Решение № 154 от 06.08.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Пловдив, 06.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2 НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Д. Хаджиев

Членове:

Велина Ем. Антонова

Михаела Хр. Буюклиева при участието на секретаря Нели Т. Кирилова в присъствието на прокурора Николай Ст. Божилов като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Наказателно дело за възобновяване № 20255000600488 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХХІІІ от НПК.

Образувано е във връзка с постъпило искане от осъдения, депозирано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, за възобновяване на делото. В искането са били релевирани доводи за допуснати съществени нарушения по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, като са били изложени аргументи в подкрепа на претендираните нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, а именно за нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Иска се възобновяване на делото, приключило с влязъл в законна сила съдебен акт, отмяна на постановеното решение, с което е била потвърдена осъдителната присъда и оправдаване на подсъдимия по обвинението. При условията на алтернативност се иска възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане.

В съдебно заседание пред настоящия съд се поддържат наведените доводи от страна на адв. Ч. и осъдения Д..

1

Осъденият, в хода на съдебните прения, изцяло поддържа доводите на своя защитник.

Прокурорът от Апелативна прокуратура – Пловдив застъпва становище за основателност на искането, като намира че релевираните доводи се установяват от данните по делото, като инстанциите не са съобразили разпоредбите на материалния закон и съдебната практика, че в случая се касае за две отделни деяния, като са допуснали и заявените в искането нарушения на процесуалните правила.

В последната си дума осъденият моли да се уважи искането му за възобновяване.

Настоящият съд намира, че искането за възобновяване е своевременно заявено, като е процесуално допустимо, тъй като е подадено от надлежно легитимирана страна по смисъла на чл. 420, ал. 2 от НПК срещу съдебен акт, подлежащ на възобновяване, съгласно визираните в разпоредбата на чл. 419, ал. 1 от НПК в шестмесечния срок по чл. 421, ал. 3 от НПК, за искания на осъденото лице.

Разгледано по същество, обаче, е неоснователно.

С присъда № 3 от 10.01.2025 г., постановена по НОХД № 1682/2022 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, подсъдимият Д. Д. Д. е бил признат за виновен в това, че през периода 21-22.05.2013 г. в гр. Р. като полицейски органмладши полицейски инспектор в ***. при и по повод изпълнение на служебните си задължения умишлено причинил телесни повреди на повече от едно лице, както следва: - средна телесна повреда на И.Д.М., изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота (разкъсване на слезката и кръвоизлив в коремната кухина) и - лека телесна повреда на М. Д. М., изразяваща се в причиняване на разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 2, предложение трето и т. 4, предложение последно, във вр. чл. 129, ал. 2, предложение пето, алтерн. втора, във вр. ал. 1, във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го е осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от десет месеца, изпълнението на което е било отложено за изпитателен срок от три години.

Присъдата е била обжалвана от Д., чрез неговия защитник адв. Ч., пред ОС – Стара Загора, който с решение рег. № 214 от 25.08.2025 г. по ВНОХД № 2

366 по описа на съда за 2025 г. я е потвърдил, като решението на въззивния съд като неподлежащо на редовен инстанционен контрол е влязло в сила на 25.08.2025 г.

На първо място, във връзка с наведеното с искането оплакване за необоснованост на съдебния акт, следва да се каже, че то не би могло да бъде предмет на настоящата проверка по реда на възобновяване на наказателни дела, тъй като необосноваността не е включена в касационните основания по ал. 1 на чл. 348 от НПК, към които препращат разпоредбите на чл. 426 от НПК.

Оплакванията следва да бъдат обсъдени на плоскостта на съществено нарушение на процесуалните правила при проверка и обсъждане на събраните доказателства, но те не намират подкрепа в данните по делото. Това е така, тъй като съдилищата по същество са изпълнили задълженията си по чл. 13, чл.

14 и чл. 107 от НПК. Взели са решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, ръководейки се от закона. Въззивната инстанция е възприела изцяло фактическата обстановка, установена от първия съд, както и извършения от нея анализ на доказателствената маса, като е извършила и собствена преценка на доказателствените материали. Инстанциите са мотивирали актовете си съобразно изискванията на чл. 305 от НПК и на чл. 339 от НПК, като са обсъдили инкриминираното деяние от обективна и субективна страна. Даден е бил отговор на изтъкнатите от молителя доводи и възражения, включително и на претенциите, че присъдата на първата инстанция почива само на показанията на двамата пострадали ** М. и И. М., които според защитата, не били преценени съобразно останалите материали по делото, а също така и обстоятелството, че свид. Н. като криминално проявено лице, познато на осъдения служебно, е бил заинтересован да го злепостави като полицейски служител. Инстанциите са се възползвали и от експертното знание на вещите лица със специалности в различни области на медицината, които са установили медико-биологичните характеристики на уврежданията на пострадалите. Не са подминали и обясненията на осъдения, съдържащи негови твърдения, като преценявайки цялата доказателствена съвкупност, са приели че се касае за проявление на тяхната двойствена природа с изцяло защитен характер. Не са налице нарушения във формалната логика на тези съдилища, като изводите им са били базирани на надлежно проверени доказателствени 3 източници. Приобщените видеозаписи от охранителни камери като случайно създадени веществени доказателства, което не е било пряко свързано с конкретното наказателно производство, също са били ползвани от инстанциите като веществени доказателства по смисъла на чл. 109 НПК. За нуждите на доказването не са възникнали съмнения за тяхната достоверност, като същите са били проверени чрез различни процесуални способи, доколкото тези случайно създадени видеозаписи, са съдържали информация за обстоятелства, включени в предмета на доказване по чл. 102 НПК. При все приобщаването им към доказателствената съвкупност да е станало законосъобразно чрез изискване на материалните носители от съответната институция, като е бил извършен и оглед на веществени доказателства, като е била назначена и видеотехническа експертиза, която е изяснила въпросите за отдалечеността на обектите от камерата и качеството на заснемащото устройство, като поради малката запълненост на кадъра, респективно получената ниска резолюция, не е било възможно постигането на по-добро качество на изображението. В тази връзка, при все инстанциите да не са установили интервенции и манипулации на видеозаписите, чието съдържание е било описано от експерта, като е бил изготвен и фотоалбум със снимки, посоченото веществено доказателство логично няма как да има съществен принос при изграждането на фактологията на инстанциите и в частност да обслужи претенцията на осъдения и неговата защита, че са допуснали процесуално нарушение, като не са взели предвид видимото според защитата добро здравословно състояние на двамата пострадали след освобождаването им полицейското управление. Застъпената претенция не е в състояние да промени изградената от инстанциите фактология, а оттам и направените правни изводи въз основа на тях, поради което настоящият съд не може да приеме за основателен довода, че е налице нарушение при формиране на вътрешното убеждение на решаващите съдилища и оттам на неправилен краен акт.

По делото са събрани и проверени необходимите доказателствени материали, които са позволили на инстанциите да направят еднозначни и категорични изводи относно обстоятелствата по чл. 102 НПК, включени в предмета на доказване по настоящето дело. Съставомерните увреждания на пострадалите са били установени по несъмнен начин. В тази част приетите заключения на СМЕ, относно характера и механизма на причиняване на 4 телесните повреди.

Претендираното противоречие между гласните доказателствени източници е преодоляно по предвидения процесуален ред.

Първоинстанционният съд, в изпълнение на задълженията си по чл. 305, ал. 3 НПК, след като е извършил анализ на свидетелските показания, подробно е обосновал решението си да кредитира по отношение на достоверност, установеното от пострадалите свидетели И. М., М. М., свидетеля Т. Н.

(задържан във връзка със случая в РУ ), П. Г. и И. М. ( респективно шофьор и пътник в микробуса по линията *.–*., по която са се прибирали след освобождаването им от * пострадалите), М. Г. и С. П. (помогнали за транспортирането на пострадалите до медицинско заведение), Е.

И. (ординатор в **, осъществила преглед в РУ на единия от пострадалите ), С.

П. и С. С. (младши оперативни дежурни при РУ – *. ), цялата приложена медицинска документация за здравословното състояние на пострадалите, заключението на изготвените видео-техническа и повторната петорна СМЕ, извършена от висококвалифицирани специалисти в съответната област от медицината, по отношение действията на осъдения и да направи отказ да възприеме установеното от друга група свидетели - С. Г., М. П., Ж. П., И. П. – все полицейски служители, както и С. П. и С. С. – също колеги на осъдения, че не за забелязали нищо необичайно. Въззивният съд е възприел заключението на СМЕ, че травмите по лицето на М. М. са били видими, но не и демонстративни за околните, като няма основание за се приеме друг начин на получаване на травматичните увреждания, както и по-голяма или по-малка давност на последните. Посочил е, че според експертите, няма никакво основание да се търси друга причина за получаване на разкъсване на слезката на освидетелствания И. М. преди или след освобождаването му от РУ, доколкото по това време е била налице демонстративна клинична картина на кръвозагуба с основни белези – умерени болки и тежест в корема, както и съобщено от пострадалия за отпадане, задъхване, отмаляване, като разкъсването е било причинено по механизма на директен удар. Въззивният състав, извършвайки собствен анализ на доказателствения материал, по повод направеното възражение за допуснати нарушения при оценката на гласните доказателствени източници, обосновано е възприел решаващите положения, залегнали в мотивите на присъдата, за авторството на осъдения, като извършител, по отношение на телесните увреждания, причинени на 5 пострадалите, които нанесъл, използвайки освен юмруци и ритници при нанасяне на ударите. При установеното пълно съответствие между гласни, писмени доказателствени източници и експертните заключения на назначената повторна петорна СМЕ, относно механизма и характера на телените увреждания на пострадалите, следва да се приеме, че възраженията на защитата за допуснати процесуални нарушения, свързани с неправилна оценка на доказателствената съвкупност са лишени от фактическо и правно основание. Не са били допуснати поддържаните от осъдения нарушения при оценката на доказателствата, като решаващите съдилища не са се предоверили на показанията на пострадалите и не са игнорирали като източник на доказателства обясненията на осъдения и показанията на свидетелите Е. И., Т.

С. и майката на пострадалите. Посочените лица не са очевидци на инцидента, като И. е осъществила преглед на пострадалия М. М. не в стаята на втория етаж в края на коридора, където инстанциите са посочили, че е бил нанесен побой над задържания, а в арестното помещение, където бил отведен след това. Освен това, са акцентирали и върху обстоятелството, че по време на прегледа в арестното помещение е присъствал и деецът, а заявеното от физически респектирания пострадал в близък план преди посещението на медика, че се е страхувал от дееца, е било преценено като обективно и логично обяснение за липсата на споделяне за побоя с юмруци и ритници в подобна ситуация. Инстанциите не са подценили характера на заявеното от осъдения и пострадалите и евентуалната им заинтересованост - първият да оневини собственото си поведение, а вторите да претендират заплащане на обезщетение за претърпени вреди, поради което много внимателно са обсъдени и са кредитирани показанията на свидетелите във връзка с подкрепата, която намират в други доказателствени източници, като мотивирано решаващите съдилища са достигнали до извод, че с тях не се цели приписване на осъдения на престъпление, което не е извършил. Без основание се твърди, че показанията на изслушания пред въззивния съд свидетел С. не са били обсъдени. Това се опровергава от самото решение на въззивната инстанция (л. 15-15 от решението на въззивния съд, респективно л. 62-62 гръб от номерацията съобразно делото на ОС). Що се отнася до разпита на майката на пострадалите, не е допустимо първичните доказателства да се подменят с производни, като във връзка с формулираното пред настоящия съд оплакване, може да се каже, че ако заинтересован свидетел е желаел да подкрепи 6 определена версия, би могъл да го стори по субективни подбуди в разрез със задълженията си по закон, но подобен подход не е бил установен от инстанциите при все близката родствена връзка на свидетелстващата с пострадалите, като фактът върху, който акцентира молителят, съобщен от възходящата, е неизгоден за самите пострадали и при това положение, не се откриват пороци при формирането на вътрешното убеждение на решаващите органи, тъй като не са възникнали съмнения за тенденциозност. Част от свидетелите са установили личните си възприятия относно факта, че пострадалите не са били във видимо добро състояние след напускането на ареста, при пълна проследимост на хронологията на събитията, а по оплакване на пострадалите е бил подаден сигнал за полицейско насилие, както по телефона, така и в писмена форма – след това. Не са превратно оценени и заключенията на изслушаната повторна съдебно медицинска експертиза, изготвена след запознаване с наличната медицинска документация за характера на телесните повреди, механизма на причиняването им и невъзможността да бъдат отнесени към времеви момент преди или след инкриминирания.