Определение № 227 от 23.05.2023, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 227 гр. ХАСКОВО, 22.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА

Членове:

ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ

ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА Въззивно частно наказателно дело № 20235600600295 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК.

Въззивният съд е сезиран с въззивна частна жалба на С. Г. Л. от гр. С. и въззивна частна жалба на Й. Г. П. от гр. С., против Определение № 3 от 09.01.2023 г. на Районен съд – Ивайловград, постановено по ч.н.д. №56/2022г., с което е потвърдено Постановление за прекратяване на наказателното производство от 30.11.2022 г. на РП – Хасково, ТО – Ивайловград по ДП № 45/2021 г. по описа на РУ – Ивайловград, водено за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.

В жалбата на С. Л. и подадените допълнения към нея, се съдържат доводи за непълно и повърхностно разследване и съображения за незаконосъобразност и необоснованост на постановения съдебен акт, като се иска неговата отмяна и продължаване на разследването.

В жалбата и постъпилите допълнения на Й. П. се съдържат оплаквания срещу постановеното от РС-Ивайловград определение, както и от начина, по който е водено разследването.

След като се запозна с подадените жалби, допълненията към тях, атакуваното определение на РС – Ивайловград и постановлението на РП – Хасково, ТО – Ивайловград, предмет на проверка в настоящото производство, и материалите, приложени по делото, въззивната инстанция приема за установено следното:

Предмет на въззивното производство е съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 7 вр. ал. 6 НПК. Жалбите са процесуално допустими, но по същество са неоснователни, като съображенията в тази насока са следните:

Досъдебното производство е образувано с постановление на РП – Хасково, ТО – Ивайловград от 02.11.2021 г., водено за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, за това, че през месец май 2021 г. в с. С., общ. И., били отнети чужди движими вещи – четири метални легла, телевизор и готварска печка от владението на С. Г. Л. от гр. С., без нейно съгласие, с намерение да бъдат противозаконно присвоени.

1

По досъдебното производство не е привличано лице в качеството на обвиняем. В хода на разследването са разпитани в качеството на свидетели: пострадалите С. Г. Л. от гр.

С., Й. Г. Л. от гр. С., Г. Е. Х. от гр. В. и Й. Е. М. от гр. К.; Т. П., Д. Л., С. М., приложени били материали от оперативно-издирвателни мероприятия, справки за парични преводи, копия на платежни документи-разписки, характеристични справки, справка съдимост и били извършени други процесуално-следствени действия.

С постановление от 30.11.2022г. по ДП № 45/2021 г., по описа на РУ на МВРИвайловград, е прекратено наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, образувано за престъпление по чл.194, ал.1 от НК, с което прокурорът е приел, че не са налице данни за извършено престъпление.

С Определение № 3 от 09.01.2023 г. на Районен съд – Ивайловград, по ч.н.д.

№56/2022г., постановлението на РП – Хасково, ТО - Ивайловград е потвърдено, като първоинстанционният съд е възприел изложената от прокурора фактическа обстановка и е направил изводи, че постановлението е обосновано и законосъобразно, излагайки подробни мотиви в тази насока.

Въз основа на приложените по досъдебното производство материали, настоящата инстанция приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателките и свидетели по делото С. Л. и Й. П., както и св. Г. Х. и Й. М. били собственици на наследствен имот, ситуиран в с. С., обл. Х. Имотът бил собственост на починалите родители на П. и Л., както и на тяхната сестра Ц. М., която била починала и чиито деца били М. и Х. Наследниците на имота били уведомени от администрацията на Община И., че следва да предприемат действия по събарянето на рушащи се в имота сгради, които били опасни. Наследниците не поддържали връзка помежду си, не се били разбрали за съвместни действия и не били посещавали от дълги години гореописания имот.

Според св. П. с нея се свързала братовчедка й В. – майка на св. Ч., която й предложила синът й да премахне къщата, съобразно предписанията на общината. През месец март 2021г., св. П. и св. Ч. в телефонен разговор се разбрали, последният в рамките на няколко дни да извърши необходимите действия по събаряне на сграда – имот ***, представляваща ниска постройка, изхвърляне и разчистване на отпадъците, както и ограждане на имота и поставяне на входна врата. За извършване на възложената работа св.

Ч. поискал на няколко пъти различни суми, като видно от приложените по делото разписки от „Изи пей“, св. П. била изпратила на св. Ч. в периода от 17.03.2021г. до 30.03.2021г. сума в общ размер на 1880 лв. Впоследствие св. Ч. й поискал допълнително сумата от 2400 лв., за да укрепи задната стена на имот № 131 и да постави до края телената ограда. По твърдения на св. П., това била друга постройка, намираща се в същия имот. След като поискал новата сума, П. отказала да му я изпрати и блокирала телефонния му номер. Свидетелката сочи, че не била стъпвала в имота от повече от 20 години и, че нямала никаква уговорка със св. Ч. по отношение на вещите в къщата. Същата изрично е заявила, че не би могла да посочи какви са липсващите вещи, нито може да ги индивидуализира. Пояснява, че със сестра си св. С. Л. не си говорели от 5 години и не знаела подробности за договореностите между последната и св. Ч.

Според св. Л. през месец април 2021г. разбрала за наличие на договорености между сестра й св. Й. П. и св. Г. Ч., последният да започне събаряне на опасните постройки в имота в с. С. По-късно, през м.май 2021г., със св. Л. се свързал св. Ч., който й заявил, че сестра й св. П. се отказала да събаря по-голямата къща в наследствения имот и й предложил срещу заплащане да събори/обезопаси къщата откъм улицата. Тогава св. Л. му казала, че къщата не подлежи на обезопасяване и че същата трябвало да се събори. Първоначално св.

Ч. поискал 2200 лв., за да извърши работата, но впоследствие се съгласил да разруши сградата и да извози отпадъците за сумата от 1200 лв., която му била изпратена по „Изи пей“ на 18.05.2021 г. от сина на св. Л.- св. Д. Л. Според свидетелката междувременно св. Ч. бил 2 изнесъл от къщата стари вещи, за чиято съдба св. Л. и Ч. не се били разбрали – готварска печка, телевизор, четири метални легла и хладилник „Мраз“, за които свидетелката не му била давала разрешение. Вещите били купувани преди повече от 30 години, но имали сантиментална стойност за нея. По време на работата, никой не оказвал контрол на св. Ч.

Същият бил съборил само част от къщата към улицата, след което преустановил работата, като не довършил това, за което се били разбрали. Св. Л. и синът й - св. Д. Л. посетили имота през м. май и м. септември 2021 г. Впоследствие св. Л. намерила друг човек, който довършил започнатата от св. Ч. работа – за досъбарянето и извозването на отпадъците от къщата откъм улицата за сумата от 1 500 лв.

Св. Г. Х. и св. Й. М. също били уведомени за заповедта на кмета на община И. за необходимостта от събаряне на опасните постройки в наследствения имот, същите не можели да посочат какви вещи се намирали в къщите, нито какви били уговорките относно събарянето на постройките и съдбата на намиращите се в тях вещи.

От показанията на св. Ч. се установява, че не познавал отпреди Л. и П., но знаел, че са братовчедки на майка му. Същият бил срещал веднъж С. Л., а със св. П. бил контактувал единствено по телефона. Св. П. била споделила на майката на Ч. за необходимостта от намиране на човек, който да извърши събаряне на сградите в имота, като последната предоставила телефонния номер на сина си на св. П.. Първоначално двамата се разбрали св. Ч. да събори по-голямата къща, но впоследствие се оказало, че трябвало да събори другата къща, за която имало предписание от Общината с даден срок. С изпратените от П. пари св. Ч. наел техника, работници и свършил възложената му работа. След известно време, с него се свързала св. Л. и му казала, че следвало да се събори и другата сграда, намираща се в имота в с. С. Първоначално се разбрали за сумата от 1200 лв. за намиране на работници и плащане на надници, без обаче да е правена каквато и да било уговорка за вещите. В процеса по събарянето, св. Ч. се бил обадил на св. Л. и я попитал, какво да прави с вещите, а тя му казала „да ги даде на нуждаещи се роми или да ги изхвърли“. В къщата имало две стаи, като в едната стая имало две легла, гардероб и „кинескопен телевизор с дълги крака“. В другата стая имало едно легло, което било затрупано от падналия покрив и „печка, подобна на „Раховец“. Свидетелят твърди, че всички вещи, които било възможно да се използват ги дал на роми. Парите от 1200 лв., дадени му от Л. бил дал за надници на работници по тридесет лева на ден, като първоначално му помагали трима човека, но впоследствие наел още двама, храна на работниците, гориво, наем за багер, резачка и други инструменти. Парите от 1200 лв. свършили, къщата била съборена и оставените на място материали затрупани под руините й, тъй като нямало пари за извозването им. Твърди, че парите бил вложил единствено в събарянето на къщите, находящи се в имота в с. С.

От показанията на св. Т. П. - **** ******* на с. С., се установява, че къщата на Г. Д. Г., била описана като опасна за живеене от комисия от Община И. Къщата била с трима наследници – С. Л., Й. П. и Ц. Г. М., която свидетелката била виждала единствено от трите наследници да посещава имота веднъж годишно по време на гроздобер, преди да почине на 09.05.2019 г., като оттогава не е виждала някой да посещава имота. Покривът на къщата бил рухнал и поради тази причина било дадено предписание за премахване на къщата от Общината. Св. П. била чувала за наличие на договорки между св. Л. и св. Ч., но не знаела подробности.

Според показанията на св. С. Н., живееща в съседство на процесния имот, същият бил необитаем от 2000 г., след смъртта на майката на двете жалбоподателки и никой не полагал грижи за него. Къщата била стара и била започнала да се саморазрушава. Не познавала св. Ч., докато не дошъл при нея и поискал достъп от нейния имот до имота на жалбоподателките. Основно при събарянето на къщата била виждала св. Ч., който идвал с трима младежи, но не можела да каже, какво точно вършел, понеже чувала единствено шума. Била видяла веднъж и един мъж, които товарел на ремарке тухли и й казал, че това 3 става със знанието на Ч. Не била виждала от къщата да се изнасят телевизор, легла или мебели. След време, когато теренът се разчиствал от „фадрома“, видяла, че сред строителните отпадъци - камъните, тухлите и дървенията от къщата с фадромата се изнесли и парчета от вратите на стар и изгнил гардероб, бял бюфет и малка желязна печка, която била смачкана. Според св. Н., баба С. притежавала телевизор с черно-бял екран марка „Родопи“, но нямала спомен същият да бил работил някога при нейни посещения.

Така възприетата фактическа обстановка се установява от събрания по делото доказателствен материал. Извършени са всички необходими действия по разследването. За да постанови акта си, прокурорът е анализирал събраните доказателства и данните, които се извличат от тях, като е стигнал до заключението, че не са налице данни за извършено престъпление, което да обуслови по-нататъшното развитие на наказателното производство.

Настоящата инстанция изцяло споделя и приетата от РС-Ивайловград фактическа обстановка, както и направените крайни изводи. Следва да се отбележи, че още в първоначално подадените жалби от С. Г. Л. до РП-Ивайловград, с копие до началника на РУ-Ивайловград, които са станали и повод за образуване на досъдебното производството, е ставало ясно, че се касае за гражданско-правни отношения. По несъмнен начин е установено, че между Л. и П. от една страна и св. Ч. са били сключени договори за изработка с предмет събаряне на постройки в съсобствения им недвижим имот, находящ се в с. С., общ. И. Тези действия са били наложителни по повод издадена от кмета на Община И. заповед № 052 от 06-02.2020 година, с която е определен срок – до 01.06.2021 година събаряне на сградите в имота и разчистване на терена от строителни отпадъци, както и ремонтиране и обезопасяване на оградата. От мотивите към същата заповед се установява, че северозападния външен зид е деформиран и почти съборен, а покривната конструкция е изцяло пропаднала, поради което е застрашена от самосрутване и е опасна. Няма спор и относно факта, че от 2000 година, когато е починала майката на жалбоподателките не са полагани никакви грижи за имота и сградите в него. След като посочената заповед е била връчена на всеки един от наследниците са били предприети некоординирани действия във връзка с изпълнението й. Със св. Ч. са се свързали поотделно св. Л. и св. П., като всяка една от тях се е договорила с него да извърши съответни дейности по събаряне на сградите и обезопасяване на имота с ограда, както и всяка от тях е извършвала превод на определени парични суми. Основното им оплакване в жалбите е, че св. Ч. не е извършил договорените дейности, за които му е било платено. В жалбите пред настоящата инстанция дори се търсят част от преведените суми, на които се иска връщане, респ. представяне на документи за закупуване на съответни материали. За кражба на конкретни движими вещи не са събрани каквито и да било данни. Още повече, че същите дори не могат да бъдат конкретизирани и индивидуализирани от жалбоподателките. И двете са заявили, че не са пощавали имота повече от 20 години, а посочените телевизор, който дори не могат да установят каква марка е бил, легла, печка, гардероб и т.н. сами твърдят, че са били закупени преди повече от 30 години. Друг е въпроса в какво състояние са били същите предвид състоянието, в което са се намирали сградите в имота. Независимо от продължителността на разследването, следва да се отбележи, че нито е задължение на прокуратурата, нито й е в правомощията да разследва неуредени договорни задължения между физически лица. В случай, че страните по същите считат, че някоя от тях не е изпълнила изцяло или частично задълженията си, за които й е било заплатено, следва да търси правата си по общия исков ред пред съответния съд.