Определение № 50333 от 08.12.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 50333 гр. София, 08.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20241110123036 по описа за 2024 година намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК:

Ищците Ц. И. Ц. (първи ищец), И. Ц. Ц. (втори ищец) и В. Ц. Ц. (трети ищец) са предявили срещу ответниците Г. Л. П. (първи ответник) С. П. А.

(втори ответник), Я. Д. А. (трети ответник) и К. С. А. (четвърти ответник) положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС, за признаване правото им на собственост, при квоти 4/6 части за първия ищец и по 1/6 част за втория и третия ищец, върху недвижим имот, представляващ новообразуван урегулиран поземлен имот (УПИ) с идентификатор /номер/, с площ от 326 кв.м., находящ се на /адрес/, при съседи: имоти с идентификатор /номер/ г. на СГКК за изменение на Кадастралната карта и кадастралните регистри.

Ищците твърдят, че съгласно нотариален акт от 1970 г. техният наследодател Е. Н. Ц.а, съпруга на първия ищец и майка на втория и третия, е била призната за собственик по давностно владение на неурегулирано празно място с пространство от 600 кв. м. в землището на Драгалевци – София, местност „Кръстова вада“. Поддържат, че на 23.12.2022 г., въз основа на горния акт, първият ищец и Е. Ц.а са били признати за собственици на поземлен имот с идентификатор /номер/ (имот 1024), с площ по скица от 634 кв.м. и административен адрес в г/адрес/, който е идентичен, съгласно скица, с имота по нотариалния акт от 1970 г. Сочат, че Е. Ц.а е починала на 19.07.2023 г., като е оставила свои наследници по закон тримата ищци. Излагат твърдения, че в края на 2022 г. техният наследодател е получила уведомление, като заинтересовано лице, че в администрацията на район „Триадица“ е постъпила молба – декларация за от 14.09.2022 г., чрез която се е искало признаване на правото на собственост върху реална част от имот 1024, като са 1 представили за сведение и двата нотариални акта, споменати по - горе.

Излагат, че в началото на 2024 г. са намерили в пощенската кутия на втория ищец уведомление от 16.11.2023 г., с което и тримата ищци са били уведомени за приет проект за изменение на кадастралната карта и кадастрални регистри на поземлен имот 1024, с площ по скица от 634 кв.м. Посочват, че след изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри за поземлен имот 1024, в последния е нанесен поземлен имот /номер/ (имот 2895), съгласно нотариален акт от 08.03.2023 г., за собственост върху недвижим имот, придобит по давност от първия и втория ответници Поддържат, че по този начин от имот 1024 са били обособени два имота – имот 2895 с площ от 326 кв.м., със собственици първия и втория ответници и имот /номер/ (имот 2894) с площ от 308 кв.м., собствен на първия ищец и наследодателя Е. Ц.а.

Подчертават, че с нотариален акт от 05.12.2023 г. вторият и третият ответници са дарили на четвъртия ответник 1/4 идеална част от имот 2895. Твърдят, че владеят и ползват целия имот 1024 с обща площ по скица от 634 кв.м., като този имот е бил ограден преди повече от 40-50 години от техния наследодател и първия ответник, като оградата не е местена до датата на исковата молба, а всяка година ищците почистват и поддържат имота, поправят оградата и кастрят клоните на дърветата в него. Поддържат, че техния наследодател, а след нейната смърт и останалите ищци са заплащала данъци за този имот още от момента на придобИ.ето му през 1970 г. до момента. Излагат доводи, че към владението на техния наследодател се е присъединил и първия ответник от придобИ.ето на имота през 1970 г. до датата на исковата молба. По изложените съображения ищците искат от съда признаване правото им на собственост върху недвижим имот, представляващ поземлен имот 2895, с площ от 326 кв.м., находящ се на /адрес/, при съседи: имоти с идентификатор /номер/ г. на СГКК за изменение на Кадастралната карта и кадастралните регистри.

В срока за отговор на исковата молба ответницата Г. Л. П. оспорва допустимостта и основателността на предявените искове. Твърди, че с Решение № 45 по Протокол № 24 от 30.03.2001 г. на Столична община е променен регулационния план и да процедирани улици в местността, в която се намира процесния имот. Поддържа, че е живяла в непосредствена близост до процесния недвижим имот и заедно с втория ответник са го завладели, като никога не е виждала някой да се грижи за този имот като чисти храсти, дръвчета, поставя и поддържа ограда, и изобщо да се афишира като собственик. Сочи, че нейните роднини и съседи също не са знаели кой е собственик, а след като неин дядо е оспорил уличната регулация заедно с други съседи, всички са били учудени защо никой от двора, където се намира процесния имот, не е подал жалба или сигнал срещу Столична община, предвид обстоятелството, че улиците са отнемали голяма част от имота, за 2 който ищците твърдят, че са собственици. Излага твърдения, че предвижданията на Столична община за улиците, касаещи границите на ответниците през 2001 г. не са влезли в сила, за разлика от частите, касаещи улиците в поземлен имот 805. Посочва, че от момента, в който са завладели частта от имота, която не попада в уличната регулация, са го оградили и почистили, като са подали заявление до район „Триадица“ за премахване и кастрене на дървесна растителност. Допълва, че на 29.04.2024 г., с втория ответник са подали заявление в Направление „Архитектура и градоустройство“ на Столична община във връзка със стартиране на процедура за изготвяне на ПУП – ПРЗ за имота. Твърди, че празното дворно място от 324 кв.м. за което е издаден нотариалния акт представлява част от имота от около 600 кв.м., за който ищците твърдят, че е издаден нотариалния акт от 1970 г. Поддържа, че са станали собственици на имота като са го владели за период от 15-20 години. Сочи, че през 1995 г. владеният процесен имот 2895 е бил възстановен на собственика от Общинска служба по земеделие и гори „Овча купел“.

Ответникът С. П. А. оспорва ищцовите претенции с твърдения за недопустимост и евентуално неоснователност на исковете, с твърдения, че при предходната и действаща регулация, както и наличието на посочените от първата ответница за промЯ. на регулационния план и процедирани улици в местността, където се намира и процесния имот, като това се е случило след анализ на собствеността и на обективните предпоставки за промЯ.та в квартала. Твърди също, че заедно с първата ответница за завладели процесния имот 2895, като никой не се грижил за този имот през последните години.

Поддържа, че съседите също не знаят кой е бил собственик на имота, както и че след завладяването на частта от имота, която не попада в уличната регулация, заедно с първата ответница са го оградили и разчистили, а също и е подал заявление до район „Триадица“ за премахване и кастрене на дървестна и храстова растителност. Сочи, че са стартирали процедура за изготвяне на ПУП – ПРЗ за имота и на 29.04.2024 г. са регистрирали заявление в НАГ-СО.

Излага, че при извършена проверка през 2012 г. е установил, че предвидената улична регулация не е приложена и отчуждителните процедури не са проведени, но същевременно по отношение на поземлен имот 805, заповедта, като необжалвана, е влязла в сила относно над 300 кв.м., отредени за улици.

Уточнява, че дворното място, за което са се снабдили с нотариален акт представлява част от целия поземлен имот от около 600 кв.м., като са владели това място в продължение на последните 15-20 години. Излага твърдения, че в последните 40 години никой от претендиращите ищци или техния наследодател не е ходил в имота. Оспорва наследодателят на ищците и лицето, придобило собствеността върху имота през 1970 г. да са едно и също лице, 3 доколкото в нотариалния акт от 1970 г. няма посочен ЕГН на лицето, признато за собственик. Сочи, че имотът е бил възстановен през 1995 г. с решение на поземлената комисия и от този момент наследодателят на ищците не бил собственик на този имот. Излага твърдения за извършена кражба на оградата на имота, непосредствено след среща с единия от ищците, за което бил сезирал компетентните органи на 04 РУ – София.

Ответницата Я. Д. А. оспорва предявените искове, като неоснователни с доводи, че при дарението на идеална част от имота е била извършена проверка от нотариуса, при която е установено, че имотът е бил реституиран на И.Г.С. през 1995 г., който не е бил въведен във владение в него. Поддържа, че съпругът й С. А. и първата ответница са владели непрекъснато и категорично частта от 326 кв.м. Сочи, че преди да придобият дворното място по давност, за последното е имало нотариален акт от 1970 г. за придобИ.е по давност от Е. Н.

Ц.а, като към онзи момент земята е била държавна собственост, което обстоятелство било видно от реституционната преписка. Излага твърдения, че е възложила на неучастващо по делото лице да заснеме оградата на имот с идентификатор /номер/. Оспорва правото на собственост, което Е. Н. Ц.а е притежавала приживе, с доводи за реституция на имота в полза на неучастващото по делото лице С. през 1995 г., на когото бил записан имота в разписните листове. Оспорва и идентичността на лицето, отразено в нотариалния акт от 1970 г. и Е. Н. Ц.а, доколкото в горния акт нямало посочване на ЕГН. Подчертава, че С. или Е. Ц.а никога не са идвали в имота, не са претендирали правото си на собственост и не са поставяли огради.

Оспорва и твърденията на ищците, че са плащали данъци за имота..

Ответницата К. С. А. оспорва предявените искове по основание и размер с твърдения, че черпи правата си за собственост върху идеална част от имота от нотариален акт за дарение от родителите й, при съставянето на който е била извършена проверка от нотариуса. Допълнително поддържа, че имотът е бил реституиран на И.Г.С. през 1995 г. с решение на ОС „Земеделие“ – София, като горното лице не е било въвеждано във владение в имота и не е имал претенции към собствеността. Сочи, че площта от 326 кв.м. от имота е била владЯ. непрекъснато и категорично от нейния баща и от първия ответник.

Излага твърдения, че нито лицето, в чиято полза е било решението за реституция на имота, нито наследодателката на ищците са идвали в имота след 1995 г., когато е влязло в сила решението по реституцията, както и че никое от тези лица не е поставяло огради. Оспорва нотариалните актове, по силата на които ищците се легитимират като собственици, както и твърденията им да са владели процесния имот.

С оглед разпоредбата на чл. 154 ГПК в тежест на ищците по предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК е да 4 установят правото си на собственост върху описания имот, придобит на наведеното основание – придобивна давност, като докажат, че са упражнявали в продължение на 10 години непрекъснато, спокойно и явно фактическа власт върху имота с намерение да го своят.

Страните са представили към исковата молба и отговорите на исковата молба писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор. Следва да бъде допуснато изслушването на съдебно – техническа експертиза със задачите, поставени в исковата молба. Двете страни са направили искане за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на по двама свидетели при режим на довеждане, което цели установяване на относими обстоятелства и следва да бъде уважено.

Съдът констатира разлика между посочените в исковата молба първи пет цифри от идентификатора на имот /номер/ и първите пет цифри на след това посочените идентификатори (68134), като следва да укаже на ищците да посочат дали изписването на различни идентификатори на имоти намиращи се в границите на гр. София се дължи на техническа грешка или поддържат така посочения идентификатор.

Съдът констатира, че посоченият като приложен към отговора на исковата молба на ответницата Я. А. документ не се намира приложен към горния отговор, поради което на ответницата следва да се укаже да представи въпросния документ най – късно до първото по делото открито съдебно заседание с препис за насрещната страна.