Присъда № 17 от 20.03.2025, Районен съд - Пазарджик

МОТИВИ по НОХД № 208/25

Производството е образувано по внесен от Районна прокуратура Пазарджик обвинителен акт срещу Н.Д.Ж., за това, че в град Пазарджик, след като е осъден с Решение № 255/28.02.2024г. по гражданско дело № 20235220104487/2023год. на Районен съд гр.Пазарджик, влязло в законна сила на 14.03.2024 год. да издържа свой низходящ-малолетното си дете-А. Н. Д., родена на 18.02.2021год, чрез нейната майка и законен представител-Г. К. К. от гр. Пазарджик, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски по 250,00 лв. всяка, а именно 10 месечни вноски, за периода от месец април 2024г. до месец януари 2025 год., на обща стойност 2500 лв.-престъпление по чл,183, ал.1 от НК - престъпление по чл.

183, ал. 1 от НК

Прокурорът поддържа обвинението, настоява за наказание пробация при превес на смекчаващите вината обстоятелства - двете задължителни мерки за въздействие и контрол по чл. 42а, ал.2 т.1 и 2 от НК - за минималния срок всяка от по шест месеца.

Подсъдимият не се явява, редовно уведомен .

Районен съд Пазарджик, като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:

Подс. Н. Д. и св. К. от гр. Пазарджик заживели на семейни начала през 2018г. и от съвместното им съжителство им нсе родила дъщеря -А. Н. Д..

През август 2022г. се разделили. Св. Г. К. го напуснала и взела дъщеря си, тъй като се чувствала тормозена от св. Д.. Отишли да живеят в гр.

Пазарджик. Св. Г. К. К. подала искова молба за издръжка на малолетната си дъщеря против Н.Д.Ж.. С Решение № 255/28.02.2024г. по гражданско дело №

20235220104487/2023год. на Районен съд гр.Пазарджик, влязло в законна сила на 14.03.2024 год., Д. бил осъден да заплаща на детето си А. Н. Д. чрез законния й представител-св. Г. К. К., месечна издръжка в размер на 200,00лв., считано от 12.12.2023г. до 31.12.2023г., включително, и месечна издръжка в размер на 250,00лв., считано от 01.01.2024г. Решението влязло в законна сила на 14.03.2024г., от която дата Д. следвало да заплаща присъдената издръжка.

Той обаче платил на св. Г. К. К. само една сума от 250 лева и на части : първо 100,00лв. на 27.04.2024г. (разписка № 0700021906859706/27.04.2024г., с основание плащане на издръжка месец януари); после сумата от 60,00лв. на 15.07.2024г. (с Р.разписка №

0700022651760833/15.07.2024г., с основание плащане издръжка месец януари) и накрая сумата от 90,00лв. (с разписка № 07000023776022191/09.11.2024г. с основание плащане на издръжка месец февруари).

Така за периода от месец март 2024г., когато влязло съдебното решение в 1 законна сила/14.03.2024г./, до месец януари 2025г., обв. Д. платил на св. Г. К. сумата общо от 250,00лв., равняваща се на една месечни вноска за издръжка на малолетната си дъщеря А. Д., с което погасил задължението си за месец март 2024г. Останали неплатени повече от две-месечни вноски- 10 месечни вноски за периода месец април 2024г. до месец януари 2025г., по 250, 00лв. всяка, в общ размер на 2500,00 лв.

При горните факти, прокурорът е предал на съд Д. за престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

Възприетата фактология е с оглед събраните по делото непротиворечиви относно релевантните факти доказателства - показанията на свидетеля К. от с.з., писмените

– решение № 255/28.02.2024г. по гр.д №

20235220104487/2023год. на Районен съд гр.Пазарджик, влязло в законна сила на 14.03.2024 ; платежни нареждания от Изи пей.

Посочените информативни източници са еднопосочни и взаизмодопълващи се и съвкупно установяват времето и мястото на извършване на инкриминираното деяние и авторството на подсъдимата в неговото извършване.

Несъмнено установено, при пълна доказателствена обезпеченост, че подсъдимият е осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.183, ал.1 от НК, тъй като е знаел за съдебното решение, с което е осъден да заплаща ежемесечна издръжка на дъщеря си в размер на 250 лева, считано от март 2024 и оттогава е заплатил само една вноска в размер на 250 лева за м. март 2024г. Следващите вноски за месеците от април 32024г. до края на инкриминирания период януари 2025г. не са платени.

От обективна страна деянието е съдтавомерно - Д., , след като е осъден с Решение

№

255/28.02.2024г. по гражданско дело

№

20235220104487/2023год. на Районен съд гр.Пазарджик, влязло в законна сила на 14.03.2024 год. да издържа свой низходящ-малолетното си дете-А. Н. Д., родена на 18.02.2021 год, чрез нейната майка и законен представител-Г. К. К. от гр. Пазарджик, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски по 250,00 лв. всяка, а именно 10 месечни вноски, за периода от месец април 2024г. до месец януари 2025 год., на обща стойност 2500 лв.

От субективна страна деянието също е съставомерно - извършено е при форма на вината „пряк умисъл“ по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК. Обвиняемият е знаел, че е бил осъден да издържа свой низходящ, знаел е размера на дължимата месечна вноска и периода, за който следва да бъде внасяна и въпреки това съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски.

Родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, и тази издръжка се дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите. Подсъдимият е знаел, че като не 2 изпълнява своите задължения по изплащане на издръжките, нарушава влязло в сила съдебно решение.

При горните изводи подсъдимият бе признат за виновен в извършване на престъплението, за което е предаден на Съд.

При индивидуализацията на наказанието се съобразиха изискванията по чл.54 ал.1 от НК и чл.36, ал.1 от НК - относно целите, за постигане на които се налага.

Вярно е, че вмененото задължение на родителите да плащат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца е независимо от работоспособността им и възможността за да се издържат от имуществото си, каквито в случая не са и установени. За родителя то е независимо от обективната възможност за постигане на парични доходи. Задължението за издръжка, както и въздигането на неизпълнението му в престъпление, пряко защитава интересите на децата и осигуряването им на нормални условия за развитието им .

Все пак подсъдимият е започнал да изпълнява това свое задължение и е погасил първата вноска, макар и на три части.

Обсъдените горе факти, необремененият му съдебен статус и младата възраст обосновават избор на по-лекото от алтернативно предложените от законодателя наказания - а именно пробация. Наказанието следва да е такова, че изпълнението му да не засяга възможността на подсъдимата да добива доходи и осигурява чрез част от тях дължимата издръжка на първородния си син. В този смисъл по –тежкото от двете наказания, дори и за минималния срок ( з месеца лишаване от свобода) и с приложение на чл. 66 от НК би било по-нецелесъобразното и неподходящо наказание. За постигане на поправително и превъзпитателно въздействие спрямо подсъдимата и превантивен ефект личен и обществен аспект, и като съответно на извършеното престъпление Съдът наложи наказание пробация, като на основание чл. 42А ал.2 т.1 и т.2 от НК определи двете задължителни мерки за въздействие и контрол :

ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС при честота на явяване и подписване два пъти седмично за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си. съдия: ........................

3