Определение № 220 от 29.03.2022, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 220 гр. Варна, 28.03.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радослав Кр. Славов

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Женя Р. Д. като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно частно търговско дело № 20223001000036 по описа за 2022 година И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК, образувано по частна жалба на „Вида Груп“ ООД със седалище гр.Варна срещу определение № 1322 от 11.10.2021г. по търг.дело № 276/21г. по описа на Варненски ОС, търговско отделение, в частта му, с която е оставено без уважението му възражението за неподведомственост на спора по делото поради наличие на арбитражна клауза в договор за строителство от 09.10.2014г.

В частната жалба се твърди, че определението в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно.

Оспорва извода на съда, че включената в договора арбитражна клауза има за предмет спорове във връзка с договорната отговорност на строителя, докато гаранционната отговорност по ЗУТ има различно основание, произтича от закона и може да бъде ангажирана от всеки, който търпи вреда, а не само от страната по договора за строителство. Оспорва извода на съда, че за страните не съществува възможност да променят подведомствеността на споровете, свързани с този вид отговорност, поради което и макар формално да не попада в изключенията от обхвата на арбитражните споразумения, предвидени в чл.19 от ГПК, с оглед естеството и основанието на претенцията, същата е подведомствена на сезирания съд.

Твърди на първо място че взаимоотношенията между страните са 1 възникнали по повод строителството на процесните сгради като ищецът е възложител по договора за строителство, а ответникът – изпълнител. Твърди че с подписването на договора за строителство изпълнителят е поел и гаранционната отговорност в посочените в чл.15 от договора срокове съобразно чл.160 ал.4 от ЗУТ, поради което и твърди че неправилно съдът е приел че е била ангажираната гаранционната отговорност на строителя, а не тази по договора.

Излага че промяната в твърденията на ищеца досежно качеството му, в което претендира отговорността на ответника са защитна позиция срещу въведеното от него възражение по делото.

Твърди че спорът между страните не попада в изключенията по чл.19 ал.1 от ГПК поради което и не може да бъде изключен от обхвата на арбитражното споразумение по договора.

Твърди че договорът между страните не е изчерпал своето действие, докато страните не изпълнят всички свои задължения по него, каквото е задължението на изпълнителя да отстрани некачествено изпълнени СМР в гаранционните срокове. Поради което и арбитражната клауза, уреждаща процесуалния ред за разрешаване на възникнали между тях спорове продължава да обвързва страните.

Моли съда да отмени обжалваното определение и да се произнесе по същество по направеното от него възражение за неповедомственост.

В срока по чл.276 от ГПК от насрещната страна по жалбата „Бор“ ЕООД със седалище гр.Варна е депозиран писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли съда да потвърди обжалваното определение.

Частната жалба е подадена от надлежна в срока по чл.275 от ГПК и е допустима.

По жалбата, съдът намира следното:

Производството по търг.дело № 276/21г. по описа на ВОС е образувано по искова молба на „Бор“ ЕООД срещу „Вида Груп“ ООД за сумата 35 000лв., претендирана по правилата на гаранционната отговорност като обезщетение за имуществени вреди от некачествено извършени СМР в размер на необходимите СМР за отстраняване на недостатъци при строителството на 2 жилищна сграда.

С отговора на исковата молба от ответника е направено възражение за неподведомственост на спора на основание чл.19 от ГПК поради наличие на арбитражна клауза в договора за строителство от 09.10.2014г. С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил възражението за неподведомственост без уважение.

По отвода за неподведомственост въззивният съд намира следното:

Между страните е сключен на 09.10.2014г. договор за строителство, представен по делото, по силата на който „Вида Груп“ ООД е поело задължение да изпълни довършително строително-монтажни работи, в съответствие с оферта, в жилищни сгради в м.“Кабакум“. В чл.21.2 от договора страните са уговорили, че в случай на невъзможност за постигане на положително решение на споровете чрез преговори, спорът между тях да бъде разрешен при АС при БТПП – гр.София.

Изрично в исковата молба и уточнителната молба ищецът претендира исковата сума по реда на гаранционната отговорност на строителя.

Спорът пред настоящата инстанция е включен ли е спорът за гаранционната отговорност на строителя в обхвата на сключеното между страните арбитражно споразумение, съдържащо се в чл.21.2 от договора за строителство от 09.04.2014г.

Съгласно разясненията, дадени в тълкувателно решение № 88/84г. на ОСГК на ВС, гаранционната отговорност включва задължението за определен период от време да бъде гарантирано наличието на установени качества и свойства на вещта, предмет на договора, през който период гарантът носи материална отговорност за недостатъци и повреди при условие, че са спазени изискванията за правилното й съхраняване и надлежната й употреба. От своя страна разпоредбата на чл.163 ал.3 от ЗУТ предвижда, че строителят носи имуществена отговорност за причинени щети и пропуснати ползи от свои виновни действия и бездействия, а разпоредбата на чл.21 от Наредба № 2/2003г. постановява, че когато през време на гаранционните срокове след въвеждането в експлоатация на строителния обект се появят скрити дефекти, споровете при непостигане на съгласие се решават по съдебен ред.

Посочените норми уреждат предпоставките и обхвата на гаранционната отговорност на строителя за проявили се в гаранционните срокове дефекти 3 при строителството.

Гаранционната и общата отговорност за недостатъци възникват, развиват се и се погасяват независимо една от друга и са различни по обем.

Гаранционната отговорност за недостатъци действа успоредно със законната, но те не си влияят и не се изключват взаимно. При застъпване на гаранционния случай, поръчващият може да избира възможността на единия или другия режим. Той обаче не може да търси едновременно удовлетворяване на правата си въз основа и на двете отговорности.

Арбитражната клауза в чл.21.2 от договора между страните е действителна, посочена е конкретната арбитражна институция – Арбитражен съд при БТПП, не се касае за спор, който е изключен по силата на чл.19 ал.1 от ГПК от разглеждането му от арбитраж. Възражението за неподведомственост на спора на съда е направено от ответника по иска в срока по чл.8 ал.1 от ЗМТА във връзка с чл.15 ал.1 от ГПК.

Така формулираната между страните клауза обхваща всички спорове между страните свързани със сключения договор – с неговата действителност или с неговото изпълнение. В настоящия случай макар и строителството да е извършено по силата на сключения между страните договор за строителство, исковата претенция е основана не на договорната отговорност на изпълнителя за недостатъци на извършеното, а на гаранционната отговорност на строителя за причинени щети от свои виновни действия и бездействия, регламентирана в ЗУТ и Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти.

Поради това че се касае за различна отговорност, въззивният съд намира, че спорът за гаранционната отговорност на строителя не е включен в арбитражното споразумение между страните, поради което и възражението за неподведомственост е неоснователно и спорът следва да бъде разгледат от съда.

Поради което и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1322 от 11.10.2021г. по търг.дело № 276/21г. по описа на ОС – Варна, с което е оставен без уважение отвод за неподведомственост.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5