Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1274 от 06.12.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 433/2024
Вид
Решение № 1274
Подписан
06.12.2024
Състав
Цветко Лазаров, Нина Стойчева, Ралица Димитрова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1274 гр. София, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20241000500433 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 261321 от 29.11.2023 г., постановено по гр.д. № 13242/2019 г. от Софийски градски съд е отхвърлил предявения от Г. М. Г., ЕГН ********** против Н. М. Т., ЕГН **********, частичен иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, за сумата от 81 000 лв., при обща прентенция от 146 844 лева, представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване за периода от 01.01.2014 г. до 30.09.2019 г., на ½ ид. част от следния недвижим имот, находящ се в гр. София, Столична община, район „***“, ул. „***“ № *, а именно: ½ ид. част от УПИ II -104, кв. 145 по плана на гр.София, местност „Гео Милев", с площ по скица от 512 кв. м., при граници по нотариален акт:

„Ане Бамбус“, ул. 34, Х. И. и С. К., а по скица: ул. „Александър Фон Хумбодт“, ул. „***“, УПИ I I I - 103, УПИ I - за ОЖС, ведно с ½ идеална част от построената в същия имот жилищна сграда, състояща се от сутерен, 4 /четири/ етажа, подпокривен тавански етаж, едноетажна пристройка с външен хидравличен асансьор, от които СУТЕРЕНА - със застроена площ от 146 /сто четиридесет и шест/ кв. метра, ПЪРВИ ЕТАЖ с едноетажна пристройка, с 1 обща застроена площ от 225.50 кв. м., ВТОРИ ЕТАЖ със застроена площ от 154.50 кв.м., ТРЕТИ ЕТАЖ със застроена площ от 160.50 кв.м., ЧЕТВЪРТИ етаж със застроена площ от 159 кв.м., ТАВАНСКИ ЕТАЖ със застроена площ от 140 кв.м.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца с доводи за неправилност, поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

Жалбоподателят поддържа, че е налице фактическия състав по чл. 31, ал.

2 от ЗС и ответницата следва да го обезщети за ползването на ½ идеална част от недвижимия имот, за което има учредено вещно право на ползване.

Поддържа, че поканата до ответника за обезщетяване е извършена с искова молба на 04.08.2016 г., с която е предявил насрещен иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС по гр.д. № 31898/2016 г., водено между същите страни пред Районен съд София. Посоченото обстоятелство, счита за установено с приложено към исковата молба по настоящото дело разпореждане от 15.03.2017 г. на съдията докладчик по гр.д. № 31898/2016 г. по описа на РС София, в което е описал предявен частичен иск за сумата от 24 000 лева, представляваща обезщетение вместо ползване на недвижим имот.

Имотът се ползва от трето лице - „РАЙ“ ООД с управител ответницата, имотът по своето предназначение е хотел с призната категория и е на адрес – гр. София, ул. „***“ № *.

Моли въззивния съд да отмени изцяло атакуваното решение и вместо това да осъди ответницата да заплати дължимото му се обезщетение за ползата, от която е лишен за процесния период.

Насрещната страна – ответницата Н. М. Т., ЕГН **********, чрез процесуален представител е подала отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, с който е изразила становище за неоснователност на жалбата и моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване 2 по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:

Ищецът – Г. М. Г., ЕГН ********** е предявил против Н. М. Т., ЕГН **********, частичен иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, за сумата от 81 000 лв., при обща прентенция от 146 844 лева, представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване за периода от 01.01.2014 г. до 30.09.2019 г., на ½ ид. част от следния недвижим имот, находящ се в гр.

София, Столична община, район „***“, ул. „***“ № *, а именно: ½ ид. част от УПИ II -104, кв. 145 по плана на гр.София, местност „Гео Милев", с площ по скица от 512 кв. м., при граници по нотариален акт: „Ане Бамбус“, ул. 34, Х. И. и С. К., а по скица: ул. „Александър Фон Хумбодт“, ул. „***“, УПИ III - 103, УПИ I - за ОЖС, ведно с ½ идеална част от построената в същия имот жилищна сграда, състояща се от сутерен, 4 /четири/ етажа, подпокривен тавански етаж, едноетажна пристройка с външен хидравличен асансьор, от които СУТЕРЕНА - със застроена площ от 146 /сто четиридесет и шест/ кв. метра, ПЪРВИ ЕТАЖ с едноетажна пристройка, с обща застроена площ от 225.50 кв. м., ВТОРИ ЕТАЖ със застроена площ от 154.50 кв.м., ТРЕТИ ЕТАЖ със застроена площ от 160.50 кв.м., ЧЕТВЪРТИ етаж със застроена площ от 159 кв.м., ТАВАНСКИ ЕТАЖ със застроена площ от 140 кв.м.

Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че с договор за дарение на недвижим имот, извършен с нотариален акт № 23 от 18.04.2012 г., том I, peг. N 1776, д. № 22/18.04.2012 г. на нотариус, вписан под № 367 в регистъра на Нотариалната камара, район на действие – СРС е прехвърлил на ответницата – негова сестра ½ ид.част от правото на собственост, придобит по наследство, надстрояване и пристрояване, находящ се в гр.

София, Столична община, район „***“, ул. „***“ № *, представляващ УПИ II -104, кв. 145 по плана на гр.София, местност „Гео Милев", с площ по скица от 512 кв. м., при граници по нотариален акт: „Ане Бамбус“, ул. 34, Х. И. и С. К., а по скица: ул. „Александър Фон Хумбодт“, ул. „***", УПИ III - 103, УПИ I - за ОЖС, ведно с ½ идеална част от правото на собственост на построената в същия имот жилищна сграда, състояща се от сутерен, 4 /четири/ етажа, подпокривен тавански етаж, едноетажна пристройка с външен хидравличен асансьор, от които СУТЕРЕНА - със застроена площ от 146 /сто четиридесет и шест/ кв. метра, ПЪРВИ ЕТАЖ с едноетажна пристройка, с обща застроена площ от 225.50 кв. метра, ВТОРИ ЕТАЖ със застроена площ от 154.50 кв.м., ТРЕТИ ЕТАЖ със застроена площ от 160.50 кв.м., ЧЕТВЪРТИ етаж със застроена площ от 159 кв.м., тавански етаж със застроена площ от 140 кв.м.

3

Ищецът твърди още, че:

-с договора за дарение си е учредил пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване върху дарените идеални части от недвижимия имот;

- целият имот се ползва като хотел с призната категория от „РАЙ“ ООД, на който ответницата е управител и съдружник;

- считано от 2014 г. не получава възнаграждение или обезщетение за ползваната от ответницата ½ ид.ч. от имота, за която има ограничено вещно право на ползване;

- счита, че от началото на месец януари 2014 г. до края на месец септември 2019 г ответницата му дължи обезщетение вместо ползване не по –малко от три хиляди лева месечно;

- обезщетение за ползите, от които е бил лишен е предявил с насрещен иск по гр.д. № 31898/2016 г. по описа на Районен съд София, по който иск сестра му е била ответник.

- последната, която е инициирала гр.д. № 31898/2016 г. по описа на Районен съд София е направила отказ от исковете и делото е било прекратено;

- счита, че предявения насрещен иск по гр.д. № 31898/2016 г. по описа на Районен съд София по своето правно естество е писмена покана за заплащане на обезщетение за ползите, от които е бил лишен;

Поискал от съда да осъди ответницата да му заплати по предявения частичен иск след изменението /увеличението/, сума в размер на 81 000 лв., при обща прентенция от 146 844 лева, представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване за периода от 01.01.2014 г. до 30.09.2019 г., на ½ ид. част от процесния имот, върху който има ограничено вещно право на ползване.

Ответницата Н. М. Т., ЕГН ********** подала отговор /л. 50/ , с който оспорила основателността на предявения иск и поискала да се отхвърли с доводи, че:

- ищецът не е лишен от облагите на притежаваното от него ограничено вещно право на ползване на ½ от процесния имот;

- имотът е ползван като семеен хотел от ищеца, вписан като едноличен търговец, който впоследствие променил организационната форма на „РАЙ 2003“ ЕООД, както и че ищецът с договор за продажба на дружествени дялове от 26.04.2012 г. е прехвърлил на нея всичките свои 100 дяла;

- имотът е ползван като хотел до 2016 г. от „РАЙ 2003“ ООД, в което е съдружник със своя син, натрупал е загуби и не се ползва от тогава с това предназначение;

От фактическа страна:

Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.

Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви, 4 които въззивният възприема изцяло и постановявайки своето решение препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото изложението намира, че следва да се посочат основните правнозначими факти.

Приложените по делото доказателства установяват, че ищецът е бил вписан като едноличен търговец „РАЙ – 90 – Г. Г.“ и е осъществявал търговска дейност в обект семеен хотел „РАЙ“ , находящ се в гр. София, район „***“, ул. „***“ № *.

Впоследствие е променил правно-организационната форма от едноличен търговец на „РАЙ 90“ ЕООД.

Ищецът с договор за дарение на недвижим имот, извършен с нотариален акт № 23 от 18.04.2012 г., том I, peг. N 1776, д. № 22/18.04.2012 г. на нотариус, вписан под № 367 в регистъра на Нотариалната камара, район на действие – СРС е прехвърлил на ответницата – негова сестра ½ ид.част от правото на собственост, придобит по наследство, надстрояване и пристрояване, находящ се в гр. София, Столична община, район „***“, ул. „***“ № *, УПИ II -104, кв. 145 по плана на гр.София, местност „Гео Милев", с площ по скица от 512 кв. м., при граници по нотариален акт: „Ане Бамбус“, ул. 34, Х. И. и С. К., а по скица: ул.

„Александър Фон Хумбодт“, ул. „***", УПИ III - 103, УПИ I - за ОЖС, ведно с ½ идеална част от правото на собственост на построената в същия имот жилищна сграда, състояща се от сутерен, 4 /четири/ етажа, подпокривен тавански етаж, едноетажна пристройка с външен хидравличен асансьор, от които СУТЕРЕНА - със застроена площ от 146 /сто четиридесет и шест/ кв. метра, ПЪРВИ ЕТАЖ с едноетажна пристройка, с обща застроена площ от 225.50 кв. метра, ВТОРИ ЕТАЖ със застроена площ от 154.50 кв.м., ТРЕТИ ЕТАЖ със застроена площ от 160.50 кв.м., ЧЕТВЪРТИ етаж със застроена площ от 159 кв.м., тавански етаж със застроена площ от 140 кв.м. – л. 14.

Ищецът с договор за продажба на дружествени дялове от 26.04.2012 г. е прехвърлил на ответницата всичките свои 100 дяла от капитала на „РАЙ 90“ ЕООД. – л. 58.

Ищецът е представил с исковата молба доказателства за образувано гр.д. № 31898/2016 г. по описа на Районен съд София, по инициатива на Н. М. Т., ЕГН ********** , по което е бил ответник.

Ищецът е представил копие на разпореждане от 15.03.2016 г. на съдията докладчик по посоченото дело, с което последният е оставил без движение подадена от него искова молба, с която е предявил частичен насрещен иск, имащ за предмет осъждането на Т. да му заплати сумата от 24 000 лева, при обща претенция от 38 250 лева, представляваща обезщетение за лишаването му от ползването на съсобствен недвижим имот и иск по чл. 108 от ЗС за предаване на владението на ½ ид.ч. от същия имот.

Ищецът с исковата молба признава факта, че производството по гр.д. № 31898/2016 г. по описа на Районен съд София е било прекратено след отказ на предявените искове от страна на първоначалния ищец Н. М. Т., ЕГН **********.

По настоящото дело няма доказателства ищецът да е бил отстранил нередовностите 5 на насрещните му искове, да е бил връчен препис от исковата молба на първоначалния ищец по това дело и дали насрещните искове са били разгледани по същество.

По делото няма писмено доказателство, че ищецът писмено е поискал от ответницата заплащане на обезщетение за ползата, от която е лишен на ½ ид.ч. от процесния имот, върху която част има вещно право на ползване.

В първата инстанция е прието заключението на вещото лице по допусната оценителна експертиза – л. 112, от което се установява, че обезщетението, поискано от ищеца, съизмеримо с пазарният наем за ползване на процесния имот като жилище, за периода 01.01.2014 г. до 30.09.2019 г. възлиза на сумата от 293 688 лв., от която ½ ид.част възлиза на 146 844 лв.