, като не е допуснал смесване между правните норми, които уреждат индивидуализиране на наказанието при постановяване на присъдата и тези, които съдържат предпоставките за приложението на института на условното предсрочно освобождаване по чл.70 от НК.
Мотивиран от посочените съображения и на основание чл.345 във вр. 341, ал. 2 от НПК, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 4290 от 27.07.2026г., постановено по н.ч.д. № 4369/2026г. на Софийски градски съд, НО, 36 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4