Определение № 69 от 22.01.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 69 гр. Перник, 22.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно частно гражданско дело № 20261700500003 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частни жалби от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, EИК 000694749, чрез адв. Д. М., против разпореждане №23974/12.12.2025 г. по ч.гр.д. № 8262/2025 г. по описа на Районен съд – Перник, в частта му, в която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист с р е щ у Д. Н. М. относно претендираното вземане, представляващо разходи за уведомяване, в размер на 180 лева.

В жалбата по подробни доводи и съображения се оспорват изводите на районния съд, като се иска отмяната на разпореждането в обжалваната част и издаване заповед за изпълнение и изпълнителен лист за претендираните със заявлението суми.

Съгласно чл. 418, ал.5 ГПК не е връчван препис от частната жалба на длъжника.

Настоящият съдебен състав, след като прецени, че жалбата е подадена в законноустановения срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване, счита същата за допустима.

По основателността на подадената частна жалба, съдът намира следното:

В производството по обжалване с частна жалба въззивният съд извършва пълна проверка за правилността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт.

На основание чл. 418, ал. 1 от ГПК кредиторът може да поиска издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, когато със заявлението представи 1 документ по чл. 417, ал. 1 от ГПК, на който се основава вземането.

Ал. 2 на чл. 418 от ГПК предвижда, че съдът издава изпълнителен лист, ако документът по чл. 417, ал. 1 от ГПК удостоверява подлежащо на изпълнение вземане.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, заповед за изпълнение не се издава, ако искането е в противоречие със закона, морала или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

В случая искането си за издаване на заповед за изпълнение заявителят е основал на договор за потребителски кредит, поради което за него се прилагат правилата на Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Досежно противоречието със закона тази проверка изисква заповедният съд да прецени дали е налице нарушаване на императивна правна норма, което на практика означава да прецени в този аспект валидността на правната сделка, от която заявителят черпи права, и валидността на отделните нейни клаузи.

Освен това по смисъла на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК за случаите на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение за вземане, произтичащо от договор с потребител, съдът следва да извърши преценка и дали искането не се основава на неравноправна клауза или е налице обоснована вероятност за това.

Изводът е, че правомощията на заповедния съд не се ограничават единствено до проверка редовността на документа по чл. 417 от ГПК от външна страна и наличието на предпоставките за изискуемостта на претендираното вземане, а се отнасят и до валидността на правната сделка, от която заявителят черпи претендираните свои права, или на отделни нейни елементи.

Обявяването на предсрочна изискуемост на кредита става по усмотрение на кредитора и представлява упражняването на субективно право, установено в негова полза, с което спрямо длъжника се отнема преимуществото на срока по договора. Именно това отнемане на преимуществото на срока представлява предвидена в закона негативна за длъжника правна последица, която е породена от неговото неизпълнение. От момента на обявяване на предсрочната изискуемост вземането на длъжника по договора за кредит става изискуемо в пълен размер и върху това вземане кредиторът има право на законната лихва за забава, която се явява и допустимата съгласно Закона за потребителския кредит правна последица за длъжника. Изпращането на покани, включително такива, с които се обявява предсрочната изискуемост на задълженията по договора за кредит, не представлява услуга, а действия, целящи осигуряване на изпълнението на задълженията на потребителя по договора. Поради това разходите за тях не следва да бъдат възлагани в тежест на последния, особено при липса на конкретно договорени между страните размери, методика за формирането и изчисляването им, което допуска възможност за кредитора да прави разноски в 2 необосновано високи размери, какъвто е настоящият случай. В тази връзка следва да се посочи, че е неоснователно твърдението, наведено с частната жалба, че според ГПК и приетото в Тълкувателно решение № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, за да бъде валидно извършено уведомяването за предсрочна изискуемост, следва да бъде направено чрез ЧСИ или нотариус. Нито в ГПК, нито в посоченото тълкувателно решение е предвидено такова ограничение, като уведомяването може да бъде извършено и по други начини, за които няма твърдения и доказателства по делото да са неефективни.

В Закона за потребителския кредит, който се явява специален закон по отношение на Търговския закон, не е предвидено право на кредитора, аналогично на предвиденото с разпоредбата на чл. 309а от ТЗ, на направените разноски за събиране на вземането. По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №23974/12.12.2025 г. по ч.гр.д. № 8262/2025 г. по описа на Районен съд – Перник в обжалваната част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3