Решение № 7346 от 22.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7346 гр. София, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АДЕ.НА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕ.НА ЯН. В.А като разгледа докладваното от АДЕ.НА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20231110148147 по описа за 2023 година

При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210, ал.1 ГПК) са предявени положителни установителни искове по чл.422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.7,т.1, буква”б” от Регламент (ЕС) 261/2004 и по чл.86,ал.1 ЗЗД.

С исковата молба ищецът Е. К. е предявил установителни искове да бъде признато със сила на присъдено нещо, че ответникът му дължи следните суми : 250 евро , представляващи обезщетение по регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г. за закъснял полет № FB6881 по направление Варна-Тел Авив на 12.09.2018г. , закъснението по който е било повече от три часа, и 102,15 лв , представляващи мораторна лихва за периода от 20.08.2019г. до 06.09.2021г. , заедно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на зявлението по чл.410 ГПК 13.09.2021г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д.

№ 53280/2021г. по описа на СРС,68 състав, срещу която е предявено възражение по чл.414,ал.1 ГПК от длъжника (ответник в настоящото исково производство).

В хода на съдебното призводство пълномощниците на ищеца поддържат исковете.

При устните състезания в заседанието на 22.03.2024г. пълномощник на ищеца е пледирал за уважаване на исковете. Доводи за основателността им са посочени и в представената на 25.03.2024г. писмена защита от адвоката на ищеца.

Ответникът Б.Е.АД не е представил отговор на исковата молба в срока по чл.131,ал.1 ГПК , който е изтекъл на 13.10.2023г. , тъй като преписите от исковата молба и от приложенията към нея са му връчени на 13.09.2023г. видно от приложената по делото 1 призовка.

С писмено становище , озаглавено „отговор” , заведено в СРС с входящ №314653/06.11.2023г. юрисконсулт на ответника е оспорил исковете, но с протоколно определение, постановено в заседанието на 29.11.2023г. , е ОСТАВЕНО БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ на основание чл.133 ГПК това становище като депозирано след изтичане на срока по чл.131,ал.1 ГПК.

В заседанието на 22.03.2024г. , в което е даден ход по същество на делото, не е присъствал представител на ответника.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК намира за установено следното :

Относно допустимостта на исковете :

Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.

За ищеца е налице правен интерес от предяваването им, тъй като това е негово задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. № 53280/2021г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1 ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е установителен , а не осъдителен.

Относно наличието на представителната власт на пълномощниците на заявителя в заповедното производство (ищец по настоящото исково дело), включително относно действителността на представеното пълномощно , е налице произнасяне на въззивния съдеблен състав с въззивно определение № 2128/14.03.2022г. по ч.гр.д. № 2364/2022г. на СГС , ЧЖ-VІ-Е състав , с което е ОТМЕНЕНО определението № 3881/14.02.2022г. на СРС, 68 състав за ПРЕКРАТЯВАНЕ на заповедното гр.д. № 53280/2021г. поради недоказаност на представителната власт на адвоката на заявителя с оглед представянето на ненадлежно пълномощно. Това определение на СГС е задължително за първоинстанционния състав с оглед изричната разпоредба на чл.278,ал.3 ГПК, който е изпълнил указанията на СГС с цитираното въззивно определение да продължи разглеждането на съдебното производство по заявлението по чл.410 ГПК чрез извършването на следващите процесуални действия.

Относно основателността на исковете :

Предявените искове са ОСНОВАТЕЛНИ.

Ответникът не е оспорил , че ищцата е закупила самолетен билет за полет № FB 6881 по направление Варна –Тел Авив на 12.09.2018г., както и , че този полет е осъществен със закъснение повече от три часа. По делото не е спорно и, че разстоянието на полета е било до 1 500 км.

По дебото не са представени надлежни доказателства за закъсняване на конкретния полет поради извънредни обстоятелства по смисъла на чл.5, т.3 от регламент № 261/2004г.

2

Следователно за ищеца е възникнало твърдяното в исковата молба вземане по чл.7,т.1, буква”б” от Регламент (ЕС) 261/2004 срещу ответника за заплащане на обезщетение за закъснял полет

№ F B 6881 по направление Варна–Тел Авив на

12.09.2018г.,, в размер на 250 евро.

Възраженията на ответника са предявени след изтичането на срока по чл.131,ал.1 ГПК , поради което с оглед чл.133 ГПК са преклудирани и не следва да бъдат разгледани.

Въпреки това следва да се отбележи , че тези възражения касаят само изправността на ищеца като пътник относно явяването му за осъществяване на полета. Това възражение е бланкетно и неконкретизирано, доколкото не се посочва ищецът да е закъснял за процесния полет или по друг начин да е нарушил задълженията си на пътник. Ответникът не е изпълнил задължението по чл.190 ГПК , което му е възложено с протоколно определение в заседанието на 29.11.2023г. по искане на ищеца , и не е представил по делото списък на всички пасажери , допуснати до борда на полет № F B 6881 по направление Варна –Тел Авив на 12.09.2018г. , като е неговият пълномощник е посочил в писмено становище от 11.12.2023г. , че данните от този списък са унищожени според изискванията на чл.42б, ал.2 , т.18 ЗДАНС и Приложение № 1 към Регламент (ЕС) № 1321/2014от 26.11.2014г.

Същественото е , че по делото няма нито твърдения , нито доказателства ищецът да е закъснял за прецесния полет. По делото няма спор , че полетът е осъществен и ищецът като пътник е бил на борда на самолета като всички останали пътници. Няма нито твърдения, нито доказателства закъснението на полета да се намира в каквато и да е причинна връзка с поведението на ищеца като пътник преди или по време на процесния полет.

Доколкото претендираното от ищцата вземане е възникнало , предявеният установителен иск по чл.422 ГПК във връзак с чл.7,т.1, буква”б” от Регламент (ЕС) 261/2004 е основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло.

Основателен е и акцесорният иск по чл.422 ГПК във връзка с чл.86,ал.1 ЗЗД за мораторната лихва върху главницата за процесния перио от 20.08.2019г. (когато е предявена извънсъдебната покана от ищеца до ответника за плащане на дължимото обезщетение, представена с исковата молба заедно с превод на български език-б.с.) до 06.09.2021г. , чийто размер, определен по реда на чл .162 ГПК , е 102,15 лв (изчислен според левовата равностойност на обезщетението – 488,96 лв). Тази сума следва да бъде присъдена на ищеца , доколкото няма доказателства да е платена от ответника.

Установителният иск по чл.422 ГПК във връзка с чл.86,ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.

Относно разноските по делото :

На ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски по делото платената държавна такса (75 лв) и адвокатско възнаграждение (400 лв).

Възражението на ответната страна за прекомерност на платения от ищеца адвокатски хонорар е неонователно и следва да бъде отхвърлено, защото в конкретния случай не е налице хипотезата на чл.78,ал.5 ГПК, тъй като не е налице прекомерност на платеното 3 адвокатско възнаграждение , тъй като уговорения и платен хонорар от 400 лв не надвишава размера на полагащото се адвокатско възнаграждение съгласно чл.7,ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004г. на ВАС, който е 400 лв.

На ответника не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като исковете са уважени изцяло.

С оглед изрично постановеното в мотивите и в диспозитива на т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС с настоящото съдебно решение следва да бъдат определен и окончателния размер на разноските в заповедното производство, като бъдат осъдени страните да ги заплатят.

На ищеца (заявител в заповедното производство) следва да бъдат присъдени разноските, направени от него в заповедното производство – платената държавна такса (25 лв), както и адвокатско възнаграждение (300 лв), присъдени му със заповедта по чл.410 ГПК , а също и платената държавна такса за предявяване на частна жалба до СГС (15 лв). .

Ответникът (длъжник в заповедното производство) не е извършил разходи по заповедното дело, а и претенцията срещу него е уважена изцяло.

Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК, че Б.Е.АД, ЕИК: **** гр.София,бул. „***, дължи на Е. К., роден на **********г. , гражданин на Израел, със съдебен адрес : град София, ул. *** , чрез Адвокатско дружество „ В. и партньори” , чрез адв. К. В., следните суми : 250 евро (двеста и петдесет евро), представляващи обезщетение по регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г. за закъснял полет № FB6881 по направление Варна-Тел Авив на 12.09.2018г. , закъснението по който е било повече от три часа, и 102,15 лв (сто и два лева и петнадесет стотинки), представляващи мораторна лихва за периода от 20.08.2019г. до 06.09.2021г. , заедно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на зявлението по чл.410 ГПК - 13.09.2021г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 53280/2021г. по описа на СРС,68 състав.

ОСЪЖДА Б.Е.АД, ЕИК: **** гр.София,бул. „***, ДА ЗАПЛАТИ на Е. К., роден на **********г. , гражданин на Израел, със съдебен адрес : град София, ул. *** , чрез Адвокатско дружество „ В. и партньори” , чрез адв. К. В., следните суми: 475 лева (четиристотин седемдесет и пет лева), представляващи направените от ищеца разноски по настоящото исково производство– платените държавна такса за предявяване на исковата молба и адвокатско възнаграждение (чл.78,ал.1 ГПК), и 340 лева (триста и четиридесет лева), представляващи направените от ищеца разноски по заповедното 4 производство по гр.д. № 53280/202г. по описа на СРС,68 състав – платените държавни такси за предявяване на заявлението по чл.410 ГПК и частна жалба и адвокатско възнаграждение (т.12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС).

Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5