Решение № 1360 от 22.10.2024, Районен съд - Велико Търново
- Съд
- Районен съд - Велико Търново
- Дело
- Гражданско дело 1337/2024
- Вид
- Решение № 1360
- Подписан
- 22.10.2024
- В сила
- 14.11.2024
- Състав
- ГАЛЯ ИЛИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 329, ал.1, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл.49, ал.1 · Семеен кодекс
- чл.49, ал.3 · Семеен кодекс
- чл.53 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1360 гр. Велико Търново, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20244110101337 по описа за 2024 година
Производството се движи по реда на глава ХХVІ от ГПК. Образувано е по предявен иск за прекратяване на сключен между страните граждански брак с развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на същия и намира правното си основание в чл.49, ал.1 от СК.
В исковата молба се излагат твърдения, че страните са съпрузи и са сключили граждански брак на****като имат родено едно дете-*** Р., понастоящем пълнолетна, родена на 23.11.1999г. Сочи се, че семейните отношения на съпрузите се влошили и често между съпрузите възниквали конфликти, продиктувани от ответницата. С течение на времето ответницата се отчуждила от ищеца, като през 2020г започнала връзка с друг мъж. Ищецът заявява, че преди седем месеца с ответницата се разделили и според него е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения. Ищецът отправя искане съдът да прекрати брака на страните с развод, като в съдебно заседание процесуалният представител на ищеца прави искане съдът да не се произнася по въпроса за вината за брачното разстройство. Не претендира издръжка между съпрузи и не прави искане за предоставяне на ползване на семейно жилище.
В срока по чл.131 от ГПК по делото не е постъпил отговор на исковата молба. В проведеното открито съдебно заседание ответницата, редовно призована, не се явява, представлява се от адв. П. Ч., упълномощен. Излага становище за прекратяване на брака поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, без съдът да се произнася по въпроса за вината. Ответницата заявява желание за възстановяване на предбрачното й фамилно име-К. Не претендира ползване на семейно жилище и издръжка между съпрузи.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Страните са съпрузи, като са сключили граждански брак на *** От брака си страните 1 имат родено едно дете- Д Р., понастоящем пълнолетна.
По делото са събрани гласни чрез разпит на свидетеля Х И Д, чичо на ищеца, който разпитан каза, че страните по делото не живеят заедно от 2020г., както и че имат разногласия по много въпроси, не се разбират и не поддържат отношения. Според разпитания по делото свидетел, бракът на страните не може да бъде заздравен.
Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които като еднозначни и безпротиворечиви, кредитира изцяло.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск за прекратяване на сключения между страните граждански брак, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, с правно основание чл.49, ал.1 от СК е допустим.
Разгледан по същество, предявеният брачен иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен. Налице е дълбоко разстройство в отношенията между страните, което е довело до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение и доверие между съпрузите, при което брачната връзка е само формална и не съответства на закона и морала. Страните са във фактическа раздяла от няколко години, като през този период от време не поддържат съпружески отношения помежду си и са преустановили всички контакти помежду си. Всеки един от тях води свой собствен живот. По този начин са преустановени всякакви духовни, емоционални и физически връзки между тях. При това положение съдът намира, че техният брак, съществуващ само юридически, не е нито в техен интерес, нито в обществото. Видно от събраните по делото доказателства, същият не може да бъде заздравен.
Тъй като нито една от страните не е поискала изрично съдът да се произнесе по въпроса за вината за разстройството на брака, то съдът не дължи произнасяне по този въпрос /аргумент от чл.49, ал.3 от СК/.
Тъй като роденото от брака на страните дете е навършил пълнолетие, то не следва съдът да се произнася по въпросите относно упражняване на родителските права, режим на лични отношения и издръжка за детето.
По въпроса за предоставяне ползването на семейното жилище, следва да се отбележи, че ищецът не е заявил изрична претенция съдът да се произнесе по въпроса с ползването на семейното жилище. Такава претенция няма заявена и от ответницата. Поради това съдът не следва да се произнася по въпроса за ползването на семейното жилище.
Относно въпроса за фамилното име на съпругата след развода ответницата е заявила, че желае да възстанови предбрачното си фамилно име-К. Разпоредбата на чл.53 от СК дава право на избор на този съпруг, който е променил името си при сключване на брака, дали след прекратяването на брака да запази брачното си име или да възстанови предбрачното си такова, независимо от становището на другия съпруг по този въпрос. Преценката и правото на избор е предоставено единствено на съпруга, който е променил фамилното си име. В конкретния случай ответницата е взела решение да възстанови предбрачното си фамилно име-К, който избор съдът ще уважи.
2
Страните не са предявили претенция за лична издръжка един спрямо друг, поради което съдът не следва да се произнася в тази насока.
Съгласно разпоредбата на чл. 329, ал.1, изр. второ от ГПК, съдебните разноски следва да останат в тежест на всяка от страните така, както са ги направили, а окончателната държавна такса, която съдът определя в размер на 40 лв. следва да бъде заплатена по равно от тях, съответно по 20 лв. от ищеца и ответницата, както и всеки от тях следва да заплати по 5лв. за държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с РАЗВОД сключения с акт ***. в ****граждански брак между Н.
Р. Р. с ЕГН **********, с адрес г**** и Ф. Е. Р. с ЕГН **********, с адрес ****поради настъпило ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО на същия, на основание чл.49, ал. 1 от СК.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака Ф. Е. Р. с ЕГН ********** възстанови и да носи предбрачното си фамилно име- К. да
ОСЪЖДА Н. Р. Р. с ЕГН **********, с адрес ****, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, окончателна държавна такса в размер на 20 лв./двадесет лева/, както и 5лв./пет лева/ за държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Ф. Е. Р. с ЕГН **********, с адрес *****, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, окончателна държавна такса в размер на 20 лв.
/двадесет лева/, както и 5лв./пет лева/ за държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3