Решение № 20097 от 06.11.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 66966/2024
- Вид
- Решение № 20097
- Подписан
- 06.11.2025
- Състав
- МАРИЯ ВЕСЕЛИНОВА БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 138, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 149 и сл. · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 2, изр. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 155 · Закон за енергетиката
- чл. 156 · Закон за енергетиката
- § 190 · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 149 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 20097 гр. **, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20241110166966 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от „*** срещу Л. И. В..
В исковата молба, уточнена с молба с вх. № 400725/09.12.2024 г., се твърди, че ответникът Л. И. В., в качеството на наследник на И. В. Т., бил потребител на топлинна енергия по смисъла на § 190 от ДР на ЗЕ, поради което за него били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „*** на потребители в гр. **, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. В чл. 31, ал.
1 от раздел ІХ на Общите условия били определени редът и срокът за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал след изтичане на периода, за който се отнасят тези суми, като клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на ищцовото дружество. Ответникът ползвал доставената от ищеца топлинна енергия до собствения му топлоснабден имот, находящ се в гр. **, *** аб. № ***, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., но не заплатил цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „***. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответника били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. Ответникът не заплатил вземанията за потребената през исковия период топлинна енергия, поради което ищецът моли съдът 1 да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените срещу ответника осъдителни искове. Претендират се и направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на адв. Н. Н., представляващ ответника Л. И. В.. С подадения от последния отговор на исковата молба предявените срещу ответника искове се оспорват в цялост като неоснователни.
Твърди се незаконосъобразност на използваната от ищцовото дружество методика на изчисляване на дължимите суми и некоректност на така направените изчисления, както и недоказаност на претендираните вземания. Релевирано е и възражение за погасяване по давност на процесните вземания. Отправено е искане за отхвърляне на предявените искове.
Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Л. И. В., в качеството на наследник И. В. Т., да заплати на ищцовото дружество задълженията, начислени за топлоснабден имот, находящ се в гр. **, ж. к.
„***, аб. № ***, за цена на доставена топлинна енергия за периода от м. май 2021 г. до м. април 2023 г. в размер на 3317.00 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, за мораторна лихва в размер на 777.91 лева, начислена за периода от 15.09.2022 г. до 30.10.2024 г. върху главницата за топлинна енергия, както и за цена на услугата „дялово разпределение“ за периода от м. септември 2021 г. до м. април 2023 г. в размер на 23.90 лева и за мораторна лихва в размер на 6.91 лева, начислена за периода от 01.07.2022 г. до 30.10.2024 г. върху главницата за услугата „дялово разпределение“.
По делото е представен Нотариален акт № 86, том 23 от 02.10.1967 г., дело № 4280 от 1967 г. по описа на нотариус ***, първи нотариус при Софийски народен съд, който удостоверява, че И. В. Т. е станал собственик на недвижим имот – на ап. *** от жилищен комплекс „***“. От удостоверение с изх. № 94-00-3601 от 12.12.2016 г., издадено от „Географска информационна система - **“ ***, става ясно, че многофамилна жилищна сграда с адрес бул. „***“, ** с настоящ адрес ж. к. „***. От заявление-декларация от 13.04.2011 г. се установява, че И. Т. е отправил искане да му бъде открита партида съгласно ОУ на „*** за домакинство от 1 член.
С протокол от 30.04.2022 г. се удостоверява, че етажната собственост на ***“ е взела решение да сключи договор за топлинно счетоводство с **“. Видно е, че това решение засяга и процесния имот. През 2005 г. клиентите на „*** са прехвърлени към консорциум „***“.
От справка за предоставяне на данни по Наредба 14/18.11.2009 г. по искане № 4732/29.11.2024 г. (л. 71) се доказва, че наследник на И. Т. е синът му Л. И. В.. Няма представени доказателства, от които да е видно, че е налице отказ от наследство или че е извършено разпореждане с имота. Следователно се налага обоснованият извод, че собственик на имота през исковия период е ответникът по делото.
По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза, от която става ясно, че дялово разпределение се извършва за 3 броя отоплителни тела и 1 брой щранг-лира. За 2022 г. топлинната енергия е разпределена служебно при неосигурен достъп за отчет на отоплителните тела, а за 2023 г. данните са от редовен отчет. За периода 10.202104.2022 г. разпределената енергия е 11.874 МВтч, а за 11.2022-04.2023 г. – 4.443 МВтч.
2
Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване без водомер за периода 05.202104.2022 г. на база за двама ползватели е 8.411 МВтч, а за 05.2022-04.2023 г. – 1.762 МВтч. За сградна инсталация топлинната енергия за ответника за периода 10.202104.2022 г. (196 дни отопление) е 1.195 МВтч (или 33,8 % от общото потребено количество топлинна енергия за отопление), а за периода 11.2022-04.2023 г. (173 дни отопление) е 1.042 МВтч (или 35,0 % от общото потребено количество топлинна енергия за отопление). Вещото лице посочва, че разликата с изравнителните сметки е след десетичната запетая и се дължи на закръгляване. Съгласно посочените в експертизата стойности на разпределена енергия и пресмятането спрямо начисленията по фактури, сумата за изравняване и съответно получаване възлиза на 272.59 лева. От заключението става ясно, че измерванията в АС, прогнозните начисления, дяловото разпределение и остойностяване на потребената топлинна енергия за процесния имот са в съответствие с изискванията на действащата Наредба за топлоснабдяване и актуални цени на ТЕ за процесния период. Вещото лице отбелязва, че отчислената ТЕ за технологични разходи за процесния период е за сметка на ищеца. То е установило, че общият топломер е демонтиран и монтиран от монтьори на ТР **, като съгласно представените документи от последващи проверки през м. 03.2021 г., м. 03.2023 г. и м. 03.2025 г., изпитанията са проведени в лаборатории: „**йстващият топломер е бил технически изправен. Вещото лице в о.с.з. от 07.10.2025 г. допълва, че изчислената топлинна енергия за битови нужди без водомер на база е за два броя ползватели, които се установяват от информацията на фирмата за дялово разпределение. До 2022 г. информацията е такава и не е актуализирана. Изяснява, че топломерите се проверяват на две години и не са подменяни. Обстоятелствата, че изчисленията са за двама ползватели, както и че за периода м. 05.2021 – м. 04.2022 г. не е осигурен достъп на дружеството за дялово разпределение във връзка с проверка на измервателните уреди за разходваното количество топлинна енергия, се установяват и от приетите като писмени доказателства документи, представи в хода на производството от ищеца и третото лице-помагач.
По делото е изготвена и съдебно-счетодовна експертиза, с която се установява, че няма данни за извършени от абоната плащания във връзка с процесната сума. За периода от м. 05.2021 г. – м. 04.2023 г. вкл., фактурираните суми за ТЕ, начислени по партидата на абонатен № *** за топлофициран имот в гр. **, ж.к. "***, са на обща стойност 3859.27 лева. По партидата на абоната изравнителни сметки за 2-та отоплителни периода по стойност с ДДС сума за доплащане в общ размер на (+) 1003.10 лв. са осчетоводени в м. 07.2022 г.; м. 09.2022 г.; м. 07.2023 г. и м. 10.2023 г.
Общо незаплатените суми за ТЕ, възлизат в размер на 3317.00 лева и за услуга дялово разпределение в общ размер на 23.40 лв (общо 3340.30 лева). Законната лихва за забава, изчислена от 01.07.2022 г. (датата на изпадане в забава – първият ден след срока на плащане) до 30.10.2024 г., датата на извлечение от сметки, възлиза в общ размер на 784.82 лева, в т.ч. ТЕ 777.91 лв. и дялово 6.91 лв. Така според изчисленията на вещото лице общо неплатените суми са в размер на 4125.22 лева главница и законна лихва за забава за ТЕ, както и 30.31 лева главница и законна лихва за забава за дялово разпределение.
От правна страна настоящият съдебен състав приема следното:
За уважаването на иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативните предпоставки на предявената претенция, а именно наличието на валидно възникнали договорни отношения между ищеца и ответника за доставка на топлинна енергия до процесния имот през исковия период; наличието на валидно 3 възникнали договорни правоотношения между ищеца и третото лице-помагач с предмет извършването на услугата „дялово разпределение“ на топлинната енергия, доставяна в процесния имот през исковия период; настъпването на изискуемостта на процесните вземания за главници и лихви; наличието на обстоятелства, довели до спиране/прекъсване на погасителната давност за процесните вземания; всички факти, на които основава своите искания или възражения.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в Закона за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В този смисъл са и разрешенията, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.