Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4247 от 10.11.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 10280/2022
Вид
Решение № 4247
Подписан
10.11.2022
Състав
ИВИАНА ДИМЧЕВА ЙОРДАНОВА НАУМОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.43, ал.1 и ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.43, ал.1 и ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.52 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.52, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.58, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.83 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.92 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.7, ал.1, т.4 · Закон за Националната агенция за приходите
  • чл.38 · Закон за счетоводството
  • чл.38, ал.1 и ал.2 · Закон за счетоводството
  • чл.38, ал.13 · Закон за счетоводството
  • чл.38, ал.13, т.1 · Закон за счетоводството
  • чл.38, ал.15 · Закон за счетоводството
  • чл.38, ал.1, т.1 · Закон за счетоводството
  • чл.38, ал.1 и ал.2 · Закон за счетоводството
  • чл.38, ал.9 т.2 · Закон за счетоводството
  • чл.74, ал.1 · Закон за счетоводството
  • чл.74, ал.2 · Закон за счетоводството
  • чл.78, ал.1 · Закон за счетоводството
  • чл.78, ал.2 · Закон за счетоводството
  • §1, т.16 · Закон за счетоводството
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.305, ал.3, изр.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 4247 гр. София, 10.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА

НАУМОВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА

Административно наказателно дело № 20221110210280 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „............” ........... срещу Наказателно постановление (НП) № 642543 – F650998 от 21.06.2022г., издадено от Заместник директор на ТД на НАП - София, с което на основание чл.53, вр. чл.83 от ЗАНН и чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството (ЗСч) на Дружеството – жалбоподател е наложена „имуществена санкция“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч.

В жалбата се твърди, че информацията от Агенция по вписванията към ЦУ на НАП била предоставена „със закъснение“ от 3 месеца и 24 дни. Поради това се твърди да е нарушен и срокът по чл.38, ал.15 от ЗСч. От страна на жалбоподателя се посочва, че Дружеството не е било търсено и е нарушен чл.40, ал.2 от ЗАНН. В жалбата се посочва, че нарушението е извършено неволно и че съставлява маловажен случай. Изтъква се, че няма настъпили щети от деянието. В жалбата се обяснява, че е било подадено заявление, което можело да се тълкува като заявка от страна на Дружеството – жалбоподател за постигане на споразумение с наказващия орган, но жалбоподателят не получил отговор по него. Поради това се иска отмяна на обжалваното Наказателно постановление.

Пред СРС жалбоподателят „............” ........... се представлява от управителя на Дружеството – Х. И.. В съдебно заседание на 12.10.2022г. той твърди, че поддържа жалбата.

По време на съдебните прения пред СРС управителят на „............” ........... казва, че е искал предварително споразумение, но такава възможност не му била дадена. Посочва се, че 1

Дружеството – жалбоподател не е имало финансови нарушения или наказания и че не е ощетен бюджетът. Преповтарят се доводите от жалбата, че било допуснато закъснение от страна на НАП. Изтъква се, че процесното нарушение не било извършено умишлено.

Управителят на Дружеството – жалбоподател заявява, че е изпуснал срока, тъй като е много зает, нямал помощници, работил сам във фирмата. Обещава, че повече няма да допуска такива нарушения.

Въззиваемата страна Заместник директор на ТД на НАП се представлява пред СРС 10 състав от юрк. Ердир, която в съдебно заседание на 12.10.2022г. заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред СРС тя моли съда да потвърди Наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Посочва, че нарушението е формално, поради което не влече със себе си конкретен вредоносен резултат. От събраните по делото доказателства и доказателствени средства се установява според юрк. Ердир по безспорен начин, че е извършено конкретното нарушение. Относно възраженията на жалбоподателя за двойните стандарти и за неспазване на преклузивни срокове по Закона за счетоводството, процесуалният представител на въззиваемата страна посочва, че по никакъв начин не са били нарушени правилата и сроковете за започване и протичане на административнонаказателното производство. Пояснява, че релевантен момент, от който може да се образува законосъобразно административно производство е моментът на установяването на формалното нарушение. Твърди се, че органите по приходите са го установили в момента, в който Агенция по вписванията изпраща съответните списъци с лица, които са пропуснали подаването в срок на годишен финансов отчет. Относно липсата на отговор на Заявление от 28.04.2022г., юрк. Ердир обръща внимание, че то е било входирано няколко дни преди съставянето на Акта, поради което към онзи момент същото се е явявало без конкретен предмет на оспорване, тъй като не е имало АУАН и административно - наказателно производство. Посочва се, че актосъставителят няма задължение или компетентност да прави преценка или да сключва споразумения съгласно ЗАНН. В случая нарушението е установено с месеци след преклузивния срок, с повече от половин година закъснение, при наличие на нетни приходи от продажби 100 198,22 лева, поради което административно наказващият орган счел, че следва да се наложи административно наказание, макар и в минимален размер. В случай, че съдът потвърди Наказателното постановление, юрк. Ердир иска да се присъди и юрисконсултско възнаграждение в полза на наказващия орган.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното от фактическа страна :

На 24.02.2022г. от Агенция по вписванията била изпратена информация в Централно управление /ЦУ/ на НАП за юридическите лица, които не са подали годишен финансов отчет за 2020г. в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел в срок до 30.09.2021г., нито декларация по чл.38, ал.9 т.2 от ЗСч. Едно от тези юридически лица било Дружеството – жалбоподател. Поради това св. А. направила справка в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при Агенция по вписванията и установила, че в действителност няма подадено заявление за вписване и представяне за 2 обявяване в Агенцията по вписванията – Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел на годишния финансов отчет (ГФО) за 2020г. на „............” ............

Поради това до Дружеството била изпратена покана за явяване на представител на „............” ........... в НАП за съставяне на АУАН.

На 28.04.2022г. управителят на „............” ........... подал заявление до Директора на ТД на НАП София, офис „Подуяне“, с което уведомил, че е подал ГФО за 2020г. на 27.04.2022г. и е поискал да не бъде наказан.

На 03.05.2022г. св. Костова отново направила отново проверка в Търговския регистър и установила, че на 27.04.2022г. е било подадено заявление за вписване и представяне за обявяване на ГФО за 2020г. на „............” ........... в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при Агенция по вписванията. Свидетелката А.К. констатирала закъснение от 6 месеца и 27 дни, поради което (в присъствието на двама свидетели на съставянето и връчването на Акта : Б.М.-Ш. и Павлина Антонова) съставила Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F650998/03.05.2022г. срещу „............“ ........... за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. Актът бил съставен пред и връчен на управителя на „............“ ........... на 03.05.2022г. срещу подпис.

Въз основа на този АУАН и при същата фактология като описаната в него, срещу „............“ ........... е издадено атакуваното Наказателно постановление № 642543 – F650998 от 21.06.2022г., с което Заместник директорът на ТД на НАП – София, на основание чл.53, вр. чл.83 от ЗАНН и чл.74, ал.1 от ЗСч е наложил на „............“ ........... „имуществена санкция“ в размер на 200 лева (двеста лева) за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч.

Наказателното постановление е връчено на управителя на „............“ ........... на 15.07.2022г., след което е обжалвано с жалба, подадена в ТД на НАП – София, офис „Подуене“ на дата 20.07.2022г.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на свидетелката Костова, като и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК – Отчет за приходите и разходите за 2020г. на „............“ ...........; годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО; извадка от 03.05.2022г. по партидата на „............“ ........... за подадени заявления Г2; Счетоводен баланс към 31.12.2020г. на „............“ ...........; Заповед № ЗМФ-644 от 28.08.2020г. на Министъра на финансите; Заповед № 410.1 от 08.06.2011г. на Изпълнителния Директор на НАП; Заповед № 2356 от 03.04.2017г. на Директора на ТД на НАП - София, както и АУАН № F650998 от 03.05.2022г.

Приложените по делото и цитирани по-горе писмени доказателства се явяват относими към предмета на спора. Те са обективни и достоверни. Събраният по делото писмен доказателствен материал е еднопосочен, непротиворечив и информативен. Поради това съдът го кредитира и го постави в основата на фактическите си изводи, още повече, че част от писмените доказателства разполагат с доказателствена стойност за посочените в тях обстоятелства, тъй като изхождат от държавен орган. Така например от приложената по 3 делото Заповед № 2356 от 03.04.2017г. на Директора на ТД на НАП - София се доказва, че А. е заемала длъжността „старши инспектор по приходите“ в ТД на НАП – София, офис „Подуяне“, което я прави „орган по приходите“ по смисъла на чл.7, ал.1, т.4 от Закона за НАП и на основание чл.78, ал.1 от ЗСч свидетелката Костова се явява компетентна да съставя АУАН. Въз основа на приложените по делото Заповед № 410.1 от 08.06.2011г. на Изпълнителния Директор на НАП и т.2 от Заповед № ЗМФ – 644 от 28.08.2020г. на Министъра на финансите, както и на основание чл.78, ал.2 от ЗСч, се доказва, че Светлана Славчева Паунова е заемала длъжността Заместник директор на ТД на НАП - София и като такава е била оправомощена от Министъра на финансите да издава Наказателни постановления, вкл. и процесното НП. Гореизложеното означава, че АУАН и обжалваното Наказателно постановление са издадени от компетентни лица.

Останалите писмени доказателства (Отчет за приходите и разходите за 2020г. на „............“ ..........., Годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО, извадка от 03.05.2022г. по партидата на „............“ ........... за подадени заявления Г2, Счетоводен баланс към 31.12.2020г. на „............“ ........... и АУАН) също следва да се кредитират от съда, тъй като взаимно се подкрепят и допълват, потвърждават се и от свидетелските показания, а и не са налице доказателства, които да разколебават посочените в тях факти и обстоятелства.

Показанията на свидетелката Костова са вътрешно непротиворечиви, обективни, достоверни и се подкрепят от АУАН и другите кредитирани по-горе писмени доказателства.

Поради това СРС им се доверява изцяло.

Въз основа на тези гласни и писмени доказателства СРС – 10 състав установява как е започнала проверката, какво е установено от справки в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, както и че Дружеството е било поканено за съставяне на Акт, такъв му е бил съставен и връчен, като преди съставянето на АУАН на 03.05.2022г. отново е било проверено дали „............” ........... е публикувало чрез подаване на заявление за вписване и представяне за обявяване в Агенцията по вписванията – Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел своя ГФО за 2020г. и е установено, че това се е случило след изпращане на поканата, а именно на 27.04.2022г.

Доколкото доказателствената съвкупност, събрана по реда на ЗАНН и НПК, е еднопосочна, взаимно обусловена и достоверна, по аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. чл.305, ал.3, изр.2 от НПК съдът намира, че не се налага по-подробен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства и приема за безспорно установена посочената тук фактическа обстановка.

Приложените на лист 5-7 от делото Възражение срещу АУАН и Заявление с вх. № 0653-06-254/28.04.2022г. съдържат становище на Дружеството – жалбоподател, а не представляват писмено или гласно доказателство. Поради това съдът не ги приема като част от доказателствената маса, която подлежи на анализ. Единствено във връзка с доводите на управителя на „............“ ..........., че бил искал „предварително споразумение“, следва да се посочи, че в Заявление с вх. № 06-53-06-254/28.04.2022г. управителят на Дружеството – жалбоподател не е направил подобно искане, а единствено е изразил съображения за 4 маловажност на случая и е поискал Дружеството да не се наказва. Поради това СРС приема, че няма обективни доказателства от страна на Дружеството – нарушител да е било поискано сключване на споразумение. Липсата на изричен отговор на Заявление с вх. № 06-53-06254/28.04.2022г. също не е съществено процесуално нарушение, тъй като със самото издаване на Наказателното постановление е явно, че наказващият орган не е приел случаят да е маловажен и като е наложил „имуществена санкция“ на „............“ ........... - не е уважил искането на нарушителя, обективирано в Заявление с вх. № 06-53-06-254/28.04.2022г.