Решение № 970 от 30.04.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 970 гр. Бургас, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА

ЛЕФТЕРОВА при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА Гражданско дело № 20242120108255 по описа за 2024 година Производството е образувано по искова молба на М. Ц. Ц. , ЕГН **********, с адрес: град Б., ***, против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, з а ОСЪЖДАНЕ на този ответник да й заплати сумата от 40 лева, представляваща недължимо платена договорна лихва по недействителен договор за потребителски кредит № *******/*** г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 02.12.2024 г. до окончателното изплащане, както и против „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, за ОСЪЖДАНЕ на този ответник да й заплати сумата от 150 лева, представляваща недължимо платено възнаграждение за поръчител по недействителен договор за предоставяне на поръчителство от 23.12.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 02.12.2024 г. до окончателното изплащане.

Претендират се и разноски.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата е страна по сключен с първия ответник договор за потребителски кредит № *******/***, по силата на който е получила сумата от 1300 лева. Твърди се, че на същата дата ищцата е сключила с втория ответник Договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който следвало да заплати сумата от 1616, 85 лева. Сочи се, че ищцата е заплатила по договора за потребителски кредит сума в размер на 1300 лева за главница и 40 лева за лихви, а по договора за предоставяне на поръчителство – сумата от 150 лева. Навеждат се съображения, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание 1 чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и че договорът за предоставяне на поръчителство също е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

В сроковете по чл. 131 ГПК по делото са постъпили писмени отговори от всеки от двамата ответници, които молят за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на разноски.

Първият ответник признава, че с ищцата са страни по горепосочения договор за потребителски кредит, но уточнява, че главницата по него е в размер на 1395, 09 лева, от които 1300 лева са усвоени за потребителски цели, а със сумата от 95, 09 лева е заплатена дължима от кредитополучателя застрахователна премия. Признава се, че към момента задълженията на ищеца по договора за кредит са погасени предсрочно, като ищцата е заплатила сумата от 40 лева за договорна възнаградителна лихва. Навеждат се доводи, че договорът потребителски кредит е действителен, като се оспорва наличието на сочените от ищцата основания за недействителността му.

Вторият ответник признава, че с ищцата са страни по горепосочения договор за предоставяне на поръчителство. Твърди се, че поради предсрочното погасяване на задълженията по кредита ищцата е заплатила по договора за предоставяне на поръчителство сумата от 107, 79 лева, а не 150 лева. Навеждат се доводи, че договорът за предоставяне на поръчителство е действителен, като се оспорва наличието на сочените от ищцата основания за недействителността му.

С определение съдът е допуснал изменение на предявения иск против ответника „Ай Тръст“ ЕООД чрез намаляване на размера му от 150 лева на 107, 79 лева, като е прекратил производството по този иск за горницата над 107, 79 лева до 150 лева поради оттеглянето му.

Правната квалификация на предявените пасивно субективно съединени осъдителни искове е чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Ищцата носи доказателствената тежест да установи, че е предала процесните суми на всеки от ответниците, а ответниците следва да установят при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно договорно основание за получаването им.

Приложен е по делото сключен от разстояние между „Кредисимо“ АД и и щ ц а т а договор за потребителски кредит № *******/*** г., ведно с Приложение № 1 и Общи условия към него. По силата на този договор кредитодателят „Кредисимо“ АД е отпуснал на ищцата кредит в размер на 1395, 09 лева, от които 1300 лева кредит и 95, 09 лева застрахователна премия, срещу задължението за заплащане на 15 броя погасителни вноски в срок до 31.03.2023 г., при лихвен процент в размер на 39, 72 % и годишен процент на разходите по кредита в размер на 47, 81 %, с общ размер на всички плащания от 1792, 50 лева.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит, в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение 2 на кредита, той следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението да предостави на „Кредисимо“ ЕАД банкова гаранция съгласно общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ ЕАД юридическо лице („Поръчител“) в срок до 48 часа от подаване на заявлението.

Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 часа от предоставяне на обезпечението. В случай че в посочения срок кредитополучателят на предостави съответното обезпечение на кредита, се счита, че заявлението не е одобрено от „Кредисимо“ ЕАД, съответно договорът не поражда действие между страните (чл. 4, ал. 2). Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора в случай че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му. Ако в същия срок липсва одобряване на заявлението, договорът не поражда действие.

Не е спорно по делото, че ищцата е погасила предсрочно задълженията си по договора. Безспорно е, че ищцата е заплатила в полза на първия ответник „Кредисимо“ АД сумата от 40 лева, представляваща договорна лихва по сключения между тях договор за потребителски кредит № *******/*** г.

По делото е представен и договор за предоставяне на поръчителство от 23.12.2021 г., сключен от разстояние между „Ай Тръст“ ЕООД и ищцата, ведно с приложение № 1 към него. По силата на този договор „Ай Тръст“ ЕООД се задължава да сключи с „Кредисимо“ АД договор за поръчителство, съгласно който да отговаря пред него солидарно с потребителя за изпълнението на задълженията му по договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението му. Договорът за предоставяне на поръчителство предвижда (чл. 8), че потребителят заплаща в полза на поръчителя възнаграждение за обезпечаване на задълженията му по договора за кредит в размер и условия съгласно Приложение № 1. То предвижда, че възнаграждението на поръчителя е в размер на 107, 79 лева на месец за периода на действие на договора за кредит и платимо на месечни погасителни вноски съгласно погасителен план с краен срок и падежи, съответстващи на тези по договора за кредит. Съгласно чл. 8, ал. 4 от договора за предоставяне на поръчителство потребителят има право да заплаща възнаграждението на поръчителя по следните начини: 1. По банкова сметка на поръчителя; 2. По посочена банкова сметка на „Кредисимо“ АД или по начините, установени в ДПК, за заплащане на задълженията по него. Предвидено е, че „Кредисимо“ АД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението му, а когато платената сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към „Кредисимо“ АД и поръчителя, с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към поръчителя.

По договора за предоставяне на поръчителство ищцата е заплатила в полза на втория ответник „Ай Тръст“ ЕООД сумата от 107, 79 лева.

3

От публичните вписвания в Търговския регистър е видно, че „Кредисимо“ АД е едноличен собственик на капитала в „Ай Тръст“ ЕООД, чийто основен предмет на дейност е сключване на гаранционни сделки.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

По иска срещу „Кредисимо“ ЕАД:

На основание чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Сред посочените правила, чието неспазване влече като последица недействителност на договора за потребителски кредит, е и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Тя гласи, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

На основание чл. 19, ал. 2 ЗПК годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.

Правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения определя годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Към датата на сключване на процесния договор за потребителски кредит основният лихвен процент на Българската народна банка е бил в нулев размер на. Следователно по процесния кредит годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от 50, 00 %.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. По смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички 4 други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Посочената разпоредба транспонира правилото на член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, съгласно което понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ обхваща всички разходи, включително лихви, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните такси; общите разходи по кредита включват и разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, ако сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.

В процесния случай от тълкуването на клаузите на чл. 4 от договора за потребителски кредит може да се направи извод, че предоставянето на обезпечение под формата на поръчителство от свързано с кредитодателя юридическо лице е задължително условие или въобще за отпускането на кредита, или за отпускането му в 14-дневен срок от заявлението. По този начин сключването на договора за потребителски кредит е обусловено от сключването на договор за поръчителство между двете свързани дружества, съответно на договор за предоставяне на поръчителство между длъжника и свързания с кредитодателя поръчител, в който е уговорено и възнаграждение за тази „услуга“ под формата на месечни вноски с падеж, съответен на падежа на месечните погасителни вноски по договора за потребителски кредит. Освен това съгласно чл. 8, ал. 4 от договора за предоставяне на поръчителство сумите за възнаграждение на поръчителя са платими и по банкова сметка на „Кредисимо“ АД, но ако платената сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към „Кредисимо“ АД и поръчителя, с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към поръчителя. С тази договорна конструкция се цели възнаграждението за поръчителя да бъде изведено извън рамките на договора за потребителски кредит, който се „обезпечава“, така че то да не се съдържа изцяло в посочения договор и следователно да не попада в обхвата нито на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, нито на понятието „ГПР“ по смисъла на Директива 2008/48. Видно е, че се касае за търговска практика на кредитора, която цели да прикрие действителните разходи по кредита. Месечните вноски за възнаграждение на поръчителя представляват разходи, които потребителят следва да заплати във връзка със сключването и изпълнението на договора за кредит и които са известни на кредитора към момента на сключването му. При 5 това положение месечните възнаграждения за поръчителя следва да бъдат отчетени като „общи разходи по кредита“, поради което следва да бъдат взети предвид и при определяне на ГПР по договора за потребителски кредит. Невключването им в ГПР има за цел да създаде една невярна представа относно действителния размер на общите разходи по кредита, така че той да съответства на установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимум.