Решение № 661 от 07.04.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 661 гр. Варна , 06.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на осми март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мая Недкова

Членове:

Константин Д. Иванов мл.с. Ивалена О. Димитрова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20203100503667 по описа за 2020 година

Производството е образувано по въззивни жалби на Б. К. П. и С. М. С., двамата от гр.

Варна, подадени с обща жалба, срещу Решение № 3566/29.07.2020 год., постановено по гр. дело № 17774/2019 год. по описа на РС-Варна, с което въззивниците Б. К. П. и С. М. С., двамата от гр. Варна са осъдени да заплатят разделно на Д. Г. Х. от гр. Варна следните суми:

1) сумата в размер на 350, 00 лв. (всеки ответник по 175, 00 лева), представляваща неплатена наемна вноска за месец август 2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, дължими по договор за наем от 11.09.2017 год.;

2) сумата в размер на 250, 00 лв. (всеки ответник по 125, 00 лева), представляваща заплатени от ищцата разходи за потребена от ответниците вода за период от 28.02.2018г. до 08.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и сумата в размер на 416, 24 лв.

(всеки ответник по 208, 12 лева), представляваща незаплатени от ответниците разходи за потребена вода за периода от 08.11.2018г. до 01.09.2019г., дължими по договор за наем от 11.09.2017 год.;

3) сумата в размер на 231, 18 лева (всеки ответник по 115, 59 лева) представляваща заплатени от ищцата разходи за топлинна енергия за период от 29.03.2019г. до 30.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, дължими по договор за наем от 11.09.2017 г.;

4) сумата в размер на 107, 39 лева (всеки ответник по 53, 69 лева), представляваща неизплатено задължение от ответниците за поддържане на общите части на сградата за периода от 12.2017 г. до 31.08.2019 г., дължими по договор за наем от 11.09.2017 год.

1

В жалбите са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при непълнота на доказателствата и допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че не са обсъдени събраните по делото доказателства и въз основа на тях не са направени каквито и да са правни изводи. Считат, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че въззивниците (наематели по договора за наем) са опразнили жилището през месец декември 2018 год. и са предали ключа на съпруга на ищцата – наемодателка по договора за наем, без каквото и да било противопоставяне от нейна страна, при което към него момент страните по договора са били наясно, че отношенията им приключват и са били съгласни с това. Предвид прекратяване на облигационната връзка въззивниците не дължат никакви суми на ищцата за процесния период – нито за наем, нито разходите по повод обичайното ползване на вещта – разходи за електричество, вода, парно отопление и за поддържане и управление на общите части на сградата, в която се намира жилището, поради което и изводите на първоинстанционния съд в обратен смисъл са неправилни.

Отправено е искане за отмяна на решението и за присъждане на разноските за двете инстанции.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна Д. Г. Х. от гр. Варна (ищца по предявените искове), чрез процесуален представител, оспорва жалбите, счита решението за правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на сторените разноски.

О т Б. К. П. и С. М. С., двамата от гр. Варна е подадена и частна жалба срещу Определение № 262508/26.10.2020 год. постановено по гр. дело № 17774/2019 год. на РСВарна, поправено с Определение (без номер) от 03.11.2020 год. по същото гр. дело № 17774/2019 год. на РС-Варна, с което на основание чл. 77 ГПК ищцата Д. Г. Х. от гр. Варна е осъдена да заплати в полза на държавата по сметка на РС-Варна сума от 95, 81 лева, съставляваща разликата до пълния размер на дължимата държавна такса за предявените искове.

В частната жалба са наведени оплаквания, че определението е незаконосъобразно, като се настоява за отмяната му. Жалбоподателите излагат, че предявените против тях искове неправилно са били уважени и в случай, че решението, което са обжалвали с подадената въззивна жалба бъде отменено, ще отпадне и отговорността им за разноските по делото.

Отговор на частната жалба не е подаден.

В съдебно заседание въззивниците, чрез процесуалния си представител, поддържат въззивните си жалби и настояват да бъдат уважени. Поддържат и частната си жалба.

В съдебно заседание въззиваемата, чрез процесуален представител, оспорва въззивните жалби, счита обжалваното решение за правилно и настоява да бъде потвърдено, претендира присъждане на разноски.

Съдът съобрази следното:

Предявени са искове по чл. 232, ал. 2 ЗЗД.

В исковата молба си молба ищцата Д. Г. Х. от гр. Варна навежда следните твърдения:

На 11.09.2017 год. сключила с ответниците С. М. С. и Б. К. П. договор за наем, съгласно който ищцата е предоставила на двамата ответници за срок от една година, считано от сключването на договора, ползването на апартамент, находящ се в гр. Варна, ж. к. Младост, бл. 103, вх. 1, ет. 3, при уговорена месечна наемна цена от 350 лева. Държането на вещта е 2 предадено на двамата ответници с приемо- предавателен протокол от дата 11.09.2017 год. В деня на сключване на договора ответнициите заплатили депозит в размер на един месечен наем – 350 лева. След изтичане на срока на договора (11.09.2018 год.) ответниците продължили ползването на апартамента със съгласието и без противопоставянето на ищцата до 01.09.2019 г. включително. Ищцата твърди, че за месеците юли и август ответниците не с а и́ заплатили дължимия наем; с внесения при сключването на договора депозит от 350 лева е прихванат дължимият наем за месец юли 2019 г. , като ответниците дължат наема за месец август 2019 год. в размер на сумата от 350 лева. Твърди се още, че за периода от 28.02.2018 г. до 01.09.2019 г. ответниците не са заплатили задълженията си към „В и КВарна“ ЕООД за ползвани В и К услуги в размер на сумата от 666, 24 лева, поради което ищцата заплатила на 23.10.2019 г. сумата от 250, 00 лева, с което погасила задълженията за периода от 28.02.2018 г. до 08.11.2018 г. Ответниците не са заплатили и дължимите суми за топлинна енергия към „Веолия Енерджи Варна" ЕАД в размер на 231, 18 лева за периода от 29.03.2019 г. до 30.08.2019 г., което задължение също било заплатено от ищца та на 23.10.2019 г. Ответниците дължат и сумата от 107, 69 лева – дължими от тях вноски за поддръжка на общите части на сградата и консумативи за периода от м . 12.2017 г. до 31.08.2019 г.

В съответствие с наведените твърдения са и отправените искания – за осъждането на двамата ответници да заплатят на ищцата следните суми: 1 ) с у м а т а от 350 лева, представляваща неплатена наемна цена за месец август 2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното и́ изплащане, дължима по договор за наем от 11.09.2017 год.; 2 ) сумата о т 250, 00 лева, представляваща заплатени от ищцата разходи за В и К услуги за отдадената под наем вещ апартамент, находящ се в гр. Варна, ж. к. Младост, бл. 103, вх. 1, ет. 3 – з а периода от 28.02.2018г. до 08.11.2018г., ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното и́ изплащане, както и сумата от 416, 24 лева, представляваща незаплатени от ответниците суми за В и К услуги за периода от 08.11.2018г. до 01.09.2019г., дължими по договор за наем от 11.09.2017 год.;

3) сумата от 231, 18 лева, представляваща заплатени от ищцата разходи за топлинна енергия за периода от 29.03.2019г. до 30.08.2019г., ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното и́ изплащане, дължими по договор за наем от 11.09.2017 г.;

4) сумата от 107, 39 лева, представляваща неизплатено задължение от ответниците за поддържане на общите части на сградата за периода м. 12.2017 г. до 31.08.2019 г., дължими по договор за наем от 11.09.2017 год.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК ответниците, чрез процесуален представител, оспорват исковете. Не оспорват, че между страните е бил сключен договор за наем на описания апартамент, както и че при сключването му са заплатили на ищцата сумата от 350 лева – депозит, която сума не им е била върната. Твърдят, че са обитавали апартамента в периода от сключване на договора на 11.09.2017 год. до месец декември 2018 год. вкл., когато са го освободили. За времето, в което са ползвали апартамента, са заплащали всички дължими суми за наем и консумативи, свързани с ползването на имота; за наема не са получавали разписки, а за другите разходи са предавали на ищеца разписките, удостоверяващи плащането им. Считат, че исковете са неоснователни и настояват за отхвърлянето им. Претендират присъждане на разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе превдид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно по делото, а това се установява и от писмените доказателства – договор за наем от 11.09.2017 год. и приемо- предавателен протокол от същата дата, че на 11.09.2017 3 год. между страните е сключен договор за наем, с който наемодателят Д. Г. Х. е поела задължение да предостави за временно и възмездно ползване за срок от 1 година (чл. 2 от договора) недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. Варна, ж. к.

Младост, бл. 103, вх. 1, ет. 3, срещу задължението на наемателите Б. К. П. и С. М. С. да заплащат наемна цена от 350 лева месечно, платими от 10-то до 15-то число на текущия месец за който се дължи наема; наемателите са поели и задължение да заплащат всички разходи, свързани с обикновеното употребление на имота – електроенергия, вода, топлоенергия, топла вода и др., вкл. и разходите за поддържане на общите части на входа съгласно решение на ОС на ЕС – чл. 11 и 12 от договора.

Не е спорно също, че при сключването на договора наемателите са заплатили на наемодателката депозит в размер на един месечен наем от 350, 00 лева, който съобразно чл.

16.1 от договора, е следвало да бъде върнат при прекратяване на договора, при условие, че всички разходи във връзка с обикновеното употребление на имота и наемната цена са изплатени изцяло до момента на прекратяването на договора. Предвидено е също, че че при неизпълнение на условията за връщане на депозита, последният ще служи за прихващане на задълженията на наемателите за наем и консумативни разходи, възникнали до момента на прекратяване на договора.

Не се спори между страните, че наемателите са продължили да ползват апартамента и след изчитането на срока на договора на дата 11.09.2018 год. със знанието и без противопоставянето на наемодателката, при което и съгласно чл. 236, ал. 1 ЗЗД, договорът за наем е продължен за неопределен срок.

От представените писмени доказателства се установява, че за апартамента има натрупани задължения за ВиК услуги, топлоенергия, топла вода и за управление и поддържане на общите части на ЕС за периода след сключване на договора за наем до 01.09.2019 год., част от които задължения са били заплатени от ищцата.

От показанията на свидетеля З.Д.Г., без родство и дела със страните, ангажиран от ищцата, се установява, че на 02.09.2019 год., вечерта, е присъствал на среща между съпруга на ищцата и лице, за което му е обяснено, че е наемател на жилището на ищцата (ответникът Б. К. П.), при която наемателят върнал („хвърлил“ според свидетеля) ключовете от апартамента на съпруга на ищцата и заявил, че няма да разписва никакъв приемопредавателен протокол. С наемателя бил още един мъж.

Съвкупно от показанията на свидетелите В.И.Д. и А.Р.К., без досдтво и дела със страните, ангажирани от ответниците, се установява, че в края на месец декември 2018 год.