Определение № 1041 от 19.07.2026, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1041 гр. Велико Търново, 19.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ ПОДСЪСТАВ - IVA, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно частно гражданско дело № 20264100500712 по описа за 2026 година

Производство по чл.278 от ГПК ввр. чл.274 ал.1 т.1 ввр. чл.83 ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№6877/04.05.2026г. на М. Й. Й. с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Г.О. ул.“Б.“№ . вх.Б(чрез адв.П. Ив.П. от АК-Хасково - със съдебен адрес: гр.

Хасково, ул.“Македония“№1) против Определение№278/26.03.2026г. по гр.дело№2859/2025г. на ГОРС, с което съдът е освободил частично М. Й. Й. от заплащане на държавна такса до размера от 50.00€, като е указал на М. Й. Й. в едноседмичен срок да внесе по сметка на ГОРС сума в размер на 24.81€, - остатъчно дължима държавна такса по гр.дело№2859/2025г. на ГОРС. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение, тъй като районният съд не бил преценил материалното положение и гражданско състояние. ГОРС не бил изложил мотиви в обжалваното определение, а неправилно е направил извод, че е налице основание само за частично освобождаване от заплащане на държавна такса до размера от 50.00€ във връзка с молбата на ищеца с правно основание чл. 83 ал.2 от ГПК, тъй като съдът е счел, че няма основание за освобождаване на същия от заплащането на целия размер на определената ДТ в общ размер на 74.81€. Отказът на съда да освободи ищеца от заплащане на разноски не кореспондира с фактите и обстоятелствата, установени по делото, и представените писмени доказателства. Месечният приход на Й. бил в размер на МРЗ от 1077.00лв., както и че той дължал и месечна издръжка за малолетното си дете в размер на 153.39€(300.00лв.) и че имал множество кредити, които обстоятелства обуславят невъзможността му да плати следващата се по делото държавна такса в размер на 25.81€. Позовава се на практика на ВКС и на СЕС, съгласно която изискването за заплащане на такси и разноски не следвало да води до невъзможност за ищеца да реализира правата си пред съда, както и че ако в случая, той не бъде освободен от задължението да ги внесе няма да му бъде осигурена ефективна защита на правата му на потребител. С оглед това, отправя молба до въззивния съд да отмени обжалваното определение и да постанови ново, с което да уважи молбата му по чл.83 ал.2 от ГПК за освобождаване от такси и разноски по цялото производство.

Моли да му бъде присъдена сторената ДТ по въззивното обжалване.

Препис от частната жалба не следва да се връчва на ответника, който още не е конституиран 1 като страна в процеса, предвид етапа на развитие на производството.

Великотърновският окръжен съд, след като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Пред ГОРС по гр.дело№2859/2025г. са предявени искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК ввр. чл.26 ал.1 пред.III oт ЗЗД и чл.143 ал.1 ввр. чл.146 ал.1 от ЗЗП за прогласяване нищожността на договорни клаузи(чл.6 ал.1, ал.2) от договор за потребителски кредит от страна на М. Й. Й. против „С.“ООД. С исковата молба е поискано освобождаването му от такси и разноски в производството по делото по предявените обективно кумулативно съединени искове, на основание чл.83 ал.2 от ГПК. Представил е декларация за материално и гражданско състояние, трудов договор, справки от ЦКР на БНБ, решения на СРС.

С Определение№278/26.03.2026г. по гр.дело№2859/2025г. ГОРС е освободил частично М.

Й. Й. от внасяне на дължима ДТ до сумата от 50.00€ и е указал на ищеца в едноседмичен срок да внесе по сметка на ГОРС сумата 24.81€, остатъчно дължима ДТ, като при неизпълнение указанията на съда в срок исковата молба подлежи на връщане.

При тези факти по делото въззивната инстанция прави следните правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в едноседмичния преклузивен срок от надлежно легитимирана страна против подлежащ на обжалване съдебен акт, като е заплатена дължимата за настоящото производство ДТ.

Съгласно чл.83 ал.2 от ГПК, при направено искане за освобождаване от такси и разноски по искови производства, следва да се прецени дали молителят-физическо лице има възможност да изпълни изцяло или частично установеното със закон задължение за внасяне на държавна такса, като се вземат предвид доходите му и тези на неговото семейство, имущественото състояние, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възрастта и други конкретни обстоятелства, относими към искането. При преценката основателността на молбата следва да се вземе предвид не само материално състояние на молителя, но и всички други релевантни обстоятелства. Посочените в чл.83 ал.2 от ГПК предпоставки следва да се удостоверят с декларация за имуществено състояние, за чието достоверност се носи наказателна отговорност, като няма пречка декларираните обстоятелства да се докажат с представени от молителя нарочни доказателства, вкл. и по указания на съда.

От представената от жалбоподателя декларация и доказателствата към нея се установява, че М. Й. Й. е на 29г. и получава труд.възнаграждение в размер на 1077.00лв., както и 12.92лв. за клас прослужено време. Същият няма сключен граждански брак, като е баща на малолетно дете и с влязло в сила решение от 13.03.2025г. е осъден да му заплаща месечна издръжка в размер на 300.00лв. Ищецът не страда от хронично заболявания. Съгласно представената декларация жалбоподателят не получава други доходи, извън трудово си възнаграждение и не притежава недвижимо имущество, автомобили, дялове и акции от търговски дружество, както и парични влогове. От представеното извлечение-справка(от 14.03.2025г.) от ЦКР на БНБ се установява, че за периода: 2021г.-2024г. е изтеглил множество кредити на различна стойност, които се намират в просрочие. При тези фактически данни и с оглед дължимата за производството ДТ, която възлиза на 74.81€, съгласно чл. 69 ал.1 т.1 от ГПК ввр. чл.1 Тарифата за ДТССГПК, съдът намира, че жалбоподателят не е доказал материалното му положение да отрича и да затруднява прекомерно възможността да я внесе. В случая таксата е в сравнително неголям размер, който, съпоставен с получаваното от ищеца през 2025г. трудовото възнаграждение от 1089.92лв. и липсата на данни да 2 са му необходими средства за разходи извън обичайно необходимите, не води до извод за недостиг на финансов ресурс у него за покриване на задължението му по чл.71 и сл. ГПК. Наличието на задължение за изплащане на издръжка в размер на 300.00лв., без да са представени доказателства за изпълнение на това задължение, както и изтеглянето на множество бързи кредити, без да са налице данни и твърдения за какво са използвани усвоените суми и дали те се погасяват, не могат да обосноват извод за липсата на достатъчно средства у ищеца да плати дължимите за производството такси и разноски. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че първоинстанционният съд, при преценка на възможността му да заплати ДТ е съобразил единствено трудоспособната му възраст и доброто му здравословно състояние, което е и задължение на съда - чл. 83 ал.2 т.4, т.6 от ГПК. Първоинстанционният съд е преценил горните обстоятелства в съвкупност с останалите относими към въпроса за възможността на М. Й. Й. да заплаща в производството на ДТ и разноски. Изводите му не се основават само на тях. В случая, предвид предмета на спора - искове за нищожност на договорни клаузи, в хода на производство не се очаква доказването им да налага извършването на разноски от ищеца за свидетели и експертизи, поради което единственото му задължение е да внесе определената от ГОРС от 24.81€(след частичното освобождаване за внасяне на ДТ до 50.00€) и което няма да го лиши от достъп до съд и от възможност за ефективно упражняване правото на защита. Обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди.

Настоящият въззивен съдебен акт няма да премине през касационна проверка, защото не попада в хипотезите, изброени в чл.274 ал.3 от ГПК, както и на основание чл.280 ал.3 т.1, предл.I от ГПК ввр. чл.274 ал.4 oт ГПК.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение№278/26.03.2026г. по гр.дело№2859/2025г. на ГОРС.

Определението е окончателно и неподлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3