Решение № 284 от 12.11.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 284 гр. Стара Загора, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Орлин Н. Летов при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно гражданско дело № 20255500500423 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба от С. Ж. Н., чрез адв.С.

Б. от АК – Ловеч, против Решение № 403/29.04.2025г., постановено по гр.д. № 402/2025г. по описа на Районен съд – Стара Загора, в частта му, с която е отхвърлен иска му по чл.344 ал.1 т.3, във връзка с чл.225 КТ до пълния претендиран размер на полагащото се обезщетение в размер на 7800 (седем хиляди и осемстотин) лева и относно присъдените на страните разноски.

Въззивникът счита решението в обжалваната част за неправилно, поради нарушение на материалния закон. Излага съображения. Сочи, че според Кодекса на труда и специално чл.225 ал.1, при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Счита, че с признаването на уволнението му за незаконно за него е възникнало и това право. Твърди, че съдът е уважил иска до дата 15.04.2025г., но са налице и нови факти, а именно, че не е започнал работа на друго работно място, не е и възстановен на преди заеманата работа. Счита, че е налице правото му да получи претендираното обезщетение в неговия пълен размер.

Моли съдът да отмени решението в обжалваната му част, като вместо това да постанови въззиваемият да му заплати обезщетение на основание 1 чл.344 ал.1 т.3, във връзка с чл.225 КТ в размер на 7800 (седем хиляди и осемстотин) лева за периода, през който е останал без работа в следствие на уволнението, като шесткратен размер на брутно трудово възнаграждение за месец октомври 2024 г. - 1300 (хиляда и триста ) лева - месецът предхождащ уволнението, ведно със законна лихва върху дължимите суми от момента на завеждане на исковете до действителното им изплащане, както и да отмени съдебният акт в частта, с която е осъден да заплати разноски по компенсация в размер на 172,15 лева, направени по делото разноски. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна Д.т. „Г.М.", гр.С.З., чрез пълномощника си адв. П.

П. от АК – Стара Загора, оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Твърди, че процедурата по възстановяване на работа на незаконно уволнен работник се подчинява на специални правила. Твърди, че жалбоподателят не е изпълнил нито една от изложените в отговора на въззивната жалба предпоставки (условия), за да бъде надлежно възстановен на работа, съобразно постановеното първоинстанционно решение. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото пред първата инстанция доказателства, намери за установено следното:

Делото е образувано по обективно съединени искове с правно основание чл.344, т.1, т.2 и т.3 от КТ, предявени от С. Ж. Н. против Д.т. „Г.М.“-С.З..

Претендира заплащане на сумата от 7800 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа за шест месеца, считано от 25.11.2024г., поради извършеното незаконното уволнение, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното заплащане на сумата.

Ответникът оспорва претенциите като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени като такива.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите и становищата на страните, намери за установено следното:

С влязло в сила решение по предявените от ищеца искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и 2 КТ, РС – Стара Загора е признал за незаконно по отношение на Д.т. “Г.М.“, гр.С.З., представлявано от С.И.Т. - директор и е отменил уволнението на С. Ж. Н., извършено със заповед № 212/22.11.2024г. на Директора на Д.т. “Г.М.“, гр. С.З.; възстановил е С. Ж. Н. на предишната работа - на заеманата преди уволнението от него длъжност „сценичен 2 работник“ в Д.т. “Г.М.“, гр.С.З..

В обжалваната част на постановеното от първоинстанционния съд решение, съдът е осъдил Д.т. “Г.М.“, гр.С.З., представляван от С.И.Т. директор, да заплати на С. Ж. Н. сумата от 6165,72 лева, представляваща обезщетение по чл.225 от КТ за оставането му без работа за периода от 25.11.2024г. до 15.04.2025г. включително, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда - 21.01.2025г. до окончателното й заплащане и е отхвърлил иска по чл.225 от КТ в останалата му част - над присъдените 6165,72 лв. до претендираните 7800 лв. като неоснователен и недоказан. Присъдил е разноски на страните съразмерно на уважената част от исковете на ищеца и на отхвърлената част – на ответника.

За изясняване на делото от фактическа страна, въззивният съд е извършил констатация по представената от въззивника трудова книжка № 220.

Съдът е установил при констатацията в съдебно заседание на 14.10.2025г., че представеният оригинал съответства напълно на представеното по делото заверено от пълномощника на ищеца копие на л. 6-8 от делото и след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника, няма друго вписване на трудов договор на следващите страници – л. 8-13 от трудовата книжка.

Заверено копие на трудовата книжка вече е представено пред първата инстанция с исковата молба и е прието от съда с определение № 718 от 05.03.3035г.

По делото е представено и прието като доказателство писмо от Дирекция „Бюро по труда“, гр.С.З. към „Агенция по заетостта“, от 24.03.2025г., от което се установява, че към посочената дата ищецът не е регистриран като безработно лице след 25.11.2024г.

За изясняване на обстоятелствата по делото пред първата инстанция е назначена и изслушана съдебно- икономическа експертиза. От заключението на вещото лице, което е компетентно изготвено и съдът го възприема изцяло, се установява, че последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение за последния пълен работен месец при ответника е 1313,07 лева, а дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за шест месеца от прекратяването на трудовото правоотношение на 25.11.2024 г. до 25.05.2025г. е 7878.42 лева.

При извършена проверка в ТП на НОИ - гр. С.З. вещото лице е установило, че ищецът не е получил парични обезщетения за безработица и временна нетрудоспособност за периода от 01.11.2024 г. до момента на предоставяне на информацията - 19.03.2025 г.

Съгласно чл.225 от КТ при незаконно уволнение работникът или 3 служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа или е работил на по-ниско платена работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.

Предвид уважаването на иска за отмяна на уволнението като незаконно и за възстановяване на ищеца на първоначално заеманата длъжност при ответника, първоинстанционният съд е намерил за основателен и предявеният иск по чл.344, ал.1, т.3, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради незаконното му уволнение. Тъй като срокът от 6 месеца към проведеното съдебно заседание на РС – Стара Загора не е бил изтекъл, искът за заплащане на обезщетение е уважен в размер 6165,72 лева, за четири месеца и шестнадесет дни от прекратяването на трудовото правоотношение до датата на съдебното заседание /от 25.11.2024г. до 15.04.2025 г. вкл./, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 21.01.2025 г. до изплащането й. В останалата си част до предявените 7800 лева искът е отхвърлен като неоснователен.

Към настоящия момент шест месечния срок за обезщетение при незаконно уволнение за времето, през което ищецът е останал без работа, поради това уволнение е изтекъл. По делото не са налице данни ищецът да е започнал работа през периода след проведеното съдебното заседание пред първата инстанция до 25.05.2025г., до изтичане на шестмесечния период.

Затова въззивният съд намира, че уважаването на предявените от ищеца искове за отмяна на уволнението като незаконно и за възстановяване на предишната заемана от ищеца при въззиваемия длъжност обуславя уважаване на иска по чл. 344, ал.1, т.3 във вр. чл. 225, ал.1 КТ в пълния претендиран размер

Възражението на въззиваемия, че ищецът Н. не е изпълнил процедурата по възстановяване на работа и не се е явил да я заеме в двуседмичния срок от съобщението на районният съд, поради което няма право на присъждане на обезщетение за остатъка, съдът намира за неоснователно. Наистина след постановяване по делото на районния съд влязлото в сила като необжалвано, в частта относно иска по чл. 344, ал.1, т.2 КТ първоинстанционно решение, ищецът С. Ж. Н. е имал възможност след получаване на известие на 11.06.2025г. от РС – Стара Загора да се яви и да започне работа при ответника Д.т. „Г.М.“ – С.З. в двуседмичен срок. Това обстоятелство, обаче е настъпило след изтичане на срока, за който съгласно чл. 344, ал.1 т.3 КТ се дължи обезщетение – 25.11.2024г. – 25.05.2025г., поради което е неотносимо към предмета на делото и не следва да се обсъжда по същество.

Изложените по – горе съображения обуславят извода, че предявеният от 4 ищеца Н. иск по чл. 344, ал.1, т.3, във вр. чл. 225, ал.1 КТ е основателен и доказан изцяло в претендирания размер 7800 лв., за целия срок от шест месеца. Затова първоинстанционното съдебно решение следва да бъде отменено в отхвърлителната му част, а искът следва да бъде уважен в пълния си размер, като ответникът следва да бъди осъден да заплати на ищеца допълнително сумата от 1634.28 лв.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените пред първата инстанция разноски в пълен размер - 1100 лева за адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна защита и съдействие. Възражението на ответника за прекомерност на сторените от ищеца разноски, направено с отговора на исковата молба, съдът намира за неоснователно. Това е така, защото същото не е мотивирано и е направено преди ответникът да се запознал с направените от ищеца разноски за адв. възнаграждение. На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.1, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, размерът на минималната работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ - 14.04.2025г. - 1077 лева е много сходен с адв. възнаграждение на пълномощника на ищеца, което също обуславя извод, за неоснователност на възражението за прекомерност.

От друга страна съдът намира, че предметът на спора не е с малка правна и фактическа сложност.

Предвид изложеното, съдът намира, че Решение № 403/29.04.2025г., постановено по гр.д. № 402/2025г. по описа на Районен съд – Стара Загора, в обжалваната част, с която е отхвърлена исковата претенция по чл.344 ал.1 т.3, във връзка с чл.225 КТ над размер 6165.72 лв. до пълния претендиран размер 7800 (седем хиляди и осемстотин) лева следва да бъде отменено, както и решението в частта за присъдените съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете разноски на страните, като вместо това на ищецът следва да се присъди допълнително сумата от 1634.28 лв. на основание чл. 344 ал.1 т.3, във връзка с чл.225 КТ, както и направените по делото на първата инстанция разноски в пълен размер - 1100 лв.

Ответникът следва да бъде съден за заплати допълнителна държавна такса по сметка на ОС – Стара Загора върху допълнително уважения размер на иска по чл. 344, ал.1, т.3 КТ в размер 65.37 лв. , както и сумата от 250 лв. – пълния размер на разноските за вещо лице по сметка на РС – Стара Загора.

В полза на въззивника следва да се присъдят разноски в размер на 600 лв. за адв. възнаграждение на упълномощения адвокат за въззивната инстанция.

5

Водим от горните мотиви, Окръжният съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 403/29.04.2025г., постановено по гр.д. № 402/2025г. по описа на Районен съд – Стара Загора, в частта му, с която е отхвърлен иска по чл.344 ал.1 т.3, във връзка с чл.225 КТ над размера 6165.72 лв. до пълния претендиран размер 7800, както в частта на присъдените на страните разноски, съразмерно на уважената и отхвърлената част от иска, като вместо това ПОСТАНОВИ: