Решение № 87 от 02.10.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Пазарджик, 02.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. Петров при участието на секретаря Ана Здр. НЕ. като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело № 20235200900218 по описа за 2023 година

Предявени са осъдителни искове от К. Д. А., ЕГН **********, и М. М.

К., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Р., ул. „Б. Н. П.“ № **, чрез адв. Р. М. от **, със съдебен адрес: гр. С., ул. „Ц. А.“ № **, ет. **, срещу „ЗАД ДаллБогг:

Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Изгрев, ж. к. Дианабад, бул. „Г. М. Д.“ № **, за заплащане на сумата о т по 200 000 лева на всеки ищец, представляваща обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на сина им Д. К. А., настъпила на *** г. в резултат на ПТП от *** г. по вина на Р И П, като водач на л. а. М С, рег. № ***, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, ведно със законната лихва от 21.08.2023 г. до окончателното плащане, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Исковете се основават на следните фактически твърдения:

На *** г. около ** часа, на път ** при км. **+**, с посока на движение от гр. М. към ГКПП „Д“, водачът на л. а. М С, рег. № *** Р И П, нарушава правилата за движение по пътищата, като при несъобразена с пътните условия скорост губи контрол над МПС и се удря в спрелия в дясното пътно платно, изчакващ ред за преминаване през светофара за ГКПП т. а. В Ф, рег. № *** и реализира ПТП. Съставен е Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и е образувано досъдебно производство № *** г. на ОДМВР – В. От инцидента тежко е пострадал синът на ищците Д. К. А., пътник в л. а. М С, поради което е откаран в МБАЛ С П АД – В, където на *** г., в резултат на 1 травмите, почива. Подробно излагат търпените от загубата на **годишния си син неимуществени вреди - болки, страдания и изобщо негативни психологични емоции. Твърдят, че виновен за инцидента е водачът на М, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество. Сочи се, че на 21.08.2023 г. е отправена претенция до застрахователя, като до настоящия момент (подаване на ИМ) не е определено застрахователно обезщетение. Претендират законна лихва от датата на уведомяването – 21.08.2023 г., съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ. Молят за уважаване на исковете с присъждане на адв. възнаграждение.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът, чрез юрисконсулт П. Н., е подал отговор на исковата молба. Счита исковата молба за нередовна, тъй като липсвали детайли по механизма на ПТП, не са посочени конкретни обстоятелства в подкрепа на твърдяната дълбока и емоционална връзка между починалия и родителите му, както и липсва банкова сметка по чл. 127, ал. 4 от ГПК. Не се спори, че е налице валидно застрахователно правоотношение с водача Р И П към датата на процесното ПТП. Въпреки доводите на ответника, че при произнасяне на съда с решение, предвид липсата на реквизита по чл.

236, ал. 1, т. 7 от ГПК (банкова сметка), същото „би било неправилно, поради угрозата от неговата нищожност“, заявява, че предявеният иск е допустим. По същество счита, че претенциите на ищците са изцяло неоснователни. Моли за присъждане на направените разноски, вкл. тези в заповедното производство (искът не е по чл. 422 от ГПК, а по чл. 432 от КЗ). Излага се, че липсва виновно противоправно поведение от страна на водача Р П. Твърди се, че вредите на ищците не са доказани, тъй като само съществуването на роднинска връзка между починалия и ищците не доказва претърпените от последните неимуществени вреди. Твърди се, че те не са живели в едно домакинство и не са поддържали връзка помежду си. Навежда се възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като в момента на инцидента е пътувал без поставен предпазен колан – чл. 137а от ЗДвП. Възразява се и по прекомерността на поисканото обезщетение, като неотговарящо на принципа на справедливостта. Моли за отхвърляне на исковете с присъждане на разноски.

В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е подадена допълнителна искова молба, в която се оспорват възраженията на ответника.

Не е подаден допълнителен отговор на ДИМ.

По допустимостта на производството:

Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищците за претърпени вреди от деликт и застрахована гражданска отговорност на делинквента при ответника-застрахователно дружество.

2

Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.

Съдът счита, че в случая претенцията на ищците за присъждане на законната лихва представлява последица от евентуалното уважаване на исковете за обезщетение и не се предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД и затова ищците не са длъжни да сочат размер на търсената лихва.

Съдът приема, че надлежно е упражнено правото на иск, доколкото ищците са провели описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред застрахователя, като са го сезирали с искане за заплащане на обезщетение на 21.08.2023 г., респ. и до момента не е определено такова, като е изтекъл и тримесечният срок за това. Исковата молба е предявена на 30.11.2023 г., т. е. след изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ.

Съдът е изискал информация относно хода на наказателното производство, съответно с писмо вх. № 11199/12.12.2023 г. ОП – В го уведомява, че по прокурорска преписка № *** г. във връзка с ДП № ЗМ *** г. на ОДМВР – В няма лице, привлечено в качеството на обвиняем, с което следва да се приеме, че липсват процесуални пречки за разглеждане на делото.

Не представлява нередовност на исковата молба непосочването на банкова сметка, видно от разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ГПК.

Съдът приема от фактическа страна следното:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между ответника и Р И П е сключена застраховка „ГО на автомобилистите“, валидна към датата на процесното ПТП, както и че ищците са провели описаната в чл. 498, ал. 1 и ал.

3 от КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред застрахователя, като са го сезирали с искане за заплащане на обезщетение на 21.08.2023 г., респ. и до момента не е определено такова, като е изтекъл и тримесечният срок за това.

От събраните гласни доказателства се установява следното:

Свидетелят В Я Х, съпруг на дъщерята на ищеца, дава показания, че познава много добре семейството на К. А. от ** г., зет е на К., съпруг на сестрата на пострадалия Д А.. Отношенията в семейството счита за много добри. Когато Д не бил все още семеен заминал за Г. да работи и по него време се запознал с бъдещата си жена Р След това им се родило първото дете – К..

Има общо две деца. Д бил по работа в Г. за 6 месеца, а в А за 3. През останалото време си е бил при родителите и семейството. Всички заедно живеят в четири етажна къща. Свидетелят излага, че не е присъствал на караници в семейството. Твърди, че именно той е съобщил за инцидента на ищците, но децата на Д и до момента не знаят, че баща им е починал. Заявява, че ищецът К. все още се държи, непоказвайки болката си, но твърди, че жена 3 му М. е много зле от загубата на сина им. Била в И по работа.

Свидетелят С. Т. Б. дава показания, че познава семейството на ищците много добре, тъй като са непосредствени съседи. Познава ищеца от дете.

Счита семейството за много работливо и добро. Всички живеели в една къща.

М. често била по чужбина по работа, а К. си живеел и работел в Б. Когато била извън Б, всяка вечер М. се обаждала по телефона на семейството си, изпращала подаръци на внуците и т. н. К. в началото си поплаквал, но сега се опитвал да не показва мъката си. Излага, че М. от около 15-16 години е по работа в чужбина, някой път за 6 месеца, друг път за 5.

По делото е приложен съставен от служител при ОДМВР - В Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ***/*** г.

Прието е удостоверение за родствени връзки на Д К А., видно от което същият е роден на **** г., а ищците са негови родители. Представен е и препис от акт за смърт на Д А., починал на *** г.

От заключението по допуснатата съдебномедицинска експертиза, изготвено от вещото лице д-р П. М., прието от съда за компетентно изготвено, обосновано и пълно, се установява следното:

В резултат на процесното ПТП от *** г. пострадалият Д А. е получил съчетана травма на главата, гръдния кош, корема и крайниците, вътремозъчен кръвоизлив, оток на мозъка, контузия на белите дробове, счупване на таза в областта на дясна хълбочна кост, счупвания на костите на дясна подбедрица и т. н. Причина за смъртта му е описаната съчетана травма на главата, гръдния кош, корема и крайниците, които са предизвикали травматичен шок, като съществена роля има закритата черепно-мозъчна травма. Експертът прави извод, че пострадалият е пътувал без поставен предпазен колан, тъй като липсват характерни за т. нар. „коланна травма“ лентовидни кръвонасядания и охлузвания по хода на лентите на триточковия обезопасителен механизъм.

Сочи се, че при поставен колан уврежданията на главата биха имали друг характер /по механизма на „камшичен удар“/, но уврежданията на долните крайници не зависят от наличието на поставен предпазен колан или не. Като обобщение излага, че при установената скорост на движение на автомобила и при тези деформации, дори пострадалият да е бил с поставен предпазен колан, изходът отново е щял да бъде летален /смъртоносен/.

О т заключението по допуснатата съдебноавтотехническа експертиза, изготвено от вещото лице инж. В. Ф., прието от съда за компетентно изготвено, обосновано и пълно, се установява следното:

На *** г., след залез на слънцето и преди настъпване на гражданския здрач, около ** часа, на гл. път ***** км **+** в посока към Д е настъпило ПТП, при което микробус марка „****“, управляван от водача Р И П с 4 прикачено към микробуса ремарке, движейки се със скорост от около 92 км/ч се блъснал в задната част на полуремарке „Ш“, прикачено към седлови влекач марка „В Ф“, собственост на „В Т“ ЕООД, който изчаквал на редица за преминаване през Д с включени аварийни светлини. В района на инцидента платното за движение се състои от две еднопосочни платна – дясно и ляво, разделени от двойка мантинели и зелена разделителна ивица между тях.

Произшествието е настъпило върху дясната лента на пътния участък, който е прав, хоризонтален със суха асфалтова настилка. Видимостта е била добра. В л. а. М С на първия ред задни седалки отляво, зад водача, е пътувал пострадалия Д К А..

Преди Д е била създадена организация на движението за предварително паркиране/спиране на товарните тежки композиции, където да изчакват ред за преминаване през моста, като зоната е била сигнализирана с пътен знак.

Отбелязва се, че преди л. а. М С са се движили две МПС – лек и товарен автомобили, които, наближавайки седловия влекач „В Ф“, са го заобиколили вляво и са продължили по свободната лява пътна лента.

Автомобилът М С по неизвестни причини продължил движението си направо, а водачът не реагирал на спиране или намаляване на скоростта и се блъснал челно в задната част на прикаченото полуремарке „Ш“. На местопроизшествието е установено, че липсват спирачни следи. В резултат на високата скорост настъпил масивен удар с голяма кинетична енергия, концентрирана в предната част, при което автомобилът се внедрил под задната част на полуремаркето със застъпване на контактните площи до 1,60 метра. По М настъпили непоправими разрушения, изразяващи се в значителни пластични деформация по цялото купе външно видими, пластични деформации и преместване на състави от интериора на купето отпред назад, откъсване на състави – врата отдясно и отляво, детайли и липсващи такива.

От техническа гледна точка, причините за настъпване на ПТП са от субективен характер – водачът е загубил контрол над управлението на автомобила поради отклонение на вниманието с други действия. Водачът е имал техническата възможност да наблюдава пътната обстановка пред себе си и в случай на необходимост или опасност за движението да намали скоростта, да спре или да извърши друга маневра.