Решение № 2500 от 29.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2500 гр. София, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20221110208381 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на *** срещу ЕФ серия Г, № 0043441, на СДВР, с който на дружеството-жалбоподател за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 вр. чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ се налага имуществена санкция в размер на 2000 лева. От страна на жалбоподателя се иска оспорваният фиш да бъде отменен, във връзка с което се излагат конкретни доводи за процесуална незаконосъобразност и за недоказаност на нарушението, а при условията на евентуалност и за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Въззиваемата страна излага становище за материална и процесуална законосъобразност на ЕФ, претендирайки потвърждаването му и присъждане на разноски.

От събраните в съдебното следствие пред настоящия съдебен състав писмени доказателствени материали и снимкови доказателствени материали се установява по несъмнен начин - освен спазването при издаване на процесния фиш на съответната заповед на министъра на вътрешните работи за утвърждаване на образец с допълване във фиша на това в какво конкретно се изразява нарушението, както и това, че обжалваният фиш е връчен на нарушителя на 06.06.2022 г. - още описаната в ЕФ фактическа обстановка, към която съдът препраща (забрана за което препращане липсва в релевантната нормативна уредба). При всяко положение сочените доказателствени материали са станали част от доказателствената съвкупност по съдебното производство въз основа на съответните протоколни определения на съда (с правно основание съответно чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН и чл. 284 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, като се касае за особени доказателствени способи, уредени в НПК /в чл. 283 и чл. 284/ конкретно досежно съдебното производство).

1

Съответното автоматизирано техническо средство в случая не действа като измервателно такова. Съпоставяйки снимковия материал и словесното описание досежно това къде е извършено съответното движение не е налице никакво основание за съмнение досежно достоверността на така визираното словесно описание. Изобщо, не е налице каквото и да било логически обосновано основание за съмнение в достоверността на който и да било от така ползваните доказателствени материали. Налице е и нарочна разпечатка относно липсата на съответния валиден застрахователен договор.

При това положение материалният закон е приложен напълно правилно. Следва да се има предвид, че в чл. 638, ал. 4 от КЗ в действителност е предвиден особен състав на административно нарушение, който е свързан не само с неизпълнение на задължението за сключване на застраховка, но и с управляването на съответното МПС. Именно в тази връзка съдържанието на процесния ЕФ е напълно ясно досежно това, което се вменява в отговорност – управление на МПС, по отношение на което собственикът му не е сключил съответната задължителна застраховка. Ясно се сочи и коя е датата на нарушението, а именно 05.09.2021 г. (тогава е консумиран в крайна сметка особеният състав на административно нарушение, за който стана дума преди малко). Изобщо в ЕФ е налице цялото изискуемо съдържание съобразно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП вр. чл. 647, ал. 3 от КЗ.

Соченото от страна на въззивника като липсващо съдържание на фиша или е налице в действителност, или не попада сред реквизитите по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП вр. чл. 647, ал. 3 от КЗ. Самата жалба поначало има очевиден бланков характер и в нея се говори за АУАН и НП, каквито правни актове в конкретното административно-наказателно производство изобщо липсват. При всяко положение липсва нарушение на процесуалните правила, което да се явява съществено съобразно чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.

Особено имайки предвид това, че се касае за товарен автомобил, който при всяко положение е със значителни маса и размери, очевидно няма как да е налице случай, който така съществено се отличава обикновения случай на административно нарушение от съответния вид, че да се касае за хипотеза по чл. 28 от ЗАНН.

При извършената цялостна и служебна проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН съдът не установи каквито и да било основания за отмяна или за изменение на обжалвания ЕФ, поради което на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т.

4 от ЗАНН същият фиш следва да бъде потвърден, при който изход от делото, съобразявайки и степента на неговите правна и фактическа сложност, на основание чл. 63д, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 37 от ЗПрПом вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правна помощ в тежест на въззивника и в полза на СДВР (съобразявайки уредбата по ЗМВР относно това кои структурни звена на министерството имат качеството на юридически лица) следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение (имайки предвид действителното участие на юрисконсулт като процесуален представител на въззиваемата страна) в размер съобразно минимума по последната посочена разпоредба.

Мотивиран от всичко изложено, съдът

2

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ЕФ серия Г, № 0043441, на СДВР.

Осъжда горепосоченото дружество-жалбоподател да заплати на СДВР сумата от 80 лева – разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3