Определение № 10709 от 17.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10709 гр. София, 17.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Венета Цветкова Въззивно частно гражданско дело № 20261100505002 по описа за 2026 година

Образувано е по частна жалба на адв. С.Й.Д. от АК - София с ЕГН ********** (процесуален представител на ищеца Д. Д.) срещу Определение № 7233 от 20.02.2026 година, 71 състав на Софийски районен съд, с което е оставено без уважение искането по молба по чл. 248 ГПК от 26.11.2025 година на адв. Д., процесуален представител на ищеца за изменение на постановеното по делото Решение № 20769/14.11.2025г. по гр.д. № 4776/2025г. на Софийски районен съд, 71 състав.

Жалбоподателят намира определението за неправилно и незаконосъобразно. Счита, че и понастоящем съдът е длъжен да съобразява минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в НРАВ, в който смисъл следва да се тълкуват и цитираните решения на СЕС. Отделно сочи и че дори да не при.ага размерите по Наредбата, съдът е длъжен да определи справедлив размер на възнаграждение, съобразен с правна и фактическа сложност, с процесуално и извънпроцесуално поведение и други обективни фактори. Счита, че определеното от СРС възнаграждение не е съответно на положения труд и сложността на спора и същото следва да служи и като санкция за икономически по-силната страна в спора (в случая – ответникът). Прави аналогия с Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители приета с ПМС № 92 от 19.04.2006 г. и Тарифа за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност и счита, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определяно на същия принцип. Счита, че адвокатското възнаграждение следва да е предвидимо като размер и достойно, както и че същото в претендирания размер ще постигне легитимните цели, обосновани в решенията на СЕС.

Претендира изменение в размерите, посочени в жалбата и разноски.

Ответникът намира жалбата за неоснователна, като счита, че съдът правилно е съобразил фактическата и правна сложност на делото и извършените от процесуалния представител действия, както и е съобразил практиката на СЕС.

Производството пред СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД е образувано по искова молба обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. първо, второ и трето ЗЗД, чл. 19 и чл. 22 ЗПК и чл. 143, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 7000147654/11.07.2016 г., сключен 1 между страните по делото, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, а в условията на евентуалност – за прогласяване нищожността на клаузата, вменяваща задължение на Д. Н. Д. по Договор за потребителски кредит № 7000147654/11.07.2016 г. да заплаща застрахователна премия по застраховка „Bank Живот агент“ в размер на 744, 12 лв., и на клаузата за заплащане на еднократна такса за оценка на риска в размер на 725,29 лв. по Договор за потребителски кредит № 7000147654/11.07.2016 г. Искът е уважен, като съдът е присъдил разноски, съобразно изхода от производството и при преценка на фактическата и правна сложност на спора и извършените действия, при определяне на възнаграждението на адвоката, осъществил безплатна правна помощ. Съдът се е аргументирал с Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, обсъдил е нормите на чл.38, ал.1, т.2 ЗА, чл.36, ал.2, изр.2 ЗА, приложимостта на минималните размери по Наредба №1/2004 г. С атакуваното в настоящото производство определение, съдът е оставил без уважение искането на ответника за изменение на решението в частта за разноските, присъдени за адвокат на ответника, като е счел, че няма причина за уважаване на искането.

Определението е правилно.

Правилно Софийски районен съд като н ационален съд, е съобразил практиката на Съда на ЕС. За националния съд решенията на СЕС имат задължителен характер, както е посочено и в разпоредбата на чл. 633 ГПК. Такива са и решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 на СЕС и решение от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 на СЕС, с които е дадено тълкуване на чл. 101, § 1 ДФЕС в отговор на преюдициално запитване по т. 1 на Решение от 23.11.2017 г. по съединените дела С-427/16 и С-428/16 на СЕС. Правото на ЕС е с предимство пред националното законодателство. От мотивите на посочените решения не следва извод за задължение на националния съд винаги в случай на възражение или служебно да намалява адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК под минималния размер по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но е предоставена възможност на съда да пренебрегне установената по законова делегация долна граница като извърши преценка дали разпоредбите на чл. 36, ал. 2 от ЗА и чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. чл. 1 от Наредба № 1/2004 г. са приети в изпълнение и насочени към постигането на легитимна цел и дали ограничаващите конкуренцията последици, произтичащи от разпоредбите, са присъщи на преследването на тази цел /доколкото в националното законодателство все още не съществуват законово установени, обективни и ясни критерии за установяване размерите на такива лимити/. В т. 1 от решението на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, се приема, че чл.

101, § 1 ДФЕС, вр. чл. 4, § 3 ДФЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение. В случая, може да се приеме, че такива цели са предоставяне на качествени адвокатски услуги на всички техни потребители, повишаващи и ефективността и качеството на правосъдието. От една страна е възможно определянето на минимален размер при осъществяване на преценката от съда за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност да бъде средство за тяхното постигане, но от друга страна не може да се пренебрегне конкретиката на спора, с оглед справедливото разпределение на разноските по реда на процесуалния кодекс в (този смисъл Определение № 1016/06.03.2024 г. по ч.гр. д. № 4123/2023 г. на ВКС, IVг.о.). Поради това, без да е обвързан от минималните размери, установени от НРАВ, съдът при критериите, установени в чл. 36 ЗАдв и съобразявайки конкретиката на случая извършва преценка за съответното и справедливо адвокатско възнаграждение, което в процесния случай е определено от съда съответно на фактическата и правна сложност на спора (липсата на спор по фактите и средна степен на сложност от правна страна, установена задължителна съдебна практика по сходни казуси), както и на 2 извършените процесуални действия и тяхната сложност (спорът е разрешен основно въз основа на писмени доказателства в неголям обем, в едно съдебно заседание, без явяване на страните или техни представители). Следва да се посочи, че несъответен на фактическата и правна сложност на делото и завишен адвокатски хонорар би имал за резултат именно последиците, чието осуетяване е заложено в чл. 101, § 1 ДФЕС.

Или, настоящият състав намира, че определеният от СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД размер на адвокатско възнаграждение е съответен на положения по делото професионален труд и знания и представлява адекватно и справедливо възнаграждение, осигуряващо едновременно постигане на легитимната цел за осигуряване качествена адвокатска защита и съобразено с конкретната правна и фактическа сложност в производството, отговарящо на тези критерии и възмездяващо положения от адвоката труд.

Във връзка с възраженията в жалбата следва да се допълни и че за разлика от съдебните изпълнители и нотариусите, на които са възложени за упражняване публични функции, свързани с държавната власт и правна сигурност, адвокатите упражняват свободна професия в условията на самоуправление и независимост, свобода на преценка и договоряне при сключване на договорите за правна защита и съдействие. На тази плоскост следва да се прави по-скоро отграничение между НРАВ и Тарифите относно таксите, събирани от частните съдебни изпълнители и нотариусите.

Разноски за настоящето производство не се присъждат (в този смисъл Определение № 254/05.08.2020 г. по ч.т.д. № 810/2020 г. на ВКС, І ТО, Определение № 489/17.10.2017 г. по ч.гр. д. № 3926/2017 г., Определение № 393/17.09.2018 г. по ч.гр. д. № 2845/2018 г. на ВКС, ІV ГО, Определение № 135/28.04.2021 г. по ч. гр. д. № 1585/2020 г. на ВКС, III г. о. и др.).

Воден от горното, Софийски градски съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на адв. С.Й.Д. от АК - София с ЕГН ********** (процесуален представител на ищеца Д. Д.) срещу Определение № 7233 от 20.02.2026 година, 71 състав на Софийски районен съд, с което е оставено без уважение искането по молба по чл. 248 ГПК от 26.11.2025 година на адв. Д. за изменение на постановеното по делото Решение № 20769/14.11.2025г. по гр.д. № 4776/2025г. на Софийски районен съд, 71 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3