Решение № 1061 от 04.07.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1061 гр. Русе, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Г. Трифонова при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова като разгледа докладваното от Милена Г. Трифонова Гражданско дело № 20244520106355 по описа за 2024 година

Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, гр. София против Ц. И. Б. и С. И. Б. от гр. Русе за солидарното им осъждане да заплатят на ищеца следните суми, дължими по договор за потребителски кредит № **********: главница в размер на 399,77 лв., договорно възнаграждение в размер на 454,16 лв. за периода от 16.06.2019 г. до 16.12.2019 г. – датата на изтичане на погасителния план; законна лихва върху главница в размер на 221,69 лв. за периода 16.12.2019 г. – дата на изтичане на погасителния план до 13.11.2024 г. – дата на входиране на исковата молба; законна лихва върху договорно възнаграждение в размер на 251,85 лв. за периода 16.12.2019 г. – дата на изтичане на погасителния план до 13.11.2024 г. – дата на входиране на исковата молба, ведно със законната лихва от датата на входиране на исковата молба до изплащане на вземането.

Претенциите на ищеца се основават на твърдения, че ответниците са солидарни длъжници по договор за потребителски кредит № **********, по силата на който е предоставен кредит в размер на 2500 лв., като кредитополучателят се е задължил да върне сума в общ размер на 6339,96 лв. в срок в срок от 36 месеца. С анекси към договора погасителният план бил променян на два пъти, като общият размер на задължението оставал непроменен.

Солидарните длъжници не изпълнявали задълженията си за заплащане на дължимите погасителни вноски, като към настоящия момент вземането било изискуемо в пълния си размер, тъй като последната погасителна вноска съгласно погасителния план следвало да се изплати на 16.12.2019 г. Предвид изложеното в настоящото производство ищецът претендира осъждане на ответниците да заплатят като солидарни длъжници съответните претендирани суми за главница, договорно възнаграждение и законна лихва върху 1 главницата и договорното възнаграждение.

В срока по чл.131 ГПК ответниците са депозирали отговори на исковата молба, с които се оспорва допустимостта и основателността на исковете. Считат исковете за недопустими и евентуално – за неоснователни в частта относно претендираните лихви върху договорно възнаграждение, като навеждат и възражения за неоснователност на исковата претенция поради нищожност на договора за потребителски кредит по съображения за нарушение на императивни норми на ЗПК - разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК чрез неправилно посочване размера на ГПР в договора. Считат, че на осн. чл.23 ЗПК дължима се явява чистата стойност на кредита, от която една част била погасена чрез плащане, а за останалата част ищецът разполагал с изпълнителен титул по предходното съдебно производство между същите страни. Считат вземанията за погасени и по давност.

След като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от писмените доказателства между „Профи кредит България“ ЕООД и Ц. И. Б. е бил сключен договор за потребителски кредит № ********** от 26.05.2016 г. за предоставяне на кредит за сумата от 2500 лева, като е уговорено с част от сумата по кредита – 770,01 лева да бъде рефинансирано друго задължение по договор за кредит на Ц. Б., а останалата част от сумата по кредита е преведена по банкова сметка на ответницата Б..

Солидарен длъжник по договора за потребителски кредит е С. И. Б.. С анекси към договора погасителният план е променян на два пъти, като общият размер на задължението не е променян. Съгласно погасителния план към Анекс №2 към договора броят на ежемесечните погасителните вноски е 42, с падеж на всяка вноска на 16-то число на месеца, а размерът на месечната вноска е 176,11 лева, в която се включват вноски за главница, лихва и закупен пакет допълнителни услуги.

По делото не се оспорва, че с влязло в сила решение на РОС по гр.д. № *** г. е признато за установено съществуване на вземане на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД против солидарните длъжници Ц. И. Б. и С. И. Б. в размер на 2301,64 лв. за главница и лихва по същия договор за кредит. Със същото решение е прието, че клаузата за закупуване на пакет допълнителни услуги е нищожна поради противоречието й с разпоредбите на ЗПК, с оглед на което кредитополучателят не дължи сумата по пакета за допълнителни услуги.

Не се оспорва и се установява от приетата СИЕ, че ответниците са изплатили по договора сума в общ размер на 1251,53 лева, след което плащанията по договора са преустановени.

Според последният погасителен план /л.32/ за периода от 16.06.2019 г. до 16.12.2019 г. кредитополучателите е следвало да погасят последните седем месечни вноски по кредита с падеж на 16-то число на съответния месец, като за този период задължението за главница възлиза общо на 399,77 лв., а за възнаградителна лихва – на 454,16 лева.

От приетата по делото съдебно – икономическа експертиза, неоспорена от страните, е 2 установено, че ответниците не са изплатили задълженията си за главница и лихва за процесния период на съответните падежи. Съдът кредитира експертното заключение, като счита същото за обективно и компетентно.

Въз основа на установените фактически положения, съдът достига до следните правни изводи:

В настоящото производство съдът не може да изследва въпроса за недействителност на договора за потребителски кредит, на анексите към него или на клаузата за възнаградителна лихва предвид наличието на влязло в сила съдебно решение по в.гр.д. № *** г. по описа на РОС, в което не е установен подобен порок на договора, от който произтича вземането на ищеца, а е прието, че нищожна се явява единствено клаузата за заплащане на такси за допълнителни услуги. В предходното производство между същите страни по повод неизпълнението на същия договор е признато за установено вземането на „Профи кредит България“ ЕООД против ответниците в размер на 2301,64 лв. за главница и възнаградителна лихва по вноските с настъпил падеж. Производството по гр.д. № *** г. по описа на РРС е водено между същите страни, за задължения, произтичащи от същия договор, поради което установените с влязлото в сила решение по иска общи правопораждащи факти на спорното право се ползват със сила на пресъдено нещо и възраженията на ответниците относно тези факти следва да се считат за преклудирани. Влязлото в сила решение съобразно разпоредбата на чл.297 ГПК е задължително за страните и за техните правоприемници, за съда, който го е издал и за всички други съдилища, като обективните предели на силата на присъдено нещо обхващат искането и основанието на спорното право. Установените с влязлото в сила решение общи правопораждащи факти на спорното право се ползват със сила на присъдено нещо и възраженията на ответниците относно тези факти – за недействителност на целия договор за потребителски кредит, обуславяща дължимост единствено на чистата вноска по кредита на осн. чл.23 ЗПК и за недействителност на допълнителните споразумения към него следва да се считат за преклудирани. Формираната сила на пресъдено нещо преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответниците срещу правопораждащите правнорелевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право, каквито именно са възраженията на ответниците в отговора на исковата молба. Практиката на ВКС по този въпрос е константна, напр. решение № 115 от 10.01.2012г. по т. д. № 883/2010 г. на ВКС, решение № 49/14.04.2011г. по т.д.№ 561/2010 на ВКС, I т.о.

В настоящото производство от писмените доказателства – погасителен план към анекс № 2 към договора за потребителски кредит и приетата СИЕ се установява, че длъжниците не са изпълнили задължението си по договора за кредит за заплащане на погасителните вноски, включващи главница и възнаградителна лихва за периода от 16.06.2019 г. до 16.12.2019 г. на съответния падеж, в общ размер на 399,77 лв. за главница и 454,16 лв. за възнаградителна лихва.

Ответниците са направили възражение за погасяване на вземанията по давност, които са частично основателни. Съобразно приетото в ТР №3/21.11.2024 г. на ОСГТК на ВКС по 3 т.д. №3/2023 г. при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. Разсроченото изплащане на задължението по кредита на отделни месечни погасителни вноски не превръща вземането по договора в такова за периодично плащане. Според посоченото в ТР № 5/2101.2022 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 5/2019 г. при разсрочването на едно парично задължение, което по естеството си е еднократно /връщане на заем/, респ. при уговорката плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД. Приема се, че в този случай задължението се погасява на части, в интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД. За вземането на главница е приложима общата 5-годишна погасителна давност по чл.110 ЗЗД, а за вземането за договорно възнаграждение /възнаградителна лихва/ – кратката 3-годишна давност по чл.111 ЗЗД, като давността тече от датата на изискуемост на съответната вноска.

Следователно вземането за главница за сумата от 292,99 лв. по погасителните вноски с настъпил падеж в периода от 16.06.2019 г. до 16.10.2019 г. се явява погасено по давност. В останалата част за размера от 106,78 лв. за периода от 16.11.2019 г. до 16.12.2019 г. претенцията за главница е основателна. Предвид основателността на иска в тази част, основателен е и акцесорният иск за законна лихва върху уважения размер за главницата от датата на завеждане на исковата молба – 13.11.2024 г. Погасена по давност се явява и претенцията за договорно възнаграждение /възнаградителна лихва/ за периода от 16.06.2019 г. до 16.12.2019 г. в размер на 454,16 лева.

По отношение на претенциите за законна лихва върху главницата и върху договорното възнаграждение от 16.12.2019 г. до 13.11.2024 г., те също са погасени по давност, доколкото спрямо тях е приложима 3-годишната погасителна давност по чл.111 ЗЗД.

За пълнота следва да се отбележи, че възражението на ответниците за недопустимост, евентуално – за неоснователност на иска за законна лихва върху договорното възнаграждение поради начисляване на лихва върху лихва /анатозицъм/, е неоснователно.

Възнаградителната лихва е договорното възнаграждение, което се заплаща на кредитора за ползване на предоставените в заем парични средства. При неплащане на възнаграждението в срок, на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД длъжникът дължи законната лихва върху възнаграждението.

Двете лихви – възнаградителна и законна имат различна същност и кумулативното им заплащане не е недопустимо. За разлика от законната лихва за забава, възнаградителна лихва няма обезщетителна функция и се дължи и при изпълнение на падежа. Предвид изложеното съдът счита, че не е налице анатоцизъм. Въпреки това претенцията е неоснователна, като погасена по давност, предвид изложените по-горе аргументи.

С оглед изхода на спора, на осн чл.78 ГПК в полза на ищеца, съобразно уважената част от исковете следва да се присъдят претендираните деловодни разноски в настоящото производство, за чието извършване са налице доказателства по делото. Ищецът е направил искане за присъждане на разноски съгласно представен списък, претендирайки разноски в 4 общ размер на 860 лв. за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение. Предвид уважаването на исковата претенция на 8,04%, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски съобразно уважената й част, т.е. в размер на 49 лева /при определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева вместо претендираното в размер на 360 лева/. Ищецът следва да заплати адвокатско възнаграждение в полза на адвоката, оказал безплатна правна помощ на ответниците като материално затруднени лица, на осн. чл.38 ЗАдв. предвид частичното уважаване на исковете. По отношение на размера на дължимото адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв., съобразявайки на осн. чл. 633 ГПК приетото в Решение по дело № С-438/22 на СЕС по преюдициално запитване, настоящата инстанция намира, че предвид липсата на съществена фактическа и правна сложност на делото, в полза на адв. К. Б. от АК - Русе следва да се присъди възнаграждение под минималния размер, определен в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно – 350 лева възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на материално затруднените ответници.