Определение № 4269 от 03.10.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4269 гр. Варна, 03.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.нов

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Станислав М. Ангелов като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20243100501562 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по две молби:

1. Молба вх. № 20697/14.08.2024 год. подадена от М. М. Д., чрез процесуален представител адв. А. П., с искане за допълване в частта за разноските на Определение № 3395/09.08.2024 год., постановено по в. гр. дело № 1562/2024 год., като П. С. Д. бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ от адв. А. П. по отношение на М. М. Д..

Молителят заявява, че в мотивите на Определение № 3395/09.08.2024 год., постановено по в. гр. д № 1562/2024 год., неправилно е посочено от съда, че липсва искане за присъждане на разноски. В подаденото възражение с входящ № 19510/02.08.2024 г. по описа на ЧСИ Людмил Станев, в първия абзац своевременно е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗАдв. за осъществена безплатна правна помощ. Сочи, че няма задължение да посочва размер на адвокатското възнаграждение, нито да представя списък по чл. 80 от ГПК, защото съдът определя неговият справедлив размер, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК от насрещната страна – П. С. Д., чрез процесуален представител адв. М. Т. е постъпил отговор входящ № 22354/10.09.2024 г., с който изразява становище за недопустимост в условията на евентуалност за неоснователност на подадената молба по чл. 248 от ГПК.

2. Молба вх. № 20698/14.08.2024 год. подадена от А. Н. Н., чрез процесуален представител адв. И. Д., с искане за допълване в частта за разноските на Определение № 3395/09.08.2024 год., постановено по в. гр. дело № 1562/2024 год., като П. С. Д. бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ от адв. И. Д. по отношение на А. Н. Н..

Молителят заявява, че в мотивите на Определение № 3395/09.08.2024 год., постановено по в. гр. д № 1562/2024 год., неправилно е посочено от съда, че липсва искане за присъждане на разноски. В подаденото възражение с входящ № 19509/02.08.2024 г. по описа на ЧСИ Людмил Станев, в първия абзац своевременно е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗАдв. за осъществена 1 безплатна правна помощ. Сочи, че няма задължение да посочва размер на адвокатското възнаграждение, нито да представя списък по чл. 80 от ГПК, защото съдът определя неговият справедлив размер, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК от насрещната страна – П. С. Д., чрез процесуален представител адв. М. Т. е постъпил отговор с входящ № 22356/10.09.2024 г., с който изразява становище за недопустимост в условията на евентуалност за неоснователност на подадената молба по чл. 248 от ГПК.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното:

И двете молби за присъждане на разноски в производството са заявени в законоустановения срок, изхождат от надлежни страни в производството, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, същите са основателни по следните съображения:

С определение № 3395/09.08.2024 г., постановено по в. гр. дело № 1562/2024 г. по описа на ОС-Варна, съдът е оставил без разглеждане жалба входящ № 18170/23.07.2024 г. по описа на ЧСИ Людмил Станев, рег. № 895 в КЧСИ, с район на действие ОС-Варна, подадена от П. С. Д., чрез процесуален представител адв. М. Т. от АК-Варна. В мотивите към процесното определение съдът е посочил, че предвид изхода на делото, право на разноски имат М. М. Д. и А. Н. Н.. Същите не са направили искане за присъждане на разноски, с оглед на което съдът не дължи произнасяне по въпроса за разноските в настоящото производство.

В действителност, в подаденото от М. М. Д., чрез процесуалния й представител адв.

А. П., възражение с входящ № 19510/02.08.2024 г. по описа на ЧСИ Людмил Станев, в първия абзац своевременно е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗАдв. за осъществена безплатна правна помощ; в подаденото от А. Н. Н., чрез процесуалния й представите адв. И. Д., възражение с входящ № 19509/02.08.2024 г. по описа на ЧСИ Людмил Станев, в първия абзац своевременно е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗАдв. за осъществена безплатна правна помощ.

Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски.

Съгласно разпоредбата на чл. 38 от ЗАдв., адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица; роднини, близки или на друг юрист.

Ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение.

Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.

36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.

В Определение № 43/10.02.2022 г. на ВКС, постановено по к. гр. д. № 2611/2021 г. по описа на ВКС е посочено, че предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ са: 1) да е оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗАдв. и 2) в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски. Наличието на основанията по чл.

38, ал. 1 от ЗАдв. не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноски.

При оказана безплатна адвокатска помощ възнаграждението се присъжда на адвоката и то цели да възмезди положения от него труд, а не представлява присъждане на разноски (по своята правна същност обезщетение) на спечелилата делото страна по чл. 78 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е: за обжалване на действията на съдебен изпълнител – 400 лв.

2

Съдът счита, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, адвокатското възнаграждение на адв. А. П. – процесуален представител на М. Д. и адвокатското възнаграждение на адвокат И. Д. – процесуален представител на А. Н., за оказана безплатна правна помощ по делото, следва да бъде определено в размер на 400 лева за всяка една от тях, който размер се явява справедлив и отговаря на действително положения от тях труд и усилия по делото.

С оглед горното, определение № 3395/09.08.2024 год., постановено по в. гр. дело № 1562/2024 год. следва да бъде допълнено в частта му за разноските, като П. С. Д. бъде осъден: да заплати на адв. И. Д., ЛНА № 1000167990, град Варна, ул. „***“ № 7, ет. 2, офис 2, сумата в размер на 400 лева, разноски за оказана безплатна адвокатска помощ в производството пред ОС-Варна, на основание чл. 38 от ЗАдв.; както и да заплати на адв. А.

П., ЛНА № **********, град Варна, ул. „***“ № 7, ет. 2, офис 2, сумата в размер на 400 лева, разноски за оказана безплатна адвокатска помощ в производството пред ОС-Варна, на основание чл. 38 от ЗАдв.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА, на основание чл. от 248 ГПК, Определение № 3395/09.08.2024 год., постановено по в. гр. дело № 1562/2024 г. по описа на ОС-Варна, в частта му относно разноските, като:

ОСЪЖДА П. С. Д., ЕГН: **********, да заплати на адв. И. Д., ЛНА № 1000167990, град Варна, ул. „***“ № 7, ет. 2, офис 2, сумата в размер на 400 лева, представляваща направени разноски пред ОС-Варна, за оказана безплатна адвокатска помощ, на основание чл. 38 от ЗАдв.

ОСЪЖДА П. С. Д., ЕГН: **********, да заплати на адв. А. П., ЛНА № **********, град Варна, ул. „***“ № 7, ет. 2, офис 2, сумата в размер на 400 лева, представляваща направени разноски пред ОС-Варна, за оказана безплатна адвокатска помощ, на основание чл. 38 от ЗАдв.

Определението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3