Решение № 156 от 06.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. С., 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20241110157969 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК установителни искове от „И. Ф.“ ЕООД срещу Б. Г.

Б. с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД за признаване установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 180,00 лева, представляваща главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ******/19.05.2023 г. и сумата от 297,00 лева, представляваща възнаградителна лихва върху главницата за периода от 19.05.2023 г. до 13.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 15.03.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.04.2024 г. по ч. гр. д. № 15257/2024 г. по описа на СРС, 178 състав.

Ищецът твърди, че на 19.05.2023 г. между страните е сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние № ****** по реда на ЗПФУР, като подробно описва процедурата по кандидатстване и сключване на договора. Излага, че е предоставил кредит в размер на 1200 лв., като с част от сумата – 899,93 лв. били погасени задължения по предходен договор за кредит № ****** от 17.05.2023 г., а останалата сума от 300,07 лв. била преведена по банкова сметка на ответника. Твърди, че задълженията по процесния договор за кредит е следвало да бъдат погасени на 24 вноски за периода 18.06.2023 г. – 08.05.2025 г., но била погасена само главница в размер на 20,00 лв., с част от вноската за 18.06.2023 г. Твърди, че е обявил кредита за предсрочно изискуем, за което изпратил имейл на 08.03.2024 г. до ответника.

Твърди, че в случай, че се приеме, че предсрочната изискуемост не е надлежно обявена, следва да се присъдят падежиралите вноски. Сочи, че уговореният лихвен процент по 1 договора е 40,15 %, като претендира сумата от 297 лв. за периода от 19.05.2023 г. до 13.02.2024 г. и твърди, че претенцията е съобразена с обявената предсрочна изискуемост.

При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, чрез назначения от съда особен представител. Ответникът оспорва наличието на облигационни отношения по процесния договор за кредит. Оспорва сключването на процесния договор за кредит.

Оспорва усвояването на сумата от 300,07 лв. Оспорва предсрочната изискуемост да е била надлежно обявена. Излага доводи, че предсрочната изискуемост не може да се обяви с връчване на препис от исковата молба на особен представител по делото. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

В полза на заявителя „И. Ф.“ ЕООД е издадена по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение от 09.04.2024 г. за претендираните суми, връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК на длъжника, и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 ГПК е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Видно от представения договор за предоставяне на кредит от разстояние № ******/19.05.2023 г., сключен между „И. Ф.“ ЕООД и Б. Г. Б., че нейна в полза е предоставен кредит в размер на 1200 лв., при уговорена годишна фиксирана лихва в размер на 40,15 %, уговорен лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора 0,11%, общо дължима сума в размер на 1695 лв., а при непредставяне на обезпечение по чл. 3, ал. 1 от договора общо дължимата сума по кредита е 2256,18 лв., ГПР е 48,3% и срок на кредита - 720 дни.

Съгласно чл. 2, ал. 2 от договора към датата на сключване на договора потребителят имал непогасени задължения, произтичащи от предходен договор № ******/17.05.2023 г., сключен с „И. Ф.“ ООД. Предвидено е с предоставената сума по ал. 1 потребителят да погаси задължения по посочения договор, които били в размер на 850 лв. – главница, 14,03 лв. – лихва, 35,90 лв. - такса или общо 899,93 лв. Съгласно чл. 2, ал. 4, т. 5 единственият показател, включващ се при изчисление на годишния процент на разходите по кредита е възнаградителната лихва по т. 3. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за обезпечаване на вземанията във връзка с предоставения кредит, кредиторът има, а потребителят се задължава в срок до пет дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: банкова гаранция в полза на кредитора за сумата по чл. 2, ал. 4, т. 4 със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор или две физически лица – поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за 2 размера на трудовото възнаграждение, като нетния им осигурителен доход е в размер над 1000 лв.; да работят по трудов договор без определен срок; не са потребители или поръчители по друг договор за заем, сключен с „И. Ф.“ ООД; да нямат непогасени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат – кредитната им история ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“; да подпишат договор за поръчителство. При неизпълнение на това задължение е уговорено, че потребителят дължи неустойка в размер на 561,18 лв. Неустойката съгласно чл. 3, ал. 2 от договора се начислява в деня, следващ неизпълнението по предходната алинея и се заплаща с погасителната вноска. Договорът е сключен по реда на ЗПФУР.

Представени са Общи условия към договорите за предоставяне на кредит от „И. Ф.“ ЕООД от разстояние.

По делото е представена разпечатка от електронна поща на ищеца, съдържаща заявка за предсрочно погасяване на кредит от 03 август 2023 г. до ответницата.

Представени са разпечатки от електронна поща на ищеца от 18.08.2023 г., от 28.04.2024 г., от 09.07.2024 г., от 24.09.2024 г., от 19.05.2023 г. с пароли за достъп до m.bg и e.bg, изпратени по ел. поща на ответницата.

Представени са разпечатки от електронна поща на ищеца от 19.05.2023 г., съгласно която ответницата е одобрена за рефинансиране на заема, че кредитът в минизаем е изплатен и по посочената в писмото банкова сметка е изплатена сумата от 300,07 лв. В съобщението се съдържат основните параметри и погасителен план към договора за заем с номер ******.

Представени са разпечатки от електронна поща на ищеца с парола за достъп до m.bg и e.bg от 20.05.2023 г.

Представени са разпечатки от електронна поща на ищеца с посочване на сумата, която трябва да се преведе по сметка на „И. Ф.“ ЕООД, за погасяване на предсрочно на кредита.

По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, съгласно която по данни от информационната система на ищеца с платформа m.bg, чрез създаден на лицето Б. Г. Б. профил е кандидатствано за отпускане на кредит № ******/19.05.2023 г. Налице са данни за въпросник и отбелязване на поле „съгласен съм с общите условия“ от профил – акаунт на ответника и изпращане по имейл (b.**@abv.bg) на договор и общи условия за писмено съдържание. Налице са данни за успешна процедура по одобрение за отпускане на исканият кредит и изпращане на потвърждаваща процедура. Създаден е профил на ответницата в информационната система на ищцовото дружество, съдържаща посочване на единен граждански номер, номер на лична карта, дата на издаване, постоянен адрес, мобилен номер и електронна поща. Изпратен е имейл в хода на процедурата по сключване на договора за кредит № ******/19.05.2023 г., изпратен е СМС с уникален код за сключване (верификация) на договора на телефон ********** и линк за потвърждение на договора. Съгласно заключението не се установява системата на ищеца да са засегнати от технически проблем.

По делото е представено писмо от „У. Б.“ АД, съгласно което на 19.05.2023 г. е изплатена 3 сумата 300,07 лв. по банкова сметка, с титуляр ответницата.

По делото изслушана съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която по сметка 225 – по партида ****** на ответницата е осчетоводена на 19.05.2023 г. сума в размер на 899,93 лв. по договор за кредит № ******/17.05.2023 г., а остатъчната сума от 300,07 лв. е преведена по сметка на заемополучателя с основание за превод „дог. за заем номер ******“. ГПР по договора е в размер на 48,30%, изчислен въз основа на разходите за възнаградителна лихва, изчислен въз основа на възнаградителната лихва и вноските по погасителния план е 48,44%, а изчислен при включването на разходите за уговорена неустойка възлиза на 170,18%. По процесния договор за кредит е постъпило едно плащане в размер на 20,00 лв., което било отнесено за погасяване на главницата, поради което се формирала разлика в размер на 1180 лв. (1200 лв.-20,00 лв.=1180 лв.).

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен формира следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД е необходимо при условията на пълно и главно доказване ищецът да установи, че между кредитора и ответника е възникнало валидно облигационно отношение по договор за кредит, по което кредитодателят е предоставил на ответника паричен кредит в посочения размер, а последният се е задължила да го върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер.

В настоящия случай наличието на възникнало облигационно отношение договора за заем се установява въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено, кореспондиращо с писмените доказателства по делото.

Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние. Разпоредбата на чл. 18, ал. 2 ЗПФУР предвижда, че за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно закона, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления – ЗЕДЕП /сега Закон за електронния документ и електронните удостоверителни знаци/.

По делото се установи, че ответницата е направила заявка посредством средства за комуникация от разстояние, като е представила своите данни, а именно три имена, ЕГН, номер на личната карта и дата на издаването , електронна поща и телефон, както и че е изпълнила всички стъпки за даване на валидно съгласие за обвързване от договора.

Регистрирала се е на сайта на ищеца, попълнила е въпросник, съгласила се е с общите условия, получила е необходимата преддоговорна информация, договора и общите условия на личния си имейл и ги е потвърдила чрез въвеждане на четирицифрен код, получен на личния мобилен номер, който по съществото си има характеристиките на електронен подпис 4 по смисъла на чл. 13 ЗЕДЕУУ. Видно от представените доказателства, ответницата е потвърдила самоличността си в хода на сключването на договора за кредит чрез изпращане на снимка на личната си карта, както и на своя снимка за сравнение, представени по делото от страна на ищеца. В конкретния случай, видно от чл. 4а, ал. 2 от договора е, че страните признават електронния подпис, положен по реда на договора и общите условия към него, със стойността на саморъчен подпис в отношенията помежду си по смисъла на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ.

Предвид изложеното съдът намира, че от доказателствения материал по делото се установява наличието на облигационно отношение по договор за предоставяне на кредит от разстояние № ******/19.05.2023 г., сключен между ищеца и Б. Г. Б., както и че паричния кредит в размер на 1200 лв. е получен от ответницата по делото, като сумата от 899,93 лв. е отнесена за погасяване на задължения по договор за кредит № ******/17.05.2023 г., а сумата от 300,07 лв. е отпусната по банкова сметка на ответницата.