Решение № 40 от 13.04.2020, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№40/13.4.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА гр. Девня, 13.04.2020 г.

ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯН НИКОЛОВ при протоколист

Ивелина Маркова, като разгледа докладваното НАХД №11/2020 г. по описа на РС Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от „Р. т.” ЕООД , ЕИК ******** представляван от управителя Й. Я. П. срещу Наказателно постановление №485028-F530111 от 17.12.2019г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности” при ТД на НАП Варна , с което на въззивника е наложено наказание

ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 800.00 лв. на основание чл.185 ал. 1 от ЗДДС за нарушение по чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на Министъра на финансите.

Въззивникът не оспорва приетата от наказващия орган за установена фактическа обстановка но в подадената жалба и в с.з по същество моли съда да отмени атакуваното НП или при условията на алтернативност да намали размера на наложената имуществена санкция, поради обстоятелството , че при съставянето на АУАН и при издаването на НП са допуснати множество нарушения на процесуалните правила и не е съобразена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

В с.з жалбоподателя не се явява лично , а изпраща процесуален представител ,който поддържа изразеното в жалбата становище.

Въззиваемата страна – ТД на НАП Варна , редовно призована, изпраща представител.По същество изразяват становище , че НП е правилно и законосъобразно , като молят съда същото да бъде потвърдено изцяло.

Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наказателното постановление направи следните фактически и правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане/ НП е получено от въззивника на 06.01.2020г. , а жалбата е депозирана на 08.01.2020г/.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентния орган – Началник отдел „Оперативни дейности” при ТД на НАП Варна съгласно правомощията му по

Заповед № ЗЦУ-ОПР 17/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП.

Относно законосъобразността на обжалвания административен акт:

Съдът след служебна проверка констатира, че обжалваното наказателно постановление и акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено, съдържат всички необходими реквизити посочени в нормите на чл. 42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, наказателното постановление е издадено в предвиденият в чл. 34 ал.3 от ЗАНН срок, налице е правилна квалификация на нарушението и наложената санкция е определена в границите, предвидени за съответното нарушение,поради което не страдат от процесуални нарушения.

Относно обосноваността на обжалваното наказателното постановление.

Констатираните в акта за установяване на административно нарушение фактически обстоятелства не се оспорват от въззивника.

Съдът, след преценка на становището на въззивника, становището на въззиваемата страна и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

На 01.12.2019г. служители при ТД на НАП Варна извършили проверка на търговски обект – магазин за хранителни стоки , находящ се в с.Б.. , общ.В. .., обл.В..При проверката установили , че в обекта имало въведен в експлоатация ЕКАФП с наличен дневен оборот в размер на 179.70 лв. в брой.Фактическата наличност в касата била в размер на 1292.00 лв., съгласно изготвен опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката.Установената промяна в касовата наличност – положителна разлика в размер на 1112.30 лева и представлява въвеждане на пари в касата , която не е отразена на фискалното устройство в момента на извършването и.Проверяващите преценили , че била нарушена разпоредбата на чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, като въззивника – „Р. т.” ЕООД не изпълнил задължението си , извън случаите на продажби да отбележи всяка промяна на касова наличност на фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми и бил съставен АУАН.АНО - Началник отдел „Оперативни дейности” при ТД на НАП Варна преценил , че въззивника е извършил вмеменото му нарушение и издал атакуваното НП.

Съдът, счита че извършването на посоченото административно нарушение от страна на въззивника е доказано по безспорен и категоричен начин. Данъчния орган е при извършването на проверката е установил промяната в касовата наличност , представляваща въвеждане на пари в касата , така и липсата на отразяване на тази операция във фискалното устройство , което било налично в обекта.Така извършеното нарушение се доказва по безспорен начин както от събраните в хода на съдебното следствие доказателства- свидетелските показания , така и от прочетените и приобщени по реда на чл.283 от НПК доказателства, съдържащи се в материалите по АНП.

По отношение на наложената санкция съдът счита , че същата правилно е определена съобразно разпоредбата на чл.185 ал.1 вр. ал.2 от ЗДДС.Предвидената в тази законова разпоредба санкция е имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева. При определяне размера на санкцията съдът съобрази както смекчаващите , така и отегчаващите вината на нарушителя обстоятелства.Като смекчаващо вината обстоятелство съдът прецени липсата на доказателства за извършени други нарушения от въззивника.Като отегчаващо вината обстоятелство съдът прецени факта , че въззивникът със своите действия е спомогнал за нарушаването на данъчните закони , което е довело до засягане на държавния интерес при събирането на приходи в бюджета.Определената от АНО имуществена санкция -800 лева е в размер малко над минималния и отговаря на тежестта на извършеното нарушение.

Липсват данни и доказателства от АНО да е направена преценка за приложимостта на чл.28 от ЗАНН, съгласно ТР №1/2007г.Съдът счита , че следва да изпълни задължението си и да направи такава преценка. Тази преценка е задължителна, независимо дали нарушението е формално или резултатно. Формалните нарушения не са изключени от приложното поле на чл.28 от ЗАНН .След като се запозна с всички факти и доказателства по делото съдът счита, че конкретното нарушение не е маловажен случай по чл.28 от ЗАНН и правилно АНО е издал атакуваното НП, с което на въззивника е била наложена имуществена санкция в размер на 800 лева.Очевидно е налице ниска обществена опасност на дееца – за същият няма данни да са издавани НП за нарушения Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.Очевидно е обаче , че извършеното деяние е с висока степен на обществена опасност , тъй като с него е засегнат държавния интерес при събирането на приходи в бюджета, което пък от своя страна е пречка за приложението на разпоредбата на чл.28 ЗАНН в конкретния случай.

При изложените съображения, съдът намира констатацията на наказващия орган относно осъществено от въззивника нарушение по чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.4 от ЗДДС за доказани, правилни и законосъобразни и следва да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника като наказателното постановление бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №485028-F530111 от 17.12.2019г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности” при ТД на НАП Варна , с което на въззивника „Р. т.” ЕООД , ЕИК ********** представляван от управителя Й. Я. П. е наложено наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на

800.00 лв. на основание чл.185 ал. 1 от ЗДДС за нарушение по чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на Министъра на финансите.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.

След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка да се върне по компетентност на ТД на НАП Варна.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :