Решение № 7088 от 17.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7088 гр. София, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.ЕВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20241110124123 по описа за 2024 година

Производството е образувано по иск, предявен от К. З. И., ЕГН **********, със съдебен адрес в ... против „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление в гр. София, район „Красно село”, ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от А.С.А..

Твърди се в исковата молба, че с решение № 15026 от 14.09.2023 г., постановено по гражданско дело № 21365 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, 118-ти състав ответното дружество е осъдено да заплати на К. И. сумата от 2 784 лв., представляваща общо събрани от ищеца, разпределени и преведени в полза на ответника по изпълнително дело № 20088380401976 по описа на ЧСИ М.Б. суми, като получени на отпаднало основание поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение на вземанията, за които е издаден изпълнителен лист от 04.08.2003 г. по гр. д. № 788/2003 г. по описа на СРС, 67 състав.

К. И. претендира, че „Топлофикация София“ ЕАД дължи върху горепосочената сума обезщетение за забава от датата на усвояването на сумата – 04.12.2018 г. до датата на възстановяването й – 31.10.2023 г.

Като излага тези доводи, пълномощникът на ищеца обуславя правния интерес от предявяването на осъдителен иск за сумата от 1 436,12 лв. – мораторна лихва за периода от 04.12.2018 г. до 31.10.2023 г.

С исковата молба ищецът ангажира писмени доказателства.

В съдебно заседание процесуалният представител на К. И. поддържа предявения осъдителен иск и направените доказателствени искания. Не сочи допълнително доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Доводите си за недопустимост на исковата претенция, ответникът основава на невъзможността иск за присъждане на обезщетение за забава, което е акцесорно вземане, да се предяви самостоятелно от иска за присъждане на главницата.

1

По същество, оспорва иска като неоснователен. Отново навежда доводи, че самостоятелното предявяване на иска за заплащане на обезщетение за забава по съществото си представлява искане за допълване на решението, с което съдът се е произнесъл по дължимостта на главното вземане, но депозирано след изтичането на преклузивния срок по чл. 250 от ГПК. Излага съображения, че обезщетението за забава за главница, която представлява дадена парична сума на отпаднало основание, е дължимо от датата на поканата. Сочи, че с погасяването на главното вземане, се погасява и акцесорното такова, по аргумент на разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

С отговора ответникът не прави доказателствени искания.

В съдебно заседание ответното дружество не изпраща законен или договорен представител. Депозира писмено становище, с което заявява, че поддържа възраженията, направени в отговора на исковата молба.

Въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Изпълнително дело № 1976 по описа за 2008 г. на Частен съдебен изпълнител М.Б. е образувано по изпълнителен лист, издаден на 04.08.2003 г. по гражданско дело № 788 по описа за 2003 г. на Софийски районен съд. Взискател по делото е „Топлофикация София“ ЕАД, а длъжник – К. И.. В хода на принудителното изпълнение е събрана и преведена на взискателя сумата от 2 784 лв. Сумата е преведена на „Топлофикация София“ ЕАД, както следва – 104 лв. на 04.12.2018 г., 230 лв. – на 03.01.2019 г., 300 лв. – на 24.01.2019 г., 230 лв. на 28.01.2019 г., 300 лв. – на 28.03.2019 г., 240 лв. – на 25.04.2019 г., 300 лв. – на 05.06.2019 г., 240 лв. – на 24.06.2019 г., 300 лв. – на 26.07.2019 г., 240 лв. – на 21.08.2019 г. и 300 лв. – на 27.09.2019 г.

Гражданско дело № 21365 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, 118-ти състав е образувано по искова молба, предявена от Г. З. И. против „Топлофикация София“ ЕАД.

Предмет на исковата молба е осъдителна претенция за връщане на получена без основание сума в размер на 2 784 лв., представляваща удържани неправомерно и преведени на „Топлофикация София“ ЕАД суми на отпаднало основание. С исковата молба не е предявена претенция за заплащане на обезщетение за забава върху получената без основание сума. С решение № 15026 от 14.09.2023 г., постановено по цитираното дело ответното дружество е осъдено да заплати на К. И. сумата от 2 784 лв., представляваща общо събрани от ищеца, разпределени и преведени в полза на ответника по изпълнително дело № 20088380401976 по описа на ЧСИ М.Б. суми, като получени на отпаднало основание поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение на вземанията. Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила на 18.10.2023 г., а К. И. се е снабдил с изпълнителен лист за присъдените му парични суми вкл. разноските по делото.

По делото липсват писмени доказателства относно датата, на която „Топлофикация София“ ЕАД е заплатила на К. И. сумата, за която е осъдена с решението, постановено по гражданско дело № 21365 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, но страните не спорят, че ответното дружество е направило плащането на 31.10.2020 г.

При така установеното от фактическа страна съдът намира предявеният осъдителен иск за допустим и основателен, предвид следните съображения:

Исковата претенция е допустима. Съдът намира за неоснователни ответниковите доводи, за недопустимост на иска. Бзспорно предмет на настоящия осъдителен иск е акцесорно вземане, а именно вземане за обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение, което е установено с влязъл в законна сила съдебен акт. Фактът, че вземането за мораторна лихва е акцесорно такова, обаче, не го лишва от процесулната възможност да бъде предмет на самостоятелен иск. Действително за ищеца е била налице възможност да 2 заяви искането за обезщетение за забава ведно с главницата в предходно приключило исково производство, включително и чрез искане след подаване на исковата молба до приключване на производството по делото. Ищецът не се е възползвал от тази възможност, независимо от причината за това, но този пропуск не го лишава от правото да претендира закъснителни лихви в отделно дело. В този смисъл, съдът счита, че възраженията на ответника за недопустимост на производството са неоснователни.

Разгледан по същество, искът е частично основателен.

Предмет на исковата претенция е заплащане на обезщетение за забавено изпълнение върху получена без основание от ответоното дружество парична сума. Ищецът претендира обезщетение за забавено изпълнение, равняващо се на законната лихва за периода от датата на неоснователното обогатяване на ответника – 04.12.2018 г. до датата на връщането на сумата в патримониума на ищеца – 31.10.2023 г. Задължението за връщане на дадено при липса на основание, при неосъществено или отпаднало основание възниква от момента на плащането респ. от момента на отпадане на основанието и от този момент става изискуемо, но автоматично не води до забава на длъжника. За да изпадне в забава длъжникът по безсрочното задължение е необходимо той да бъде поканен от кредитора да изпълни, съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Т. е. длъжникът ще изпадне в забава и ще дължи обезщетение от момента, в който е получил поканата на кредитора (в този смисъл решение № 633 от 15.12.2025 г. на САС по в. т. д. № 467/2025 г.).

В конкретния случай К. И. не е отправил до „Топлофикация София“ ЕАД нарочна покана за връщане на сумата от 2 784 лв., събрана по принудителен ред от ищеца, след като вземането за нея на ответното дружество е било погасено по давност. Съдът приема, че такава покана е исковата молба, въз основа на която е образувано гражданско дело № 21365 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, 118 – ти състав, тъй като с нея е заявена претенцията на К. И. за връщане на горепосочената сума. Тази искова молба е получена от „Топлофикация София“ ЕАД на 09.11.2022 г. Следователно ответното дружество дължи обезщетение за забава от следващия ден – 10.11.2022 г. до датата на плащането 31.10.2023 г.

За този период лихвата за забава върху главница в размер на 2 784 лв. се равнява на сумата от 324,86 лв. (триста двадесет и четири лева и осемдесет и шест стотинки), до който размер е основателен предявения иск.

Неоснователен е искането на К. И. за присъждане на законна лихва след датата на подаване на исковата молба, инициирала настоящето дело. Не е дължима законна лихва върху претендираната сума, тъй като е недопустимо начисляването на „лихва върху лихва“.

Не следва да бъде присъждана и лихва върху главницата от 2 784 лв., тъй като тя е платена от ответника преди образуването на настоящето производство, по което обстоятелство страните не спорят.

По гореизложените съображения съдът счита осъдителната искова претенция за частично основателна.

При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, съразмерно на уважената, респ. на отхвърлената част от иска.

Ищецът не е направил разноски, тъй като с определение № 4676 от 28.01.2025 г. е освободен от задължението за заплащане на такива. Представляващият го по делото адвокат Н. К. претендира заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата в размер на 1 200 лв., по отношение на който размер ответникът е направил възражение за прекомерност. Съдът намира последното за основателно, като счита, че с оглед фактическата и правна сложност на делото и неговия материален интерес, следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., което съразмерно на уважената част от иска възлиза на сумата от 90,48 лв.

Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 3 лв., но съдът счита, че следва да му бъде присъдено такова в размер на 100 лв., което съразмерно на отхвърлената част от иска възлиза на сумата от 77,38 лв.

Предвид освобождаването на ищеца от задължението да заплати държавна такса по делото и с оглед частичното уважаване на иска, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса за уважената част от исковата претенция в размер на нормативно установения минимум от 50 лв.

Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление в гр. София, район „Красно село”, ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от А.С.А. да заплати на К. З. И., ЕГН **********, със съдебен адрес в ... сумата от 324,86 лв.

(триста двадесет и четири лева и осемдесет и шест стотинки) с еврова равностойност от 166,10 € (сто шестдесет и шест евро и десет евроцента), представляваща обезщетение за забава, равняващо се на законната лихва върху главница в размер на 2 784 лв., която ответникът е осъден да заплати на ищеца с влязлото в законна сила решение, постановено по гражданско дело № 21365 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, 118-ти състав, за периода от 10.11.2022 г. до 31.10.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до претендирания такъв от 1 436,12 лв. (хиляда четиристотин тридесет и шест лева и дванадесет стотинки), както и за законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.04.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление в гр. София, район „Красно село”, ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от А.С.А. да заплати на адвокат Н. К. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата в размер на 90,48 лв. (деветдесет лева и четиридесет и осем стотинки) с еврова равностойност от 46,26 € (четиридесет и шест евро и двадесет и шест евроцента), като ОТХВЪРЛЯ искането над уважения размер.

ОСЪЖДА К. З. И., ЕГН **********, със съдебен адрес в ... да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление в гр. София, район „Красно село”, ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от А.С.А. сумата от 77,38 лв.