Решение № 16450 от 03.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16450 гр. София, 03.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИ. ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20231110161862 по описа за 2023 годИ.

Производството е по реда на глава осемнадесета, Раздел 1, чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на з, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: **, срещу з, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: **, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 411 КЗ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 8 153,72 лв., представляваща главница за регресно вземане за изплатено от заявителя застрахователно обезщетение по имуществена застраховка за вреди на локомотив № 45-173 към влак № 72272, собственост на б, причинени при ПТП, настъпило на 19.02.2021 г. при жп прелез на км 21+288 по вИ. на водача на МПС „Волво“, с рег. № **, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 28.06.2023 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 36211/2023 г. по описа на СРС, 74 състав.

Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 19.02.2021 г. на междуградие Брусарци-Лом, водачът на лек автомобил „Волво“, с рег. № **, предизвикал ПТП, в резултат на което било увредено следното имущество – локомотив № 45-173 към влак № 72272, със собственика на което ищецът имал сключена Застрахователна полица № 0800- 130-2021-00001, въз основа на която заплатил обезщетение в размер на 8 153,72 лв. Твърди, че към датата на ПТП делинквентът е бил застрахована страна по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, като предвид неизпълнение на ответника претендира законна лихва от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателно изплащане на сумата.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който оспорва предявения иск. Счита искът за недопустим, тъй като твърди, че до него не била отправена извънсъдебна претенция за погасяване на процесното регресно вземане. Оспорва да е пасивно легитимаран да отговаря по претенцията на ищеца, тъй 1 като счита, че не носи отговорност по чл. 49 ЗЗД, затова сочи, че единствено за „Национална компания ж е възникнало задължението да възстанови обезщетението на ищеца. Оспорва механизма на ПТП, наличието на противоправното поведение и вИ.та на водача на МПС „Волво“, с рег. № **, както и връзката между твърдените вреди и противоправното поведение на водача. Оспорва размера на определеното от ищеца застрахователно обезщетение като завишен и несъответен на действителната стойност на причинените от процесното ПТП щети.

С определение от 08.11.2024г. и на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната ответника е конституиран д като трето лице – помагач, което счита за недопустимо привличането му в това процесуално качество. Поддържа, че предявената искова претенция е неоснователна по основание, а в условията на евентуалност оспорва нейния размер като прекомерен.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С оглед наведеното от ответника възражение по допустимостта на исковото производство поради неспазване на процедурата по чл. 106, ал. 1, вр. с чл. 380 КЗ за завеждане на застрахователната претенция, настоящият състав намира за необходимо да изложи мотиви за неоснователността на тези правни доводи и допустимостта на настоящото дело: Съгласно разпоредбата на чл. 380, ал. 1, изр. 1 КЗ лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Така предвидената покана представлява процесуална предпоставка за допустимост на иска само в изрично предвидени в закона случая, каквато не е предвидена по иск с правна квалификация чл.

411 КЗ. Аргумент в тази насока е разпоредбата на чл. 498, ал. 1 КЗ, която вменява задължение на увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ освен в случаите, когато застрахователят по имуществена застраховка на увреденото лице е встъпил в неговите права и той предявява претенция на основание на чл. 411 КЗ.

По същество, предявеният установителен иск намира правното си основание в чл. 422 ГПК, вр. с чл. 411 КЗ, с която разпоредба е регламентирано специално суброгационно право в отклонение от правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл. 411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС. Основателността на исковата претенция е обусловена от установяването в условията на пълно и главно доказване на следните обстоятелства: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“.

2

Не е спорно между страните, а и от събраните в хода на производството писмени доказателства, се установява, че 19.02.2021г., в 12:45 часа, в междугарието Брусарци – Лом, на железопътен прелез на км. 21 + 288, е реализирано пътнотранспортно произшествие между влак № 72272, обслужван от локомотив № 45-173, управляван от И. К. Н. и помощник машинист Иван Георгиев Иванов, и товарен автомобил „Волво“ с рег. № ** с водач А. Е. Г., чиято гражданска отговорност към този момент е била застрахована при ответното дружество.

Като писмено доказателство по делото е приобщена застрахователна полица № 0800-130-2021-0001 /л. 16 от делото/, от която е видно, че на 22.01.2021г. между з и б е сключен договор за застраховка „Релсови превозни средства“ относно локомотиви и вагони, описани подробно в списък към полицата /л. 22/, сред които под № 60 е посочен локомотив № 45-173, със срок на действие от 23.01.2021г. до 22.01.2022г.

Договорът за застраховка е сключен в изискуемата от чл. 344 КЗ форма за действителност. В раздел II, чл. 2 от общите условия е посочено, че обектът на застрахователното покритие инкорпорира като покрит риск настъпили щети при удар от превозно средство.

Установява се, че по заявление на застрахования и във връзка с настъпилото ПТП е образувана щета № 0800-100-0006-2021. След извършен оглед, опис и оценка причинените вреди по влаковата композиция е издаден доклад, с който е определено изплащането на застрахователно обезщетение в размер на 8 153,72 лв. /л. 29 от делото/.

Посочената сума е преведена по банкова сметка на б на 21.02.2023г. с преводно нареждане с референция LO270221022303373 /л. 24 от делото/.

При преценка на материалите по делото настоящият състав намира, че между ищеца и б е възникнало валидно застрахователно правоотношение, като договорът за застраховка е сключен в изискуемата от чл. 344 КЗ форма за действителност.

Застрахователната полица е подписана от страните, поради което при липсата на оспорване на неговата автентичност от страните, по аргумент от чл. 180 ГПК същата се полза с формална доказателствена сила относно авторството на обективираните в нея волеизявления. По силата на този договор и на приложимите общи условия в него застрахователят е поел задължението да предостави застрахователно покритие по отношение на процесния локомотив за периода от 22.01.2021г. до 22.02.2022г. досежно покритите рискове. Безспорно се доказва от съвкупния анализ на доказателствата, че на 19.02.2021г. е настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит съгласно раздел II, чл. 2 от общите условия застрахователен риск – удар от превозно средство, по което ищецът е изпълнил произтичащото от застрахователния договор задължение да заплати обезщетение за причинените щети. В това отношение, правният спор се концентрира относно механизма на пътнотранспортното произшествие и размера на регресното право по чл. 411 КЗ.

За установяване механизма на процесното произшествие са събрани гласни доказателства. Според показанията на свидетеля И. Н., през месец февруари 2021г. в светлата част на денонощието, докато управлявал влак между гарите Брусарци и Лом, на около 150 – 200 м. от охраняем ЖП прелез, видял, че бариерите не са спуснати, а през това време премИ.вал камион през прелеза, при което задействал екстрено спиране на влака. Описва, че ЖП прелезът се намира точно в крива, като към момента на процесното събитие мястото не се характеризирало с „толкова хубава видимост“.

Сочи, че след подадения сигнал „Внимание“ водачът на камиона спрял и застанал успоредно с влекача на линията и настъпил удар между двете превозни средства в горния край на ремаркето и гумата на товарния автомобил. Излага, че прелезът е охраняем с бариери и човек и пълен звукозапис, както и че на ЖП прелеза няма светофарна уредба. Предоставя сведения, че се движил със скорост, посочена в 3 книжката разписание, като щом възприел камиона, намалил скоростта, но тъй като спирачният път на влака е по-голям, настъпил ударът, при който се отделил покрива на локомотива. Допълва, че няма светлинна индикация, която да му показва дали прелезът работи, или не. Посочва, че към момента на ПТП в кабИ.та е имало служител на н, без да знае дали до служителя е изпратена телефонограма. Излага, че преди мястото на инцидента имало сигнализация за премИ.ването на влаковата композиция с предупредителен, обходен светофар, който служи като указател за подаване на сигнал „Внимание“, като такъв сигнал бил подаден. Описва, че вследствие на удара били причинени щети на влака, изразяващи се в обелване покрива на локомотива, изкривявания покрай регистриращия скоростомер и пулта. След инцидента бил подаден сигнал на телефон 112 и на дежурния депо майстор в Брусарци. Настоящата съдебна инстанция приема показанията на свидетеля за достоверни, тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно логични. Същественото е, че субективните му възприятия по отношение на правнорелевантните факти са формирани непосредствено, като същите се потвърждават от останалите ангажирани по делото доказателствени източници.

Описаните от свидетеля обстоятелства във връзка с осъществяването на произшествието кореспондират в пълна степен с заявеното както в писмените обяснения пред б, така и пред органите на досъдебното производство. От първостепенно значение е, че при така установения в показанията на свидетеля механизъм е изготвено и заключението на вещото лице по САТЕ, което е достигнало до идентичен извод относно конкретните обстоятелства, при които се е осъществило то.

Като свидетел е разпитан и другият участник в ПТП – А. Г.. Според неговите показания преди прелеза нямало поставен пътен знак за задължително спиране, нито светофарна уредба или звукова сигнализация. Сочи, че възприел влака едва след като чул звуковия сигнал, при което предприел маневра по рязък завой надясно и спиране, опитвайки се да избегне удара. Допълва, че преди премИ.ването през прелеза не се огледал и не е спрял, като бил убеден, че премИ.ването през ЖП прелеза е безопасно поради вдигнатите бариери. Излага, че премИ.л през прелеза с ниска скорост поради неравности и натовареност на товарния автомобил. Допълва, че на процесната дата за пореден път премИ.вал през прелеза. Предоставя сведения, че железопътната линия и в този участък не е перпендикулярна на пътното платно, като влакът идва от такъв ъгъл, че е необходим поглед назад, за да бъде забелязан. Описва, че вследствие на удара на товарния автомобил били причинени щети, изразяващи се в изкривена гондола, спукана и изкривена джанта на задния мост отляво, счупени спойлер, огледала и врата отляво на камиона. Съдът, ръководейки се от чл. 172 ГПК, кредитира показанията за достоверни, тъй като са последователни, житейски и правно логични.