Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 76 от 31.03.2026, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Административно наказателно дело 12/2026
Вид
Решение № 76
Подписан
31.03.2026
В сила
26.06.2026
Състав
Гергана Огнянова Симеонова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Сливен, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Огн. Симеонова при участието на секретаря ИВАЙЛА СТ. ЯНЕВА като разгледа докладваното от Гергана Огн. Симеонова Административно наказателно дело № 20262230200012 по описа за 2026 година Жалбата е допустима, подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН .

В жалбата се сочи на незаконосъобразност и необоснованост на ЕФ.

В с. з. жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. Н.. Моли електронният фиш да бъде отменен, счита същият за незаконосъобразен.

Излага подробни доводи в тази насока.

Представител на органа, издал електронния фиш, не се явява. В молба моли съдът да потвърди електронният фиш като правилен и законосъобразен.

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 01.09.2025 г. в 09:08 часа в обл. Сливен, общ. Сливен. по Автомагистрала А-1 на 243,2 км. бил управляван л. а. "******" с рег. № ******. При управлението на автомобила, той преминал покрай функциониращо автоматизирано техническо средство № *****.

Техническото средство осъществило заснемане на автомобила, като било установено, че автомобила се движи без за същия да има сключен валиден, действащ договор „Гражданска отговорност“.

При това положение лицето, собственик на автомобила следвало да бъде санкционирано посредством електронен фиш, в хипотезата на чл. 638, ал.

4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ.

След установяване на собственика на автомобила – „******“ ООД със законен представител – С. Г. Ш., бил издаден електронен фиш серия Г № ****** в обстоятелствената част на който било описано извършеното нарушение. Посочена била правната квалификация на извършеното нарушение по смисъла на чл. 461, т. 1 вр. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2 от 1

КЗ, като бил определен и размер на наказание с посочено правно основание за налагането му – чл. 638, ал. 4 от КЗ . Електронният фиш бил надлежно скрепен с доказателство – снимков материал от техническото средство, извършило заснемане.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства- снимков материал от техническото средство, справка по критерии; справка относно собствеността на превозното средство и др.

За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното:

Съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваният електронен фиш констатира, че същият е съставен при спазване на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като в същия е посочена териториалната структура на МВР – ОДВМР - Сливен, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на наказанието, срока, сметката или мястото на доброволното заплащане.

По отношение авторството на деянието, доколкото в срока за посочване на данни не е посочван факт на отчуждаване на автомобила в полза на трето лице или придобиване на собствеността върху автомобила по друг начин от трето лице, съдът приема, че безспорно е установено, че на санкциониране подлежи дружеството „********“ ООД.

Събраните по делото доказателства се безпротиворечиви и по несъмнен начин установяват фактическа обстановка, идентична с твърдяната от издаващия орган.

При правилно установена фактическа обстановка и правилна правна квалификация на нарушението, правилно е бил определен размера на административното наказание.

Що се отнася до останалите доводи за отмяна на електронният фиш, същите не се споделят от съда предвид на следното:

В разпоредбата на чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ, съотнесена посредством привръзка към тази на чл. 461, т. 1 от КЗ, е предвидено, че юридическо лицепритежател на МПС, регистрирано на територията на Република България и неспряно от движение, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, подлежи на санкциониране посредством налагането на имуществена санкция в абсолютен размер от 2 000,00 лв (1 022,58 евро). Законодателния подход при определяне субекта на отговорността е потвърден и в ал. 4 от посочения чл.

638 на КЗ, където е предвидено, че "когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция 2 по ал. 1". От представените по делото писмени материали, в това число Справка-извлечение от информационните масиви на сектор „Пътна Полиция“ към ОДМВР за собствеността на лек автомобил марка „******“ с рег. № ******, категорично се установява, че към момента на установяване на нарушението посоченото МПС е било собственост на „********“ ООД с ЕИК ***********, а лицето, управлявало автомобилът по време на извършване на нарушението е получил ползването върху вещта на база облигационна връзка, а именно по силата на сключения договор за лизинг между двете страниДоговор за финансов лизинг № ******** от 24.07.2025 г., по силата на който лизингодателят „********“ ООД е предоставил на лизингополучателя М.С.Т.И. за възмездно временно ползване превозното средство, като т. 3 от наличния по делото договор свидетелства, че лизинговият обект е предаден на лизингополучателя в качеството му на негов държател, докато вещта остава в собственост на лизингодателя до момента на пълното изпълнение на произтичащите от облигационното правоотношение между страните задължения.

Неоснователни са твърденията, че административнонаказаващият орган не е съобразил представения договор за финансов лизинг от 24.07.2025 г. Според т. 6.3 от Договора за финансов лизинг се разбира, че лизингополучателят е длъжен да заплати премиите за задължителна застраховка ГО на лизингодателя. Но тези премии, следва да бъдат заплатени, защото именно задължение на лизингодателя е да сключи задължителна застраховка. От тълкуването на клаузите в договора става ясно, че лизингодателят има задължение да сключи задължителна застраховка, а разходите ще му бъдат възстановени от лизингополучателя, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на лизингодателя. (в този см. и Решение № 689 от 21.05.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 561/2021 г. и Решение № 227 от 15.01.2023 г. на СРС по а. н. д.

№ 10953/2022 г.)

Относно възражението на жалбоподателя, че 01.09.2025 г. в 08:18 часа процесният автомобил е бил заснет с АТСС №120cd4а и са налице две наказания за едно и също нарушение в един и същи ден, съдът не може да се съгласи със същото. Налице са съставите на две отделни административни нарушения, заснети от две различни АТСС в два отделни участъка на АМ „Тракия“. Въз основа на същите правилно са съставени две отделни НП от компетентните органи.

Относно доводите за липса на уведомяване от Гаранционния фонд или друг орган за изтичане на гражданската отговорност на автомобила - за съставомерността по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ е без значение дали регистрацията на МПС-то е прекратена, респ. дали собственикът на автомобила е уведомен за това или не е разбрал. Неотносими към конкретния правен спор са всички аргументи на процесуални представител за това, че собственикът не бил уведомен от органите на МВР, че автомобилът му няма валидна застраховка. Фактическият състав на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ изисква собственикът на ППС да има сключена застраховка "Гражданска отговорност" 3 на автомобилистите, като са ирелевантни причините за липсата на такава, респ. дали и кога е служебно прекратена регистрацията на автомобила.

Според чл. 143, ал. 10 от ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на ППС, за което е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал.

11 от КЗ и се уведомява собственикът на ППС (в редакцията към датата на деянието). Това означава, че уведомяването на собственика на МПС е релевантно само за съставомерността по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Поради това и доводите, базирани на Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, се явяват неотносими към административно – наказателното обвинение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.

Уведомяване на собственика на превозно средство, за което не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е прекратен, е част от фактическия състав и по чл. 574, ал. 10 от КЗ, но не и по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Освен това – уведомяването, за което адв. Н. настоява, не съществува като предпоставка за издаване на Електронен фиш по чл. 647, ал. 3 от КЗ, поради което не е вярно, че е налице процесуално нарушение по издаване на процесния Електронен фиш заради липсата на въпросното уведомяване. (в този см. Решение №1166 от 27.03.2025 г. на СРС по а. н. д. № 12838/2024 г.) Съдът, изхождайки от приложеното по делото извлечение от техническо средство, видно от което посредством същото изрично е установено превозното средство, което се движи без сключен договор за застраховка към момента на установяването и заснемането му, намери жалбата за неоснователна.

След проверка на ЕФ и преценка на доводите на въззивника, съдът намери, че следва да потвърди електронният фиш като правилен и законосъобразен.

Въз основа на гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ серия Г № ****** издаден от ОД на МВР-Сливен, с който на „********“ ООД с ЕИК *********** е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1 022,58 евро (равностойността на 2 000,00 лева) на осн. чл. 638, ал. 4, вр. чл.

638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 4