Решение № 14 от 03.02.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Враца, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Х. Н. Х.в

Катя Н. Гердова при участието на секретаря Милена Й. Софронова като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20251400500530 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба, подадена от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, чрез юрк. Ц. Б., против решение № 518 от 08.08.2025г. по гр.д. № 3591/2024г. на Районен съд – Враца в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на Х. В. В. с ЕГН ********** и адрес ***, обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП), настъпило на 22.09.2023 г. на кръстовище на път III-101 и обходен път на гр. Враца, в резултат на противоправно поведение на Д. М. Т. с ЕГН ********** - водач на тежкотоварен автомобил „МАН ТГС“ с рег. № ВР *** СВ, застрахован към момента на ПТП по застраховка „Гражданска отговорност“ в дружеството, в размер на горницата над 5 000,00 лева до присъдените 10 000 лв. или за сумата 5 000 лв.

Жалбоподателят твърди, че решението в обжалваната част е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Счита, че не са налице правни и фактически основания за присъждане на обезщетение в присъдения 1 размер, че обезщетението е необосновано прекомерно и не е в съответствие с трайната съдебна практика в областта на неимуществените вреди. Поддържа, че първоинстанционният съдебен състав не е обсъдил в цялост всички събрани в хода на делото доказателства, конкретно изготвеното и прието заключение на вещото лице по СМЕ, както и че неправилно е кредитирал показанията на свидетеля Ц. Н., които противоречат на останалия доказателствен материал. Не е отчетено и че свидетелят е косвено заинтересован от изхода на делото, тъй като дъщеря му е в отношения на фактическо съжителство с ищеца. Посочва, че ищецът е претърпял леки травми и охлузвания, като най-тежките са се възстановили за около 3 до 9 дни, че същият не е имал необходимост от грижи и някакво по-специално лечение или режим и че работата му е свързана с ежедневно шофиране и той бързо е възстановил тази си дейност, поради което са неоснователни твърденията му за емоционални травми и страх от шофиране. Изтъква, че съдът е определил размера на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди в противоречие на чл. 52 ЗЗД, на трайната съдебна практика относно обичайния размер на обезщетение, присъждано в подобни случаи и не е съобразен с реално понесените от ищеца болки и страдания в резултат на причинените телесни увреди от процесното ПТП и надвишава значително справедливото и достатъчно да компенсира вредите обезщетение. Моли съда, да отмени решението на PC - Враца като неправилно и необосновано в обжалваната част и вместо него да постанови решение, с което да отхвърли предявения от Х. В.

В. иск в обжалвания размер, а в условията на евентуалност - да намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди и съответните размери на присъдените разноски, включително адвокатско възнаграждение и държавна такса. Претендира присъждане на разноските, направени в настоящото производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и разноските направени в първоинстанционното производство.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемия Х. В. В. с ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. М. И. Д. - САК, е постъпил писмен отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно, законосъобразно и мотивирано, а подадената въззвивна жалба е неоснователна. Счита определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди за правилен, справедлив и 2 обоснован. Твърди, че съдът правилно е кредитирал свидетелските показания, които са последователни, дадени в съответствие с приетия по делото доказателствен материал, житейски логични, убедителни и непротиворечиви.

Поддържа, че при определяне на справедливия размер на обезщетение за неимуществени вреди, съдът правилно е взел предвид тежестта на травмите, възрастта му, неудобствата и ограниченията от личен и социален характер, психическата травма, която е претърпял и др. Оспорва наведените във въззивната жалба твърдения за кратък възстановителен период, липса на усложнения и на отражение върху психиката и емоционалния му свят. Моли съда да потвърди обжалваното решение и да му присъди сторените разноски, включително и адвокатско възнаграждение.

В съдебното заседание страните не се представляват; въззивното дружество, чрез пълномощника си, в писмена молба поддържа въззивната жалба и моли съда да отмени решението в обжалваната част; въззиваемият, чрез процесуалния си представител, в писмено становище по делото моли съда да остави в сила обжалваното решение; и двете страни претендират разноски и правят възражение за прекомерност на адвокатското/юрисконсултското възнаграждение на другата страна.

Във въззивното производство не са събирани доказателства.

Врачанският окръжен съд, като взе предвид оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и от легитимирано лице, поради което е допустима.

При извършената служебна проверка по чл. 269 от ГПК въззивният съд констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо; същото не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо, не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Решението не е обжалвано от ответното дружество в частта, в която предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е уважен до размер 5000 лв., както и в частта, в която предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди е уважен в 3 пълен размер, поради което в тези части то е влязло в законна сила и въззивният съд не дължи произнасяне. Във въззивната жалба от ответното застрахователно дружество не са направени оплаквания срещу решението и в частта по възражението му за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, поради което, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК, въззивният съд не дължи произнасяне и по този въпрос.

За да се произнесе по правилността на обжалваното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд - Враца е бил сезиран с осъдителни искове за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, причинени от ПТП, с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл. 380 КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД и акцесорни искове за заплащане на мораторна лихва за забава върху претендираните обезщетения с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.497 от КЗ.

Правната норма на чл. 432, ал. 1 КЗ урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Основателността на прекия иск предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1. настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2. противоправното поведение на виновния водач, 3. претърпените неимуществени вреди и 4. наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5. ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция се предполага.

Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която е уважен искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди при настъпване на процесното застрахователно събитие на 22.09.2023 г. – до размер 5 000 лв. и в частта, в която предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди е уважен в пълен размер (в частите, в които не е обжалвано първоинстанционното решение от ответника), основанието (правопораждащите спорни материални 4 права юридически факти) на предявените осъдителни искове е установено със сила на пресъдено нещо.

Следователно, спорът във въззивното производство се съсредоточава върху размера на претърпените неимуществени вреди от пострадалия-ищец, в съответствие с критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.

Фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните.

Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях.

Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от районния съд фактическа обстановка, поради което, ВОС я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение.

Въззивната инстанция напълно споделя и решаващите мотиви и изводи на районния съд за доказаност на предявеният иск за неимуществени вреди по основание, като препраща към мотивите на решението на основание чл. 272 ГПК.

По изложените във въззивната жалба оплаквания и в допълнение към съображенията на районния съд, следва да се отбележи следното:

Релевантните за спора факти са следните:

При ПТП на 22.09.2023 г. около 11:35 часа в гр. Враца, причинено от водача на тежкотоварен автомобил „МАН ТГС“ с рег. № ВР *** СВ Д. Т., е пострадал ищецът Х. В. В. – тогава на 42 г., водач на товарен автомобил „Рено Експрес“ с рег. № ВР *** СК. Механизмът на ПТП е установен от съставените на Д. М. Т. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия G A № 981096/22.09.2023 г. и влязлото в сила наказателно постановление № 23-0967-001765 от 02.10.2023 г., както и от констативен протокол № 590 от 22.09.2023 г., издаден от сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Враца и от заключението на изготвената по делото съдебно-автотехническа експертиза: при управление на тежкотоварен автомобил „МАН ТГС“ с рег. № ВР *** СВ водачът Д. М. Т. е нарушил правилата за движение, регламентирани в ЗДвП, а именно: чл. 50, ал. 1 от Закона за движението по пътищата , като не спрял пред пътен знак Б2 и не пропуснал движещия се по път с предимство товарен автомобил „Рено Експрес“ с рег. № ВР *** СК, управляван от ищеца Х. В. В., вследствие на което го блъснал и причинил телесни повреди на 5 водача му.

Не е спорно по делото и се установява от приложеното към исковата молба извлечение от електронната база данни на Гаранционния фонд гр.

София, че тежкотоварен автомобил „МАН ТГС“ с рег. № ВР *** СВ е бил застрахован при ответното „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:

Живот и Здраве” АД по застраховка „Гражданска отговорност” за периода от 28.04.2023 г. до 27.04.2024 г.

От представения в първоинстанционното производство констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 590 от 22.09.2023 г., издаден от сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Враца, се установява, че пострадал при процесното ПТП на 22.09.2023 г. е водача на товарен автомобил „Рено Експрес“ с рег. № ВР *** СК Х. В. В., който е получил мозъчно сътресение и открита рана по окосмената част на главата, транспортиран с линейка на ЦСМП-Враца до МБАЛ „Х. Ботев“, гр.Враца, където е бил настанен в ХО, без опасност за живота.

З а установяване на причинените на ищеца травматични увреждания, техния интензитет и продължителност на лечение пред районния съд са представени писмени доказателства (епикриза ИЗ № 11181 от ХО при МБАЛАД-Враца, съдебномедицинско удостоверение № 297/26.09.2023г., издадено от д-р Ф. Т. – съдебен лекар, медицински протокол на ЛКК № 366/25.09.2023г. и амбулаторен лист от първично посещение при СИМП от 11.10.2024г.), назначена е и е изпълнена съдебно-медицинска експертиза и са събрани гласни доказателства.