Решение № 155 от 15.06.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Монтана, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Таня Живкова при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева в присъствието на прокурора Л. Ил. Й. като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20261600500133 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 45 от 20.02.2026 г., постановено по гр. дело № 1741 по описа за 2025 г. Районен съд-* е осъдил на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ Прокуратурата на РБ да заплати на Е.Б. от гр. * 511,29 евро обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение по ДП № 1352/2019 г. на 02 РУ СДВР *, пр.пр. 28892/2019 г. на СРП, по което ищецът е бил оправдан с постановена присъда по НОХД № 17412/2018 г. на СРС, потвърдена с решение от 20.08.2020 г. по ВНОХД № 1066/2020 г. на СГС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.08.2022 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил предявения иск над уважения размер от 511,29 евро до претендирания размер от 5112,92 евро като неоснователен. С решението е осъдена Прокуратурата да заплати на адвокат П. П. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение от 204,52 евро и на ищеца разноски от 5,11 евро.

Така постановеното решение е обжалвано в осъдителната част от Прокуратурата на РБ като неправилно. Твърди се, че съдът неправилно е приел ищецът да е претърпял вреди над обичайните такива от незаконно 1 обвинение, не е отчел наличието на множество осъждания на ищеца, както и че наказателното производство е приключило в разумен срок, при които доказателства искът за заплащане обезщетение за неимуществени вреди е неоснователен и подлежи на отхвърляне. Иска се от съда да отмени обжалваното решение като отхвърли изцяло иска за заплащане обезщетение за неимуществени вреди, евентуално да намали размера на присъденото такова.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Е.Б., чрез своя пълномощник адв. П. П., с който същата се оспорва като неоснователна. Изтъква, че наличието на минали осъждания е възбудило в него страх, че отново ще бъде осъден ефективно. Освен това неколкократните съдебни заседания му попречили да замине в чужбина да работи, където се намирала и жената, с която живеел на семейни начала. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Е.Б., чрез своя пълномощник обжалва постановеното от РС-* решение в частта, с която искът му е отхвърлен като неоснователен над уважения до предявения размер с твърдения, че определеният от съда размер е несправедлив. Твърди, че поради наличието на предходни осъждания е живял със страха, че ако бъде осъден, то ще влезе в затвора, не можел да спи и взимал хапчета за сън, предписани му от лекар в *. В хода на наказателното производство добросъвестно е изпълнявал процесуалните си задължения, като това му е попречило да замине на работа в чужбина, което е довело до раздяла с приятелката му. Честото пътуване до * му попречило да се грижи за майка си. Твърди, че всички обстоятелства и неотклонното поддържане на обвинението чрез протестиране на първоинстанционната оправдателна присъда обосновават търпени неимуществени вреди, които подлежат на обезвреда чрез адекватно и справедливо обезщетение, каквото присъденото му не е. Иска се отмяна на решението в обжалваната отхвърлителна част и уважаване иска в по-висок размер, ведно с присъждане на разноски.

Окръжен съд-Монтана, като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбите, предвид събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:

Въззивните жалби са допустими като подадени в срок от легитимирани лица, имащи правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт, като по същество и двете са неоснователни. Съображенията за това са следните:

За да постанови своето решение, *ският районен съд приел, че ищецът 2

Е. Б. е привлечен като обвиняем на 24.08.2018 г. за престъпление по чл. 269, ал. 1 НК. На 15.10.2018 г. било образувано НОХД № 17412/2018 г. по описа на СРС въз основа на внесен обвинителен акт срещу Б.. В хода на производството проведени били пет съдебни заседания като на 06.11.2019 г. е обявена присъда, с която Е. Б. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. Срещу присъдата е подаден протест от страна на държавното обвинение и по този повод било образувано ВНОХД № 1066/2020 г. по описа на СГС. След проведено открито съдебно заседание на 20.08.2020 г. с решение въззивният съд потвърдил присъдата. Въз основа на свидетелските показания ЛРС приел, че Б. не е уволнен поради повдигнатото му обвинение. Не било установено същият да е посещавал лекар, който да му е предписал употребата на медикаменти за успокоение. Съдът приел за недоказано и твърдението на ищеца, че воденото наказателно производство било причината за тежкият разрив в отношенията му с жената, с която живял на семейни начала. Въз основа на свидетелските показания било опровергано твърдението му, че не е могъл да се грижи за своята майка. ЛРС приел, че ищецът е могъл свободно да се придвижва, включително да замине за чужбина да полага труд, тъй като по наказателното дело не му е налагана мярка за неотклонение. Приел за установено, че вследствие повдигнатото му обвинение ищецът се притеснявал и не можел да спи заради висящото дело. Нямало данни да е налице негативно отражение върху доброто му име в обществото вследствие на незаконно повдигнатото му обвинение. Съдът отчел, че ищецът е осъждан многократно.

Въз основа на всичко това приел, че обвинението се е отразило на личния живот на ищеца, но не и в твърдения в исковата молба обем, поради което определил обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 1000 лева.

Така постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество решението на ЛРС е и правилно.

Решението е постановено от първостепенния съд при правилно установена, предвид събраните по делото доказателства фактическа обстановка със съответното приложение на материалния закон, като направените фактически и правни изводи, съдържащи се в мотивите изцяло се споделят от въззивния съд, към които препраща с оглед предоставената му от чл. 272 ГПК процесуална възможност.

3

По наведените в двете въззивни жалби доводи МОС намира следното:

Основните доводи на жалбоподателите касаят определянето от съда на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. При иск по чл.

2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ критерии за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди са тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за повече престъпления, дали е взета мярка за неотклонение, продължителността на наказателното преследване срещу ищеца, включително дали същата надхвърля разумните срокове за провеждането му, начинът на развитие на наказателното производство, броят на съдебните инстанции, разгледали делото, дали през времетраенето на процесното наказателно преследване срещу ищеца са били водени и други наказателни производства и какъв е техният изход. От значение е също по какъв начин незаконното наказателно преследване се е отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние, в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, неговото емоционално и психическо състояние и изобщо цялостното отражение на воденото срещу него наказателно преследване върху живота му. Наред с тези обстоятелства следва да се вземат предвид съдебното минало на ищеца, дали обвинението е публично разгласено, както и икономическите условия в страната и жизнения стандарт на населението към периода на увреждането.

В случая Е. Б. е привлечен като обвиняем на 25.06.2018 г. за престъпление по чл. 270 НК. Впоследствие на 24.08.2018 г. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 269, ал. 1 НК. Обвинителният акт срещу него е внесен в СРС на 15.10.2018 г. В хода на производството са разпитани тринадесет свидетели и е приета комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза. Производството е приключило на първа инстанция на 06.11.2019 г., когато с присъда Б. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. Срещу присъдата е подаден протест от прокуратурата, при което е образувано производство пред СГС. Проведено е едно съдебно заседание пред въззивната инстанция, като с решение от 20.08.2020 г. СГС е потвърдил присъдата. От така изложеното е видно, че наказателното преследване е продължило около две години и два месеца, като по разбиране на настоящия съдебен състав, същото е приключило в разумен срок, предвид обема на доказателства, който е събран.

4

Не могат да бъдат споделени доводите на въззивника Е. Б., че наказателното производство е било причината за разпадане на отношенията с приятелката му. Безспорно е установено, че на Б. не е налагана мярка за неотклонение както в хода на досъдебното, така и в хода на съдебното производство. В тази връзка съдът намира, че не следва да бъдат кредитирани показанията на св. С.Г. в частта, в която твърди, че Е. нямало как да замине да работи в чужбина, тъй като се страхувал да не бъде обявен за издирване заради делото. Същият е имал възможност да полага труд и в друга държава, тъй като за него не е имало пречка да пътува извън страната. Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на св. А.А., който посочва, че Е. по собствено желание е напуснал работата на обекта в * и заминал да работи в чужбина, като впоследствие се прибрал в България, защото приятелката му го напуснала. От показанията на същия свидетел се установява още, че Е. се грижил за майка си, което също опровергава твърденията, че наказателното производство му е попречило да полага грижи за своята майка. Като допълнителен аргумент следва да се посочат и показанията на свидетеля С.Г., който заявява, че Е. стоял повече време в *, за да си търси работа. От същия свидетел се установява, че впоследствие Е. започнал работа и полагал труд по време на наказателното производство.

Следователно въззивникът Б. е пребивавал предимно в * с цел да работи, което прави неоснователни твърденията му, че наказателното преследване е било причината той да не полага грижи за своята майка.

От показанията на горепосочените свидетели се установява, че вследствие воденото срещу Е. производство същият не спял спокойно и изпитвал притеснения да не влезе в затвора. Няма данни да е търсил и получил психологическа помощ във връзка с воденото срещу него производство. По делото не са установени трайни и съществени последици за психическото му здраве. Следва да бъде отчетено, че производството пред първата инстанция е приключило с оправдателна присъда, което в известна степен би следвало да е намалило притесненията на Е. Б.. От подадения от прокуратурата протест до постановяване на решението на СГС, е изминал период, по-кратък от една година, през който период е логично Б. да е изпитвал известни притеснения. Независимо от това, следва да се отчете фактът, че Б. е осъждан над двадесет пъти, като видно от справката за съдимост на същия неколкократно е налагано ефективно наказание „лишаване 5 от свобода“. Поради това следва се приеме, че интензитетът на страданията, които е преживял, е значително по-нисък в сравнение с лице, по отношение на което за пръв път е повдигнато обвинение /в този смисъл Решение № 50077 от 16.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 937/2022 г., III г. о., ГК/. По делото няма доказателства наказателното производство да е било публично разгласено.

През 2020 г., когато на практика е настъпил деликтът по отношение на Б., годишният общ доход средно на лице от домакинство е бил 7002 лв. или 583,50 лв. месечно. Посочените данни са общодостъпни на сайта на НСИ.

След съвкупна преценка на всички обстоятелства, имащи отношение към прилагането на горепосочените критерии за справедливост, настоящият съдебен състав намира, че справедливо обезщетение за претърпените от Е. Б. неимуществени вреди, е сумата от 1000 лв. Този размер съответства на действително претърпените вреди и на конкретните икономически условия за живот в страната към датата на увреждането, като същевременно не се допуска обогатяване на увреденото лице.