Решение № 418 от 15.12.2025, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 418 гр. Б.С., 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело № 20251410100658 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с 439 ГПК от Е. М. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. Б.С., ул.Н.Х. №25, общ. Б.С., обл. В., със съдебен адрес: гр.Б.С., ул.“Гимназиална“ №1а, чрез адв.Ц. Й. от АКВ., против „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.П.В. №21, ет.2, Бизнес сграда Л.-6, общ. С., обл. С. (столица), с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника предвид погасяване на вземането по давност сумата в размер на 494,24лв.

/четиристотин деветдесет и четири лева и двадесет и четири стотинки/, от която 300,68лв., представляваща главница по Договор за кредит №CREX-019565723/29.10.2008г., 12,85лв. – възнаградителна лихва за периода от 19.01.2010г. до 30.04.2010г., 55,71лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 26.02.2010г. до 28.11.2011г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 13.12.2011г. до изплащане на вземането, 125,00лв. – присъдени разноски, от които 25,00лв. – държавна такса, и 100,00лв. – юрисконсултско възнаграждение, които суми са инкорпорирани в изпълнителен лист от 06.01.2012г. по ч.гр.д.№ 1163/2011г. по описа на РС-Б.С., и които суми са предмет на изп.д.№ 272/2025г. по описа на ЧСИ М.Н. с рег.№ 723 на КЧСИ с район на действие ОС-В..

Ищецът сочи, че през 2025г. е получил съобщение за образувано изпълнително дело № 272/2025г. по описа на ЧСИ М.Н., с взискател ответника, като до този момент не е бил наясно за наличие на друго изпълнително дело спрямо него във връзка с горепосочения изпълнителен лист. Сочи, че изпълнителния лист е издаден в полза на друг кредитор, като твърди, че не е получавал съобщение за извършена цесия между първоначалния кредитор и настоящия ответник. Предвид изложеното моли исковата молба да бъде уважена. Релевира 1 доводи в подкрепа на исковата си претенция, претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Сочи, че по молба на първоначалния кредитор „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД е образувано изпълнително дело №1016/2012г. по описа на ЧСИ В.Й.. Инвокира доводи, като счита, че към момента на депозиране на исковата молба не е изтекъл предвидения в закона давностен срок.

Сочи, че по силата на договор за цесия от 15.05.2015г., сключен между „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД и настоящия ответник, първоначалния кредитор е прехвърлил вземането си спрямо ищеца на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД. Твърди, че относно извършената цесия е изпратено уведомление до ищеца с обратна разписка, което последният е получил лично.

Излага доводи, че поради лишаване на ЧСИ В.Й. от упражняване на права за периода от 06.07.2018г. до 03.07.2020г. взсикателят не е могъл да извършва изпълнителни действия поради независещи от него причини, като сочи, че за този период погасителна давност не е текла. Сочи изпъленителни действия, подробно описани в отговора на исковата молба, годни да прекъснат течението на давността. Предвид изложеното моли исковата молба да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

По делото е приложено копие от изп.д.№ 272/2025г. по описа на ЧСИ М.Н. с рег.№ 723 на КЧСИ с район на действие ОС-В. и изп.д. №1016/2012г. по описа на ЧСИ В.Й. с рег.№ 721 на КЧСИ с район на действие ОС-В.

Съдът като взе предвид доводите, изложени в исковата молба и писмения отговор, след преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложения по делото изпълнителен лист, издаден на 06.01.2012г. по ч.гр.д.

№ 1163/2011г. по описа на РС-Б.С., ищецът Е. М. Ф. е осъден да заплати на „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД следните суми: сумата в размер на 300,68лв., представляваща главница по Договор за кредит №CREX-019565723/29.10.2008г., 12,85лв. – възнаградителна лихва за периода от 19.01.2010г. до 30.04.2010г., 55,71лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 26.02.2010г. до 28.11.2011г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 13.12.2011г. до изплащане на вземането, 125,00лв. – присъдени разноски, от които 25,00лв. – държавна такса, и 100,00лв. – юрисконсултско възнаграждение.

От приложеното по делото копие от изп.д.№ №1016/2012г. се установява, че с молба от 23.05.2012г. въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано №1016/2012г. по описа на ЧСИ В.Й. с рег.№ 721 на КЧСИ с район на действие ОС-В.. Взискателят „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД е поискал образуване на изпълнително дело, като е възложил на съдебния изпълнител всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ.

С молба с изх.№ 51994/30.06.2015г. до ЧСИ В.Й. „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД е поискало да бъде конституирано като взискател по изпълнително дело №1016/2012г. в качеството му на частен правоприемник на „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД.

2

Същият се е легитимирал с договор за цесия, сключен на 15.05.2015г.

С молба от 02.01.2018 г. ответникът е поискал да бъде изготвена справка в НОИ на името на длъжника за съществуването на валидни трудови договори, като се предприемат съответните изпълнителни действия.

С молба от 26.02.2019 г. ответникът е поискал да бъде изготвена справка в НОИ на името на длъжника за съществуването на валидни трудови договори, като се предприемат съответните изпълнителни действия.

По молба на взискател Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД от 27.02.2025 г. е образувано изп. дело № 272/2025г. по описа на ЧСИ М.Н. с рег.№ 723 на КЧСИ, с район на действие ОС-В.. С молбата взискателят е възложил на съдебния изпълнител правомощията по чл. 18 ЗЧСИ да определя начина на изпълнението. Поискано е извършване на справки и налагане на запори на установени банкови сметки.

При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства, настоящият състав, прави следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с 439 от ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника предвид погасяване на вземането по давност сумата в размер на 494,24лв. /четиристотин деветдесет и четири лева и двадесет и четири стотинки/, от която 300,68лв., представляваща главница по Договор за кредит №CREX-019565723/29.10.2008г., 12,85лв. – възнаградителна лихва за периода от 19.01.2010г. до 30.04.2010г., 55,71лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 26.02.2010г. до 28.11.2011г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 13.12.2011г. до изплащане на вземането, 125,00лв. – присъдени разноски, от които 25,00лв. – държавна такса, и 100,00лв. – юрисконсултско възнаграждение, които суми са инкорпорирани в изпълнителен лист от 06.01.2012г. по ч.гр.д.№ 1163/2011г. по описа на РС-Б.С., и които суми са предмет на изп.д.№ 272/2025г. по описа на ЧСИ М.Н. с рег.№ 723 на КЧСИ с район на действие ОС-В..

Съдът намира, че предявеният иск е допустим, доколкото както предвижда чл.439, ал.2 от ГПК, ищецът се позовава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, като ищецът се позовава на погасяване на дълга по изпълнителния лист поради изтекла погасителна давност. След като са наведени твърдения, че са налице последващи фактически обстоятелства, които погасяват или изключват правото на принудително изпълнение, те са достатъчни да обосноват допустимост на иска с правно основание чл.439 от ГПК. Осъществили ли са се твърдените факти и годни ли са те да изключат вземането на взискателя към длъжника, е въпрос по основателност на предявения иск, а не за неговата допустимост.

С предявяването на този иск за установяване недължимост на парични суми, ищецът отрича претендираното от ответника материално право и в тежест на ответника е при условията на пълно и главно доказване да установи съществуването на това право, както и че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който 3 законът свързва погасяване на вземането по давност, са били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността. За основателността на предявения иск следва да се установи, че от настъпването на изискуемостта на вземането е изтекъл предвиденият в закона период на погасителна давност, който период не е бил спиран или прекъсван.

Последователно съдебната практика възприема, че няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение. В този смисъл са Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., ВКС, IV г. о., Определение № 443 от 30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г., ВКС, II т. о., Определение № 576 от 16.09.2015 г. по ч. гр. д. № 4647/2015 г., ВКС, IV г. о. и други. Съгласно разпоредбата на чл.

117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, което е относимо и когато е установено със заповед за изпълнение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая от приложеното копие от Изпълнителен лист от 06.01.2012г. по ч.гр.д.№ 1163/2011г.. по описа на РС-Б.С. е видно, че заповедта е влязла в сила на 03.01.2012г., от която дата е започнала да тече 5-годишна погасителна давност за вземанията.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., на ОСГТК на ВКС, с което е обявено за изгубило сила Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд, давност за вземания по образувани изпълнителни дела тече от 26.06.2015г. От събрания доказателствен материал се установява, че изпълнително дело №1016/2012г. по описа на ЧСИ В.Й. с рег.№ 721 на КЧСИ с район на действие ОС-В. е образувано по молба на взискателя „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД от 23.05.2012г., предвид което настоящата съдебна инстанция приема, че давността относно процесното вземане е започнала да тече от 26.06.2015г.

Съдебната практика приема, че давността се прекъсва многократно, с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. За прекъсването на давността е от значение единствено на коя дата е било предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение е погасено поради давност ( Решение № 325 от 13.01.2016 г., постановено по ГД № 2783/2015 г. по описа на ВКС, III г. о. ).

Съгласно трайно установената съдебна практика, обективирана в Решение № 50026/17.02.2025г. по т.д.№2040/2020 на ВКС, II -ро т.о., Решение № 50094/16.11.2023 г. по т. д. № 770/2022 г. на ВКС, ТК, I т. о., и др., самото искане за конституиране на правоприемника като взискател, респ. конституирането му от съдебния изпълнител в хода на висящото изпълнително дело, не представлява по своята същност изпълнително действие и не води до прекъсване на погасителната давност за вземането. Съгласно задължителното разрешение в т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от 4 взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или предприето последното валидно изпълнително действие.